Свържи се с нас

Култура

Започна продажбата на биле за „Балканска треска“

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

От днес – 3 май, започва продажбата на билети за концерта на Теодосий Спасов, Влатко Стефановски и Мирослав Тадич, информираха от Община Габрово.

От 3 до 11 май (в работните дни) билетите ще се продават на касата на Дом на културата „Емануил Манолов“ от 10 до 14 часа и от 15 до 18 часа, а в деня на концерта – 12 май от 10 до 19 ч. на касата на зала „Възраждане“.

Цената на билета е 8 лева

ЗА УЧАСТНИЦИТЕ:

Теодосий Спасов започва своето ранно обучение на кавал в Музикално училище в Котел и продължава образованието си в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Кавалът е един от най-старите инструменти в Европа, богат на тоналности и технически възможностти. Теодосий Спасов е развил свой уникален стил на свирене на този инструмент като синтезира традиционния фолклор с джаз, фюжън и класическа музика.

Повече от 30 години, Теодосий Спасов участва в турнета в Европа, Азия, Близкия Изток, Австралия, Канада и САЩ. През 1994 г. свири с „Мистерията на българските гласове” и печели награда „Грами“. През април 1995 г., списание Newsweek публикува статия „Най-доброто от Изток“, в която го отбелязва като най-талантливия източно-европейски музикант „Спасов… не просто оцелява през пост-комунистическата културна пустош. Той всъщност е създал нов музикален жанр.“

Теодосий Спасов участва в създаването на 30 компактдиска, четири от които са негови, представени по целия свят. Той е композирът и свири в музика за редица филми, в това число френско-българската продукция „Граница” (The Border,1993). Също така е записвал тематична музика заедно с известните италиански композитори Карло Силиото и Енио Мориконе, известни като An Italian Story и The Breakout of the Innocent. Теодосий Спасов свири с други известни джаз музиканти, включително с тромпетиста Уинтън Марсалис.

У нас в България, Теодосий Спасов е национална фигура и музикален герой, наскоро отличен с наградата „Музикант на годината“. Той е художественият директор на световноизвестния ансамбъл „Филип Кутев“ .

Бил е член на ирландската музикална и танцувална компания Riverdance (1998-2001) и настоящ солист и директор на „Музикална къща БНР“.

Влатко Стефановски е роден през 1957 г. в Прилеп (Македония). Започва да свири на китара на тринадесет години. Като тинейджър създава легендарната фюжън група „Леб и Сол”, която е сред най-разпознаваемите имена на музикалната сцена в бивша Югославия. От средата на 90-те години изгражда успешна музикална кариера и записва забележителни солови изпълнения. Съвместната му работа с Мирослав Тадич хвърля нова светлина върху творбите му за акустична китара и бъдещото му разучаване на традиционната македонската музика. През последните няколко години свири и записва на много места по света с изявени артисти като Томи Емануел, Сточело Розенберг, Гибони, Ян Акерман, Теодосий Спасов, Стефан Миленкович, Кудси Ергюнер, Боян Z и Ману Каче.

Неговите последни творби включват музика за филми, театри и балет. Като солист Влатко Стефановски свири и записва с редица оркестри и ансамбли, сред които са Лондонският симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър MDR Лайпциг, Виенския оркестър Tonkunstler, Биг Бенд RTV Любляна и др. Със своето Трио, Влатко Стефановски свири по цял свят.

През 2007 г. е отличен с титлата почетен доктор в сферата на изкуствата в Университета „Св. Кирил и Методий”. Живее в Скопие и притежава добре оборудвано звукозаписно студио (Estoria Sound Studio).

Мирослав Тадич завършва основно образование в САЩ, а преди това е учил в Италия и в родината си – Югославия. Изпълнява и записва в широк диапазон от музикални стилове, простираща се от периода на бароковата и класическата музика до блус, джаз, рок и етно музика. Записва и свири в съвместни проекти с Марк Нозиф, Оркестъра на Операта в Лос Анжелис, Пласидо Доминго, Лондонски симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър MDR Лайпциг, Хауърд Леви, Йоахим Кюн, Влатко Стефаноски, Братя Теофилович, Кудси Ергюнер, Теодосий Спасов, Ашиш Кан и много др.

Мирослав Тадич е записвал по целия свят и често свири в Европа, Северна и Южна Америка и Япония. През последните години се е концентрирал в развиването на подход, с който импровизира като комбинира и съпоставя музикален материал от много различни източници. Известен е с творби, в които прилага елементи от класическа и фламенко техники към свиренето на електрическа китара.

Композира солова и камерна музика (Les Editions Doberman-Yppan), създава музиката за редица филми, танци и театрални постановки. В последно време завършва музиката за хърватския филм „Седемдесет и два дни“ от Данило Шербеджия. От 1985 г. насам е професор в престижния калифорнийски Институт по изкуства в Лос Анджелис.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Каменната стълба има много тънкости, които само майстор може да ти покаже

Published

on

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието.

Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето, прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца! Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализираха на 7, 8 и 9 август.

Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения.

Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки.

Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Включва се с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„В света на Старопланинската архитектура“

Успешно пето издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

Published

on

Отлична организация, полезно обучение с практическа насоченост и добре подбрана теоретична част. Това е оценката на участниците в петото издание на образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

В рамките на три дни – 7, 8 и 9 август, хора с интерес към традиционните техники на градеж създаваха конструкции от камък, глина, дърво и друга растителност.

Участниците бяха разделени на групи, всяка от които се включи в изграждането на каменна подпорна стена със стълби, в направата на дървени сглобки и на мазилка от естествени материали. Програмата включваше лекционни модули, посветени на старата архитектура, а участниците имаха възможност да се запознаят със стари къщи, плевня и воденица в село Потока и габровския квартал Етъра.

През 2020 година бе реализиран и специален модул, в който се обучаваха деца на родители, участващи в програмата. Малчуганите се обучаваха как се плете плет и как се подготвят материалите за него, създадоха от дърво къщички за птици и домове за домашни любимци, изработиха калъпи и направиха малки кирпичени тухли в тях.

През 2020 година участниците в образователната програма бяха тридесет и един, от които осем деца. Създатели на „В света на старопланинската архитектура“ са Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

От 2017 г. като партньор участва Камара на архитектите в България (КАБ). Тази година е юбилейното пето издание на програмата. Към основните спонсори се присъединяват КАБ – Регионална колегия, гр. Габрово и фирма „Рьофикс“ – България.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Снимка на Рачо Ковача набира все по-голяма популярност

Published

on

В разгара на протестите в страната, любопитна снимка, показваща основателя на Габрово Рачо Ковача на сив фон в компанията на три гарвана сред запустели къщи, бе публикувана във фейсбук – групата „Похвалите и абсурдите на Габрово“ и получи одобрението на стотици със своето послание.

За броени часове колажът, чийто автор е габровският фотограф Тодор Тодоров от фото „Спринт“, разбуни духовете на потребителите в социалната мрежа, получавайки много харесвания и одобрение.

Идеята на автора, който не за първи път показва нестандартното си виждане и хрумвания, провокирайки чрез изкуство публиката, е да изрази отношението си към случващото се в Габрово, обезлюдяването на града с всеки изминал ден и необходимостта това да бъде променено, преди да са останали само гарваните и Паметникът в реката.

Пред „Габрово Нюз“ фотографът Тодор Тодоров разкри, че планира да подготви изложба със своите колажи, които са на различни теми и които се радват на широк обществен интерес в социалните мрежи.

През далечната 2013 година, по време на реализирането на големия проект за воден цикъл на Габрово, Тодоров илюстрира с друг свой фотоколаж часовниковата кула на площад „Първи май“, силно наподобяваща Наклонената кула в Пиза.

В началото на това лято фотографът „преосмисли“ пространството на площад „Възраждане“, превръщайки го в плувен комплекс. Едни приветстват и одобряват този вид изкуство, а други не са съгласни с ексцентричния подход в колажите. Повечето хора обаче все пак се наслаждават на гледката, носеща им настроение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица