Денят на труда и на международната работническа солидарност или известен в България като Ден на труда е международен празник на трудещите се хора, приет за един от официалните празници в Република България.

Празникът обикновено се отбелязва на 1 май. В САЩ и Канада той се чества на първия понеделник от септември.

Появяването на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19-ти век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

По-конкретно датата се е наложила по повод събитията в Чикаго през 1886 г., започнали на тази дата. Започва масова стачка на над 300 000 работници в подкрепа на въвеждането на 8-часов работен ден. Работническото движение дава осем жертви анархисти.

През 1889 г. на учредителния конгрес на Втория интернационал е приета резолюция за честването му. За първи път се отбелязва през 1890 г.

В социалистическите и комунистическите страни на честването на празника се е отдавало голямо значение, като част от идеята, че тези страни са управлявани именно от работническата класа.

В България Международният ден на труда се чества за първи път през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови събирания за отбелязване на празника са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин

За първи път е обявен за официален празник през 1939 г.

В Народна Република България празникът е бил официален и се отбелязвал с мащабни манифестации и празненства из цялата страна.

Понастоящем празникът е официален и е неработен ден. Държавната власт не се ангажира с провеждането на масово отбелзяване на празника.

Честването е най-често отбелязвано с митинги-концерти на леви партии и движения, като най-значителни са тези на БСП.

В някои държави по света този ден е отбелязван официално, в други се чества неофициално. В СССР е бил важен празник, отбелязван с военни паради, подобно на социалистически Китай. Празникът се е чествал и в Третия Райх под името „Имперски трудов ден“(Reichsarbeitstag).

Източник: actualno.com