Култура

Габровските Оскари се срещат в Дома на хумора и сатирата

На 21 май от 11 часа, веднага след Веселата суматоха пред Дома на хумора и сатирата, в зала 3 една любопитна изложба ще посрещне своята публика. Нейни автори са 11 артисти от Белгия, България, Великобритания, Германия и САЩ, удостоени с наградата „Гаскар”. За тях името на Габрово от 1995 година, когато е учреден техният приз, звучи в съзвучие с … престижната награда на американската филмова академия. Оттогава ГАСКАР е синоним на самоироничния габровски хумор, от който тръгва и славата на Габрово по света като българската столица на пестеливците, които умеят да превръщат смеха си в печеливша стока. В изложбата са подбрани 67 творби от отличените през годините автори.

Наградата „Гаскар” е сред най-авторитетните отличия в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата. Досега е присъждана веднъж за рисунка (Питър Елоян, САЩ), по три пъти за живопис и карикатура (Бодо Насал, Германия; Емил Попгенчев и Антон Колев, България и Волфганг Шлегел, Германия; Рос Томсън, Великобритания; Людо Ходерис, Белгия) и по два пъти за скулптура и плакат (Димитър Рашков и Емил Бачийски, България, и Тодор Варджиев, България; Лекс Древински, Германия).

Гостите на ДХС ще имат удоволствие да се запознаят лично с носителя на „Гаскар” от 22. Международно биенале – 2015 проф. Лекс Древински и да присъстват на връчването на наградата му. Ще имат възможност и да се убедят, че плакатът, призван по определение да агитира, рекламира, информира, образова, с което сме свикнали от най-голямата му и популярна галерия – улицата, като истинско съвременно изкуство отлично „стои” в изложбена зала. Тук, в музейното пространство, то все така ударно внушава и въздейства на сетивата, а главното – на рациото. Не можем да не се съгласим с проф. Лекс Древински: „Един плакат не се нуждае от коментар, той самият е коментар.” И още: „Намирам за предимство това, че трябва да се замисляте, когато гледате плакатите ми”.

Художниците, които се занимават с дизайн и плакат, познават Л. Древински от участията му в различни международни форуми. Той е роден на 11 септември 1951 г. в Шчечин (Полша). Учи в Държавната академия на изящните изкуства в Познан (1976 – 1981) и завършва с отличие класа по плакатно изкуство на известния проф. Валдемар Свежи (1931-2013). Отначало работи като директор и сценарист в Студиото за анимация в Познан (1983 – 1985). През 1985 г. напуска Полша и заминава за Западен Берлин. През 1992 г. печели конкурс за поста професор във Факултета по графичен дизайн в Университета по приложни науки в Потсдам. От 2010 г. е професор във Факултета по графичен дизайн в Академията по изкуствата в Шчечин, Полша. От 2002 г. води свои рубрики в тримесечното издание за дизайн 2+3D.

Древински участва в най-прочутите изложби и конкурси за плакат по света. Лауреат е на повече от 170 награди и отличия главно от международни конкурси и събития в Белгия, България, Израел, Иран, Китай, Мексико, Полша, Русия, САЩ, Словакия, Украйна, Чехия.

В България печели Голямата награда от Международно триенале на сценичния плакат (София, 2007).

Има повече от 60 самостоятелни изложби по света в: Атина, Аман, Барселона, Бейрут, Берлин, Варшава, Дамаск, Кито, Краков, Лондон, Мадрид, Мексико сити, Никозия, Оденсе, Пекин, Солун,Стокхолм, и други.

С Габрово е свързан от 1989, откогато участва в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата. Творбите, с които се представя – графики, рисунки, плакати, са разпознаваеми и запомнящи се. Във фонда „Хумор на народите” има 20 негови произведения – всичките дарени на ДХС.

През 2015 г. е удостоен с „Гаскар” от 22. Международно биенале.

Това е първата му самостоятелна изложба в Музея „Дом на хумора и сатирата”, представяща 50 плаката. Ценителите на това изкуство – синтез на визуално изображение и минималистичен текст, ще могат да се насладят на творбите на Лекс Древински и на останалите носители на наградата „Гаскар” до 11септември 2016 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Подобни теми:Габрово Гаскар Дом на хумора и сатирата новини

Виж също

Късни развръзки в Premier League на Неделната

Не изпускай

Карнавална треска обхвана Габрово

Коментари

Култура

Боб, катък и сладкиш за кулинарния конкурс, обявен от музей „Етър“

През август лятото вече e към своя край. Но това е времето през което има голямо изобилие от плодове и зеленчуци, има богат избор на различни храни.

За голямата част от българското население август сега е време за почивка, но в миналото той е свързан с усилна земеделска работа, когато се прибира голяма част от реколтата, за да се осигури благополучие през следващите периоди на годината. Като правило храната през този месец е била предимно безмесна.

С това са съобразени и храните, допуснати до участие в конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“, обявен от ЕМО „Етър“ по повод 55-та годишнина от неговото откриване.

Ето и предложенията, отбрани от журито, сред изпратените на електронна поща: d.hristov@etar.bg. до 15 август тази година.

Боб в гърне

Бърз сладкиш на баба със сладко от рози

Катък от овче мляко

Автор: Дамян Христов.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Изложба „Каменоделство” на чардака на Табаханата в музей „Етър”

Камъкът позволява да се увековечи една история, момент сред милионите години

Повече от 23 години скулптурата на орел, зърнал плячка и готов за полет, остава недовършена. Създателят му – Петър Петров от великотърновското село Беляковец, избира тополовградски мрамор, но счупва човката и се отказва да продължи. През пролетта на 2019-та, провокиран от участието си в изложбата-базар по „Каменоделство” в музей „Етър”, той се завръща отново към този орел, а резултатите са впечатляващи.

Петър Петров – победител в Международната майсторска надпревара от ХVІ Международен панаир на традиционните занаяти, кани останалите участници да се включат със свои скулптури в изложбата-базар. Самият той създава няколко творби с битово предназначение, в които арт-елементите са силно застъпени – огледало, роза, купа, фигура на жена.

Произведения на каменоделци, участвали в миналогодишната Майсторска надпревара могат да се видят на чардака на Табаханата в музей „Етър”, където ще радват посетителите до края на септември.

Петър Петров споделя, че не тръгва да твори с предварителна нагласа. Камъкът сам му подсказва какво да изработи от него. Предпочита късове с неправилна форма. Споделя, че от дефектни камъни е сътворил най-добрите си скулптури. Петър Петров е разбрал, че в скалата има много енергия, изпълваща го с живот.

Каменоделецът прави дарение на музей „Етър” – плоча, на която е издълбан Св. Георги. Истински творец, Петър Петров не наранява камъка. Стреми се да има минимална намеса, да запази възможно най-много от естествените форми и цветове.

Специално върху светеца това личи ясно при коня, при наметалото, при ореола. С времето ще потъмнеят и участъците, през които е минало длетото на Петър Петров.

За него камъкът е начин да се увековечи една история, момент сред милионите години. Иван Симеонов, завършил наскоро единственото по рода си на Балканите училище по каменообработване в село Кунино и победител в миналогодишната Младежка секция към Майсторската надпревара в „Етър”-а, също участва със свои творби в изложбата-базар.

В нея могат да се видят и скулптури на Румен Барфончовски, възпитаник на същото училище, на Елин Георгиев от Аксаково, на Цветелина Ангелова от Пловдив, на Петър Кръстев от Роман. Всички те са участници в Майсторската надпревара по време на Панаира през 2018 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Лятно кино в парка на хумора

В края на август предстои третото издание на „Лятно кино в парка на хумора“, организирано от Музея на хумора и сатирата. По традиция екранът ще е на фасадата на музея до скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса.

Този път партньори на филмовата програма са Руският културно-информационен център и Чешкият център. Габровци и гостите на града ще се насладят на четири изпълнени с много смях и добро настроение комедийни вечери, всяка от които ще започва в 20:15, с някой от незабравимите филми с великия комик Чарли Чаплин, а от 20:30 могат да гледат:
22 август – На въдицата
23 август – Иван Василиевич сменя професията си
29 август – Шегата
30 август – Аз, печалният бог.

