Свържи се с нас

Култура

Изложба живопис „Нов век“ в Галерия „Видима“

Published

on

На 23 февруари в галерия Видима ще бъде показана изложба живопис „Нов век“. Нейни автори са младият творчески тандем от Бургас – Николай Ангелов-Гари и Елисавета Ангелова. Художниците Николай и Елисавета Ангелови, познати на широката публика като Гари и Ели, са двама млади и талантливи разказвачи на съвременни приказки, които вместо с перо и мастило, умело разказват своите вълшебни истории с четка в ръка.

По един приятен за окото, хумористичен, ироничен и шаржово-иконичен начин Гари и Ели ни въвеждат в тяхното сюрреалистично пространство, където оживява образа на човека от новия век.

На пръв поглед леки и неангажиращи, творбите на Гари и Ели създават у зрителя приятно усещане, спонтанно се появява натрапчива усмивка. При първата си среща с тях, човек лесно може да помисли, че всички картини са рисувани от един и същ художник.

Сходствата са неизбежни, все пак и двамата автори споделят един дом, едно ателие и една страст. Майсторски овладяната рисувателна техника ни освобождава от паразитното търсене на движението на четката, наслояването на бои и смесване на цветове, което говори много за трудолюбието, вниманието към детайла и таланта на авторите.

Картината се възприема като цялостен завършен образ. Но всичко това е само на пръв поглед. В следващия момент се сблъскваме с многозначителност породена от богатата атрибуция, символика и колорит на изобразените герои.

За щастие, веднага ни идва на помощ нашата вътрешна библиотека, в която грижливо сме архивирали всяко свое знание за цялата световна история и култура. Пред очите ни започват да се сглобяват образи от символи и знаци, всякакви възможни и невъзможни комбинации от духовния и материален свят.

Всичко създадено от човека и за човека. Спокойно може да се каже, че Гари и Ели предизвикват с творчеството си нашата обща култура, провокират ни да се разровим из архивите и да си спомним. Точно тогава започваме да различаваме коя картина на кого е.

Откриваме в платната на Ели девицата, младата майка, образа на детето, на семейството, следобедните игри и приказките за лека нощ. Усещане за сплотеност, заедност, веселие, лекота и отнесеност. Нейното потапяне в миналото ѝ помага да достигне до изконните ценности.

От другата страна е Гари, бащата-супергерой, той ни разкрива опасностите на външния свят, той е този, който наблюдава и брани. Предупреждава ни за реалността и заплахите, които се крият в нейните най-различни форми – похот, алчност, властолюбие, фалш. Той дефинира явните белези на базата на които осъждаме.

„По дрехите посрещат….“, но акцентирайки върху своите наблюдения, той всъщност ни помага да разшифроваме и да разплетем невидимите вътрешни връзки и потребности по които „изпращаме“.

Гари и Ели определят творчеството си с понятието „магически реализъм“. Стилът съществува в съвременната литературата близо 100 години. Това е когато, магически и фолклорни елементи се вмъкват в привидно реалистичния контекст. Естествено това понятие е мигрирало и към други сфери и едно от най-явните му проявления е в изобразителното изкуство.

Дали целенасочено или от само себе си, авторите достигат до този начин на изразяване, като най-подходящ за визуализиране на техния мироглед, крайния ефект е неоспоримо успешен. Само по този начин в картините им може да оживее царят на новия век, наследил архаична корона, която се предава от поколения, и в същото време поставил модерни розови очила, които казват: „Ако не можеш да промениш света, промени начина по който го виждаш.“

„Нов век“ е не просто изложба, а разказ в картини. Разказ за нас, за съвременния живот, за глобалното общество, за погледа в бъдещето и отражението на миналото, за това какви сме ние отвън и какви сме всъщност отвътре.

Всички ние живеем тук и сега, споделяме и едновременно грабим с пълни шепи от ресурсите и благата на този свят, но има и един друг свят, който е общ за всички и най-важното неизчерпаем! Това е светът на приказките, на фантазиите, на въображението. Светът на историите, реални или измислени, митове и легенди, те са тази духовна нематериална същност, която ни съпътства от зората на човечеството и която за всички нас е обединяваща.

Каква би била нашата идентичност, ако не разполагахме с това богатство? Изложбата „Нов век“ на Гари и Ели изследва взаимодействието между човека и средата. Влиянието на постоянно променящите се фактори, резултат от нашата дейност. Ние сме тези, които осъществяват промяната и ние сме тези, които се влияят от нея. Един затворен цикъл – кокошката или яйцето.

Нуждата да се усъвършенстваме ни прави по-различни, но до каква степен всъщност се променяме? Авторите на изложбата откриват правата пропорционалност, че колкото повече се снабдяваме с най-новите „джаджи“, последен писък на технологията, толкова повече търсим своя произход и се обръщаме към миналото.

Прераждаме стари моди, стари тенденции, препрочитаме старите книги с които сме израснали и им даваме нов живот. През вековете, човешкото същество безгранично променя облика на света около себе си, живота става по-лесен, по-удобен, по-практичен, но вътрешно винаги преживяваме едни и същи страхове, едни и същи чувства, същата любов и същите блянове.

Винаги сме се страхували от непознатото. Новите хора изглеждат различно, понякога не ги разбираме. Изглеждат странно, говорят странно, действат странно. Подобни наблюдения можем да намерим в писанията на велики мислители от античността до днес. Но не трябва да се притесняваме от новия човек. Напротив – в него е надеждата ни за по-добро утре!

За авторите:
Елисавета Ангелова е родена 1986 г. в град Бургас. Магистърска степен със специалност „Педагогика на живописта“ в Шуменския университет. Бакалавърска степен със специалност „Църковна живопис“ в „Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“, град Пловдив. Завършила гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ град Бургас, с профил „Изящни изкуства“. Членува в „Дружество на художниците-Бургас“ и „Българско Иконографско Сдружение“. Винаги съм се занимавала с рисуване. Работя предимно фигуративна живопис, иконопис и стенопис. Обичам да изследвам човешките състояния и копнежи, интересуват ме съвременните проблеми в обществото, както и важни исторически събития. Всичко това ме вдъхновява да дам живот на още едно платно и създам нова картина. Николай Ангелов – Гари е роден през 1978 г. Завършил специалности: „Скулптура“ във Велико Търново (ВТУ), магистратури – „Графика“ в Шумен (ШУ) и „Grafik Art“ в Националната арт академия в Букурещ (UNArte Bucharest), Румъния. Членува в „Дружество на бургаските художници“. Твори в „Garyeli“- арт студио и галерия. Живее и работи в Бургас, България. До момента има над 20 самостоятелни изложби. Участва в множество колективни арт проекти в страната и в чужбина. Работи в стил, характерен за автора. Използва различни похвати от магическия реализъм и илюстративната живопис. Носител на редица отличия, сред които: голямата награда „Златен Езоп“ от XXII биенале на хумора и сатирата в Габрово, „Художник на десетилетието“ от галерия „Ларго“, награда за „Млад художник“ от СБХ- биенале „Приятели на морето“ и др. Рисува в редица храмове и манастири, сред които Троянската и Бачковската обители.

Текстът подгови Сава Христов, директор на Галерия „Видима“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Култура

Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)

Published

on

Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.

Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.

По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.

Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.

По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.

Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.

От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица