На Йордановден в ЕМО “Етър”се разбра, че годината ще е плодородна, че Бог много е дал и все тъй ще дава.

снимка: ЕМО „Етър“

Такъв Йордановден рядко се преживява. Днес знаем, че православен свещеник хвърля светия кръст в течаща вода и който го хване ще е здрав цяла година. На Богоявленските ритуали в страната се събират доста хора, но още повече не успяват да присъстват или предпочитат да гледат в новинарските емисии на телевизиите какво се е случило и кой е успял да вземе кръста от ледените води.

снимка: ЕМО „Етър“

В Етнографски музей на открито “Етър” преживяването на Богоявление беше различно. А каква е разликата? Неговата естественост. Зрители в този ритуал няма, тъй като всеки го съпреживява. Затова и здравето тази година ще споходи всички посетили музея.

снимка: ЕМО „Етър“

Нито преспите сняг, нито стелещата се от небето бяла пелерина, нито брулещия вятър имаха значение. Както не са имали значение за хората в миналите векове, чиито бит пресъздава ЕМО “Етър”. Колкото по-студено, толкова по-добре. Колкото повече сняг се изсипва, толкова по-здрава ще е годината.

снимка: ЕМО „Етър“

В ЕМО “Етър” бе пресъздаден един Богоявленски ден на българско семейство в миналото. Носена бе мълчана вода, наречено бе тайно желание, изхвърлена бе старата китка и заменена с нова, а менците за вода бяха окачени на специално място и покрити с кърпа.

снимка: ЕМО „Етър“

По време на това семейно преживяване стана ясно, че годината ще е плодородна. Така вярват хората, когато китката, с която ръси попът, замръзва. Не стане ли това, меко ли е времето – ще има болести. На Богоявление в ЕМО “Етър” температурите бяха такива, че болестите избягаха надалеч.

снимка: ЕМО „Етър“

От ритуала в ЕМО “Етър” стана ясно, че докато жените в къщата палят пещта, за да пекат питите и наклаждат огън за гозбите, мъжете отиват да извадят кръста, хвърлен в течаща вода. Който успее да го хване, здраве и берекет носи у дома.

На Йордановден е хубаво да се кръстят малките бебета. Едната питка се слага на софрата през деня, втората се прибира за вечерта, а третата се поставя на прага с менче вино, та който мине да опита.

На софрата се слага “каквото Бог дал”: прясна пита, сарми със зеле, чушки пълнени, зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи, вино. Бог много е дал и все тъй да дава.

Ритуалът, който бе преживян от екипа и гостите на ЕМО “Етър”, бе предшестван от тържествена литургия. Храмът в музея, наречен “Свето Богоявление”, отбеляза своя празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730