Свържи се с нас

Култура

150 години от създаването си отбелязва НЧ „Априлов – Палаузов 1861“

Published

on

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

150 години от основаването си отбелязва днес  народно читалище „Априлов – Палаузов 1861“ . Юбилеят ще бъде отбелязан с тържествен концерт – спектакъл  от 18,30 ч. Млако по – рано, в 17 часа, в хоровата зала на читалището, ще бъде представено юбилейното издание „150 години на фокус – историята в снимки“.

Народно читалище „Априлов – Палаузов 1861” е една от първите читалищни организации в България – създадено е в далечната 1861 година.
Габровското читалище е основано на  13 декември 1861 г. За помещение била   отстъпена  одаята на църквата “Св.Троица”, използвана преди  това от  Девическото училище. Църковната килия  се пълнела от стари и млади, жадни за просвета. Читалището се абонирало за сп. “Книжици”и за издаваните в Цариград български  вестници.

Тук била пренесена  библиотеката на Априлов, която сега за първи път става достояние на  гражданството. В скоро време читалището уредило една добра библиотека. Книгите били разпределени в  11 отдела, общо 1029 тома.
През 1871 г. читалището взема под наем  къщата на  Христо Дюстабанов. Габровското читалище било душата на града. Всяко нещо, което трябвало да се предприеме отначало се обсъждало от читалищните членове. На 19 февруари  1872 г. то взема инициативата  за устройване празненство  в чест на избрания на 12 февруари с.г. български екзарх  Иларион Ловченски. През декември 1872 г. читалището подготвя тържествено посрещане на  търновския митрополит Иларион Макариополски. Читалищните членове били главните деятели на театралното дело. Първата пиеса била “Многострадалната Геновева”, подготвена от учителя Илия Христович  през зимата на 1871/72 г.
През 1871 г. читалището имало капитал от 25 хиляди гроша, по-голяма част от които внесло за  доизграждане на габровското училище.
През 1872 г. читалището уредило пансион за външните  ученици. За надзирател бил назначен Милан Радивоев. Имало 30-40 пансионери.
Като се построява Умниковото училище/ 1892 г./ театралните постановки и сказките се пренасят в салона на училището на ІІ етаж.Това време се нарича златно време за читалището и продължава до 1908 г.
Когато българският народ извоюва свободна българска черква  и свободни български училища, известна част от народа се отдалечава от читалището.
След Освобождението изниква идеята за възстановяване  на старите читалища и основаване на  нови. Отново  се връщат в църковната килия  на   “Св.Троица”. Оттам се преместило в къщата на Тишко Проданов.
Учредителното събрание по възобновяване на читалището станало през  м. август 1893 г. под името  “Априлов-Палаузов”На следващото заседание избрали ръководство от 15 члена с председател Васил  Грудов-кмет на Габрово, подпредседател Иван Пецов, касиер – Йонко Калпазанов.В устава е записано- да възбужда интереса към четене с това да спомага за нравственото и умствено  издигане на своите членове.На първото заседание се записват 56 члена. В читалнята се получават 32 вестника и списания
През 1893 г. постъпило дарение  на стойност 600 лв. От  Цанко Петров х.Стойчев, Христо Манафов, Иван Пецов за образуване на фонд “Постройка  на библиотечно помощение”
През 1897 г. библиотеката има 1580 книги, 345 души са взели  500 книги да домашно четене. В 1898 г. Министерството на  Просветата внесло 800 лв.  в касата  на  читалището. Набавени са . 52 стола, 3 копринени рокли за  царски роли. Определя се празникът на  библиотеката да бъде  на 25 март /Благовещение/.
Приело имената на двама бележити габровци – Васил Априлов и неговия пръв съратник Николай Палаузов, читалището неотменно защитава високата културна мисия на тези родолюбиви българи. От създаването си до наши дни то се развива и утвърждава като един от центровете на българската духовност и култура в града и региона.
Любителското художествено творчество, просветната и образователна работа са в основата на читалищната дейност.

През последните години и към момента в читалището активно репетират и концертират Детски и  Смесен хор за школувано пеене „Априлов – Палаузов”; Вокална група „Габровски напеви”, битова група към организацията на инвалидите и Детски състав за български народни танци. Днес Клубът за спортни танци „Ритмика”, Сдружението по изкуствата, формациите за модерна хореография – Шоу балет „Магия” и „Мега Денс”, Клуб „Актуални събития” при Габровската организация на слепите са съвременни форми за занимания по интереси, за желаещите от всички възрасти и професии.Ежегодно читалището провежда конкурса „Априлови литературни награди” и детския конкурс „Многоликото изкуство”.
Читалището осъществява успешно партньорство с всички културни организации и институции в града и в областта по различни събития, годишнини и празници.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица