Свържи се с нас

Култура

Безплатен вход за музейния детски кът на „Етъра“ за 1 юни

Published

on

На 1 юни, Ден на детето, възрастни без придружаващи ги малчугани до музейния детски кът в ЕМО „Етър” не се допускат. Развлеченията, които екипът е подготвил са напълно безплатни. От 11:30 ч. на разположената наблизо сцената ще се изяви Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”, който идва в музейния кът „Открий какво умееш”, за да представи част от своята програма.

Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”

Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”

Малчуганите от публиката също могат да покажат талантите си. Всяко дете, което има желание, може да се качи на сцената, да рецитира стихотворение или да изпее любима песен.

Подгответе се добре! Вярно е, че „чичко Гугъл” знае всичко, но не е лошо да поговорите със своите дядо и баба. Така ще сте сигурни в успешното си участие в конкурса за броилки, скоропоговорки и гатанки. Водещата Натали знае стотици, но може да се опитате да я изненадате, все нещо може да й е убягнало.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Децата, които посетят музеен детски кът „Открий какво умееш” ще научат игрите от времето на своите баби и дядовци. Оказва се, че много от сегашните подрастващи знаят как се играят „Рибар и рибки” и „Отвари, кральо, порти”, но някой показвал ли Ви е колко много „Челик” прилича на американския бейзбол?

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От 2 до 5 юни в часовете между 10:00 и 17:00 гостите на ЕМО „Етър” могат да се включат в обучения, свързани с традиционни занаяти и домашни занятия.
2 – 3 юни Басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 юни Рисуване върху бръшлян, в обучението ще се включат преподаватели от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.
4 – 5 юни Грънчарство, басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 – 5 юни Традиционни детски игри на поляната до Музейния детски кът, в които ще се включат децата от Народно читалище „Просвета 2015” в кв. Етъра.
Информация за занаятите и занятията

Басмаджийство е художествено печатане върху текстил, което се осъществява посредством специални дървени калъпи-щампи изработени от дърворезбар, както повелява традицията. Занаятът е съществувал в Габрово със сигурност още в началото на ХІХ век. Басмаджия – от тур.д. басма – натискане, отпечатване, печатан плат – наименованието сочи умение, чието име косвено разкрива влиянието на европейския внос върху местното производство чрез щамповани тъкани наричани „басма”. В предходните столетия местните печатани с шарки платове се наричали „ясма” (от турски, платнар, щампар), а специалистите – ясмаджии. Употребявани са за покривки, кърпи за глава и др.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Рисуване върху бръшлян или „писан бръшлян” е умение на тревненските зографи. Някога в съревнование с габровци, които били по-имотни и купували сребърни изделия за подаръци на своите булки, тревненските зографи изписвали бръшлянов лист и го закитвали в косите на съпругите си, за да са по-красиви от габровки. Тъй те показвали своя усет за красота и изящество.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Рисуване върху керамични съдове. Като основна част от керамичното изкуство са се утвърдили два метода за декориране на керамичните изделия – пластичен (изработване на пластична украса) и декориране чрез оцветяване.

Пирографията или „рисуването с огън”. Използвано е в миналото за украсяване на дървени предмети чрез обгаряне още от овчарите . Чрез нажежени на огъня ножове и шишове те нанасяли прави и криви линии, кръгчета, клонки и растения върху дървените изделия. Така се украсявали кобилици, лъжици, геги и др. Нов начин на украса на дървото е пирографирането с бензинов апарат, заменен по-късно (1921 г.) с електрически. Първоначално рисунъкът бил чернобял, а после изображенията се оцветявали с различни цветни бои. Мотивите, използвани при пирографирането, най-често са заимствани от украсата на народните тъкани, везби и облекла.

Традиционни детски игри се разглеждат като част от традиционната двигателна култура. Голяма част от тези игри са с песен и танц. Такава е например Кральо Портальо. В зависимост от това кои са участниците в детските игри те се разделят на три дяла. Първо – само за момичета. Второ – само за момчета. И трето – смесени игри. Има игри за навън и домашни, къщни игри. Така разпределени игрите имат и свои характеристики и специфики. Голям дял от игрите на момичетата са съпроводени с песен и танц – най-често наловени на верига или в кръг.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Игрите на момчетата, като например челик, прескочи магаре, бъз-з-з, гоненица, изработват мъжки умения като тичане, борене, скокове, мятане и пр. Важна характеристика при тях е състезателното начало. Смесените игри са по редки. Обикновено момчетата участват в игрите на момичетата или в игрите, които са дошли в детския репертоар от старинните обредни игри, какъвто е случаят например с Кральо портальо и др. В основата им е разиграването на мотива за улавяне, избор и пр. на момиче от момче.

С други думи, проиграва се повествувателно изреждане всеки да бъде избран, ударен, “оженен”. За да няма сърдити, преди започването на играта децата се изпитват: с „наричане”, с „надхващане”, на тояга и т.н. Един от най-обикновените начини за изпитване е чрез специални стихчета – броилки, които децата си измислят и сега.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица