Свържи се с нас

Култура

Показват в изложба Икони от фонда на Галерията

Published

on

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Художествена галерия „Христо Цокев“ открива тази вечер, 26 април, от 17.30 часа изложбата „Икони“. Творбите, представени в експозицията, са от фонда на галерията и представят сцени, свързани с Великденски празници.

Чрез тази изложба се представя Тревненската иконописна школа, възникнала през XVIII и достигнала разцвет през XIX в. Тя е емблематичен пример за това как е оцеляла българщината.

Една от основните характеристики на тревненската школа и в същото време отличаваща я от Самоковска, Дебърска и др. е фактът, че тревненските майстори не са използвали шаблони. Те са били толкова сигурни в майсторлъка и уменията си, в себе си, че не са имали грам съмнение, че ще успеят да постигнат желания резултат. С това се обяснява и фактът, че досега не са открити две идентични икони или дърворезби.

Тревненските майстори са строги индивидуалисти, водени от желанието за неповторимост и стремеж да изразяват собствената си душевност. Безспорно доказателство за това е широкият ареал от икони, съхранен до днес.

Настоящата изложба проследява сцени от най-светлия християнски празник – Възкресение.

Своеобразен увод в темата е иконата „Матер Божия с Христос“ на габровския зограф Рачо Тихолов.
Експозицията е своеобразен разказ за библейските събития от Влизането на Исус Христос в Йерусалим. Този ден честваме в неделя преди Великден и познаваме като Връбница /Цветница/.

Минаваме през Разпятие Христово, представено от една великолепна икона на тревненския зограф Симеон Коюв /от рода на Папа Витан/, датирана от началото на ХIХ век.

Разпятието, освен религиозен смисъл, има и един чисто човешки аспект, който придава дълбоко хуманен и естествен характер на християнската вяра и това е майчина скръб. Сцена на скърбящата Матер Божия при вида на разпнатия ѝ син е малко позната, но допълва логически усещането на зрителя.

Силата на вярата е тема, придадена ни чрез разказа за Св. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Тома получил прозвището Неверни, заради неверието в Христовото Възкресение. В първата неделя след Пасха, според разказа на евангелистите, сам Бог се явява пред Тома с думите: „Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. Томина неделя, честваме през първата неделя след Великден. Представените четири икони по темата представляват един нагледен пример за развитието на Тревненската иконописна школа, чието развитие най-общо се разделя на два периода.

Възнесение Христово, Събора на светите отци и Петдесетница са библейски сюжети, вълнували българина през късното Възраждане и съвсем естествено е да намират място и в иконописта. Особен интерес тук представлява иконата „Сошествие на Св. Дух“ на Христо Цокев. Иконата е изписана в изляло академичен стил, характерен за автора и е от 1874г.

Логически експозицията свършва тук, но продължава времево и прехвърля зрителя в най-светлия български празник 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Според църковния календар денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост, глаголицата, се чества на 11 май.

Изложбата може да бъде видяна в Малка зала на ХГ „Христо Цокев“ от 26 април до края на месец юни.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица