Свържи се с нас

Култура

Безплатен вход за музейния детски кът на „Етъра“ за 1 юни

Published

on

На 1 юни, Ден на детето, възрастни без придружаващи ги малчугани до музейния детски кът в ЕМО „Етър” не се допускат. Развлеченията, които екипът е подготвил са напълно безплатни. От 11:30 ч. на разположената наблизо сцената ще се изяви Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”, който идва в музейния кът „Открий какво умееш”, за да представи част от своята програма.

Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”

Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”

Малчуганите от публиката също могат да покажат талантите си. Всяко дете, което има желание, може да се качи на сцената, да рецитира стихотворение или да изпее любима песен.

Подгответе се добре! Вярно е, че „чичко Гугъл” знае всичко, но не е лошо да поговорите със своите дядо и баба. Така ще сте сигурни в успешното си участие в конкурса за броилки, скоропоговорки и гатанки. Водещата Натали знае стотици, но може да се опитате да я изненадате, все нещо може да й е убягнало.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Децата, които посетят музеен детски кът „Открий какво умееш” ще научат игрите от времето на своите баби и дядовци. Оказва се, че много от сегашните подрастващи знаят как се играят „Рибар и рибки” и „Отвари, кральо, порти”, но някой показвал ли Ви е колко много „Челик” прилича на американския бейзбол?

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От 2 до 5 юни в часовете между 10:00 и 17:00 гостите на ЕМО „Етър” могат да се включат в обучения, свързани с традиционни занаяти и домашни занятия.
2 – 3 юни Басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 юни Рисуване върху бръшлян, в обучението ще се включат преподаватели от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.
4 – 5 юни Грънчарство, басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 – 5 юни Традиционни детски игри на поляната до Музейния детски кът, в които ще се включат децата от Народно читалище „Просвета 2015” в кв. Етъра.
Информация за занаятите и занятията

Басмаджийство е художествено печатане върху текстил, което се осъществява посредством специални дървени калъпи-щампи изработени от дърворезбар, както повелява традицията. Занаятът е съществувал в Габрово със сигурност още в началото на ХІХ век. Басмаджия – от тур.д. басма – натискане, отпечатване, печатан плат – наименованието сочи умение, чието име косвено разкрива влиянието на европейския внос върху местното производство чрез щамповани тъкани наричани „басма”. В предходните столетия местните печатани с шарки платове се наричали „ясма” (от турски, платнар, щампар), а специалистите – ясмаджии. Употребявани са за покривки, кърпи за глава и др.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Рисуване върху бръшлян или „писан бръшлян” е умение на тревненските зографи. Някога в съревнование с габровци, които били по-имотни и купували сребърни изделия за подаръци на своите булки, тревненските зографи изписвали бръшлянов лист и го закитвали в косите на съпругите си, за да са по-красиви от габровки. Тъй те показвали своя усет за красота и изящество.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Рисуване върху керамични съдове. Като основна част от керамичното изкуство са се утвърдили два метода за декориране на керамичните изделия – пластичен (изработване на пластична украса) и декориране чрез оцветяване.

Пирографията или „рисуването с огън”. Използвано е в миналото за украсяване на дървени предмети чрез обгаряне още от овчарите . Чрез нажежени на огъня ножове и шишове те нанасяли прави и криви линии, кръгчета, клонки и растения върху дървените изделия. Така се украсявали кобилици, лъжици, геги и др. Нов начин на украса на дървото е пирографирането с бензинов апарат, заменен по-късно (1921 г.) с електрически. Първоначално рисунъкът бил чернобял, а после изображенията се оцветявали с различни цветни бои. Мотивите, използвани при пирографирането, най-често са заимствани от украсата на народните тъкани, везби и облекла.

Традиционни детски игри се разглеждат като част от традиционната двигателна култура. Голяма част от тези игри са с песен и танц. Такава е например Кральо Портальо. В зависимост от това кои са участниците в детските игри те се разделят на три дяла. Първо – само за момичета. Второ – само за момчета. И трето – смесени игри. Има игри за навън и домашни, къщни игри. Така разпределени игрите имат и свои характеристики и специфики. Голям дял от игрите на момичетата са съпроводени с песен и танц – най-често наловени на верига или в кръг.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Игрите на момчетата, като например челик, прескочи магаре, бъз-з-з, гоненица, изработват мъжки умения като тичане, борене, скокове, мятане и пр. Важна характеристика при тях е състезателното начало. Смесените игри са по редки. Обикновено момчетата участват в игрите на момичетата или в игрите, които са дошли в детския репертоар от старинните обредни игри, какъвто е случаят например с Кральо портальо и др. В основата им е разиграването на мотива за улавяне, избор и пр. на момиче от момче.

С други думи, проиграва се повествувателно изреждане всеки да бъде избран, ударен, “оженен”. За да няма сърдити, преди започването на играта децата се изпитват: с „наричане”, с „надхващане”, на тояга и т.н. Един от най-обикновените начини за изпитване е чрез специални стихчета – броилки, които децата си измислят и сега.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица