Свържи се с нас

Любопитно

Любопитни факти за началото на учебната година

Published

on

Всяка година в навечерието на 15 септември възниква любопитният въпрос, защо точно на тази дата започва учебната година, винаги ли е било така и как е протичал учебния процес?

През Възраждането в килийните училища, които дават предимно религиозни знания, липсват конкретни дати за начало и край на учебната година. Продължителността й зависи най-вече от учителите. На места се преподава само през зимата, а на други през цялата година.

снимка: НМО – Габрово

Когато ученик изучи определена книга, неговите родители се събират на обяд заедно с учителя и съучениците му. На този обяд „завършилият” ученик е повдиган от своите другари, които с викове „достоен” допират главата му в горния праг на вратата, а учителят получава подарък от семейството.

Във взаимните училища също липсва точна дата за начало и край на учебната година. Обикновено тя продължава няколко месеца – от Димитровден до Гергьовден. В средата на XIX век се изработват школски закони, които установяват една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.

На Петровден – в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците, голяма част от населението. Учениците демонстрират какво са научили през годината, а като подарък за успешно положения изпит получават книга.

За ангажираните със земеделска работа деца обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век.

На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца. След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.

През 1879 г. с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, управляващ Отдела за народно просвещение и духовни дела (Временното Руско управление), се определя за начало на учебната година датата 1 септември.

На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца, поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 г. В българските земи извън пределите на Княжеството учебните занятия започват от първия понеделник преди 15 август и завършват на 29 юни.

снимка: НМО – Габрово

В периода 1920-1923 г., когато министър на просвещението е Стоян Омарчевски, са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя приключва месец по-рано – на 15 юни. Датата 15 септември се запазва до 1949 година.

По-динамична е промяната за край на учебната година в периода 1937-1942 г., когато често се сменят министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава.

Например през 1938 г. учебните занятия завършват на:
• 28 май (селски първоначални училища)
• 4 юни (селски начални, основни, прогимназии)
• 11 юни (градски начални, основни, прогимназии)
• 22 юни (градски гимназии, средни училища)

снимка: НМО – Габрово

През 1952 година се извършва промяна в рамките на учебната година под влияние на образователната система в СССР – от 1 септември до 15 – 19 май. Въведено е наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобална система за оценка на знанията и др.

Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.

Автор: Веселин Лазаров, Уредник фонд XV-XIX в.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново гостува с изложба в Полски Тръмбеш

Published

on

В началото на 2026 година Исторически музей – Дряново поставя начало на поредица от гостуващи събития, чрез които ще представя пред широка публика богатството от творби, съхранени във фонда на своя художествен отдел. Първото от тези събития е изложбата „Тогава и сега“, която ще бъде открита на 20 януари 2026 г. в музея в Полски Тръмбеш. Експозицията събира произведения на автори от различни поколения, стилове и епохи.

Историческият музей в Дряново от началото на своето създаване във втората половина на XX в. е събирал творби на тогавашни художници, предимно тематично и сюжетно обвързани с характера на музея, с името на Колю Фичето и неговото наследство. Създадената Художествена галерия е стартирала своята дейност през 1990 г. с творби от фонд „1300 години България“ с произведения на художници от втората половина на XX в. и дарение с творби на Иван Койчев. Когато години по-късно, двата института се сливат и когато преди няколко години се обособи художествен отдел в музейната структура, масивите на двата фонда образуваха една интересна и тематично богата колекция.

Ценно допълнение към нея са произведенията, създадени по време на традиционния национален пленер по живопис „Памет и настояще“, който ежегодно обогатява фонда с нови, съвременни пластични търсения и артистични интерпретации.

„Тогава и сега“ поставя акцент върху диалога между миналото и настоящето в изкуството – срещата на авторите от XX век и съвременните творци, които споделят различни гледни точки, но и общо вдъхновение.

Изложбата показва как произведенията, независимо от времето на своето създаване, остават мост между поколенията и носят усещане за непреходна красота и духовност.

Зареди още

Култура

Библиотеката отличи най-активните си читатели за десета поредна година

Published

on

Габровската библиотека отличи своите най-активни читатели за десета поредна година. Инициативата „Читател на годината“ на габровската регионална библиотека се организира за десети път.

Наградите се връчват традиционно в началото на новата година и имат за цел насърчаване на четенето сред всички възрасти и формиране на трайна любов към словото и книгата. Определят се на база безпристрастна статистика чрез автоматизираната система за заемане на литература в библиотеката.

Наградите се връчват в две възрастови групи – до 14 и над 14 години, за деца и за възрастни, и са I- ва, II-ра и III-та награда. При най-малките читатели на първо място е Христиана Красимирова Митева, на 8 години с 216 заети книги, на второ – 5-годишният Волен Андреев Струмин със 150 заети и на трето място – Ванеса Димова Димитрова, на 10 години със 118 прочетени книги. Любимите книги на Христиана са „Магьосникът от Оз”, „Фингъс” и „Кучето Мопс”, Волен харесва „Дивият робот”, „Спайдърмен” и „Пес Патрул”, а Ванеса „Чичо Скрудж”. И двете млади дами учат в Шесто ОУ „Иван Вазов”.

При порасналите читатели на първо място е Румяна Константинова Тотева с 557 заети библиотечни единици, на второ Ива Любомирова Момчилова с 268 и на трето Габриела Несторова Несторова с 244 прочетени книги.

Директорът на библиотеката Савина Цонева поздрави отличените читатели на 2025 година и им връчи наградите – грамоти „Читател на годината”, книги, календари и талон за безплатна карта за една година.

Емоционалната церемония завърши с пожелания за здраве, късмет и много нови прекрасни четива през 2026-та година, през която габровската библиотека ще отбележи своята 165-годишнина.

Зареди още

Любопитно

Честита Нова 2026 година, скъпи читатели!

Published

on

От сърце ви благодарим, че и през изминалата година бяхте с нас — споделяхте, четяхте, коментирахте и ни давахте сила да продължим да разказваме историите на нашия град, нашите хора и нашето време.

Нека 2026 година ви донесе здраве, защото то е началото на всичко. Нека има късмет, за да намирате път.

Нека в сърцата ви винаги гори топлина, която да стопля вас и близките ви. Нека ви водят доброта и красота — в думите, в делата, в света около вас.

И нека всеки ден ви носи добри новини, които да вдъхновяват и да ни напомнят, че хубавото е тук — стига да го видим.

Нека 2026 година бъде светла, мирна и пълна с човечност!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица