Свържи се с нас

Култура

Безплатен вход за музейния детски кът на „Етъра“ за 1 юни

Published

on

На 1 юни, Ден на детето, възрастни без придружаващи ги малчугани до музейния детски кът в ЕМО „Етър” не се допускат. Развлеченията, които екипът е подготвил са напълно безплатни. От 11:30 ч. на разположената наблизо сцената ще се изяви Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”, който идва в музейния кът „Открий какво умееш”, за да представи част от своята програма.

Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”

Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”

Малчуганите от публиката също могат да покажат талантите си. Всяко дете, което има желание, може да се качи на сцената, да рецитира стихотворение или да изпее любима песен.

Подгответе се добре! Вярно е, че „чичко Гугъл” знае всичко, но не е лошо да поговорите със своите дядо и баба. Така ще сте сигурни в успешното си участие в конкурса за броилки, скоропоговорки и гатанки. Водещата Натали знае стотици, но може да се опитате да я изненадате, все нещо може да й е убягнало.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Децата, които посетят музеен детски кът „Открий какво умееш” ще научат игрите от времето на своите баби и дядовци. Оказва се, че много от сегашните подрастващи знаят как се играят „Рибар и рибки” и „Отвари, кральо, порти”, но някой показвал ли Ви е колко много „Челик” прилича на американския бейзбол?

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От 2 до 5 юни в часовете между 10:00 и 17:00 гостите на ЕМО „Етър” могат да се включат в обучения, свързани с традиционни занаяти и домашни занятия.
2 – 3 юни Басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 юни Рисуване върху бръшлян, в обучението ще се включат преподаватели от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.
4 – 5 юни Грънчарство, басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 – 5 юни Традиционни детски игри на поляната до Музейния детски кът, в които ще се включат децата от Народно читалище „Просвета 2015” в кв. Етъра.
Информация за занаятите и занятията

Басмаджийство е художествено печатане върху текстил, което се осъществява посредством специални дървени калъпи-щампи изработени от дърворезбар, както повелява традицията. Занаятът е съществувал в Габрово със сигурност още в началото на ХІХ век. Басмаджия – от тур.д. басма – натискане, отпечатване, печатан плат – наименованието сочи умение, чието име косвено разкрива влиянието на европейския внос върху местното производство чрез щамповани тъкани наричани „басма”. В предходните столетия местните печатани с шарки платове се наричали „ясма” (от турски, платнар, щампар), а специалистите – ясмаджии. Употребявани са за покривки, кърпи за глава и др.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Рисуване върху бръшлян или „писан бръшлян” е умение на тревненските зографи. Някога в съревнование с габровци, които били по-имотни и купували сребърни изделия за подаръци на своите булки, тревненските зографи изписвали бръшлянов лист и го закитвали в косите на съпругите си, за да са по-красиви от габровки. Тъй те показвали своя усет за красота и изящество.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Рисуване върху керамични съдове. Като основна част от керамичното изкуство са се утвърдили два метода за декориране на керамичните изделия – пластичен (изработване на пластична украса) и декориране чрез оцветяване.

Пирографията или „рисуването с огън”. Използвано е в миналото за украсяване на дървени предмети чрез обгаряне още от овчарите . Чрез нажежени на огъня ножове и шишове те нанасяли прави и криви линии, кръгчета, клонки и растения върху дървените изделия. Така се украсявали кобилици, лъжици, геги и др. Нов начин на украса на дървото е пирографирането с бензинов апарат, заменен по-късно (1921 г.) с електрически. Първоначално рисунъкът бил чернобял, а после изображенията се оцветявали с различни цветни бои. Мотивите, използвани при пирографирането, най-често са заимствани от украсата на народните тъкани, везби и облекла.

Традиционни детски игри се разглеждат като част от традиционната двигателна култура. Голяма част от тези игри са с песен и танц. Такава е например Кральо Портальо. В зависимост от това кои са участниците в детските игри те се разделят на три дяла. Първо – само за момичета. Второ – само за момчета. И трето – смесени игри. Има игри за навън и домашни, къщни игри. Така разпределени игрите имат и свои характеристики и специфики. Голям дял от игрите на момичетата са съпроводени с песен и танц – най-често наловени на верига или в кръг.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Игрите на момчетата, като например челик, прескочи магаре, бъз-з-з, гоненица, изработват мъжки умения като тичане, борене, скокове, мятане и пр. Важна характеристика при тях е състезателното начало. Смесените игри са по редки. Обикновено момчетата участват в игрите на момичетата или в игрите, които са дошли в детския репертоар от старинните обредни игри, какъвто е случаят например с Кральо портальо и др. В основата им е разиграването на мотива за улавяне, избор и пр. на момиче от момче.

С други думи, проиграва се повествувателно изреждане всеки да бъде избран, ударен, “оженен”. За да няма сърдити, преди започването на играта децата се изпитват: с „наричане”, с „надхващане”, на тояга и т.н. Един от най-обикновените начини за изпитване е чрез специални стихчета – броилки, които децата си измислят и сега.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица