Свържи се с нас

Култура

Донка Ботева работи в Габровския архив повече от 20 години

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Донка Ботева, която работи в Габровския архив повече от 20 години, като в периода 1997-1999 е негов директор.

СПОМЕНИ ЗА РАБОТАТА МИ В ГАБРОВСКИЯ АРХИВ

Снимка на Донка Ботева

На 1 януари 1975 г. постъпих на работа в Държавен архив – Габрово. Вече бяха изминали 16 години откакто беше обособен, отделил се от Великотърновския архив -майка през 1959г., със създаването на окръзите в България. Заварих колегите: Цанка Митева, Тодорка Цвяткова, Петър и Ваня Тоцеви, Марин Маринов, Цанка Стефанова, Славка Маринова, Нено Тотев и Веска Кънева, начело с директора Младен Радков, бивш мой учител по история в 5 клас на училището в кв. Смирненски. Общо 10 човека, от които шест историци, един литератор и трима среднисти. Бяха се нагърбили с нелеката работа по оказване методическа помощ на всички държавни предприятия и учреждения в окръга по работата им с документите, по комплектуването и по популяризирането им.

Насочиха ме в сектор „Информация“, като помагах в обслужването на читателите и с малки изключения трудовия ми стаж премина в това направление. В началото си мислех, че ще е скучна работа да се разкрива съдържанието на документите, но се оказа, че не само не е скучно , но е и много приятна задача, особено за реликвите от възрожденския период и от епохата преди 9 септември 1944 г.

С помощта на Славка Маринова и Веска Кънева, които с много жар и ентусиазъм ми помагаха да навляза по-бързо и да усвоя архивните процеси и от ден на ден чувствах как се пристрастявам и ходех с желание и хъс на работа. Обичам разнообразието, а там то изобилстваше: изготвянето на картотечни фишове за съдържанието на документи и снимки във фондовете, комплектуване и обработка на такива от изтъкнати личности, съставяне на научно-справочен апарат, както и тяхното отпечатване за широката публика, писане на статии за вестници и списания и радио-материали, изчитани в Окръжния радио-център, правене на изложби и пропагандни табла и всекидневни разговори с читатели, времето минаваше неусетно и не усетих как натрупах цели 23 години трудов стаж само в архива.

През това време напускаха някои колеги, други ги заменяха…едно непрекъснато движение на хора, което също носи разнообразие. Да насочиш, да помогнеш на нов колега беше една приятна и занимателна дейност, която вършех с удоволствие. Но най-много ми допадаха срещите с личности в града и страната, които агитирах да си предоставят личните и служебни документи за обособяване на личен фонд на тяхно име или на хора, изявени в обществения и културен живот на града ни, които те съхраняваха.

Спомням си с умиление за тези срещи- приятни разговори сред спокойна и уютна обстановка на чашка чай, кафе или коняче с домашен сладкиш, как неусетно минаваше времето, колко бяха доволни хората, че има на кого да разкажат и покажат дълго скътани реликви за техния живот. И сега се сещам за семейство Несторови от София, които посетих няколко пъти докато ги убедя да дарят съхраненото за тяхната родственица д-р Тота Венкова- първата дипломирана българска лекарка в България.

Винаги съм имала предпочитание към хората на изкуството и от такива личности съм събирала най-много документи. За целта редовно посещавах Клуба на културните дейци и Дружеството на писателите в нашия град. Там установявах връзка с писатели, поети, журналисти, художници, артисти, архитекти и др.

Снимка на германска делегация, водена от началника  на архивите в тогавашната ГДР Екснер, на посещение в Държавен архив  – Габрово, 1976 г.

Не по-малка радост ми носеха и посещенията в други архиви из страната. Тогава имаше такава практика „обмяна на опит“. Дългогодишният ни директор Младен Радков – историк, специализирал архивистика, много оправен, енергичен и ерудиран човек, винаги водеше целия ни колектив на такива срещи и после искаше от всеки от нас доклад за новостите – видени и научени в другите градове и на общ разговор обсъждахме кое можем да приложим и при нас. Той беше посетил преди това Германски архив и от там въведе при нас лични отчети за всекидневната ни работа.

От Централното управление на архивната система ни спускаха планове, които трябваше в срок да изпълняваме… Но много често идваха от там и допълнителни заявки, все спешни и неотложни, които пък пречеха на нашите задачи. Така и досега си спомням за неосъществени, но планирани идеи… Колко сборници с документи останаха непубликувани, а беше започнала работата по тях.

Но имаше и тъжни моменти, като голямото наводнение в града на 6 юли 1991 г., когато сградата на архива ни беше залята с вода до 80 см на първия етаж и тогава много ценни документи от възрожденския и от по-късния период се бяха безвъзвратно повредили и не успяхме да ги спасим. Но затова имат и вина местните ръководители, които дълги години не ни предоставяха ново помещение, а не до реката в най-ниската част на града, където се намираше архива ни до тогава.

Снимка  от връчване почетно отличие на архива ни за добро представяне по случай 1300 годишнината на българската държава на 2.02.1982 г.

Почти всички други архиви в окръжните градове се намираха винаги в центъра на градовете, за да са удобни и достъпни за гражданите, а хранилищата им бяха в сгради на сигурни места. Точно тогава, веднага след наводнението набързо взеха решение да се „подслоним“ в Пионерския дом на върха на Петкова нива, до която се ходеше много трудно, а самата сграда беше влажна и документите отново се навлажниха.

Въобще беше едно ходене по мъките за издирване и осигуряване на подходящо място за тях. Все пак съм благодарна на Съдбата, че трудовия ми стаж мина в Габровския архив. Много приятни емоции преживяхме, много срещи с интересни личности, които ме обогатиха и издигнаха духовното ми ниво. Защото, както казваше Радков, „архивист не се става за една-две години, а трябва дълги години човек да се посвети на тази изключително благодатна, разнообразна и полезна за бъдещите поколения дейност“.

Донка Ботева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Над 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт

Published

on

В навечерието на най-светлите дни в годината, Ротари клуб Габрово кани жителите и гостите на града на Рождественски концерт, който ще се състои на 22 декември от 18.00 часа в храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“.

В празничната вечер ще участват повече от 70 габровски деца. Те ще пеят, ще рецитират и ще споделят радостта си така, както само децата умеят – чисто, искрено и от сърце. На сцената ще излязат децата от Детския камерен хор към Ротари клуб Габрово, Вокална група „Приятели с музиката“ по програма „Силен старт“ на МОН в ДГ „Перуника“, с ръководител Даниела Христова, както и възпитаници на детските градини „Радост“ и „Явор“.

Коледното настроение ще бъде допълнено от изпълненията на деца от музикална школа „Wail Sound“, с ръководител Зора Колева, както и от обичаните „Габровски гласчета“ към читалище „Габрово 2002“, с ръководител Стефка Стоева, след които ще се включи и вече не съвсем малката Гала Савчева.

Деца от неделното училище с ръководител Габриела Данаилова ще ни напомнят със слово за смисъла на празника чрез библейски стихове, подбрани с внимание и любов.

Финалът ще принадлежи на църковния хор към храм „Успение Богородично“ с диригент Алексей Шепелев, който ще обедини гласове и сърца в духа на Рождество.

„Ние от Ротари клуб Габрово вярваме, че именно такива моменти оставят най-дълбоката следа у децата. Чрез музиката, светлината на храма и споделеното преживяване те се учат на смирение, уважение и грижа един към друг – тихи уроци, които не се пишат в учебници, но остават за цял живот.

Когато говорим на децата за доброта, благодарност и любов, ние всъщност лекуваме и себе си. Вярвам, че така – с малки стъпки и чисти детски гласове – можем да направим света около нас по-спокоен, по-топъл и по-човечен.

Празничната вечер ще бъде съпроводена и от изложба с детски рисунки, създадени в рамките на конкурс на тема „Коледа през детските очи“ – още едно доказателство, че детското въображение носи светлина. Нека в тези светли дни отворим сърцата си, да забавим крачка и да си припомним кое е истински важно.

Пожелавам на всички здраве, мир и топлина в домовете, а Коледа да ни направи малко по-добри – към децата и към самите нас. Светли празници!“, споделя Пламен Иларионов, член на Ротари клуб Габрово.

Зареди още

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица