Култура
Безплатен вход за музейния детски кът на „Етъра“ за 1 юни
На 1 юни, Ден на детето, възрастни без придружаващи ги малчугани до музейния детски кът в ЕМО „Етър” не се допускат. Развлеченията, които екипът е подготвил са напълно безплатни. От 11:30 ч. на разположената наблизо сцената ще се изяви Детски фолклорен ансамбъл „Сборенка”, който идва в музейния кът „Открий какво умееш”, за да представи част от своята програма.
Малчуганите от публиката също могат да покажат талантите си. Всяко дете, което има желание, може да се качи на сцената, да рецитира стихотворение или да изпее любима песен.
Подгответе се добре! Вярно е, че „чичко Гугъл” знае всичко, но не е лошо да поговорите със своите дядо и баба. Така ще сте сигурни в успешното си участие в конкурса за броилки, скоропоговорки и гатанки. Водещата Натали знае стотици, но може да се опитате да я изненадате, все нещо може да й е убягнало.
Децата, които посетят музеен детски кът „Открий какво умееш” ще научат игрите от времето на своите баби и дядовци. Оказва се, че много от сегашните подрастващи знаят как се играят „Рибар и рибки” и „Отвари, кральо, порти”, но някой показвал ли Ви е колко много „Челик” прилича на американския бейзбол?
От 2 до 5 юни в часовете между 10:00 и 17:00 гостите на ЕМО „Етър” могат да се включат в обучения, свързани с традиционни занаяти и домашни занятия.
2 – 3 юни Басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 юни Рисуване върху бръшлян, в обучението ще се включат преподаватели от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна.
4 – 5 юни Грънчарство, басмаджийство, пирография, рисуване върху керамични съдове.
4 – 5 юни Традиционни детски игри на поляната до Музейния детски кът, в които ще се включат децата от Народно читалище „Просвета 2015” в кв. Етъра.
Информация за занаятите и занятията
Басмаджийство е художествено печатане върху текстил, което се осъществява посредством специални дървени калъпи-щампи изработени от дърворезбар, както повелява традицията. Занаятът е съществувал в Габрово със сигурност още в началото на ХІХ век. Басмаджия – от тур.д. басма – натискане, отпечатване, печатан плат – наименованието сочи умение, чието име косвено разкрива влиянието на европейския внос върху местното производство чрез щамповани тъкани наричани „басма”. В предходните столетия местните печатани с шарки платове се наричали „ясма” (от турски, платнар, щампар), а специалистите – ясмаджии. Употребявани са за покривки, кърпи за глава и др.
Рисуване върху бръшлян или „писан бръшлян” е умение на тревненските зографи. Някога в съревнование с габровци, които били по-имотни и купували сребърни изделия за подаръци на своите булки, тревненските зографи изписвали бръшлянов лист и го закитвали в косите на съпругите си, за да са по-красиви от габровки. Тъй те показвали своя усет за красота и изящество.
Рисуване върху керамични съдове. Като основна част от керамичното изкуство са се утвърдили два метода за декориране на керамичните изделия – пластичен (изработване на пластична украса) и декориране чрез оцветяване.
Пирографията или „рисуването с огън”. Използвано е в миналото за украсяване на дървени предмети чрез обгаряне още от овчарите . Чрез нажежени на огъня ножове и шишове те нанасяли прави и криви линии, кръгчета, клонки и растения върху дървените изделия. Така се украсявали кобилици, лъжици, геги и др. Нов начин на украса на дървото е пирографирането с бензинов апарат, заменен по-късно (1921 г.) с електрически. Първоначално рисунъкът бил чернобял, а после изображенията се оцветявали с различни цветни бои. Мотивите, използвани при пирографирането, най-често са заимствани от украсата на народните тъкани, везби и облекла.
Традиционни детски игри се разглеждат като част от традиционната двигателна култура. Голяма част от тези игри са с песен и танц. Такава е например Кральо Портальо. В зависимост от това кои са участниците в детските игри те се разделят на три дяла. Първо – само за момичета. Второ – само за момчета. И трето – смесени игри. Има игри за навън и домашни, къщни игри. Така разпределени игрите имат и свои характеристики и специфики. Голям дял от игрите на момичетата са съпроводени с песен и танц – най-често наловени на верига или в кръг.
Игрите на момчетата, като например челик, прескочи магаре, бъз-з-з, гоненица, изработват мъжки умения като тичане, борене, скокове, мятане и пр. Важна характеристика при тях е състезателното начало. Смесените игри са по редки. Обикновено момчетата участват в игрите на момичетата или в игрите, които са дошли в детския репертоар от старинните обредни игри, какъвто е случаят например с Кральо портальо и др. В основата им е разиграването на мотива за улавяне, избор и пр. на момиче от момче.
С други думи, проиграва се повествувателно изреждане всеки да бъде избран, ударен, “оженен”. За да няма сърдити, преди започването на играта децата се изпитват: с „наричане”, с „надхващане”, на тояга и т.н. Един от най-обикновените начини за изпитване е чрез специални стихчета – броилки, които децата си измислят и сега.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци













