Филм за Габровския шоколад по време на Празника на пестила

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Екип на режисьора Георги Михайлов засне филм за Габровския шоколад по време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”, който се проведе от 22 до 25 септември.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Продукцията е предназначена за голяма телевизия и е част от поредица, посветена на кулинарни теми с отношение към етнографията и културата на местните общности.

От думите на Георги Михайлов става ясно, че напоследък в цяла България има бум на събития, които представят бита на народа в миналото.

„Вече има много кулинарни празници, с основен акцент – продукти по старовремски технологии. Днес ги наричаме „еко” и „био”, но преди десетилетия бяха част от ежедневието на хората”.

Ваня Богданова, репортер от екипа е убедена, че чужденците проявяват интерес към начина на производство на пестил.

„Вие бихте ли гледали как се прави швейцарски шоколад?”, риторично пита тя и допълва: „Най-вероятно на швейцарците ще им е интересно как се прави пестил”.

В миналото жената е въртяло цялото домакинство, така че едва ли някой от посетителите се е учудил, виждайки леля Райна, позната с приготвянето на хляб в пещ, на ястието „Бял мъж” и биенето на масло, край огъня да разбърква сливите за пестила в тавата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

След специалната преработка от това съдържание се получава прочутия габровски шоколад.

Още първите посетители на 22 септември опитаха пестил и установиха колко вкусен и здравословен е този продукт.

„Вече свърши готовия мармалад, а ширата също много се харесва”, споделя впечатленията си леля Райна, докато бърка сместа в тавата, върху пиростията пред Часовниковата кула в ЕМО „Етър”.

Приготвянето на пестил днес е интригуващо занимание, към което повечето хора проявяват интерес и гледат на него като атракция.

В миналото, при това не толкова назад във времето, е било част от дейностите, характерни за домакинствата в габровско.

Как да приготвят пестил дори са били обучавани учениците в някои български училища.

Ръководство по консервиране, написано от М. Ширяев, учител в Средното Лозаро-винарско и градинарско училище в Плевен бе показано на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ако човек се зачете може да разбере, че:
Пестилът е обикновен мармалад, разстлан на тънки пластове от по 1-2 см. и изсушен. Това може да става на слънце или в сушилня, като при втория вариант температурата трябва да е до 80 градуса. След 2-3 часа местата на етажерките в сушилнята се променят, а целия процес продължава около 15 часа.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ястия приготвени със сливи от различни краища на страната бяха представени в дните на Празника на пестила.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Жени от габровското село Гостилица впечатлиха посетителите с домашните сладкиши и сладка. Особено изненадващ за публиката бе качамакът със сини сливи.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От сини стават различни ястия – вкусни, не особен трудни за приготвяне, а често непознати за трапезата на съвременния българин. По време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър” своите рецепти разкриха домакини от село Красен, които предложиха на посетителите характерни за своята общност ястия и продукти.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Сърми със сини сливи, рецепта на Надежда Велинова, село Красен:
„Задушава се лук, слага се ориза и се държи на огъня, за да стане „стъклен”. Прибавя се малко червен пипер и се залива с гореща течност. Колкото е оризът, толкова е водата. Вари се до поемането й. Съдът се отдръпва и на огъня се слага друг, в който са поставени гъби. Задушават се до омекване и след изстиването на ориза са смесват. Прибавят се и счукани орехови ядки. Плънката се слага в зелев лист, прибавя се сушена слива, може и с костилката, и сърмата се навива. Наредените сърми се заливат с вода, към която може да има добавен бульон. В домашни условия често се прави и сос, в който да се сложат сърмите”.

Яхния със сливи, рецепта на Манолка Йосифова, село Красен:
„Нарязват се лук и моркови, задушават с. Прибавят се доматено пюре, препечено брашно и червен пипер. Сместа се залива с вода, за да стане като сос. Прибавя се повече лук и след като заври се слагат измитите сливи. Прибавят се сушените сливи и се овкусяват със сол, черен пипер и канела.”
Тайната на Манолка Йосифова, която тя разкри по време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”: сушените сливи се запържват, докато станат като глазирани, след което се прибавят към общата смес за приготвянето на яхнията от сливи с лук.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Александра Бянова от село Красен само сервира храните, които нейната баба и други жени от селото са приготвили. Въпреки че е момиче на 11 години, тя споделя, че не обича купените неща.

„Предпочитам сготвеното в къщи. Особено това, което баба и мама са направили”, казва Александра.

Мъстеница, рецепта на Павлина Русева от село Красен:
Ширата, която се получава от сините сливи или от грозде, се разбърква на огъня докато заври. Размива се нишесте или брашно и се прибавя към ширата, докато се сгъсти.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Етикети: , , , , , ,
  • Споделете тази публикация:
  • Facebook
  • Twitter

Напиши коментар