Свържи се с нас

Култура

Габровските Оскари се срещат в Дома на хумора и сатирата

Published

on

оскарНа 21 май от 11 часа, веднага след Веселата суматоха пред Дома на хумора и сатирата, в зала 3 една любопитна изложба ще посрещне своята публика. Нейни автори са 11 артисти от Белгия, България, Великобритания, Германия и САЩ, удостоени с наградата „Гаскар”. За тях името на Габрово от 1995 година, когато е учреден техният приз, звучи в съзвучие с … престижната награда на американската филмова академия. Оттогава ГАСКАР е синоним на самоироничния габровски хумор, от който тръгва и славата на Габрово по света като българската столица на пестеливците, които умеят да превръщат смеха си в печеливша стока. В изложбата са подбрани 67 творби от отличените през годините автори.

Наградата „Гаскар” е сред най-авторитетните отличия в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата. Досега е присъждана веднъж за рисунка (Питър Елоян, САЩ), по три пъти за живопис и карикатура (Бодо Насал, Германия; Емил Попгенчев и Антон Колев, България и Волфганг Шлегел, Германия; Рос Томсън, Великобритания; Людо Ходерис, Белгия) и по два пъти за скулптура и плакат (Димитър Рашков и Емил Бачийски, България, и Тодор Варджиев, България; Лекс Древински, Германия).

Гостите на ДХС ще имат удоволствие да се запознаят лично с носителя на „Гаскар” от 22. Международно биенале – 2015 проф. Лекс Древински и да присъстват на връчването на наградата му. Ще имат възможност и да се убедят, че плакатът, призван по определение да агитира, рекламира, информира, образова, с което сме свикнали от най-голямата му и популярна галерия – улицата, като истинско съвременно изкуство отлично „стои” в изложбена зала. Тук, в музейното пространство, то все така ударно внушава и въздейства на сетивата, а главното – на рациото. Не можем да не се съгласим с проф. Лекс Древински: „Един плакат не се нуждае от коментар, той самият е коментар.” И още: „Намирам за предимство това, че трябва да се замисляте, когато гледате плакатите ми”.

Художниците, които се занимават с дизайн и плакат, познават Л. Древински от участията му в различни международни форуми. Той е роден на 11 септември 1951 г. в Шчечин (Полша). Учи в Държавната академия на изящните изкуства в Познан (1976 – 1981) и завършва с отличие класа по плакатно изкуство на известния проф. Валдемар Свежи (1931-2013). Отначало работи като директор и сценарист в Студиото за анимация в Познан (1983 – 1985). През 1985 г. напуска Полша и заминава за Западен Берлин. През 1992 г. печели конкурс за поста професор във Факултета по графичен дизайн в Университета по приложни науки в Потсдам. От 2010 г. е професор във Факултета по графичен дизайн в Академията по изкуствата в Шчечин, Полша. От 2002 г. води свои рубрики в тримесечното издание за дизайн 2+3D.

Древински участва в най-прочутите изложби и конкурси за плакат по света. Лауреат е на повече от 170 награди и отличия главно от международни конкурси и събития в Белгия, България, Израел, Иран, Китай, Мексико, Полша, Русия, САЩ, Словакия, Украйна, Чехия.

В България печели Голямата награда от Международно триенале на сценичния плакат (София, 2007).

Има повече от 60 самостоятелни изложби по света в: Атина, Аман, Барселона, Бейрут, Берлин, Варшава, Дамаск, Кито, Краков, Лондон, Мадрид, Мексико сити, Никозия, Оденсе, Пекин, Солун,Стокхолм, и други.

С Габрово е свързан от 1989, откогато участва в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата. Творбите, с които се представя – графики, рисунки, плакати, са разпознаваеми и запомнящи се. Във фонда „Хумор на народите” има 20 негови произведения – всичките дарени на ДХС.

През 2015 г. е удостоен с „Гаскар” от 22. Международно биенале.

Това е първата му самостоятелна изложба в Музея „Дом на хумора и сатирата”, представяща 50 плаката. Ценителите на това изкуство – синтез на визуално изображение и минималистичен текст, ще могат да се насладят на творбите на Лекс Древински и на останалите носители на наградата „Гаскар” до 11септември 2016 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица