Свържи се с нас

Култура

Хоротека в Ресторант „Рефреш“ тази вечер

Published

on

Ресторант „Рефреш“ ще се превърне в арена на народното творчество. Хоротека! Всички любители на народните танци са поканени да се забавляват и надиграват „РеФреш“ ресторант, Мол Габрово, 4 етаж, 16 октомври, петък.

Заявете вашите места на тел.: 0878167772.

Куверт на промо цена за всички танцуващи: шопска салата, топени сиренца, пилешка пържола от бут, гарнитура, домашен хляб, минерална вода, 50 мл поморийска ракия. За всичко това вместо 23.80 лв ще заплатите само 15 лв на човек.

Предварителното заявяване на куверт ще Ви гарантира Вашето място, промоционална цена, най-вече удобство и бързина на обслужването, и удоволствието да се насладите изцяло на ритмите на българския фолклор.

Заявете вашите места на телефони: 0878167772 и 087816770.

Култура

200 години от рождението на Раковски

Published

on

Днес България тържествено отбелязва 200 години от рождението на Съби Стойков Попович, останал в историята като Георги Сава Раковски.

Изследователите ще откроят безспорния му принос в политическото ни Възраждане, юбилейните изложби ще покажат книжовното му наследство, Военната академия ще бъде домакин на международна научна конференция, празничната програма в родния му град Котел ще завърши с тържествена заря-проверка, завърналите се в клас ученици ще разгърнат „Епопея на забравените“ с безсмъртните слована Вазов: Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен,…

Националният музей на образованието съхранява екземпляр от първото издание на „Горски пътник“ – най-значимото произведение на Раковски. Създаването на поемата съвпада с Кримската война (1853 – 1856), която оказва изключително влияние върху развитието на българското възрожденско общество, най-вече върху националноосвободителното движение. Първият вариант е написан още през 1854 г., но не е отпечатан. Година преди това Раковски се завръща в Котел и създава Първата самостоятелна революционна организация – т.нар. „тайните общества“, работи като преводач в турската армия и като такъв получава втората си смъртна присъда. Събира чета от дузина съмишленици и успява да избяга в Балкана. През зимата се укрива в Котел при сестра си и започва да редактира „Горски пътник“. Не дочаква пролетта и завинаги напуска родния си град. Започва неспокойният му път на емигрант, който никога повече не се връща на българска земя. Живее във Влашко, после в Нови Сад, където през 1857 година издава „Горски пътник“. Краят на Кримската война слага край и на надеждите на българите да получат автономен статут, подобно на Сърбия, Влашко и Молдова.

Неблагоприятният изход от конфликта се отразява върху новия вариант на произведението. Сюжетът е близък до биографията на Раковски. Авторът проследява пътя на една чета от Цариград до Балкана и разказите на четниците за причините, които са ги довели до организирана борба.

Акад. Михаил Арнаудов представя сюжета така: „Драгой от с. Върбица ни предава насилията на татарските ханове и борбата на хайдушката си дружина; Велко от с. Шипка описва затвора си и хайдутуването си; Момчил от с. Дряново се впуска в исторически спомени за пакостите от Византия и от фенерското духовенство; Младен от с. Елена бичува злоупотребите и предателството на чорбаджиите; Радой от с. Бела ни запознава със страшните тъмници и грабежи на турците…

Оставяйки останалите да изкажат патилата си друг път, войводата взима накрай думата и насърчава юнаците да бъдат безстрашни, притичвайки се в помощ на народа си. Когато потеглят, те попадат в гората на неколцина турци, които са убили едничкото дете на майка и делят плячката си.

Кръвното кръщение на дружината е дадено при избиването на извергите. После войводата води разговор с трима старци българи, които му се оплакват от градски първенци, гръцки владика и европейци, дошли в помощ на турците. Той ги утешава със скорошна избава; после, останал сам, се предава на тежки мисли за окаяния си народ; а на заранта дружината потегля за Стара планина“.

Това е едно от първите произведения в новобългарската литература, в което страданията на българското население под османска власт са описани натуралистично чрез разказа на четниците и е изразена надежда, че ще се появи просветен учен мъж, който да стане „мил учител” на народа си. Раковски пише и обяснителни бележки, които по обем са колкото самата поема.

От 7 до 158 страница са поетическите текстове, а от 161 до 288-ма са исторически, филологически, политически и други обяснения. Някъде авторът цитира оригинални текстове на гръцки и френски език.

Езикът на „Горски пътник“ е труден за съвременника, защото е смесица от църковнославянски и новобългарски, в който има много думи, запазени в днешния сръбски език (книгата е издадена в Нови Сад от известния сръбски журналист д-р Данило Медакович).

По структура поемата се придържа към образците на новогръцката поетика. Много интересна и характерна за „Горски пътник“ е пунктуационно изразената емоция – с удивителен знак в средата на изречението. Макар да посочват и несъвършенства на творбата, изследователите често сравняват „Горски пътник“ по значимост за българската литература с „История славянобългарска“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Любовни истории“ по сцените в страната

Published

on

Най-новият спектакъл на Габровския драматичен театър – „Любовни истории“, ще гастролира този месец с две представления в Чирпан и едно в Ловеч. Създадена по едноименната пиеса на Иво Сиромахов, постановката е комедия от шест малки истории за любовта. Режисьор е Златомир Молдовански.

