Свържи се с нас

Култура

Из историята на Габровска община /1860 – 1940 г./

Published

on

снимка: Община Габрово

Годината 1860-та е знакова за развитието на Габрово. Тогава властите решават габровският район да се отдели от Търново и да бъде признато за град. Писмено свидетелство за този акт е приписката на йеромонах Неофит Георгиев Соколски, оставена в богослужебната книга „Пролог за месеците юни, юли и август 1764 г.“

В съответствие с установеното по това време административно и териториално деление на страната, през есента на 1878 г. се създава Габровска околия и се учредява Габровско околийско управление.

Обявяването на Габрово за град и околийски център освен признание за развитието на селището носи на населението и някои затруднения – започва издаването на нови документи за собственост върху притежаваните земи, което е свързано с допълнителни финансови разходи, а непредвиденото облагане води до масово неодобрение сред притежателите на земя и сред занаятчиите.

Положителните промени за града обаче са повече – създават се условия за по-широко представяне в регионалните органи на управление, а представители на чорбаджийската прослойка получават възможност да заемат висши държавни административни длъжности. Това води до проява на стремеж към подобряване на стопанското, социалното и културното развитие на града и околията.

Още през 1860 г. в Габрово пристигат италиански търговци на пашкули и бубено семе с намерение да създадат фабрично производство за точене на коприна, а местните манифактуристи постепенно се ориентират към създаване на фабрики за текстил, обработка на кожи и др.

Съгласно приетия през 1886 г. закон за градските общини, структурата на Габровската градска община включва Общински съвет /общинските съветници, кмета и помощниците му/ и Общинско управление, включващо кмета и помощник-кметовете.

В първите години след Освобождението Габровският общински съвет решава въпроси, свързани с осигуряване на реда в града, подпомагане на бедни и пострадали от войната, връщане на бежанци от южна България по родните им места, раздаване на общински места за строеж на жилища, регулиране цените и осигуряване снабдяването на населението.

Полагат се грижи за планирането и благоустройството на града – водоснабдяване, канализация, осветление, павиране на улици и площади, контрол върху частни и обществени строежи, откриване на здравни заведения, общински аптеки, разширяване на училищната мрежа, подпомагане на читалището и др.

Дейността на общинското управление зависи от бюджетите, приемани от общинския съвет, като периодично се сключват заеми за осъществяване на благоустройствени проекти.

Първият кадастрален план на Габрово е изготвен през 80-те години на XIX век, а вторият – по-разширен – през 1905 г. Съществено място в дейността на Габровската община заема социалната политика.

Общината наблюдава цените на стоките и взема мерки срещу спекулата и черната борса. Въпросът за електрификацията на Габрово намира решение още през 1906 г., като Общината отдава осветлението в Габрово на различни частни предприемачи.

През 1927 г. е построена помощната дизелова електроцентрала на Синдикат „Грамадата“, в който Габровската община е учредител и съсобственик. Нуждата от удобен транспорт, който да свързва Габрово с другите региони, води до решението градът да бъде свързан с националната жп мрежа през 1912 г.

С помощта на Габровската община и с дарения на габровци, през 1922 г. е изградена новата сграда на читалище „Априлов-Палаузов“ – една от най-представителните в града.

Сред основните приоритети на тогавашната управа е и създаването и развитието на градския транспорт.

Първата автобусна мрежа става факт през 1936 г., като първоначално Общината я отдава безвъзмездно на частно предприятие. А за хората, изиграли водеща роля за бурното развитие на Габрово като град ще бъде разказано в следващи публикации.

Източници:
„Градско общинско управление – Габрово“ /Справочник на документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в териториален архив – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово (1977-1959 г.)/, София, 2009 г.
„Габрово – 130 години град – 1860-1990 г.“ /Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град/, Габрово, 1994 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Култура

Стартира конкурсът „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“

Published

on

Стартира Четвъртото издание на националния конкурс „Бостанско плашило“, организиран от музей „Етър“. Крайният срок за участие е 10 април 2024 г., а седмица по-късно ще бъдат обявени победителите.

На 10 май изпратените за участие в конкурса плашила ще бъдат експонирани в различни части на музея. Награждаването на отличените ще се състои на 19 май. Ако на 30 и 31 март посетите музей „Етър“, може да си вземете билет с творческо преживяване „Претвори традициите!“. Той осигурява възможност да се разходите в музея, да се запознаете с особеностите на традиционното плашило и да направите свое. Може да включите своето плашило в националния конкурс на музей „Етър“ или да го вземете със себе си, за да Ви пази градината!

За първи път конкурс за плашила е организиран от екипа на музей „Етър“ през 2009 г. Плашилото – това човекоподобно чучело, облечено в стари дрехи, натъпкани със слама, направено, за да плаши и прогонва птиците от селскостопанските градини – някога е будело страх, а днес образът му провокира смях и веселие у габровци, прочути с чувството си за хумор, остроумието си и способността си да се самоиронизират. Изработените за конкурсите през 2015 г. и 2016 г. плашила „дефилираха“ на ежегодния международен габровски Карнавал.

Целта на конкурса е да се провокира интереса на участниците да се запознаят с традициите в направата на бостански плашила, използвани за опазване на реколтата; да се насърчат творческите способности и фантазията на младите хора; да се стимулира умението на децата да работят с различни естествени материали. В конкурса могат да се включат както индивидуални, така и групови творби.

Категориите са две – „Традиционно плашило“ и „Плашило в пенсия“. Всички плашила в категория „Традиционно плашило“ трябва да бъдат изработени от природни материали (дърво, хартия, глина, слама, текстил и др.). При изработване на плашилата за тази категория, е добре участниците максимално да се придържат към представата за традиционните плашила, използвани до 80-те години на XX век.

За категорията „Плашило в пенсия“ е допустимо използването на елементи от синтетични материали, а свободните интерпретации и богатото въображение са силно окуражавани.

Участниците, класирани на първо, второ, трето място във всяка от категориите получават предметни награди и отличителен документ. По преценка на журито, допълнително могат да бъдат учредени специални и поощрителни награди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица