Култура
Донка Ботева работи в Габровския архив повече от 20 години
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Донка Ботева, която работи в Габровския архив повече от 20 години, като в периода 1997-1999 е негов директор.
СПОМЕНИ ЗА РАБОТАТА МИ В ГАБРОВСКИЯ АРХИВ

На 1 януари 1975 г. постъпих на работа в Държавен архив – Габрово. Вече бяха изминали 16 години откакто беше обособен, отделил се от Великотърновския архив -майка през 1959г., със създаването на окръзите в България. Заварих колегите: Цанка Митева, Тодорка Цвяткова, Петър и Ваня Тоцеви, Марин Маринов, Цанка Стефанова, Славка Маринова, Нено Тотев и Веска Кънева, начело с директора Младен Радков, бивш мой учител по история в 5 клас на училището в кв. Смирненски. Общо 10 човека, от които шест историци, един литератор и трима среднисти. Бяха се нагърбили с нелеката работа по оказване методическа помощ на всички държавни предприятия и учреждения в окръга по работата им с документите, по комплектуването и по популяризирането им.
Насочиха ме в сектор „Информация“, като помагах в обслужването на читателите и с малки изключения трудовия ми стаж премина в това направление. В началото си мислех, че ще е скучна работа да се разкрива съдържанието на документите, но се оказа, че не само не е скучно , но е и много приятна задача, особено за реликвите от възрожденския период и от епохата преди 9 септември 1944 г.
С помощта на Славка Маринова и Веска Кънева, които с много жар и ентусиазъм ми помагаха да навляза по-бързо и да усвоя архивните процеси и от ден на ден чувствах как се пристрастявам и ходех с желание и хъс на работа. Обичам разнообразието, а там то изобилстваше: изготвянето на картотечни фишове за съдържанието на документи и снимки във фондовете, комплектуване и обработка на такива от изтъкнати личности, съставяне на научно-справочен апарат, както и тяхното отпечатване за широката публика, писане на статии за вестници и списания и радио-материали, изчитани в Окръжния радио-център, правене на изложби и пропагандни табла и всекидневни разговори с читатели, времето минаваше неусетно и не усетих как натрупах цели 23 години трудов стаж само в архива.
През това време напускаха някои колеги, други ги заменяха…едно непрекъснато движение на хора, което също носи разнообразие. Да насочиш, да помогнеш на нов колега беше една приятна и занимателна дейност, която вършех с удоволствие. Но най-много ми допадаха срещите с личности в града и страната, които агитирах да си предоставят личните и служебни документи за обособяване на личен фонд на тяхно име или на хора, изявени в обществения и културен живот на града ни, които те съхраняваха.
Спомням си с умиление за тези срещи- приятни разговори сред спокойна и уютна обстановка на чашка чай, кафе или коняче с домашен сладкиш, как неусетно минаваше времето, колко бяха доволни хората, че има на кого да разкажат и покажат дълго скътани реликви за техния живот. И сега се сещам за семейство Несторови от София, които посетих няколко пъти докато ги убедя да дарят съхраненото за тяхната родственица д-р Тота Венкова- първата дипломирана българска лекарка в България.
Винаги съм имала предпочитание към хората на изкуството и от такива личности съм събирала най-много документи. За целта редовно посещавах Клуба на културните дейци и Дружеството на писателите в нашия град. Там установявах връзка с писатели, поети, журналисти, художници, артисти, архитекти и др.

Не по-малка радост ми носеха и посещенията в други архиви из страната. Тогава имаше такава практика „обмяна на опит“. Дългогодишният ни директор Младен Радков – историк, специализирал архивистика, много оправен, енергичен и ерудиран човек, винаги водеше целия ни колектив на такива срещи и после искаше от всеки от нас доклад за новостите – видени и научени в другите градове и на общ разговор обсъждахме кое можем да приложим и при нас. Той беше посетил преди това Германски архив и от там въведе при нас лични отчети за всекидневната ни работа.
От Централното управление на архивната система ни спускаха планове, които трябваше в срок да изпълняваме… Но много често идваха от там и допълнителни заявки, все спешни и неотложни, които пък пречеха на нашите задачи. Така и досега си спомням за неосъществени, но планирани идеи… Колко сборници с документи останаха непубликувани, а беше започнала работата по тях.
Но имаше и тъжни моменти, като голямото наводнение в града на 6 юли 1991 г., когато сградата на архива ни беше залята с вода до 80 см на първия етаж и тогава много ценни документи от възрожденския и от по-късния период се бяха безвъзвратно повредили и не успяхме да ги спасим. Но затова имат и вина местните ръководители, които дълги години не ни предоставяха ново помещение, а не до реката в най-ниската част на града, където се намираше архива ни до тогава.

Почти всички други архиви в окръжните градове се намираха винаги в центъра на градовете, за да са удобни и достъпни за гражданите, а хранилищата им бяха в сгради на сигурни места. Точно тогава, веднага след наводнението набързо взеха решение да се „подслоним“ в Пионерския дом на върха на Петкова нива, до която се ходеше много трудно, а самата сграда беше влажна и документите отново се навлажниха.
Въобще беше едно ходене по мъките за издирване и осигуряване на подходящо място за тях. Все пак съм благодарна на Съдбата, че трудовия ми стаж мина в Габровския архив. Много приятни емоции преживяхме, много срещи с интересни личности, които ме обогатиха и издигнаха духовното ми ниво. Защото, както казваше Радков, „архивист не се става за една-две години, а трябва дълги години човек да се посвети на тази изключително благодатна, разнообразна и полезна за бъдещите поколения дейност“.
Донка Ботева.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.
От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.
Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.
Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.
Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.
Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.
Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.
Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Култура
В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.
Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.
„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.
Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.
„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.
И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.
Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.
„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.
С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Култура
ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.
Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.
Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.
Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.
В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.
Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

-
Културапреди 5 дниИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“
-
Културапреди 6 дниВ село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката
-
Новинипреди 5 дниСтарата ви кола може да ви донесе пари, а не разходи!
-
Новинипреди 6 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой
-
Новинипреди 5 дниГабровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът
-
Икономикапреди 4 дниГаброво е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“
-
Новинипреди 4 дниОбластният призова за повече контрол над работата на фирмите за зимно поддържане
-
Любопитнопреди 3 дниCity Grooming Studio Gabrovo скоро отваря и зоомагазин




