Язовец направи своята разходка съвсем необезпокоявано посред бял ден по улиците в центъра на Трявна, в близост до Общината и пред СУ „Петко Рачев Славейков“ в града.

Обиколката на спрягания за аристократа на животинския свят представител на семейство Порови не остана незабелязана и той бе уловен днес, 8 април, от обектива на Александра Иванова, която публикува негови фотоси в социалните мрежи.

За часове снимките събраха стотици харесвания, десетки споделяния и коментари, под които авторът им пояснява, че всъщност животното е женско, а потребители на фейсбук се шегуват, че именно заради това е позирало на фотосесията.

Александра Иванова разкрива, че макар и женският екземпляр да я е допуснал на метри от себе си, все пак е паднало 20-минутно „гонене“ по тревненските улиците за подходящите кадри, като през това време дивото животинче си похапнало най-различни неща по пътя.

Според коментиращи появата на язовеца в Трявна не е изненада, нито необичайна гледка, като те допускат, че вероятната причина за присъствието на горското животно насред града е унищожаването на естествената му среда от незаконни дървосекачи.

Язовецът е вид, разпространен в Европа и части от Азия. Среща се и в България, основно в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор. Той е активен предимно нощем. Единствен представител на семейство Порови, който спи зимен сън.

Храни се с разнообразна храна – плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други. Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа.

Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца.

Язовецът е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици.

Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

Язовецът е наричан още борсук. Според научни публикации видът с право може да се нарече „аристократът на животинския свят“, тъй като тежи животни са ужасно консервативни.

Правят всичко в съответствие с установените привички и като истински аристократи обичат да живеят в големи имения – големи дупки, някои от които на няколко века, които предават от поколение на поколение, точно като старинни замъци.

Животните са големи чистници. Те редовно сменят „постелята си“, състояща се от слама, трева или листа, като изхвърлят старата и грижливо носят новата. Тялото на язовеца е дълго до 90 см. Покрито е с груба козина – на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 – 10% по-дребни. Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека.

За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но пък язовецът пази кошерите от мишки – едни от най-големите врагове на пчелите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Заповядайте в магазин „ЕЛЕНА“, който е официалният представител на мандра „Елена“ за Габрово. Търговският обект е разположен на Централния Кооперативен пазар, ул.“Отец Паисий“ 11.

В магазин „ЕЛЕНА“ имате възможност да опитате от висококачествени млечни продукти от мандра „Елена“ и мандра „Дестан“, с уникален вкус и качество, различни видове мариновани риби и хайвери, колбаси и деликатеси от различни части на България, както и да се насладят на големите разнообразия от гръцки и турски маслини и зехтини.

Всеки ден в Магазин „Елена“ можете да намерите прясно изпечен селски хляб, както и домашно приготвени кексове и козунаци.

Работно време:
Понеделник – Петък: от 08.00 до 19.00 ч.
Събота: от 08.00 до 14.00 ч.

Телефон за връзка: +359 87 805 6455.

Заповядайте!

Дейностите по зимния мониторинг на прилепите в България приключиха. Те се осъществиха от ДЗЗД „ЕНВИМОН“ в рамките на изпълнението на проект за анализи и проучвания на видове и природни местообитания.

Експертите посетиха 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите. Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават, като свои местообитания.

Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния – безпокойство. При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване се установи, че отделни обекти са с изключителна концентрация на брой индивиди и видове.

Такива са: Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида; пещерата Парниците – 2014/2015 г. – 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. – 88-89 000 индивида от 5 вида; Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености – 30-100 екземпляра.

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери. Причина за направените констатации вероятно са относително по-високите температури на въздуха извън пещерите, а установените стойности са с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона в подземното убежище.

Такъв пример е пещерата Иванова вода – през 2014/2015 г. температурата е била 1,5-2 градуса, през 2019/2020 г. е 3,2 градуса. Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други.

Повсеместно в типично водните пещери почти липсва вода или тя е с много малък дебит – пещера Парниците, Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, като: – безпокойство от хора – иманяри, туристи; палене на огън – на входовете и във вътрешността на пещерите; замърсяване с отпадъци; инвестиционни предложения – предимно кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено с биологията и екологията на видовете прилепи.

Типичен пример са Братановата пещера и Пещерата Юбилейна – поставена метална решетка, която не отговаря на изискванията на EUROBATS. Пещера Зандана/Бисерна – пещерата е благоустроена в пълен разрез с изискванията на EUROBATS, което да гарантира зимуването и размножаването на над 7 вида прилепи. Наблюдава се намаляване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е почти напълно блокиран, а долният е твърде малък, което не гарантира безпрепятствено влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развитие на видовете през летните и зимните месеци. Пещера Айна ини, Генчовата дупка и други – иманярски набези и разкопаване във вътрешността на пещерите, вандализъм и категорично безпокойство. За пещера Моровица – пещерата не е благоустроена, но често се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, но посещението крие и риск за здравето им, тъй като пещерата е опасна за неподготвени, влизащи с маратонки.

Окончателните резултати, сравнителен анализ с данните от предходни години, както и предложения за мерки за намаляване и пълно ограничение на заплахите и въздействията в проблемни пещери, ще бъдат представени в следващите седмици.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/