Култура
Изложба живопис „Нов век“ в Галерия „Видима“
На 23 февруари в галерия Видима ще бъде показана изложба живопис „Нов век“. Нейни автори са младият творчески тандем от Бургас – Николай Ангелов-Гари и Елисавета Ангелова. Художниците Николай и Елисавета Ангелови, познати на широката публика като Гари и Ели, са двама млади и талантливи разказвачи на съвременни приказки, които вместо с перо и мастило, умело разказват своите вълшебни истории с четка в ръка.
По един приятен за окото, хумористичен, ироничен и шаржово-иконичен начин Гари и Ели ни въвеждат в тяхното сюрреалистично пространство, където оживява образа на човека от новия век.
На пръв поглед леки и неангажиращи, творбите на Гари и Ели създават у зрителя приятно усещане, спонтанно се появява натрапчива усмивка. При първата си среща с тях, човек лесно може да помисли, че всички картини са рисувани от един и същ художник.
Сходствата са неизбежни, все пак и двамата автори споделят един дом, едно ателие и една страст. Майсторски овладяната рисувателна техника ни освобождава от паразитното търсене на движението на четката, наслояването на бои и смесване на цветове, което говори много за трудолюбието, вниманието към детайла и таланта на авторите.
Картината се възприема като цялостен завършен образ. Но всичко това е само на пръв поглед. В следващия момент се сблъскваме с многозначителност породена от богатата атрибуция, символика и колорит на изобразените герои.
За щастие, веднага ни идва на помощ нашата вътрешна библиотека, в която грижливо сме архивирали всяко свое знание за цялата световна история и култура. Пред очите ни започват да се сглобяват образи от символи и знаци, всякакви възможни и невъзможни комбинации от духовния и материален свят.
Всичко създадено от човека и за човека. Спокойно може да се каже, че Гари и Ели предизвикват с творчеството си нашата обща култура, провокират ни да се разровим из архивите и да си спомним. Точно тогава започваме да различаваме коя картина на кого е.
Откриваме в платната на Ели девицата, младата майка, образа на детето, на семейството, следобедните игри и приказките за лека нощ. Усещане за сплотеност, заедност, веселие, лекота и отнесеност. Нейното потапяне в миналото ѝ помага да достигне до изконните ценности.
От другата страна е Гари, бащата-супергерой, той ни разкрива опасностите на външния свят, той е този, който наблюдава и брани. Предупреждава ни за реалността и заплахите, които се крият в нейните най-различни форми – похот, алчност, властолюбие, фалш. Той дефинира явните белези на базата на които осъждаме.
„По дрехите посрещат….“, но акцентирайки върху своите наблюдения, той всъщност ни помага да разшифроваме и да разплетем невидимите вътрешни връзки и потребности по които „изпращаме“.
Гари и Ели определят творчеството си с понятието „магически реализъм“. Стилът съществува в съвременната литературата близо 100 години. Това е когато, магически и фолклорни елементи се вмъкват в привидно реалистичния контекст. Естествено това понятие е мигрирало и към други сфери и едно от най-явните му проявления е в изобразителното изкуство.
Дали целенасочено или от само себе си, авторите достигат до този начин на изразяване, като най-подходящ за визуализиране на техния мироглед, крайния ефект е неоспоримо успешен. Само по този начин в картините им може да оживее царят на новия век, наследил архаична корона, която се предава от поколения, и в същото време поставил модерни розови очила, които казват: „Ако не можеш да промениш света, промени начина по който го виждаш.“
„Нов век“ е не просто изложба, а разказ в картини. Разказ за нас, за съвременния живот, за глобалното общество, за погледа в бъдещето и отражението на миналото, за това какви сме ние отвън и какви сме всъщност отвътре.
Всички ние живеем тук и сега, споделяме и едновременно грабим с пълни шепи от ресурсите и благата на този свят, но има и един друг свят, който е общ за всички и най-важното неизчерпаем! Това е светът на приказките, на фантазиите, на въображението. Светът на историите, реални или измислени, митове и легенди, те са тази духовна нематериална същност, която ни съпътства от зората на човечеството и която за всички нас е обединяваща.
Каква би била нашата идентичност, ако не разполагахме с това богатство? Изложбата „Нов век“ на Гари и Ели изследва взаимодействието между човека и средата. Влиянието на постоянно променящите се фактори, резултат от нашата дейност. Ние сме тези, които осъществяват промяната и ние сме тези, които се влияят от нея. Един затворен цикъл – кокошката или яйцето.
Нуждата да се усъвършенстваме ни прави по-различни, но до каква степен всъщност се променяме? Авторите на изложбата откриват правата пропорционалност, че колкото повече се снабдяваме с най-новите „джаджи“, последен писък на технологията, толкова повече търсим своя произход и се обръщаме към миналото.
Прераждаме стари моди, стари тенденции, препрочитаме старите книги с които сме израснали и им даваме нов живот. През вековете, човешкото същество безгранично променя облика на света около себе си, живота става по-лесен, по-удобен, по-практичен, но вътрешно винаги преживяваме едни и същи страхове, едни и същи чувства, същата любов и същите блянове.
Винаги сме се страхували от непознатото. Новите хора изглеждат различно, понякога не ги разбираме. Изглеждат странно, говорят странно, действат странно. Подобни наблюдения можем да намерим в писанията на велики мислители от античността до днес. Но не трябва да се притесняваме от новия човек. Напротив – в него е надеждата ни за по-добро утре!
За авторите:
Елисавета Ангелова е родена 1986 г. в град Бургас. Магистърска степен със специалност „Педагогика на живописта“ в Шуменския университет. Бакалавърска степен със специалност „Църковна живопис“ в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“, град Пловдив. Завършила гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ град Бургас, с профил „Изящни изкуства“. Членува в „Дружество на художниците-Бургас“ и „Българско Иконографско Сдружение“. Винаги съм се занимавала с рисуване. Работя предимно фигуративна живопис, иконопис и стенопис. Обичам да изследвам човешките състояния и копнежи, интересуват ме съвременните проблеми в обществото, както и важни исторически събития. Всичко това ме вдъхновява да дам живот на още едно платно и създам нова картина. Николай Ангелов – Гари е роден през 1978 г. Завършил специалности: „Скулптура“ във Велико Търново (ВТУ), магистратури – „Графика“ в Шумен (ШУ) и „Grafik Art“ в Националната арт академия в Букурещ (UNArte Bucharest), Румъния. Членува в „Дружество на бургаските художници“. Твори в „Garyeli“- арт студио и галерия. Живее и работи в Бургас, България. До момента има над 20 самостоятелни изложби. Участва в множество колективни арт проекти в страната и в чужбина. Работи в стил, характерен за автора. Използва различни похвати от магическия реализъм и илюстративната живопис. Носител на редица отличия, сред които: голямата награда „Златен Езоп“ от XXII биенале на хумора и сатирата в Габрово, „Художник на десетилетието“ от галерия „Ларго“, награда за „Млад художник“ от СБХ- биенале „Приятели на морето“ и др. Рисува в редица храмове и манастири, сред които Троянската и Бачковската обители.
Текстът подгови Сава Христов, директор на Галерия „Видима“.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.
Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.
Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.
Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.
По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.
„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.
Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.
Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.
Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.
През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.
В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
