Свържи се с нас

Икономика

АИКБ – Габрово: Кризата с КОВИД-19 отново завари държавата и обществото неподготвени

Published

on

Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. В периода, в който ни делят броени дни от отмяната на извънредното положение и започваме дискусията за частично облекчаване на мерките за ограничаване на пандемията на коронавируса КОВИД-19, Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ предлага своята обективна оценка на приложената досега мярка, конкретно насочена в защита на работните места и заетостта, станалата вече нарицателна, уредена посредством Закона за извънредно положение и в ПМС № 55, мярката „38/62” /което е и действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък, и предприятието/, придобила широка популярност с невярното „60/40“, заяви пред габровския печатен ежедневник „100 Вести“ представителят на Асоциацията за Габровска област Николай Григоров.

Той уточни, че оценки на мярката „38/62” бяха давани както от представителните на национално равнище организации на работодателите, така и от други браншови организации, но и от отделни предприятия и компании.

„Първа алармира за това, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени – подчерта Григоров. – Освен това тук погрешно беше транспониран опитът на водещи европейски икономики като Германия и Австрия“.

В подкрепа той цитира резултатите от проведената в периода 31 март–1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на КОВИД-19. „А те са от експресно допитване на база 759 отговорили и на анкетата, поради което на резултатите от нея трябва да се гледа сериозно, заяви Николай Григоров. – От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които 44 на сто са с персонал до 10 човека; 55 процента работят в сферата на услугите; 35 % са в сферата на търговията и едва 10 на сто са от индустрията. Видно е, че отстрана на предприятията интереса към тази мярка е нищожен. Особено на фирмите от индустрията, чийто дял е пренебрежимо малък. С непълно време, въведено с вътрешна заповед работят 48%. След заповедта на здравния министър 37 на сто работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед. Изцяло с прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятна ситуация са 15 но сто от компаниите. За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията, които не възнамеряват да се възползват от нея. Анкетата показва, че 52 на сто няма да използват, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”; 21 процента,защото:„Не ги устройва”; С мотива „Не мога да гарантирам заетост за двойно по-дълъг период“ са 7 на сто от анкетираните, а 4 процента – не могат да докажат изискването за 20 процентен спад на оборота за референтния период.

„Видно е, че 80 на сто от анкетираните предприятия и компании имат нужда, но няма да използват мярката „38/62”, поради нейната непригодност – коментира Николай Григоров. – Едва 8 процента от анкетираните могат да бъдат отнесени към категорията на колебаещите се. И това са тези, които отговарят, че „още не знаят дали ще я използват, тъй като им е нужно време да направят своите разчети, доколко имат изгода от тази мярка“.

Според национално-представително изследване на “Алфа рисърч”, проведено в периода 13-22 април сред 500 стопански субекта у нас, 79% от фирмите търпят преки или косвени загуби от КОВИД-19, като най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60/40.

Според данни на Националния осигурителен институт в периода 15 – 30 април 2020 г. /на 15. 04., на 21. 04., на 24. 04., на 28. 04. и на 30. 04./ са изплатени компенсации по ПМС № 55 от 2020 г., т. е. по мярката 38/62/ на 1961 фирми, някои от които са получили плащания на повече от една дата. Фирмите с до 9 работника, които са се възползвали от финансовата подкрепа на държавата общо за петте плащания през април са 1527, от 10 до 50 човека – 349, от 51 до 100 души – 47, от 101 до 250 – получилите компенсации фирми са 28, а над 250 са едва 10 предприятия.

Ако се сравнят тези данни с прогнозата на АИКБ и на Института за устойчиво икономическо развитие за това колко предприятия по сектори ще бъдат в затруднено положение и риск от съкращаване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение. Тоест тези, които са имали най-голяма необходимост от подкрепа в критичния период, е видно, че то е значително по-благоприятно при оценката на ефекта от мярката „38/62“ в сравнение със съпоставянето с общия брой фирми в страната за 2018 година според данните на НСИ.

„Това е така по простата причина, че прогнозата за това, колко предприятия от различните секттори ще продължават да работят, без да изпитват затруднения за запазване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение става дума за умерен и песимистичен сценарий – уточни Николай Григоров. – Изчисленията сочат, че мярката за изплащане на компенсации „38/62“ към този момент има нищожен ефект, причините за което многократно бяха анализирани и изтъквани в предишни становища на АИКБ, като и на останалите представителни работодателски организации. Те са във вродените дефекти на разглежданата мярка, която е неработеща и непригодна точно за тези компании и предприятия, които наистина имат нужда от помощ в кризисната ситуация. Ето защо е необходимо да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно, срива в заетостта е налице, а най-лошото тепърва предстои. На практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над ¾ от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ. Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци). Защото резултатът от мярката 38/62 е, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги, защото: получават същата заплата; имат по-малко разходи; имат повече свободно време; изразходват по-малко енергия и са изложени на по-малко рискове. А такъв пример няма никъде другаде по света. Такова плащане се явява доход, който замества неизработения и следователно недължим трудов доход на работника или служителя във времето, през което той не полага труд. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, но на практика плащанията са част от дължимите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя ще трябва да плати на същите работници, ако бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица за срок до 12 месеца, а не за 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация, и няма да получи обратно близо 3/5 от сумата под формата на данък и осигуровки. Така на практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в които са заети над ¾ от работещите българи, и които нямат финансови средства да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката – коментира още Григоров. – По данни на БНБ 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. Което означава, че така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци)“.

Председателят на АИКБ – Габрово напомни още, че работодателските организации коректно са предупредили за тези неадекватни моменти в ПМС № 55, но мнението им не е взето под внимание и че мярката „38/62“ от това постановлени да подкрепи запазването на работните места е била обречена от самото начало. А работодателите, към които беше насочена тя, не са били способни да издържат при прилагането й.

„Сбъднаха се всички негативни очаквания, за които АИКБ и другите организации на работодателите предупреждаваха многократно – повтори Николай Григоров. – Ето защо в момента ние не пледираме колко сме били прави, а настояваме за преосмисляне на мерките, за което ни дават техническа възможност законодателните промени, свързани с вдигането на извънредното положение. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. АИКБ още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката“ – заключи накрая Николай Григоров.

Автор: Стефка Бурмова.
*Статията е публикувана в бр.92, на 14 май 2020 г. на страниците на „100 Вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Икономика

Намалява броят на наетите през март

Published

on

Архив, Copyright © GabrovoNews.bg

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Габрово към края на март 2020 г. намаляват с 1.1 хил., или с 2.7%, спрямо края на декември 2019 г., като достигат 38.6 хиляди. Това сочат предварителните данни, оповестени днес от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

Спрямо края на първото тримесечие на 2019 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ – с 27.2%, „Професионални дейности и научни изследвания“ – 15.3% и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – с 12.7%.

Увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в икономическа дейност „Операции с недвижими имоти“ – с 31.2% и „Строителство“ – с 20.9%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – съответно 49.9% и 10.9%.

В края на март 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение се намаляват с 0.2 хил., или с 0.6%. Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „Професионални дейности и научни изследвания“ а най-голямо увеличение – в „Строителство“ и „Операции с недвижими имоти“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Габрово е на шесто място в страната по средна брутна заплата

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за януари 2020 г. е 1 149 лв., за февруари – 1 143 лв., и за март – 1 114 лева.

Published

on

Архив, Copyright © GabrovoNews.bg

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за месец януари 2020 г. е била 1 149 лв., за февруари – 1 143 лв., и за март – 1 114 лева. В сравнение с останалите области в България, по този показател областта ни се нарежа на шесто място в страната след София (столица), София (област), Враца, Варна и Стара Загора.

Тези официални данни бяха оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. През първото тримесечие на тази година средната месечна работна заплата е 1 135 лв. и намалява спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. с 0.2%.

Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо намаление, са „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Образование“.

Увеличена е средната месечна заплата се наблюдава в дейностите „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

През първото тримесечие на 2020 г. средната месечна работна заплата нараства със 7.2% спрямо същия период на 2019 г., като най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през първото тримесечие на 2020 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко- съобщения“ – 2 375 лева, „Образование“ – 1 274 лева и „Държавно управление“ – 1 239 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 621 лева, „Административни и спомагателни дейности“- 651 лева и „Култура, спорт и развлечения“ – 779 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през първото тримесечие на 2020 г. в обществения сектор нараства с 10.6%, а в частния – с 6.3%.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Община Трявна стартира проект за рекултивация на съществуващото депо за отпадъци

Published

on

След подписан на 13.05.2020 г. договор, Община Трявна стартира изпълнението на проект: „Рекултивация на съществуващо депо за отпадъци на община Трявна“.

В основата на настоящия проект за закриване и рекултивация на депото, е заложено да се опази човешкото здраве и околната среда, както и спазването на законодателството на ЕС и националното законодателство по отношение на управлението на отпадъците, опазването на водите и въздуха.

Основни дейности по проекта са:
Дейност 1: Подготовка и изпълнение
Дейност 2: Техническа рекултивация
Дейност 3: Организация и управление на проекта
Дейност 4: Информация и комуникация

Общата стойност на проекта е 1 549 891.73 лв., от които 1 317 407.97 от Европейския фонд за регионално развитие и 232 483.76 национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България.

Началната дата на проекта е 28.05.2020 г., а крайната дата – 28.04.2022 г. Периодът за изпълнение е 18 месеца.

Настоящият проект е насочен към опазване на човешкото здраве и околната среда. Община Трявна търси правилните насоки към постигане на основната цел в устойчивото управление на отпадъците, които ще предотвратят, намалят или ограничат вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Проектът предвижда извършване на техническа и биологична рекултивация на площта, която е с нарушена структура и почвено плодородие в резултат на дългогодишното натрупване на отпадъци. Рекултивационните мероприятия ще осигурят опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсяване, защита от проникването на повърхностни води в тялото на депото, прекратяване на разпрашаването на леките фракции отпадъци и др. Рекултивацията на депото има за цел максимално да ограничи неблагоприятното въздействие на натрупаните отпадъци върху околната среда. С предвидените рекултивационни мероприятия на съществуващото депо ще се осигури минимизиране на строителните разходи, опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсяване, защита от проникване на повърхностни води в отпадъчното тяло на депото, прекратяване на разпрашаването на леките фракции отпадъци, вписване в релефа на околния терен на тялото на отпадъците, създаване на условия за контрол на процесите , протичащи в тялото на депото и въздействието му върху околната среда.

Предвидените дейности ще се изпълнят на два етапа:
І-ви етап: Същинска рекултивация – при която се предвижда да се извършат: Подготовка на площадката и на детайл в петата на отпадъците по дерето; съоръжение за регулиране на оттока; изграждане на горна опорна дига; изграждане на долна опорна дига и от страната на пътя; изграждане на газова система; предепониране на отпадъците и вертикална планировка; техническа рекултивация – изравнителен пласт, запечатващ пласт, земни почви, хумус; съоръжения.
ІІ-ри етап: Биологичната рекултивация, която се предвижда да се извърши на площ от 16729 кв.м. представляващи ПИ 81058.374.315, в земл. на с. Черновръх на територията на община Трявна.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица