Култура
150 години от създаването си отбелязва НЧ „Априлов – Палаузов 1861“

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved
150 години от основаването си отбелязва днес народно читалище „Априлов – Палаузов 1861“ . Юбилеят ще бъде отбелязан с тържествен концерт – спектакъл от 18,30 ч. Млако по – рано, в 17 часа, в хоровата зала на читалището, ще бъде представено юбилейното издание „150 години на фокус – историята в снимки“.
Народно читалище „Априлов – Палаузов 1861” е една от първите читалищни организации в България – създадено е в далечната 1861 година.
Габровското читалище е основано на 13 декември 1861 г. За помещение била отстъпена одаята на църквата “Св.Троица”, използвана преди това от Девическото училище. Църковната килия се пълнела от стари и млади, жадни за просвета. Читалището се абонирало за сп. “Книжици”и за издаваните в Цариград български вестници.
Тук била пренесена библиотеката на Априлов, която сега за първи път става достояние на гражданството. В скоро време читалището уредило една добра библиотека. Книгите били разпределени в 11 отдела, общо 1029 тома.
През 1871 г. читалището взема под наем къщата на Христо Дюстабанов. Габровското читалище било душата на града. Всяко нещо, което трябвало да се предприеме отначало се обсъждало от читалищните членове. На 19 февруари 1872 г. то взема инициативата за устройване празненство в чест на избрания на 12 февруари с.г. български екзарх Иларион Ловченски. През декември 1872 г. читалището подготвя тържествено посрещане на търновския митрополит Иларион Макариополски. Читалищните членове били главните деятели на театралното дело. Първата пиеса била “Многострадалната Геновева”, подготвена от учителя Илия Христович през зимата на 1871/72 г.
През 1871 г. читалището имало капитал от 25 хиляди гроша, по-голяма част от които внесло за доизграждане на габровското училище.
През 1872 г. читалището уредило пансион за външните ученици. За надзирател бил назначен Милан Радивоев. Имало 30-40 пансионери.
Като се построява Умниковото училище/ 1892 г./ театралните постановки и сказките се пренасят в салона на училището на ІІ етаж.Това време се нарича златно време за читалището и продължава до 1908 г.
Когато българският народ извоюва свободна българска черква и свободни български училища, известна част от народа се отдалечава от читалището.
След Освобождението изниква идеята за възстановяване на старите читалища и основаване на нови. Отново се връщат в църковната килия на “Св.Троица”. Оттам се преместило в къщата на Тишко Проданов.
Учредителното събрание по възобновяване на читалището станало през м. август 1893 г. под името “Априлов-Палаузов”На следващото заседание избрали ръководство от 15 члена с председател Васил Грудов-кмет на Габрово, подпредседател Иван Пецов, касиер – Йонко Калпазанов.В устава е записано- да възбужда интереса към четене с това да спомага за нравственото и умствено издигане на своите членове.На първото заседание се записват 56 члена. В читалнята се получават 32 вестника и списания
През 1893 г. постъпило дарение на стойност 600 лв. От Цанко Петров х.Стойчев, Христо Манафов, Иван Пецов за образуване на фонд “Постройка на библиотечно помощение”
През 1897 г. библиотеката има 1580 книги, 345 души са взели 500 книги да домашно четене. В 1898 г. Министерството на Просветата внесло 800 лв. в касата на читалището. Набавени са . 52 стола, 3 копринени рокли за царски роли. Определя се празникът на библиотеката да бъде на 25 март /Благовещение/.
Приело имената на двама бележити габровци – Васил Априлов и неговия пръв съратник Николай Палаузов, читалището неотменно защитава високата културна мисия на тези родолюбиви българи. От създаването си до наши дни то се развива и утвърждава като един от центровете на българската духовност и култура в града и региона.
Любителското художествено творчество, просветната и образователна работа са в основата на читалищната дейност.
През последните години и към момента в читалището активно репетират и концертират Детски и Смесен хор за школувано пеене „Априлов – Палаузов”; Вокална група „Габровски напеви”, битова група към организацията на инвалидите и Детски състав за български народни танци. Днес Клубът за спортни танци „Ритмика”, Сдружението по изкуствата, формациите за модерна хореография – Шоу балет „Магия” и „Мега Денс”, Клуб „Актуални събития” при Габровската организация на слепите са съвременни форми за занимания по интереси, за желаещите от всички възрасти и професии.Ежегодно читалището провежда конкурса „Априлови литературни награди” и детския конкурс „Многоликото изкуство”.
Читалището осъществява успешно партньорство с всички културни организации и институции в града и в областта по различни събития, годишнини и празници.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 2 дниНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 6 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 5 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 5 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 6 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 6 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 5 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена




