Култура
115 години Габровско машиностроене (част 3 и 4)

Първият български тъкачен стан е създаден в Габрово.
Третият син на Ив. Недков – Цветан, учи в Априловската гимназия, но всяко лято работи по два месеца във фабриката на баща си. Така, постепенно добива необходимата техническа и практическа подготовка за един бъдещ инженер. Следва във висшето техническо училище в Мюнхен, Германия. По съвет на баща си постъпва като работник в заводите „Шкода” – Пилзен, Чехословакия, защото „добър инженер става онзи, който е бил добър работник по професията си“. След като завършва образованието си, през 1933 г. се завръща в Габрово.
По това време фабриката се намира в тежко финансово положение и заради световната криза (1929-1933). Ив. Недков е вече с разклатено здраве и умира на 21 юни 1936 г. Под негово ръководство предприятието не се разраства особено, а е по-скоро една добре обзаведена машинна работилница, без някаква специализация и серийно производство.
Инж. Цветан Недков постепенно оглавява производството на изпадналата в безизходица фабрика. Като по-ориентиран, той вижда, че след голямата световна криза, вътрешният пазар ще е гладен за текстилни изделия и по-специално памучни платове. Ориентира се към изработване на памукотъкачен стан.
През 1935 г. инж. Цветан Недков става първият в България произвел памукотъкачен стан, задвижван от собствен електромотор. Същата година той е показан на организираната от Съюза на индустриалците в Габрово занаятчийско-индустриална изложба, подредена в Априловската гимназия.
Целият материал, подготвен от Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Първи инж. Цветан Недков въвежда петдневна работна седмица и работа на акорд в своето предприятие.
През 40-те години на ХХ в. фабриката на „Ив. Недков“ АД постепенно започва да се справя с натрупаните задължения под ръководството на инж. Цветан Недков. Той изпълнява едновременно различни длъжности: ръководител, директор, конструктор, технолог, доставчик на материали, домакин, качествен контрол. Цялата администрация се състои от 1 счетоводител и 1 деловодител.
Инж. Цв. Недков въвежда собствена организация на производството: работа на акорд и заплащане на произведена бройка машина. Това позволява формиране на значително по-високи заплати. Изисква се само първокачествена продукция, за допускане на брак се предвиждат удръжки.
Съвсем непознато за тогавашното време в България е въвеждането на петдневна работна седмица от инж. Недков. Според него, отпочиналите работници дават по-качествена продукция. След 1942 г. във фабриката вече работят 120 души.
Под негово ръководство се създават и много добри работници: стругари, фрезисти, шлосери, леяри, които продължават да работят и дори стават ръководители в създадения по-късно Държавен машиностроителен завод (ДМЗ) по времето на социализма. Целият материал можете да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


-
Кримипреди 6 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 4 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 4 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 4 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Любопитнопреди 2 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт
-
Кримипреди един денШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)








