Култура
Изложба живопис „Нов век“ в Галерия „Видима“
На 23 февруари в галерия Видима ще бъде показана изложба живопис „Нов век“. Нейни автори са младият творчески тандем от Бургас – Николай Ангелов-Гари и Елисавета Ангелова. Художниците Николай и Елисавета Ангелови, познати на широката публика като Гари и Ели, са двама млади и талантливи разказвачи на съвременни приказки, които вместо с перо и мастило, умело разказват своите вълшебни истории с четка в ръка.
По един приятен за окото, хумористичен, ироничен и шаржово-иконичен начин Гари и Ели ни въвеждат в тяхното сюрреалистично пространство, където оживява образа на човека от новия век.
На пръв поглед леки и неангажиращи, творбите на Гари и Ели създават у зрителя приятно усещане, спонтанно се появява натрапчива усмивка. При първата си среща с тях, човек лесно може да помисли, че всички картини са рисувани от един и същ художник.

Сходствата са неизбежни, все пак и двамата автори споделят един дом, едно ателие и една страст. Майсторски овладяната рисувателна техника ни освобождава от паразитното търсене на движението на четката, наслояването на бои и смесване на цветове, което говори много за трудолюбието, вниманието към детайла и таланта на авторите.
Картината се възприема като цялостен завършен образ. Но всичко това е само на пръв поглед. В следващия момент се сблъскваме с многозначителност породена от богатата атрибуция, символика и колорит на изобразените герои.
За щастие, веднага ни идва на помощ нашата вътрешна библиотека, в която грижливо сме архивирали всяко свое знание за цялата световна история и култура. Пред очите ни започват да се сглобяват образи от символи и знаци, всякакви възможни и невъзможни комбинации от духовния и материален свят.

Всичко създадено от човека и за човека. Спокойно може да се каже, че Гари и Ели предизвикват с творчеството си нашата обща култура, провокират ни да се разровим из архивите и да си спомним. Точно тогава започваме да различаваме коя картина на кого е.
Откриваме в платната на Ели девицата, младата майка, образа на детето, на семейството, следобедните игри и приказките за лека нощ. Усещане за сплотеност, заедност, веселие, лекота и отнесеност. Нейното потапяне в миналото ѝ помага да достигне до изконните ценности.
От другата страна е Гари, бащата-супергерой, той ни разкрива опасностите на външния свят, той е този, който наблюдава и брани. Предупреждава ни за реалността и заплахите, които се крият в нейните най-различни форми – похот, алчност, властолюбие, фалш. Той дефинира явните белези на базата на които осъждаме.

„По дрехите посрещат….“, но акцентирайки върху своите наблюдения, той всъщност ни помага да разшифроваме и да разплетем невидимите вътрешни връзки и потребности по които „изпращаме“.
Гари и Ели определят творчеството си с понятието „магически реализъм“. Стилът съществува в съвременната литературата близо 100 години. Това е когато, магически и фолклорни елементи се вмъкват в привидно реалистичния контекст. Естествено това понятие е мигрирало и към други сфери и едно от най-явните му проявления е в изобразителното изкуство.
Дали целенасочено или от само себе си, авторите достигат до този начин на изразяване, като най-подходящ за визуализиране на техния мироглед, крайния ефект е неоспоримо успешен. Само по този начин в картините им може да оживее царят на новия век, наследил архаична корона, която се предава от поколения, и в същото време поставил модерни розови очила, които казват: „Ако не можеш да промениш света, промени начина по който го виждаш.“

„Нов век“ е не просто изложба, а разказ в картини. Разказ за нас, за съвременния живот, за глобалното общество, за погледа в бъдещето и отражението на миналото, за това какви сме ние отвън и какви сме всъщност отвътре.
Всички ние живеем тук и сега, споделяме и едновременно грабим с пълни шепи от ресурсите и благата на този свят, но има и един друг свят, който е общ за всички и най-важното неизчерпаем! Това е светът на приказките, на фантазиите, на въображението. Светът на историите, реални или измислени, митове и легенди, те са тази духовна нематериална същност, която ни съпътства от зората на човечеството и която за всички нас е обединяваща.
Каква би била нашата идентичност, ако не разполагахме с това богатство? Изложбата „Нов век“ на Гари и Ели изследва взаимодействието между човека и средата. Влиянието на постоянно променящите се фактори, резултат от нашата дейност. Ние сме тези, които осъществяват промяната и ние сме тези, които се влияят от нея. Един затворен цикъл – кокошката или яйцето.
Нуждата да се усъвършенстваме ни прави по-различни, но до каква степен всъщност се променяме? Авторите на изложбата откриват правата пропорционалност, че колкото повече се снабдяваме с най-новите „джаджи“, последен писък на технологията, толкова повече търсим своя произход и се обръщаме към миналото.
Прераждаме стари моди, стари тенденции, препрочитаме старите книги с които сме израснали и им даваме нов живот. През вековете, човешкото същество безгранично променя облика на света около себе си, живота става по-лесен, по-удобен, по-практичен, но вътрешно винаги преживяваме едни и същи страхове, едни и същи чувства, същата любов и същите блянове.
Винаги сме се страхували от непознатото. Новите хора изглеждат различно, понякога не ги разбираме. Изглеждат странно, говорят странно, действат странно. Подобни наблюдения можем да намерим в писанията на велики мислители от античността до днес. Но не трябва да се притесняваме от новия човек. Напротив – в него е надеждата ни за по-добро утре!

За авторите:
Елисавета Ангелова е родена 1986 г. в град Бургас. Магистърска степен със специалност „Педагогика на живописта“ в Шуменския университет. Бакалавърска степен със специалност „Църковна живопис“ в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“, град Пловдив. Завършила гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ град Бургас, с профил „Изящни изкуства“. Членува в „Дружество на художниците-Бургас“ и „Българско Иконографско Сдружение“. Винаги съм се занимавала с рисуване. Работя предимно фигуративна живопис, иконопис и стенопис. Обичам да изследвам човешките състояния и копнежи, интересуват ме съвременните проблеми в обществото, както и важни исторически събития. Всичко това ме вдъхновява да дам живот на още едно платно и създам нова картина. Николай Ангелов – Гари е роден през 1978 г. Завършил специалности: „Скулптура“ във Велико Търново (ВТУ), магистратури – „Графика“ в Шумен (ШУ) и „Grafik Art“ в Националната арт академия в Букурещ (UNArte Bucharest), Румъния. Членува в „Дружество на бургаските художници“. Твори в „Garyeli“- арт студио и галерия. Живее и работи в Бургас, България. До момента има над 20 самостоятелни изложби. Участва в множество колективни арт проекти в страната и в чужбина. Работи в стил, характерен за автора. Използва различни похвати от магическия реализъм и илюстративната живопис. Носител на редица отличия, сред които: голямата награда „Златен Езоп“ от XXII биенале на хумора и сатирата в Габрово, „Художник на десетилетието“ от галерия „Ларго“, награда за „Млад художник“ от СБХ- биенале „Приятели на морето“ и др. Рисува в редица храмове и манастири, сред които Троянската и Бачковската обители.
Текстът подгови Сава Христов, директор на Галерия „Видима“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 5 дниНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Любопитнопреди 6 дниГотови ли сте за истинска италианска пица?
-
Новинипреди 5 дниДенят на Европа в Габрово ще бъде отбелязан с изложба за женската сила и смелост
-
Новинипреди 6 дниНови свидетелства за отразяването на Априлското въстание в световния печат
-
Кримипреди 5 дниОбявиха подробности около инцидента, породил напрежение в Габрово
-
Любопитнопреди 5 дниКарнавалният екип представя модните тенденции на сезона
-
Културапреди 6 дниГала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект
-
Кримипреди 2 дниЩе ескалира ли напрежението в Габрово заради протестите?