Входът отново е свободен, място има за всички, но и всеки може да гледа филма и в любимия си сгъваем стол, ако си го донесе! При лошо време прожекциите ще са в Залата на жирафите. Всички филми са със субтитри.

22 август, 20:30
На въдицата
Режисьор: Наталия Углицких; музика: Глеб Матвейчук, Андрей Комисаров, Михаил Смирнов; в ролите: Екатерина Вилкова, Константин Крюков, Марат Башаров, Игор Уголников, Максим Матвеев; Русия, 2011, 86 мин.
Руската комедия „На въдицата” ни пренася на екзотични места точно в разгара на курортния сезон. Защото главната героиня Рита, треньор на деца по фигурно пързаляне, си е поставила амбициозна задача. Оказва се, че нейният годеник е предпочел сестрата на супербогаташа Власов. Всички знаят, че въпросният Власов е на 13-о място в страната по богатство. Знаят, че се увлича по подводни спортове и посвещава много време на хобито си някъде в Тайланд, при това ходи там инкогнито. Само че никой не знае как изглежда този човек. Това не е пречка за Рита: тя е решена да го накара да се влюби в нея. И тръгва да го издирва на мистичния остров Тао. В търсенето ще й помага журналистът Костя.
Какво се случва на острова? Сред екзотика, екшън, любов, увлечения, откровения и…
Краят е за тези, които дойдат на 22 август от 20.30 ч в Лятното кино на Дома на хумора и сатирата.

23 август, 20:30
Иван Василиевич сменя професията си
Режисьор: Леонид Гайдай; сценаристи: Владлен Бахнов, Леонид Гайдай, по мотиви от пиесата на Михаил Булгаков „Иван Василиевич”; композитор: Александър Зацепин; в ролите: Юрий Яковлев, Леонид Куравльов, Александър Демяненко, Наталия Селезньова и др.; Русия, световната премиера е в САЩ през 1973, 88 мин. Комедия, приключения, фантастика, царски персони и джебчии на едно място. Всичко това в руската комедия „Иван Василиевич сменя професията си”. Инженерът изобретател Александър Тимофеев – Шурик, създава в дома си машина на времето, която неочаквано свързва жилището му с палатите на цар Иван Грозни през XVI век. Там се озовават съседът на инженера – пенсионерът домоуправител Иван Василиевич Бунша и крадецът Жорж Милославски. В същото време царят попада в новото време. Повредата на машината довежда до най-различни неочаквани, любопитни и забавни събития.

29 август, 20:30
Шегата
Режисьор: Яромир Иреш; сценарий: Милан Кундера, Яромир Иреш; в ролите: Йозеф Сомър, Яна Дитетова, Лудек Мунзар, Евалд Шорм и др.; Чехословакия, 1968 , 79 мин. Един от последните филми на Чехословашката нова вълна, забранен за показване в течение на 20 години, разказва за проваления заради младежка шега живот на героя Лудвик Ян и гротескно завършилия му опит да си отмъсти. Екранизацията на едноименния роман от Милан Кундера майсторски пресъздава основните му теми за белязаните от комунистическите репресии човешки съдби, за унищожаването на селото и неговите традиции, за духовната и материалната нищета и разрушените междучовешки отношения. Проникновената картина на епохата е пронизана от вечния въпрос за правото на човека сам да въздава справедливост.

30 август, 20:30
Аз, печалният бог
Режисьор: Антонин Кахлик; сценарий: Милан Кундера, Антонин Кахлик; в ролите: Милош Копецки, Павел Ландовски, Хана Лелитова, Иржина Ираскова и др.; Чехословакия, 1969, 83 мин. Тъжно-смешната история за опита на застаряващия прелъстител Адолф да си отмъсти на отхвърлилата го млада жена е заснета по първия публикуван разказ на Милан Кундера. Eкранизацията на Антонин Кахлик не предизвиква възторг у критиците, а писателят изключва „Аз, печалният бог“ от окончателната версия на сборника „Смешни любови“, за зрителите обаче остава възможността да се насладят на великолепния актьорски дует Милош Копецки и Павел Ландовски.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още