Свържи се с нас

Култура

„Празник на пестила“ оправдава очакванията на 80% от посетителите на „Етъра“

Published

on

Жители на над 50 населени места посетиха „Празник на пестила“, проведен в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември. Това показват данните от проведеното по време на събитието анкетно проучване, в което се включиха 560 души. Допитването бе извършено от доброволци, които за поредна година оказаха ценна помощ на екипа на РЕМО „Етър“, както за анкетирането, така и за други съпътстващи „Празник на пестила“ дейности.

На въпроса „Празникът оправда ли вашите очаквания?” 79.6% от анкетираните дават положителен отговор. 4.6%. заявяват, че очакванията им не са оправдани, а на отговор „отчасти“ се спират 15.7% анкетираните.

Първият национален фолклорен конкурс „Обредна трапеза“, „Алея на вкусовете“ и „Демонстрация за приготвяне на пестил“ са най-предпочитаните съпътстващи събития.

При анализа на възрастовите групи се вижда че най-многобройни са хората в активна възраст от 36 до 50 години, представляващи 40% от всички анкетирани. Като правило това са семейства, които идват в музея със своите деца, приятели или роднини. На второ място е групата посетители от 19 до 35 години – 29.2% от анкетираните и на трето от 0 до 18 години – 12.6% . С равно представяне са възрастовите групи от 51 до 60 години и над 60 години – по 9% от анкетираните. 35% от анкетираните са мъже, 65% са жени.

Социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм са източниците, чрез които най-много посетители научават за „Празник на пестила“ и съпътстващите го събития. Информацията, разпространявана между близки и познати има сериозен принос за популяризиране на проявата. Музейният сайт, националните и регионални медии също имат значение за предварителната разгласа. Не е за пренебрегване и процентът на хората, които посещават „Етър“ на 5, 6 или 7 септември без да знаят предварително, че в музея се провежда нещо специално.

В организацията на най-голямото за 2020 година събитие е включен целият екип на музея. За успешното му провеждане принос има и обявяването през 2018 година на „Етър“ за носител на „Духът на България“. Това стана с пряко гласуване на публиката в класация на Министерство на туризма.

През всеки от дните на този празник, посетителите имат възможност да станат част от множество преживявания. На 5 септември акцент е Първият национален фолклорен фестивал „Обредна трапеза“, в който участват единадесет самодейни състава от цялата страна и на който първа награда спечели Народно читалище „Васил Левски – 1900“, село Войнягово. Кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Невена Петкова и народният представител Кристина Сидорова са официалните гости на фестивала.

На 6 и 7 септември туристите са привлечени от Алея на вкусовете, където се предлагат храни и напитки, произведени от чисти, характерни за региона продукти. През всеки от дните на събитието е представен целия процес за производство на пестил по стара технология.

Интерес предизвиква и изложбата на открито, в която са показани предмети от фонда на музей „Етър“, предназначени за производство на пестил. Музейният детски център и Център Българка също привличат посетители със специфични акценти.

Към „Празник на пестила“ интерес е проявен от местни и национални медии. Нова телевизия направи две включвания на живо за сутрешния си блок на 6 септември. От територията на музея е представена и прогнозата на времето с водещ Николай Василковски.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица