Свържи се с нас

Култура

Днес е Еньовден!

Published

on

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.

Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

снимка: ЕМО "Етъра", Архив

снимка: ЕМО „Етъра“, Архив

Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива

събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието.

За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

източник: Vesti.bg.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Национален куклен фестивал „Рачо и Дешка“ този уикенд

Published

on

Силно габровско присъствие и приятелски поздрав от Велико Търново ни очакват в последните два дни от Национален куклен фестивал „Рачо и Дешка“.

На 26 септември, събота, от 17.00 часа на сцената на площад „Възраждане“ ще излязат актьорите от Държавен куклен театър – Габрово, за да ви представят спектакъла „Огнивото“.

18.00 е началният час на представлението „От кулата“ на „Малка театрална компания“.

В неделя, 27 септември, фестивалът закрива основният му организатор – Театър Весел с любимата на малки и големи приказка „Храбрият оловен войник“. Началото е в 17.00 часа.

Входът е свободен!

Национален куклен фестивал „Рачо и Дешка“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и със съдействието на Община Габрово. Организатори са Театър Весел и РА „Елмазови“.

При лошо време спектаклите ще се играят в зала „Възраждане“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Откриват „Пътища в географията – просеки и просветления“ в НМО

Published

on

Този петък, 25 септември, от 16.00 часа в Националния музей на образованието в Габрово ще бъде открита фотодокументална изложба „Пътища в географията – просеки и просветления”, посветена на на 60-годишнината на проф. доктор на науките Атанас Дерменджиев, ръководител на катедра “География”, Исторически факултет, Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Същият ден ще бъде представено и едноименното библиографско издание „Пътища в географията – просеки и просветления”.

Атанас Дерменджиев е доктор на науките, професор по социално-икономическа география, доктор по география, действащ член (академик) на Международната академия на науките по екология и безопасност. Специалист по регионална, политическа и културна география. Автор на над 230 научни публикации, в т. ч. 6 монографии, 15 книги, 14 учебника, 10 учебни помагала и др., отпечатани в България, Румъния, Русия, Украйна, Сърбия, Турция, Португалия, Франция, Северна Македония. Дългогодишен ръководител на катедра “География” във Великотърновски университет ”Св. Св. Кирил и Методий”.

Университетът е дългогодишен партньор на Националния музей на образованието. През 2017-та катедра „География” и музеят започнаха партньорство с идеята да се свърже висшето образование с всички образователни степени.

По инициатива на професора утвърдени преподаватели от Великотърновския университет направиха първа работна среща с габровски учители. Изложбата „Пътища в географията – просеки и просветления” е поредната обща инициатива.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Трявна комикси – уикенд в картинки

Published

on

Община Трявна и издателство “Артлайн Студиос” организират Трявна Комикси: Началото. Събитието ще се състои през почивните дни, 26-ти и 27-ми септември, на площада пред Народно читалище “Пенчо Славейков 1871” в Трявна.

В тази връзка организаторите обявиха конкурс за комиксова рисунка. Творбите се изпращат до 25 септември на e-mail: artline@artline-comics.net. Няма изисквания към формата на рисунката. Няма възрастови ограничения.

Рисунките ще бъдат оценявани от Тодор Христов – един от най-добрите художници на комикси в България.

Резултатите ще бъдат обявени на 27 септември от 18:30 ч. по време на събитието в Трявна. Наградите са осигурени от издателство “Артлайн Студиос”.

ПРОГРАМА

26 септември
– събота 10:00 – 12:00 ч. – Рисувай и играй със смърфовете
18:00 ч. – среща с Тодор Христов – един от най-добрите художници на комикси в България
18:30 ч. – среща с Кирил Дамянов – създател на сайта Супер Герои България

27 септември
– неделя 10:00 – 12:00 ч. – Рисувай и играй със смърфовете
18:00 ч. – разговор с учениците от НГПИ “Тревненска школа” за създаването на съвместен проект с Артлайн Студиос
18:30 ч. – обявяване на победителите в конкурса за комиксова рисунка

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица