Свържи се с нас

Икономика

АИКБ – Габрово: Кризата с КОВИД-19 отново завари държавата и обществото неподготвени

Published

on

Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. В периода, в който ни делят броени дни от отмяната на извънредното положение и започваме дискусията за частично облекчаване на мерките за ограничаване на пандемията на коронавируса КОВИД-19, Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ предлага своята обективна оценка на приложената досега мярка, конкретно насочена в защита на работните места и заетостта, станалата вече нарицателна, уредена посредством Закона за извънредно положение и в ПМС № 55, мярката „38/62” /което е и действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък, и предприятието/, придобила широка популярност с невярното „60/40“, заяви пред габровския печатен ежедневник „100 Вести“ представителят на Асоциацията за Габровска област Николай Григоров.

Той уточни, че оценки на мярката „38/62” бяха давани както от представителните на национално равнище организации на работодателите, така и от други браншови организации, но и от отделни предприятия и компании.

„Първа алармира за това, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени – подчерта Григоров. – Освен това тук погрешно беше транспониран опитът на водещи европейски икономики като Германия и Австрия“.

В подкрепа той цитира резултатите от проведената в периода 31 март–1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на КОВИД-19. „А те са от експресно допитване на база 759 отговорили и на анкетата, поради което на резултатите от нея трябва да се гледа сериозно, заяви Николай Григоров. – От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които 44 на сто са с персонал до 10 човека; 55 процента работят в сферата на услугите; 35 % са в сферата на търговията и едва 10 на сто са от индустрията. Видно е, че отстрана на предприятията интереса към тази мярка е нищожен. Особено на фирмите от индустрията, чийто дял е пренебрежимо малък. С непълно време, въведено с вътрешна заповед работят 48%. След заповедта на здравния министър 37 на сто работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед. Изцяло с прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятна ситуация са 15 но сто от компаниите. За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията, които не възнамеряват да се възползват от нея. Анкетата показва, че 52 на сто няма да използват, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”; 21 процента,защото:„Не ги устройва”; С мотива „Не мога да гарантирам заетост за двойно по-дълъг период“ са 7 на сто от анкетираните, а 4 процента – не могат да докажат изискването за 20 процентен спад на оборота за референтния период.

„Видно е, че 80 на сто от анкетираните предприятия и компании имат нужда, но няма да използват мярката „38/62”, поради нейната непригодност – коментира Николай Григоров. – Едва 8 процента от анкетираните могат да бъдат отнесени към категорията на колебаещите се. И това са тези, които отговарят, че „още не знаят дали ще я използват, тъй като им е нужно време да направят своите разчети, доколко имат изгода от тази мярка“.

Според национално-представително изследване на “Алфа рисърч”, проведено в периода 13-22 април сред 500 стопански субекта у нас, 79% от фирмите търпят преки или косвени загуби от КОВИД-19, като най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60/40.

Според данни на Националния осигурителен институт в периода 15 – 30 април 2020 г. /на 15. 04., на 21. 04., на 24. 04., на 28. 04. и на 30. 04./ са изплатени компенсации по ПМС № 55 от 2020 г., т. е. по мярката 38/62/ на 1961 фирми, някои от които са получили плащания на повече от една дата. Фирмите с до 9 работника, които са се възползвали от финансовата подкрепа на държавата общо за петте плащания през април са 1527, от 10 до 50 човека – 349, от 51 до 100 души – 47, от 101 до 250 – получилите компенсации фирми са 28, а над 250 са едва 10 предприятия.

Ако се сравнят тези данни с прогнозата на АИКБ и на Института за устойчиво икономическо развитие за това колко предприятия по сектори ще бъдат в затруднено положение и риск от съкращаване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение. Тоест тези, които са имали най-голяма необходимост от подкрепа в критичния период, е видно, че то е значително по-благоприятно при оценката на ефекта от мярката „38/62“ в сравнение със съпоставянето с общия брой фирми в страната за 2018 година според данните на НСИ.

„Това е така по простата причина, че прогнозата за това, колко предприятия от различните секттори ще продължават да работят, без да изпитват затруднения за запазване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение става дума за умерен и песимистичен сценарий – уточни Николай Григоров. – Изчисленията сочат, че мярката за изплащане на компенсации „38/62“ към този момент има нищожен ефект, причините за което многократно бяха анализирани и изтъквани в предишни становища на АИКБ, като и на останалите представителни работодателски организации. Те са във вродените дефекти на разглежданата мярка, която е неработеща и непригодна точно за тези компании и предприятия, които наистина имат нужда от помощ в кризисната ситуация. Ето защо е необходимо да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно, срива в заетостта е налице, а най-лошото тепърва предстои. На практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над ¾ от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ. Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци). Защото резултатът от мярката 38/62 е, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги, защото: получават същата заплата; имат по-малко разходи; имат повече свободно време; изразходват по-малко енергия и са изложени на по-малко рискове. А такъв пример няма никъде другаде по света. Такова плащане се явява доход, който замества неизработения и следователно недължим трудов доход на работника или служителя във времето, през което той не полага труд. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, но на практика плащанията са част от дължимите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя ще трябва да плати на същите работници, ако бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица за срок до 12 месеца, а не за 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация, и няма да получи обратно близо 3/5 от сумата под формата на данък и осигуровки. Така на практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в които са заети над ¾ от работещите българи, и които нямат финансови средства да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката – коментира още Григоров. – По данни на БНБ 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. Което означава, че така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци)“.

Председателят на АИКБ – Габрово напомни още, че работодателските организации коректно са предупредили за тези неадекватни моменти в ПМС № 55, но мнението им не е взето под внимание и че мярката „38/62“ от това постановлени да подкрепи запазването на работните места е била обречена от самото начало. А работодателите, към които беше насочена тя, не са били способни да издържат при прилагането й.

„Сбъднаха се всички негативни очаквания, за които АИКБ и другите организации на работодателите предупреждаваха многократно – повтори Николай Григоров. – Ето защо в момента ние не пледираме колко сме били прави, а настояваме за преосмисляне на мерките, за което ни дават техническа възможност законодателните промени, свързани с вдигането на извънредното положение. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. АИКБ още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката“ – заключи накрая Николай Григоров.

Автор: Стефка Бурмова.
*Статията е публикувана в бр.92, на 14 май 2020 г. на страниците на „100 Вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Икономика

Габрово Хакатон е пример как трябва да се правят такива събития

Мнение на Светлин Наков, „софтуерен инженер“, с 20-годишен опит като ръководител на софтуерни и ИТ проекти, преподавател по информационни технологии, програмиране и разработка на софтуер, ИТ консултант, предприемач и разработчик на уеб, мобилни, настолни и сървърни приложения.

Published

on

Светлин Наков е вдъхновител на хиляди млади хора по пътя им към професията „софтуерен инженер“. Той има 20-годишен опит като ръководител на софтуерни и ИТ проекти, преподавател по информационни технологии, програмиране и разработка на софтуер, ИТ консултант, предприемач и разработчик на уеб, мобилни, настолни и сървърни приложения. Мечтата му е България да стане Силициевата долина на Европа. Светлин бе част от журито на приключилия Габрово Хакатон, за който е разговорът с него.

„Хакатонът в Габрово беше на много високо ниво, далеч над очакванията ми. Бил съм жури в различни състезания, които обикновено завършват с недовършени приложения на ниво идея. Тук резултатът е готови, работещи приложения със смислени идеи. Хареса ми формата и това, че отборите са имали възможност да работят повече време. Този хакатон е добър пример за това как трябва да се правят такива събития.

По време на финала бяха представени 2-3 приложения, които според мен наистина имат потенциал да бъдат реално внедрени. Вярвам, че приложението на отбор Келвин за диагностика на медицински състояния чрез термокамера има бъдеще в световен мащаб, когато го довършат и направят и на хардуерно устройство.

Предложението на Комитет.бг е много приятна платформа, в която гражданите ще работят заедно, за да развият идеи за подобряване на градската среда с намесата и участието на общината. Това е малко по-сложно за внедряване, защото наистина е необходимо активното участие на администрацията, която да филтрира идеите и да ги придвижва към компетентните структури.

Интересно ми беше и приложението на отбор Gabrovo Is the best, чрез което можеш да си съставиш план за пътешествие. Според мен то не е съвсем готово за ползване, но идеята е много готина – да планира маршрут и карта спрямо времето, с което разполагаш. Най-важното е, че бяха представени работещи приложения, надминали ниво прототип, които с още малко доработка могат наистина да се внедрят в практиката и да вършат работа.

За мен хакатонът си изпълни целите – чрез технологии да помогне за разрешаване на проблемите в общината, подобряването на цялостната градска среда и отношенията администрация – общество. Така че, позитивен съм, много. Харесаха ми и наградите и подкрепата на различни институции. Както и това колко съвременна зала имате тук. Вижда се, че имате прекрасни инициативи.“

– Какъв е вашият съвет към участниците?
– Да си преследват каузите, да се борят и да развиват идеите си, да действат и да бъдат активни, да слушат обратната връзка, да си търсят път тези идеи наистина да влязат в реалния живот. Днес те демонстрираха много силни технически умения да имплементират приложения, някои от които с доста голяма сложност. Но трябва да търсят бизнес посоката за реално внедряване чрез фондовете за ранно финансиране, акселераторските програми и други инструменти. Това са младите хора, които могат да подобрят средата чрез своите умения. Технологията е инструмент да направим всичко това, но важно е да достигнем до реалния пазар. Вярвам, че в някои от тези приложения могат да се намерят реално работещи бизнес модели, които да се развиват устойчиво. Много ми харесаха отборите – енергични млади хора, които им се работи, положили са усилия… Някои от тях са се върнали от чужбина и са останали в България. Това са двигателите на прогреса.

Другият ми съвет е: Участвайте в такива хакатони. Това е безценен опит за това как се прави, какво се цени от журито. Тези журита са съставени от хора, които са част от бизнеса и икономиката. Ако те оценяват предложенията, вероятно ще ги оцени и реалния пазар. Ако те имат забележки, вслушвайте се, натрупвайте опит. Много е полезно. Харесва ми и съчетанието в тези хакатони на хора от бизнеса с усещане и с визия, маркетинг експерти, дизайнери и програмисти. Ето това е реалността в един работещ проект – едните трябва да го създадат, другите да го продадат, третите да го направят шарено и готино, така че да го поискаш. Това са уменията на съвременната дигитално повлияна среда. С пандемията станахме дигитално заключени, така че имаме нужда точно от такива инструменти – апове, сайтове, неща, които се случват през телефона, но без да забравяме, че сме хора и технологията е инструмент за подобряване на живота, а не самоцел.

– Имахте мотивираща лекция… Каква е формулата на успеха?
– Човек да намери това, в което го бива и да го направи своя професия и кауза, да я следва и да се движи напред. Когато откриеш за какво си изпратен на тая земя и намериш начин да го правиш на ежедневна база, ти всъщност спираш да работиш и започваш да се забавляваш. Животът ти става много по-добър – намираш щастие. Много хора работят професия, която не е за тях и не ги вдъхновява. Ние трябва постоянно да търсим смисъл. Как да стане това? Ами да пробваме много нови неща, особено докато сме по-млади, за да видим кое ни идва отвътре и просто е нашето.

Автор: Маринела Събева, управител на Областен информационен център – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Фалшиви обяви на имоти – как да ги разпознаем?

Published

on

Фалшивите обяви са оферти, които рекламират апетитни, но несъществуващи или вече продадени / отдадени имоти. Един от основните принципи е даден клиент да се обади по обява и отсреща да получи отговор, че имотът вече е продаден или капариран и да бъде предложен друг подобен, но несъответстващ на желанията имот. Разбира се, има случаи, в които се достига до приемлив и за двете страни край, но тук ще си поговорим за това към какво трябва да бъдат особено осторожни бъдещите новодомци или наематели на жилище.

Ето някои от характеристиките на фалшивите обяви:

– използвани са снимки от несъществуващ имот – не просто фотошоп, а снимки от чуждестранен имотен сайт;
– минимална или непълна информация за имота – без посочени конкретни площи, без снимки или с малко такива, използвани клиширани фрази и суперлативи в описанието;
– „нереално“ ниска цена в сравнение с обявени оферти в същия район или с подобни характеристики;
– липса на посочено лице за контакт – телефон за връзка, снимка на брокера, данни за агенцията

Нашият съвет: Доверявайте се на проверена и доказана агенция за недвижими имоти! Търсете брокер по препоръки от ваши познати, ползвали посреднически услуги. Проверете дали дадена агенция разполага със собствен сайт, посочен физически съществуващ офис в града, снимки и контакти на своите брокери.

Не на последно място по възможност срещнете се с Вашия брокер преди осъществяването на оглед. Установяването на личен контакт и провеждането на разговор ще останат най-добрият начин за изграждане на една добра връзка и довереност между клиент и посредник.

Не рискувайте да сте „шаран“, закачен на куката на изкусен тарикат, който гледа личния си интерес, а вие сте поредната риба в мрежата му.

Ако търсите своят нов имот в град Габрово и Габровска област, подходящ за живеене или инвестиция, свържете се с брокерите на ГАРАНТ.

Посетете нашият сайт с актуални имоти www.garantproperty.eu , следете съвети и любопитна информация в нашата фейсбук страница. Последвайте ни в инстаграм: @garant_imoti

Нека заедно сбъднем имотните ти планове!

Зареди още

Икономика

Николай Григоров ще представлява АИКБ в Съвета за развитие на Северен централен район

Published

on

Представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ за област Габрово Николай Григоров ще участва в Регионалния съвет за развитие на Северен централен район.

Регионалният съвет за развитие има ключова роля в цялостния процес на планиране, управление, координация и изпълнение на регионалния план за развитие, както и в процесите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС.

Съгласно разпоредбите на Закона за регионалното развитие НСОРБ организира при пълна прозрачност процедурата за избор на представителите на общините в РСР. Местните власти в Северен централен район за планиране имат 12 представители в Регионалния съвет за развитие.

За област Габрово двамата представители, които според квотния принцип също ще представляват региона в Регионалния съвет за развитие, са кметът на община Габрово Таня Христова и кметът на община Севлиево Иван Иванов.

За заместник-представители бяха избрани Силвия Кръстева – кмет на община Трявна и най-младият кмет в мандат 2019 – 2023 г. Трифон Панчев – кмет на община Дряново.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица