Свържи се с нас

Култура

115 години Габровско машиностроене

Published

on

По повод 115 години от създаването на габровското машиностроене Регионален исторически музей – Габрово е подготвил материал, който ще бъде представен в 4 части. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. 

Първата Машинна фабрика е създадена със средствата на габровските текстилци

Габрово възниква и се развива като занаятчийско селище. Началото на металообработването може да се търси назад във времето през ХV-ХVІ в., когато, според популярната легенда, тук се заселва Рачо Ковача. По-късно габровските ковачи се специализират в изработката и на по-фини метални изделия, огнестрелно оръжие и часовникови механизми. През първата половина на ХIХ в. започва механизиране на част от традиционното за нашите земи производство на гайтани. Ковачите, които правят чаркове за гайтан, постепенно се обособяват като „чаркчии”. Габрово започва да снабдява с тях Калофер, Карлово, Сопот, Пирдоп, Казанлък и Самоков.

През 60-те години на ХIХ в. броят на чаркчиите нараства. По-известни са: Христо Гъдев, Христо Бобчев, Иван К. Калпазанов, Яким Дабчев и др. Повечето от тях стават и гайтанджии, а след Освобождението, са сред първите индустриалци, които създават текстилни фабрики в Габрово. Още с появата им се осъзнава липсата на квалифицирани техници, ремонтни работилници и машиностроителни предприятия. През първите десетилетия от своето съществуване габровската индустрия се снабдява с машини и специалисти предимно от Германия и Англия.

Собствениците на АД „Александър” – втората текстилна фабрика в Габрово, поемат инициативата, подкрепени от други индустриалци, в града да се създаде малко машиностроително предприятие за производство на резервни части, за да се намали престоят на машините им. Като най-подходящ за организатор и ръководител на такова предприятие, те определят Иван Недков. След няколко разговора и различни оферти, той приема, но освен ръководител на предприятието става и съдружник с 30% дялово участие, за сметка на текстилните фабрики. Тъй като Ив. Недков няма собствени средства, капиталът, с който той участва, са неговите знания, умения и огромно трудолюбие. Така се слага началото на Машинна фабрика и железолеярна „Иван Недков”, която е основа за създаване по-късно на габровското индустриално металообработване и машиностроене.

Целият материал, подготвен от Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Следва продължение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица