

Култура
Изложба живопис „Нов век“ в Галерия „Видима“
На 23 февруари в галерия Видима ще бъде показана изложба живопис „Нов век“. Нейни автори са младият творчески тандем от Бургас – Николай Ангелов-Гари и Елисавета Ангелова. Художниците Николай и Елисавета Ангелови, познати на широката публика като Гари и Ели, са двама млади и талантливи разказвачи на съвременни приказки, които вместо с перо и мастило, умело разказват своите вълшебни истории с четка в ръка.
По един приятен за окото, хумористичен, ироничен и шаржово-иконичен начин Гари и Ели ни въвеждат в тяхното сюрреалистично пространство, където оживява образа на човека от новия век.
На пръв поглед леки и неангажиращи, творбите на Гари и Ели създават у зрителя приятно усещане, спонтанно се появява натрапчива усмивка. При първата си среща с тях, човек лесно може да помисли, че всички картини са рисувани от един и същ художник.

Сходствата са неизбежни, все пак и двамата автори споделят един дом, едно ателие и една страст. Майсторски овладяната рисувателна техника ни освобождава от паразитното търсене на движението на четката, наслояването на бои и смесване на цветове, което говори много за трудолюбието, вниманието към детайла и таланта на авторите.
Картината се възприема като цялостен завършен образ. Но всичко това е само на пръв поглед. В следващия момент се сблъскваме с многозначителност породена от богатата атрибуция, символика и колорит на изобразените герои.
За щастие, веднага ни идва на помощ нашата вътрешна библиотека, в която грижливо сме архивирали всяко свое знание за цялата световна история и култура. Пред очите ни започват да се сглобяват образи от символи и знаци, всякакви възможни и невъзможни комбинации от духовния и материален свят.

Всичко създадено от човека и за човека. Спокойно може да се каже, че Гари и Ели предизвикват с творчеството си нашата обща култура, провокират ни да се разровим из архивите и да си спомним. Точно тогава започваме да различаваме коя картина на кого е.
Откриваме в платната на Ели девицата, младата майка, образа на детето, на семейството, следобедните игри и приказките за лека нощ. Усещане за сплотеност, заедност, веселие, лекота и отнесеност. Нейното потапяне в миналото ѝ помага да достигне до изконните ценности.
От другата страна е Гари, бащата-супергерой, той ни разкрива опасностите на външния свят, той е този, който наблюдава и брани. Предупреждава ни за реалността и заплахите, които се крият в нейните най-различни форми – похот, алчност, властолюбие, фалш. Той дефинира явните белези на базата на които осъждаме.

„По дрехите посрещат….“, но акцентирайки върху своите наблюдения, той всъщност ни помага да разшифроваме и да разплетем невидимите вътрешни връзки и потребности по които „изпращаме“.
Гари и Ели определят творчеството си с понятието „магически реализъм“. Стилът съществува в съвременната литературата близо 100 години. Това е когато, магически и фолклорни елементи се вмъкват в привидно реалистичния контекст. Естествено това понятие е мигрирало и към други сфери и едно от най-явните му проявления е в изобразителното изкуство.
Дали целенасочено или от само себе си, авторите достигат до този начин на изразяване, като най-подходящ за визуализиране на техния мироглед, крайния ефект е неоспоримо успешен. Само по този начин в картините им може да оживее царят на новия век, наследил архаична корона, която се предава от поколения, и в същото време поставил модерни розови очила, които казват: „Ако не можеш да промениш света, промени начина по който го виждаш.“

„Нов век“ е не просто изложба, а разказ в картини. Разказ за нас, за съвременния живот, за глобалното общество, за погледа в бъдещето и отражението на миналото, за това какви сме ние отвън и какви сме всъщност отвътре.
Всички ние живеем тук и сега, споделяме и едновременно грабим с пълни шепи от ресурсите и благата на този свят, но има и един друг свят, който е общ за всички и най-важното неизчерпаем! Това е светът на приказките, на фантазиите, на въображението. Светът на историите, реални или измислени, митове и легенди, те са тази духовна нематериална същност, която ни съпътства от зората на човечеството и която за всички нас е обединяваща.
Каква би била нашата идентичност, ако не разполагахме с това богатство? Изложбата „Нов век“ на Гари и Ели изследва взаимодействието между човека и средата. Влиянието на постоянно променящите се фактори, резултат от нашата дейност. Ние сме тези, които осъществяват промяната и ние сме тези, които се влияят от нея. Един затворен цикъл – кокошката или яйцето.
Нуждата да се усъвършенстваме ни прави по-различни, но до каква степен всъщност се променяме? Авторите на изложбата откриват правата пропорционалност, че колкото повече се снабдяваме с най-новите „джаджи“, последен писък на технологията, толкова повече търсим своя произход и се обръщаме към миналото.
Прераждаме стари моди, стари тенденции, препрочитаме старите книги с които сме израснали и им даваме нов живот. През вековете, човешкото същество безгранично променя облика на света около себе си, живота става по-лесен, по-удобен, по-практичен, но вътрешно винаги преживяваме едни и същи страхове, едни и същи чувства, същата любов и същите блянове.
Винаги сме се страхували от непознатото. Новите хора изглеждат различно, понякога не ги разбираме. Изглеждат странно, говорят странно, действат странно. Подобни наблюдения можем да намерим в писанията на велики мислители от античността до днес. Но не трябва да се притесняваме от новия човек. Напротив – в него е надеждата ни за по-добро утре!

За авторите:
Елисавета Ангелова е родена 1986 г. в град Бургас. Магистърска степен със специалност „Педагогика на живописта“ в Шуменския университет. Бакалавърска степен със специалност „Църковна живопис“ в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“, град Пловдив. Завършила гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ град Бургас, с профил „Изящни изкуства“. Членува в „Дружество на художниците-Бургас“ и „Българско Иконографско Сдружение“. Винаги съм се занимавала с рисуване. Работя предимно фигуративна живопис, иконопис и стенопис. Обичам да изследвам човешките състояния и копнежи, интересуват ме съвременните проблеми в обществото, както и важни исторически събития. Всичко това ме вдъхновява да дам живот на още едно платно и създам нова картина. Николай Ангелов – Гари е роден през 1978 г. Завършил специалности: „Скулптура“ във Велико Търново (ВТУ), магистратури – „Графика“ в Шумен (ШУ) и „Grafik Art“ в Националната арт академия в Букурещ (UNArte Bucharest), Румъния. Членува в „Дружество на бургаските художници“. Твори в „Garyeli“- арт студио и галерия. Живее и работи в Бургас, България. До момента има над 20 самостоятелни изложби. Участва в множество колективни арт проекти в страната и в чужбина. Работи в стил, характерен за автора. Използва различни похвати от магическия реализъм и илюстративната живопис. Носител на редица отличия, сред които: голямата награда „Златен Езоп“ от XXII биенале на хумора и сатирата в Габрово, „Художник на десетилетието“ от галерия „Ларго“, награда за „Млад художник“ от СБХ- биенале „Приятели на морето“ и др. Рисува в редица храмове и манастири, сред които Троянската и Бачковската обители.
Текстът подгови Сава Христов, директор на Галерия „Видима“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Историческият музей в Дряново с две нови книги


В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.
Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.
Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.
Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.


Култура
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“


Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.
Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.
Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.


Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.


Култура
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“


Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.
За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.
Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.
Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!


-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дни
НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна
-
Икономикапреди 4 дни
Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП
-
Новинипреди 4 дни
9-годишният Иван Екимов спечели шахматен турнир в Стражица
-
Културапреди 3 дни
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“
-
Новинипреди 4 дни
Положиха основния камък на новия параклис кв.“Шенини“ в Габрово
-
Културапреди 3 дни
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“
-
Икономикапреди 4 дни
МТСП обяви конкурс за годишната Национална награда за социални иновации