Свържи се с нас

Култура

Показват в изложба Икони от фонда на Галерията

Published

on

снимка: ХГ "Христо Цокев"

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Художествена галерия „Христо Цокев“ открива тази вечер, 26 април, от 17.30 часа изложбата „Икони“. Творбите, представени в експозицията, са от фонда на галерията и представят сцени, свързани с Великденски празници.

Чрез тази изложба се представя Тревненската иконописна школа, възникнала през XVIII и достигнала разцвет през XIX в. Тя е емблематичен пример за това как е оцеляла българщината.

Една от основните характеристики на тревненската школа и в същото време отличаваща я от Самоковска, Дебърска и др. е фактът, че тревненските майстори не са използвали шаблони. Те са били толкова сигурни в майсторлъка и уменията си, в себе си, че не са имали грам съмнение, че ще успеят да постигнат желания резултат. С това се обяснява и фактът, че досега не са открити две идентични икони или дърворезби.

Тревненските майстори са строги индивидуалисти, водени от желанието за неповторимост и стремеж да изразяват собствената си душевност. Безспорно доказателство за това е широкият ареал от икони, съхранен до днес.

Настоящата изложба проследява сцени от най-светлия християнски празник – Възкресение.

Своеобразен увод в темата е иконата „Матер Божия с Христос“ на габровския зограф Рачо Тихолов.
Експозицията е своеобразен разказ за библейските събития от Влизането на Исус Христос в Йерусалим. Този ден честваме в неделя преди Великден и познаваме като Връбница /Цветница/.

Минаваме през Разпятие Христово, представено от една великолепна икона на тревненския зограф Симеон Коюв /от рода на Папа Витан/, датирана от началото на ХIХ век.

Разпятието, освен религиозен смисъл, има и един чисто човешки аспект, който придава дълбоко хуманен и естествен характер на християнската вяра и това е майчина скръб. Сцена на скърбящата Матер Божия при вида на разпнатия ѝ син е малко позната, но допълва логически усещането на зрителя.

Силата на вярата е тема, придадена ни чрез разказа за Св. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Тома получил прозвището Неверни, заради неверието в Христовото Възкресение. В първата неделя след Пасха, според разказа на евангелистите, сам Бог се явява пред Тома с думите: „Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. Томина неделя, честваме през първата неделя след Великден. Представените четири икони по темата представляват един нагледен пример за развитието на Тревненската иконописна школа, чието развитие най-общо се разделя на два периода.

Възнесение Христово, Събора на светите отци и Петдесетница са библейски сюжети, вълнували българина през късното Възраждане и съвсем естествено е да намират място и в иконописта. Особен интерес тук представлява иконата „Сошествие на Св. Дух“ на Христо Цокев. Иконата е изписана в изляло академичен стил, характерен за автора и е от 1874г.

Логически експозицията свършва тук, но продължава времево и прехвърля зрителя в най-светлия български празник 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Според църковния календар денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост, глаголицата, се чества на 11 май.

Изложбата може да бъде видяна в Малка зала на ХГ „Христо Цокев“ от 26 април до края на месец юни.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица