

Икономика
АИКБ – Габрово: Кризата с КОВИД-19 отново завари държавата и обществото неподготвени
Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. В периода, в който ни делят броени дни от отмяната на извънредното положение и започваме дискусията за частично облекчаване на мерките за ограничаване на пандемията на коронавируса КОВИД-19, Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ предлага своята обективна оценка на приложената досега мярка, конкретно насочена в защита на работните места и заетостта, станалата вече нарицателна, уредена посредством Закона за извънредно положение и в ПМС № 55, мярката „38/62” /което е и действителното съотношение на участието в нетния доход на работника между държавата, след обратно получените от нея осигуровки и данък, и предприятието/, придобила широка популярност с невярното „60/40“, заяви пред габровския печатен ежедневник „100 Вести“ представителят на Асоциацията за Габровска област Николай Григоров.
Той уточни, че оценки на мярката „38/62” бяха давани както от представителните на национално равнище организации на работодателите, така и от други браншови организации, но и от отделни предприятия и компании.
„Първа алармира за това, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени – подчерта Григоров. – Освен това тук погрешно беше транспониран опитът на водещи европейски икономики като Германия и Австрия“.
В подкрепа той цитира резултатите от проведената в периода 31 март–1 април 2020 г. експресна анкета на Българската стопанска камара относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на КОВИД-19. „А те са от експресно допитване на база 759 отговорили и на анкетата, поради което на резултатите от нея трябва да се гледа сериозно, заяви Николай Григоров. – От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които 44 на сто са с персонал до 10 човека; 55 процента работят в сферата на услугите; 35 % са в сферата на търговията и едва 10 на сто са от индустрията. Видно е, че отстрана на предприятията интереса към тази мярка е нищожен. Особено на фирмите от индустрията, чийто дял е пренебрежимо малък. С непълно време, въведено с вътрешна заповед работят 48%. След заповедта на здравния министър 37 на сто работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед. Изцяло с прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятна ситуация са 15 но сто от компаниите. За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията, които не възнамеряват да се възползват от нея. Анкетата показва, че 52 на сто няма да използват, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”; 21 процента,защото:„Не ги устройва”; С мотива „Не мога да гарантирам заетост за двойно по-дълъг период“ са 7 на сто от анкетираните, а 4 процента – не могат да докажат изискването за 20 процентен спад на оборота за референтния период.

„Видно е, че 80 на сто от анкетираните предприятия и компании имат нужда, но няма да използват мярката „38/62”, поради нейната непригодност – коментира Николай Григоров. – Едва 8 процента от анкетираните могат да бъдат отнесени към категорията на колебаещите се. И това са тези, които отговарят, че „още не знаят дали ще я използват, тъй като им е нужно време да направят своите разчети, доколко имат изгода от тази мярка“.
Според национално-представително изследване на “Алфа рисърч”, проведено в периода 13-22 април сред 500 стопански субекта у нас, 79% от фирмите търпят преки или косвени загуби от КОВИД-19, като най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60/40.
Според данни на Националния осигурителен институт в периода 15 – 30 април 2020 г. /на 15. 04., на 21. 04., на 24. 04., на 28. 04. и на 30. 04./ са изплатени компенсации по ПМС № 55 от 2020 г., т. е. по мярката 38/62/ на 1961 фирми, някои от които са получили плащания на повече от една дата. Фирмите с до 9 работника, които са се възползвали от финансовата подкрепа на държавата общо за петте плащания през април са 1527, от 10 до 50 човека – 349, от 51 до 100 души – 47, от 101 до 250 – получилите компенсации фирми са 28, а над 250 са едва 10 предприятия.
Ако се сравнят тези данни с прогнозата на АИКБ и на Института за устойчиво икономическо развитие за това колко предприятия по сектори ще бъдат в затруднено положение и риск от съкращаване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение. Тоест тези, които са имали най-голяма необходимост от подкрепа в критичния период, е видно, че то е значително по-благоприятно при оценката на ефекта от мярката „38/62“ в сравнение със съпоставянето с общия брой фирми в страната за 2018 година според данните на НСИ.
„Това е така по простата причина, че прогнозата за това, колко предприятия от различните секттори ще продължават да работят, без да изпитват затруднения за запазване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение става дума за умерен и песимистичен сценарий – уточни Николай Григоров. – Изчисленията сочат, че мярката за изплащане на компенсации „38/62“ към този момент има нищожен ефект, причините за което многократно бяха анализирани и изтъквани в предишни становища на АИКБ, като и на останалите представителни работодателски организации. Те са във вродените дефекти на разглежданата мярка, която е неработеща и непригодна точно за тези компании и предприятия, които наистина имат нужда от помощ в кризисната ситуация. Ето защо е необходимо да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно, срива в заетостта е налице, а най-лошото тепърва предстои. На практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над ¾ от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ. Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци). Защото резултатът от мярката 38/62 е, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги, защото: получават същата заплата; имат по-малко разходи; имат повече свободно време; изразходват по-малко енергия и са изложени на по-малко рискове. А такъв пример няма никъде другаде по света. Такова плащане се явява доход, който замества неизработения и следователно недължим трудов доход на работника или служителя във времето, през което той не полага труд. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, но на практика плащанията са част от дължимите помощи за настъпването на риска „безработица“, които тя ще трябва да плати на същите работници, ако бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица за срок до 12 месеца, а не за 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация, и няма да получи обратно близо 3/5 от сумата под формата на данък и осигуровки. Така на практика финансирането е насочено основно към предприятия, които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта. А предприятията, в които са заети над ¾ от работещите българи, и които нямат финансови средства да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката – коментира още Григоров. – По данни на БНБ 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. Което означава, че така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци)“.
Председателят на АИКБ – Габрово напомни още, че работодателските организации коректно са предупредили за тези неадекватни моменти в ПМС № 55, но мнението им не е взето под внимание и че мярката „38/62“ от това постановлени да подкрепи запазването на работните места е била обречена от самото начало. А работодателите, към които беше насочена тя, не са били способни да издържат при прилагането й.
„Сбъднаха се всички негативни очаквания, за които АИКБ и другите организации на работодателите предупреждаваха многократно – повтори Николай Григоров. – Ето защо в момента ние не пледираме колко сме били прави, а настояваме за преосмисляне на мерките, за което ни дават техническа възможност законодателните промени, свързани с вдигането на извънредното положение. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. Такава мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката 60/0. Това е и германският модел на кризисно законодателство. Кризата с КОВИД-19 отново завари българската държава и общество без предварителна подготовка, отново бяхме изненадани и неподготвени. Наложи се в ускорени срокове и извънредни ситуации да се изработва антикризисно законодателство с влошено качество и без ясна оценка за въздействието му. В разгара на всяка криза управляващите започват да изработват и предлагат антикризисни мерки за подкрепа на заетостта, за повишаване на ликвидността, за социално подпомагане на изпадналите в социална криза хора и т.н. Вместо това трябва с широк обществен консенсус да бъдат приети няколко безспорни антикризисни мерки, насочени към всяка проблемна област, които при настъпване на кризисна ситуация да действат автоматично. АИКБ още веднъж потвърждава настояването си за разработване на комплекс от мерки за излизане от кризата, който в максимална степен да отрази възможните допълнителни негативни ефекти от пандемията и да предложи адекватни и последователни мерки за по-бързо възстановяване на нормалността в обществото и на икономиката“ – заключи накрая Николай Григоров.
Автор: Стефка Бурмова.
*Статията е публикувана в бр.92, на 14 май 2020 г. на страниците на „100 Вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Три предприятия от Габровска област с одобрени проекти от „Социална закрила“


Три социални предприятия от Габровска област са одобрени за финансиране на проектните им дейности по Компонент 2 „Подкрепа за осъществяването на социалната дейности/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в Регистъра на социалните предприятия“ към Фонд „Социална закрила“.
Това са габровските „Търнава БГ“ за проекта „Зелено възстановяване – природа и нов живот след зависимост“, Сдружение „ТКД Здравец – Габрово“ за проекта „Дигитален достъп – умения и възможности за хора с увреждания“ и „Ресто консулт“ от с. Батошево, Севлиево за проекта „В кухнята на възможностите: кулинарно приобщаване чрез умения и солидарност“.

С подкрепата на Регионален център за социална икономика – Габрово трите социални предприятия кандидатстваха с проектни предложения пред Фонд „Социална закрила“. Чрез тях ще бъдат изградени партньорства, ще се популяризират добри практики за хора от уязвимите групи и ще им се помогне да придобият нови умения за успешна реализация на пазара на труда.
Богата събитийна програма ще бъде част от проектните дейности. В нейното осъществяване ще се включи екипът на Регионален център за социална икономика – Габрово.

Предвидени са три семинара по трите проекта. Основните теми, върху които ще се акцентира са иновации в социалните предприятия, лидерски умения в социалното предприемачество, подходи към различни групи клиенти, социалното предприемачество като фактор за създаване на общности, застъпничество за социалните предприятия.
Ще се разгледат различни видове социални иновации и ще се създаде мрежа за сътрудничество в социалните предприятия. Ще бъдат насърчавани иновативни подходи за решаване на социални проблеми. Ще се представи на участниците в семинарите какво е социално предприемачество и ще се развие у тях разбиране за лична и обществена отговорност. Ще се създадат ключови умения в участниците като емпатия, активно слушане, критическо мислене, креативност, екипна работа, комуникативност и инициативност в социалното предприемачество.

По единия от проектите са предвидени посещения в три успешно функциониращи социални предприятия от България, където екипите ще обменят опит и ще споделят устойчиви модели от тяхната практика. Финансовата подкрепа от Фонд „Социална закрила“ е в размер на 9 900 лв. за всяко от проектните предложения на социалните предприятия от Габровска област. Съфинансирането от кандидата е 10% от общия бюджет на проекта. Дейностите ще се реализират и отчитат до 31 октомври 2025 г.


Икономика
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници

Фирма „ЕмКБ“ АД, част от германски холдинг за производство на електромотори, разширява своята дейност в България и търси работници за своето производство. Предлагаме обучение.
Ако проявявате интерес, изпратете своята автобиография на: radulova@emcb.bg
За повече информация се свържете с нас на: 0885 911 850.
Икономика
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала

Габровската фирма Интер Пауър беше избрана за изпълнител на проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, иницииран от „Енергийна общност Габрово“. Инсталацията ще бъде разположена на покрива на сграда, стопанисвана от Общинското предприятие „Транспорт“ – Габрово, с адрес ул. „Индустриална“ №20.
Проектът предвижда изграждането на съвременна фотоволтаична система с инсталирана мощност от 150 киловата(kWp). Ще бъдат използвани високоефективни соларни модули от модела Jinko Tiger Neo N-Type 72HL4- V, с номинална мощност между 570 и 590 Wp, в общ брой от 256 броя.

Електроцентралата ще бъде оборудвана с пет трифазни хибридни инвертора от серията Deye SUN, които осигуряват висока ефективност на преобразуване и позволяват последващо надграждане на системата с акумулиращи устройства за съхранение на енергия.
Всички компоненти са с дългосрочни производствени и експлоатационни гаранции, включително 30-годишна линейна гаранция за мощността на панелите. Изграждането на тази инсталация е част от усилията на местната енергийна общност за насърчаване на устойчивото производство и потребление на електроенергия чрез използване на възобновяеми енергийни източници. Реализацията на проекта ще допринесе за намаляване на въглеродния отпечатък на сградата, ще оптимизира разходите за електроенергия и ще послужи като добър пример за прилагането на енергийно ефективни решения в рамките на публични и общински структури.
Екипът на Интер Пауър изразява благодарност към „Енергийна общност Габрово“ за гласуваното доверие и към всички участници в процедурата по избор. За компанията, която има дългогодишен опит в проектирането и изграждането на фотоволтаични системи в цялата страна, възможността да участва в този проект в родния си град има особена стойност.
Интер Пауър поема изпълнението с присъщите ѝ високи стандарти за качество, техническа прецизност и ангажираност към устойчивото развитие. Очаква се проектът да бъде завършен в рамките на установения график и да бъде въведен в експлоатация с пълна готовност за ефективна работа при пикови натоварвания и в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност и надеждност.
Какво представлява „Енергийна общност“?
Енергийните общности са нова форма на кооперативни структури, които обединяват граждани, институции, предприятия и общини с цел съвместно производство, съхранение и потребление на енергия от възобновяеми източници. Те създават възможност за демократизиране на енергийния сектор и насърчаване на енергийната независимост на местно ниво. Чрез подобни проекти се постига по-ниска цена на енергията, стабилност на снабдяването и дългосрочна полза за околната среда и икономиката.

За Интер Пауър
Интер Пауър е утвърдена габровска компания с над десетгодишен опит в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи, системи за индустриално и битово LED осветление, електроизграждане и умни решения за енергийна автоматизация. Фирмата е партньор на водещи производители и притежава множество успешно реализирани проекти както в частния, така и в публичния сектор, включително обекти, изградени с европейско финансиране.

-
Новинипреди 3 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Културапреди 4 дни
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето
-
Новинипреди 4 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“
-
Кримипреди 4 дни
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!
-
Новинипреди 6 дни
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово
-
Културапреди 4 дни
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел
-
Новинипреди 3 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Икономикапреди 3 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала