Новини
Празнуваме Бъдни вечер – денят преди Рождество Христово!

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.
На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.
До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина). През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Любопитно
Ученик от Габрово е сред най-добрите по английски език в страната

Петър Мурджев от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово завоюва златен медал в националния кръг на международното състезание по английски език Kangaroo Global Linguistics (KGL), организирано от Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. Със своите знания и умения той се открои сред над 1000 участници и заслужено зае почетното първо място в ниво B1. Сред останалите победители в престижната образователна надпревара са млади и амбициозни таланти от Перник, Търговище и София.
„Успехите на учениците са свидетелство за високото ниво на езиковото обучение в България и за отдадената работа на учителите, които подкрепят и мотивират младите таланти. Резултатите тази година показват, че интересът към състезанието расте, а децата стават все по-подготвени и уверени в знанията си. Това е ясен знак, че с усилия, постоянство и любов към английския език те могат да се наредят сред най-добрите“, каза Владимир Колев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на Кеймбридж училища в България.
Международното състезание по английски език се провежда в три етапа – вътрешноучилищен, национален и международен. Тази година в първия етап се включиха рекорден брой участници – над 8000 ученици от 175 училища и езикови центрове в страната на възраст от 8 до 18 години. Най-добрите 1000 от тях продължиха към националния кръг, който се проведе в София, и тестваха своите знания на 14 март в 43. ОУ „Христо Смирненски“ и ПГВТ „А. С. Попов“.
Победителите в него ще участват в следващия кръг и ще представят страната ни на международната сцена. KGL продължава да дава сцена на млади таланти да показват своите знания и умения по английски език. Традиционно България е сред държавите, които изпращат най-много участници на финалния етап.
От 2018 година насам в международните кръгове са взели участие 28 родни таланти, като 5 от тях са заели почетните първи места в образователната надпревара. Нейният формат е изцяло съобразен с международните изпитни стандарти и продължава да стимулира българските деца да разгръщат своя потенциал.

Новини
Денков в Габрово: Обезлюдяването не е случайно, нужни са антикорупционни действия

Акад. Николай Денков проведе в Габрово открит разговор за това как да бъде спряна корупцията в страната и какви са реалните решения за проблемите на региона. В дискусията бяха засегнати темите, които хората поставят все по-често – обезлюдяването, липсата на инвестиции, състоянието на инфраструктурата и развитието на туризма.
Денков заяви пред габровци, че тежките демографски процеси не са неизбежни, а са резултат от лошо управление и порочни практики, които отблъскват инвеститорите и ограничават възможностите за развитие. По думите му това принуждава активните хора да търсят реализация извън региона, а младите все по-често избират да учат в чужбина и не се връщат. Само за последните 15 години Габровска област е загубила повече от 20% от населението си – показател за дълбочината на кризата.
Като решение той очерта създаването на стабилна икономическа среда, по-високи доходи и по-добри условия за живот – качествено образование, достъпно здравеопазване и сигурна инфраструктура. Сред конкретните мерки са стимули за бизнеса, компенсации за високите цени на горивата и електроенергията, както и увеличение на прага за регистрация по ДДС до 85 000 евро, за да се облекчат малките предприемачи.
Задълбочаващата се криза с безводието допълва тази картина. Денков посочи, че над 200 хиляди българи са на воден режим, а причините са години на липса на инвестиции и неефективно управление. Решението изисква целенасочени държавни действия и по-добра координация между институциите. В този контекст беше отбелязана и ролята на водача на листата Богомил Петков, който е работил за включването на ключови ВиК проекти в държавния бюджет – важна стъпка към трайното решаване на проблема.
Денков подчерта и потенциала на региона в туризма, който остава недостатъчно развит заради липсата на ясна концепция и инвестиции. Според него именно борбата с корупцията е в основата на всички решения, тъй като тя спира инвестициите, добрите работни места и реалното развитие.

В рамките на събитието официално се представиха лицата от листата на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за Габровския избирателен район – водачът с номер 101. Богомил Петков, както и: 102. Николай Томитов, 103. Алекс Згрипаров, 104. Ивелин Стоянов, 105. Михаил Гилин, 106. Антония Добрева, 107. Стефан Костадинов, 108. Петя Куманова.
Кандидатите заявиха готовност да работят за реални решения и развитие на Габрово и региона и призоваха гражданите да ги подкрепят с номер 7 в бюлетината.
В заключение Денков изрази увереност, че с последователни политики и силна обществена подкрепа тези процеси могат да бъдат обърнати и Габрово и регионът да се превърнат отново в привлекателно място за живот и развитие.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ПП – ДБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ПП – ДБ“ е под номер 7 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 5 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 4 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 3 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 2 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството
-
Кримипреди 2 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Културапреди 2 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново







