Култура
НМО показва уникални карти по история и география
Новата изложба на Националния музей на образованието ,,Пътешествие към знанието“ показва уникални карти по история и география, „водили” поколения ученици от Онгъла на Аспарух до някогашните испански владения в Средиземно море; от границите на Самуил до първите български села в Бесарабия; от най-дълбокото езеро на Балканите до най-големия басейн в Световния океан…
Богатата експозиция включва нагледни училищни пособия, учебници и тетрадки, които разкриват не само задачата на българското образование в различните исторически периоди, но носят и отпечатък от развитието на различни области в науката. Повечето карти, атласи, глобуси, уреди и апарати, учебници и тетрадки са дело на известни учени, историци, физици, картографи, издатели и художници.

Четири исторически карти проследяват динамичното и драматично Средновековие. Техният разказ се допълва от репродукции на известния с историческите си сюжети художник Димитър Гюдженов. Днес неговият „Симеон Велики” респектира гостите в Президенството, а между двете световни войни рисуваните от Гюдженов владетели от Първото и Второ българско царство са украсявали тетрадки, учебници и класни стаи. За пръв път НМО показва рисувани с учебна цел и консултирани от историка Иван Пастухов картини на Гюдженов „Хан Аспарух преди поход. Жертвоприношение”, „Българският цар Симеон приема византийски пратеници”, „Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България в 1186 г.”

Изключително ценна като съдържание, изпълнение и нанесени върху нея заради обществено-политически промени поправки е ,,Историческа карта на Първото българско царство 679-1018 г.“. Тя е съставена от известния археолог и праисторик Васил Миков, тогава асистент в Народния музей, издадена от Христо Г. Данов и отпечатана във Виена от „Фрайтаг и Берндт”.
Картата представя граничните промени на Българската държава до завладяването от Византия, пограничните валови съоръжения от ранния период, както и все по-интересното за изследователите укрепление, известно като Никулицелския лагер, където трябва да е бил Онгъла на Аспарух.

Показани са граничните промени при Крум, Омуртаг, Борис и Самуил. Тя е използвана дълго време в училище, дори след 1945 г., за което свидетелстват някои поправки. Задраскана е думата „царство” и заменена с „държава”, годината на създаване на българската държава – 679, посочена от проф. Златарски, е поправена на 681 г.
Сред най-интересните експонати в изложбата е Землеописателният учебен атлас. Съдържа 24 карти и е съставен по атласите на Адами, Шилер, Галети, Симашка и Сидова през 1865 г. Принадлежал е на ученичката Стефани Станчова Колева (по-късно съпруга на учителя Иван Гюзелев). Страниците на атласа съдържат множество приписки, които дават интересна информация.

Посетителите ще видят и екземпляр от второто издание (1924) на „Карта на сегашная Болгария, Вракия, Македония и на прилежащите земли” на Александър Х. Руссет с пояснителни бележки от проф. Иширков. Оригиналното първо издание е най-старата известна досега географска карта на България. Тя е съставена 1843 г. въз основа на „Генерална карта на Европейска Турция” на френския военен инженер Лапи. Изобразяването на Бесарабия като българска „прилежаща земя” е първото българско географско изображение на Бесарабия с новосъздадените там български села и град Болград.

Друго ценно училищно пособие е гипсовият барелеф на Мадарския конник (отлят с конски косми за здравина). Надписите около коня – в оригинал и превод, са по данни на унгарски археолог Геза Фехер – един от първите изследователи на паметника.
Историческият раздел се допълва от възрожденски учебници на Христаки Павлович, Гаврил Кръстевич, Димитър Душанов, Тодор Шишков. Авторите е трябвало внимателно да се съобразяват с османската власт, която зорко следи каква информация се съдържа в тях. През 1844 г. свищовският учител Хр. Павлович преработва Паисиевата история и я приспособява за целите на обучение, като я издава под името „Царственик”. Тази книга масово се използва в българските училища до Освобождението.
В изложбата са включени „помощници” на учителя по биология, разнообразни уреди и апарати по физика, два уникални астрономически глобуса. Единият е на Луната, а върху другия – на небесната сфера, се виждат зодиакалните съзвездия. И двата експоната се показват за първи път.

Преподаването по география е представено от карти, учебници и тетрадки – карта на Южна и Средна Америка, на България 20-30-те г. на XX в., на Охрид и околностите му от 1887 г. Последната е цветна с притурка за 17 вида сладководни риби от Охридското езеро. Нарисувана е от Климент Заров от Охрид –, който я дарява на ученическото дружество ,,Св. Климент Охридски” в полза на бедни ученици.

Тук е показана и над 230-годишната книга на Ф. Туманский „Описание Архипелага и Варварийского берега (1786).

Подобаващо централно място в изложбата е отредено на ,,Учителски кът“ от средата на миналия век с катедра и учебни помагала в който „навигаторът” на малките пътешественици е представен в строго учителско облекло и с неизменната показалка. Изложбата, посветена на Международния ден на учителя – 5 октомври, може да бъде разгледана до средата на ноември.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).
Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.
Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.
Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.
Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.
Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.
Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.
Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.
Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.
Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.


Култура
Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.
Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.
На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.
Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.
На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.
Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.


Икономика
Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.
„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.
През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.
Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.
Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.
През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.
Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.
Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.
Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.


-
Новинипреди 5 дниДигитален клуб заработи във филиала на Регионалната библиотека в кв. Радичевец
-
Културапреди 6 дниИсторическият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис
-
Икономикапреди 7 дниДигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати
-
Любопитнопреди 6 дни„Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, представена чрез преживяване
-
Любопитнопреди 4 дниФестивал на светлината в Габрово от 13 до 15 март
-
Любопитнопреди 3 дниГаброво търси новите лица на смеха
-
Любопитнопреди 4 часаВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 3 часа2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?