Представленията в Чирпан ще бъдат на 13 и 21 април от 18.30 часа на сцената на Военния клуб, а в Ловеч – на 22 април от 19.00 часа на сцената на Драматичен театър – Ловеч.

Участват младите актьори от габровската трупа Поля Йорданова, Таня Йоргова, Найден Банчевски и Анатолий Ставрев. Освен режисьор, Златомир Молдовански участва в постановката като гост-актьор. Той получава академично актьорско образование в САЩ, играл е на сцените на театри в Ню Йорк, Колорадо, Чикаго, Онтарио, Флорида и Мичиган. Основава и ръководи театър „Розова Долина“ в Чикаго (Rose Valley Theatre Group).

Акцент в спектакъла е темата за любовта като отражение на различни социални отношения. Драматургичната тъкан използва похватите на сатирата и гротеската, за да обрисува личностните черти на героите, липсата на разбирателство между двойките, които са различни в любовта и идентични в нещастието си. Хиперболизирани на преден план изпъкват националните особености на шест народности, проблематични взаимоотношения, обществени възприятия и нагласи. Зрителите се срещат с италианска, американска, френска, руска, арменска и българска двойка. Комичните ситуации между тях, произведените от нищо нещо скандали, ни помагат да опознаем самите себе си и хората до нас. Както често сатирата ни показва – смеем се над другите, защото разпознаваме себе си – волно или неволно. Случващото се на сцената е част от самия живот – пъстро, комично, остроумно и забавно.

В постановъчния екип влизат помощник-режисьорите Гинка Дичева и Валери Радев, Сам Клап – звуков дизайнер, Джулия Тони Стоянова – художник и автор на мултимедията, Гергана Змийчарова – автор на плаката. Специално участие има и оперната певица Гергана Николаева като музикален педагог. Под нейното майсторско ръководство актьорите Поля Йорданова и Анатолий Ставрев изненадват публиката с вокални заложби, ключови за една от историите. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева.

Премиерата на спектакъла „Любовни истории“ се състоя на габровска сцена на 28 февруари т.г. Той е осъществен в партньорство между ДТ „Рачо Стоянов“ и театър „Розова Долина“ в Чикаго.

В края на месец април мащабната продукция „Под игото – 1894-та“ на габровския театър също ще гостува по театралните сцени из страната.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Художествена галерия „Христо Цокев” с нов акцент за месеца

Published

on

През април Художествена галерия „Христо Цокев” представя като акцент на месеца живописната творба на Стефка Аройо „Ива и Ева”.

Стефка Аройо е родена през 1951 г. в град Приморско. В периода 1972 – 1977 г. учи живопис в Художествената академия при проф. Добри Добрев. През 1978 – 1982 г. е член на Ателие на младият художник. От 1982 г. е член на Съюза на българските художници.

Творческият път на талантливата художничка започва в края на 70-те години на миналия век. Това е един много интересен период в българското изобразително изкуство, който се характеризира с по-широки и по-смели творчески търсения, както и със стремеж към създаване на нов, пластичен изобразителен език със засилен интерес към изследване на вътрешната психологическа сюжетност.

Картината „Ива и Ева” е създадена през 1980 година и участва в колективна изложба в София през 1981 г., откъдето е откупена.

Сюжетът на произведението представя един безмълвен, и в същото време, напрегнат диалог между две жени. Те внимателно се вглеждат една в друга, сякаш гледат своето собствено отражение в огледалото. Едната жена поднася картина, а другата я спира със знак с ръка. Можем да направим предположение, че този „диалог” звучи като размисъл на художничката за творчеството като цяло, както и за свободата на себеизразяване.

В творчеството на Стефка Аройо се забелязва стремеж към синтез между личностно и „свръхличностно”, между директния контакт с натурата и асоциативното обобщение.

В периода от края на 70-те до средата на 80-те години художничката успява да вземе участие в повече от тридесет общи изложби.

От средата на 80-те години и до края на 90-те Стефка Аройо работи като уредник в Художествената галерия за чуждестранно изкуство ”Св.Св. Кирил и Методий” в София.

Много голямо значение в творческото ѝ развитие изиграват нейните гостувания в Германия, Франция (1984 – Париж, 1992-1993, Гренобъл) и Испания (1995-1996 Билбао; 1999-2006, Гетчо-Алгорта). Творческата атмосфера и художествените традиции на тези три страни оказват въздействие както върху светоусещането на художничката, така и върху нейния творчески стил. Особенно голямо значение има продължителното й пребиваване в Северна Испания. Поетизираната природа в цялата си пълнота намира своето място в сюжетите на картините на Стефка Аройо.

През последните години художничката има няколко големи самостоятелни изложби : 2000 г.- галерия ”Ла броча” – гр. Билбао, Испания; 2011 г. – галерия “Сирак Скитник”, Сливен – ретроспективна изложба; 2013 г. – галерия “Шипка 6”, СБХ – София; 2014 г. – галерия „Арте” на “Раковски” 183 А – София.

Националната художествена галерия в София, както и повечето от градските галерии в страната притежават живописни творби и рисунки на Стефка Аройо. Много нейни картини се намират в частни колекции в Германия, Испания, Франция, Япония, Великобритания и България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица