Култура
История, разказана със снимки, картички и изпълнени с любов текстове

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Едно дарение, направено от проф. Владимир Божилов на Регионален исторически музей-Габрово, тепърва ще предизвиква интереса на широката общественост. 99 копия на фотографии, 28 пощенски картички с лични текстове и послания, изпращани от различни градове на България и 9 документа се съдържат в това дарение.
Родът Божилови очевидно е бил с традиции по отношение на името Владимир. Освен дарителят, който е д-р на медицинските науки, Владимир се казват баща му и неговия дядо.
Роден през 1933 година, дарителят Владимир Божилов е представител на българската професионална емиграция в Полша през първите години на комунистическата власт.
Пред историка Даниела Цонева, която обработва дарението му, той разказва, че има ясен спомен от влизането на немските танкове в Габрово по време на Втората световна война, а по-късно и от слизането на партизаните от Балкана. Каквото и да се говори след падането на комунистическия режим за спорната масовост на партизанското движение, в спомените на малкото момче партизаните са изглеждали многобройни.
Домът на семейството е бил разположен в района на гарата в Габрово, а част от старите фотографии показват мястото, такова каквото малко наши съвременници го помнят – слабо населено, незастроено и без познатите днес улици.
Родът на Владимир Божилов е със забележително присъствие в габровското общество от ХІХ и началото на ХХ век. Това става ясно от разказа на Даниела Цонева.
Баба му Надежда, родена през 1881 година, по бащина линия е Мацкова, а по майчина – Сирманова. Разбира се, първата ни асоциация е с днешния квартал Сирмани.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Сирманови е много известен габровски род. Христо, Сава и Йеротей Сирманови – четник на Цанко Дюстабанов, учител и военен. Тримата братя са заемали с достойнство обществените поприща, на които са се оказали в своя живот.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Родът Мацкови също е свързан с освободителното движение в габровско от 70-те години на ХІХ век. Бащата на Надежда – Христо Мацков, е един от последните четници, видели войводата Цанко Дюстабанов жив.
Поборници, опълченци и доброволци в Сръбско-българската война от 1885 година –такива са членовете на двете семейства.
Най-старата снимка, която може да се види в Дарението на проф. Владимир Божилов е от 1895 година. На нея са Йеротей и съпругата му Анастасия.
Най-късната фотография представя времето, когато е открит монумента на връх Шипка. Годината е 1934-та, а месецът – август. Лична снимка, чрез която семейството е запаметило отиването си на Шипка.
Пощенските картички, които присъстват в дарението съдържат много лични данни. Може да се види гимназиалната улица, позната днес като Априловска, общ изглед от Габрово, картички от Трън, Русе, Стара Загора, Велико Търново и други български градове.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Интересна е и снимката, която показва квартал Падало (около сегашното общежитие на гарата в Габрово). Адресът на семейната им къща е „Кенали” 26. Историкът Даниела Цонева все още не може да уточни, дали става въпрос за сегашната улица „Станционна” или „Заменхоф”. Тя е проучила, че Кенали е село около Битоля, където се водят сражения през Първата световна война.

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
„Има вероятност името да е свързано с този епизод от историята, тъй като в битки на завоя край река Черна има загинали габровци”, коментира Даниела Цонева, която има намерение да проучи задълбочено тезата си.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Без категорияпреди 4 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Културапреди 5 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Икономикапреди 5 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Икономикапреди 4 дниГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Кримипреди 5 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия
-
Икономикапреди 4 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 4 дниЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+
-
Новинипреди 3 дни11 ноември е Ден на национален траур






