Свържи се с нас

Култура

Безплатен вход за музейния детски кът на „Етъра“ за 1 юни

Published

on

На 1 юни, Ден на детето, възрастни без придружаващи ги малчугани до музейния детски кът в ЕМО „Етър” не се допускат. Развлеченията, които екипът е подготвил са напълно безплатни. От 11:30 ч. на разположената наблизо сцената ще се изяви Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”, който идва в музейния кът „Открий какво умееш”, за да представи част от своята програма.

Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”

Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”

Малчуганите от публиката също могат да покажат талантите си. Всяко дете, което има желание, може да се качи на сцената, да рецитира стихотворение или да изпее любима песен.

Подгответе се добре! Вярно е, че „чичко Гугъл” знае всичко, но не е лошо да поговорите със своите дядо и баба. Така ще сте сигурни в успешното си участие в конкурса за броилки, скоропоговорки и гатанки. Водещата Натали знае стотици, но може да се опитате да я изненадате, все нещо може да й е убягнало.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Децата, които посетят музеен детски кът „Открий какво умееш” ще научат игрите от времето на своите баби и дядовци. Оказва се, че много от сегашните подрастващи знаят как се играят „Рибар и рибки” и „Отвари, кральо, порти”, но някой показвал ли Ви е колко много „Челик” прилича на американския бейзбол?

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От 2 до 5 юни в часовете между 10:00 и 17:00 гостите на ЕМО „Етър” могат да се включат в обучения, свързани с традиционни занаяти и домашни занятия.
2 – 3 юни Басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 юни Рисуване върху бръшлян, в обучението ще се включат преподаватели от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.
4 – 5 юни Грънчарство, басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 – 5 юни Традиционни детски игри на поляната до Музейния детски кът, в които ще се включат децата от Народно читалище „Просвета 2015” в кв. Етъра.
Информация за занаятите и занятията

Басмаджийство е художествено печатане върху текстил, което се осъществява посредством специални дървени калъпи-щампи изработени от дърворезбар, както повелява традицията. Занаятът е съществувал в Габрово със сигурност още в началото на ХІХ век. Басмаджия – от тур.д. басма – натискане, отпечатване, печатан плат – наименованието сочи умение, чието име косвено разкрива влиянието на европейския внос върху местното производство чрез щамповани тъкани наричани „басма”. В предходните столетия местните печатани с шарки платове се наричали „ясма” (от турски, платнар, щампар), а специалистите – ясмаджии. Употребявани са за покривки, кърпи за глава и др.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Рисуване върху бръшлян или „писан бръшлян” е умение на тревненските зографи. Някога в съревнование с габровци, които били по-имотни и купували сребърни изделия за подаръци на своите булки, тревненските зографи изписвали бръшлянов лист и го закитвали в косите на съпругите си, за да са по-красиви от габровки. Тъй те показвали своя усет за красота и изящество.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Рисуване върху керамични съдове. Като основна част от керамичното изкуство са се утвърдили два метода за декориране на керамичните изделия – пластичен (изработване на пластична украса) и декориране чрез оцветяване.

Пирографията или „рисуването с огън”. Използвано е в миналото за украсяване на дървени предмети чрез обгаряне още от овчарите . Чрез нажежени на огъня ножове и шишове те нанасяли прави и криви линии, кръгчета, клонки и растения върху дървените изделия. Така се украсявали кобилици, лъжици, геги и др. Нов начин на украса на дървото е пирографирането с бензинов апарат, заменен по-късно (1921 г.) с електрически. Първоначално рисунъкът бил чернобял, а после изображенията се оцветявали с различни цветни бои. Мотивите, използвани при пирографирането, най-често са заимствани от украсата на народните тъкани, везби и облекла.

Традиционни детски игри се разглеждат като част от традиционната двигателна култура. Голяма част от тези игри са с песен и танц. Такава е например Кральо Портальо. В зависимост от това кои са участниците в детските игри те се разделят на три дяла. Първо – само за момичета. Второ – само за момчета. И трето – смесени игри. Има игри за навън и домашни, къщни игри. Така разпределени игрите имат и свои характеристики и специфики. Голям дял от игрите на момичетата са съпроводени с песен и танц – най-често наловени на верига или в кръг.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Игрите на момчетата, като например челик, прескочи магаре, бъз-з-з, гоненица, изработват мъжки умения като тичане, борене, скокове, мятане и пр. Важна характеристика при тях е състезателното начало. Смесените игри са по редки. Обикновено момчетата участват в игрите на момичетата или в игрите, които са дошли в детския репертоар от старинните обредни игри, какъвто е случаят например с Кральо портальо и др. В основата им е разиграването на мотива за улавяне, избор и пр. на момиче от момче.

С други думи, проиграва се повествувателно изреждане всеки да бъде избран, ударен, “оженен”. За да няма сърдити, преди започването на играта децата се изпитват: с „наричане”, с „надхващане”, на тояга и т.н. Един от най-обикновените начини за изпитване е чрез специални стихчета – броилки, които децата си измислят и сега.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица