Свържи се с нас

Култура

Донка Ботева работи в Габровския архив повече от 20 години

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Донка Ботева, която работи в Габровския архив повече от 20 години, като в периода 1997-1999 е негов директор.

СПОМЕНИ ЗА РАБОТАТА МИ В ГАБРОВСКИЯ АРХИВ

Снимка на Донка Ботева

На 1 януари 1975 г. постъпих на работа в Държавен архив – Габрово. Вече бяха изминали 16 години откакто беше обособен, отделил се от Великотърновския архив -майка през 1959г., със създаването на окръзите в България. Заварих колегите: Цанка Митева, Тодорка Цвяткова, Петър и Ваня Тоцеви, Марин Маринов, Цанка Стефанова, Славка Маринова, Нено Тотев и Веска Кънева, начело с директора Младен Радков, бивш мой учител по история в 5 клас на училището в кв. Смирненски. Общо 10 човека, от които шест историци, един литератор и трима среднисти. Бяха се нагърбили с нелеката работа по оказване методическа помощ на всички държавни предприятия и учреждения в окръга по работата им с документите, по комплектуването и по популяризирането им.

Насочиха ме в сектор „Информация“, като помагах в обслужването на читателите и с малки изключения трудовия ми стаж премина в това направление. В началото си мислех, че ще е скучна работа да се разкрива съдържанието на документите, но се оказа, че не само не е скучно , но е и много приятна задача, особено за реликвите от възрожденския период и от епохата преди 9 септември 1944 г.

С помощта на Славка Маринова и Веска Кънева, които с много жар и ентусиазъм ми помагаха да навляза по-бързо и да усвоя архивните процеси и от ден на ден чувствах как се пристрастявам и ходех с желание и хъс на работа. Обичам разнообразието, а там то изобилстваше: изготвянето на картотечни фишове за съдържанието на документи и снимки във фондовете, комплектуване и обработка на такива от изтъкнати личности, съставяне на научно-справочен апарат, както и тяхното отпечатване за широката публика, писане на статии за вестници и списания и радио-материали, изчитани в Окръжния радио-център, правене на изложби и пропагандни табла и всекидневни разговори с читатели, времето минаваше неусетно и не усетих как натрупах цели 23 години трудов стаж само в архива.

През това време напускаха някои колеги, други ги заменяха…едно непрекъснато движение на хора, което също носи разнообразие. Да насочиш, да помогнеш на нов колега беше една приятна и занимателна дейност, която вършех с удоволствие. Но най-много ми допадаха срещите с личности в града и страната, които агитирах да си предоставят личните и служебни документи за обособяване на личен фонд на тяхно име или на хора, изявени в обществения и културен живот на града ни, които те съхраняваха.

Спомням си с умиление за тези срещи- приятни разговори сред спокойна и уютна обстановка на чашка чай, кафе или коняче с домашен сладкиш, как неусетно минаваше времето, колко бяха доволни хората, че има на кого да разкажат и покажат дълго скътани реликви за техния живот. И сега се сещам за семейство Несторови от София, които посетих няколко пъти докато ги убедя да дарят съхраненото за тяхната родственица д-р Тота Венкова- първата дипломирана българска лекарка в България.

Винаги съм имала предпочитание към хората на изкуството и от такива личности съм събирала най-много документи. За целта редовно посещавах Клуба на културните дейци и Дружеството на писателите в нашия град. Там установявах връзка с писатели, поети, журналисти, художници, артисти, архитекти и др.

Снимка на германска делегация, водена от началника  на архивите в тогавашната ГДР Екснер, на посещение в Държавен архив  – Габрово, 1976 г.

Не по-малка радост ми носеха и посещенията в други архиви из страната. Тогава имаше такава практика „обмяна на опит“. Дългогодишният ни директор Младен Радков – историк, специализирал архивистика, много оправен, енергичен и ерудиран човек, винаги водеше целия ни колектив на такива срещи и после искаше от всеки от нас доклад за новостите – видени и научени в другите градове и на общ разговор обсъждахме кое можем да приложим и при нас. Той беше посетил преди това Германски архив и от там въведе при нас лични отчети за всекидневната ни работа.

От Централното управление на архивната система ни спускаха планове, които трябваше в срок да изпълняваме… Но много често идваха от там и допълнителни заявки, все спешни и неотложни, които пък пречеха на нашите задачи. Така и досега си спомням за неосъществени, но планирани идеи… Колко сборници с документи останаха непубликувани, а беше започнала работата по тях.

Но имаше и тъжни моменти, като голямото наводнение в града на 6 юли 1991 г., когато сградата на архива ни беше залята с вода до 80 см на първия етаж и тогава много ценни документи от възрожденския и от по-късния период се бяха безвъзвратно повредили и не успяхме да ги спасим. Но затова имат и вина местните ръководители, които дълги години не ни предоставяха ново помещение, а не до реката в най-ниската част на града, където се намираше архива ни до тогава.

Снимка  от връчване почетно отличие на архива ни за добро представяне по случай 1300 годишнината на българската държава на 2.02.1982 г.

Почти всички други архиви в окръжните градове се намираха винаги в центъра на градовете, за да са удобни и достъпни за гражданите, а хранилищата им бяха в сгради на сигурни места. Точно тогава, веднага след наводнението набързо взеха решение да се „подслоним“ в Пионерския дом на върха на Петкова нива, до която се ходеше много трудно, а самата сграда беше влажна и документите отново се навлажниха.

Въобще беше едно ходене по мъките за издирване и осигуряване на подходящо място за тях. Все пак съм благодарна на Съдбата, че трудовия ми стаж мина в Габровския архив. Много приятни емоции преживяхме, много срещи с интересни личности, които ме обогатиха и издигнаха духовното ми ниво. Защото, както казваше Радков, „архивист не се става за една-две години, а трябва дълги години човек да се посвети на тази изключително благодатна, разнообразна и полезна за бъдещите поколения дейност“.

Донка Ботева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Култура

Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

Published

on

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица