Свържи се с нас

Култура

РИМ- Габрово с изложба в Казанлък

С шевици и накити от облеклото на габровката, РИМ – Габрово гостува на Музей на розата – Казанлък

Published

on

В очакване на по-добри дни за музеите и надежда, че скоро залите отново ще са пълни с посетители, Регионален исторически музей – Габрово експонира в Музей на розата – Казанлък изложбата „Шевици и накити от облеклото на габровката XVIII – XIX век“.

Жителите и гостите на Казанлък ще имат възможност да видят 47 културни ценности от фонд Етнография – 18 сокайни шевици, 23 пафти, 4 гривни, колан,  пръстен. Посетителите със специален интерес към бродериите и везбарското изкуство ще могат да си закупят каталога на РИМ – Габрово „Габровски сокайни шевици”.

Габровската женска народна носия се отличава с невероятно съчетание на цветове, материи и майсторство в изработката на най-дребния детайл. Дрехата, освен своята практичност, крие и дълбок смисъл на защита от злото, дава сили и вдъхновение. Жената подготвя своите одежди, подбира своите накити, според установените обществено-културни канони. Шевиците по дрехите и накитите представляват първичното проявление на носенето на предмети против уроки – амулетите. Всяка част има свое функционално предназначение, свой явен или таен замисъл. Носията е едновременно знак за етническа принадлежност и огледало на личността.

Сокайното забраждане, което се съхранява във фонд Етнография на РИМ – Габрово е най-пълният комплект, запазен до днес в България. Носи се до началото на XIX в. само от омъжени жени. Основните му части са: месал – памучна или конопена домашно тъкана кърпа, дълга до 3,50 м и широка 0,45 м, която се разполага върху металната конструкция на сокая и покрива раменете и гърба на жената; кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с розети, цветни камъчета и емайл,  позлатено или посребрено (в богатите габровски къщи) или медно; бука – дървена елипсовидна дъска с отвор, разполагаща се отвесно на главата, поддържаща цялата конструкция; пелешки – висулки от сребърни верижки закачени на листообразни ажурни плочки; смочета – висулки от монети, прикачени отстрани на скулите; подбрадник – плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачен за кръжилото и минаващ под брадата; сокайни шевици.

Сокайните шевици от фонда на РИМ – Габрово се датира от края на XVIII до началото на XIX в.Младата невеста сама украсявала своя месал като прикрепяла извезана от нея сокайна шевица. Везането се извършвало тайно, на скрито, а на третия ден от сватбата, вече омъжена, жената излизала със своя месал и краища. Шевиците са изработени на отделни ивици домашно тъкано платно. Използвани са копринени конци, домашно оцветявани с природни материали в розово, синьо, зелено, охра, червено. Характерна е украсата с тънък плосък тел клободан. Композиционно шевицата е разположена хоризонтално. Техниката на изпълнение ги разделя на ажурни (характерни за габровския регион), тъкани и „писани”. Най-често срещани са растителните, животинските и геометричните мотиви. Те са символи на плодородие, здраве, сила и щастие и отразяват бита на габровката, вплела в шевицата най-съкровените си желания.

Носенето на метални накити, основно сребърни, се свързва със защитата на тялото в най-уязвимите открити места – главата, шията и ръцете. Наборът от накити, които жената е носела, е бил точно определен по вид и украса и не се е влияел драстично от модата, до началото на XX в., когато настъпва краят на тази стара култура. Накитите в изложбата показват високите ювелирни умения на габровските куюмджии (златари) при обработката на благородни метали и инкрустации. През 50-те години на XIX век в Габрово е имало около 20 златари, всеки със свой дюкян. През 60-те нарастват на 35 и така се запазват до Освобождението.

Пафтите или още чапрази са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм. Според размера им се делят на малки, средни и големи. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени. За габровските пафти е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Характерен мотив е ягодата. Сребърните пафти с изображения на двуглав орел върху седеф и рог са също широко разпространени в габровско. Двуглавият орел с корона във Византия символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Друг тип накити са тези за ръце, а най-представителните от тях са гривните кубелии, плетените гривнии, пръстените тип„столоват”. Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да предпазват от зли сили. Този накит е много разпространен от XVII в. до началото на XX в. Изработването им е изключително сложно. Те са съставени от три основни части, които са свързани със сребърна спойка. Всяка част има своя уникална форма. Появата на първата класическа форма на тези гривни се датира XVI в. – началото на XVII в. с типична ориенталска украса. Друг разпространен вид са плетените гривни, получени от усукването на два или повече медни или сребърни тела. Краищата им са оформени като петлици, за да се прикачат един към друг. Същата датировка имат и пръстените тип „столоват” – сребърни с цилиндрична част и кръгла орнаментирана плочка отгоре. Често украсени с цветен емайл, гранулации и филигранна апликация.

РИМ – Габрово съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. Едни от най-представителните за периода са металните. Те са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние.

Богатството на накитите и пъстротата на носията показват специалния статут на Габрово през епохата на Възраждането. Средище на хора със свободен дух, свързани дълбоко с природата, силни, умни и трудолюбиви. Фолклорната носия от този регион днес може да се разглежда като амулет, събирал силата на нашата народна култура с векове, за да пази рода ни жив и силен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Изложба на специализирания музей „Трявна в събития и личности“

Published

on

На 08.04.1565 година „по средата на планината… едно място, наречено Тиравна било годно за изграждане на село”.

На този ден Трявна е регистрирана в документите на официалната администрация на Султан Сюлейман I Канунни.

Малкото балканско селище се вписва върху картата на българските земи, за да премине през дълъг път на развитие.

Да преживее радостите и тъгите на българите и да даде своя принос за културно-просветното развитие на народа ни. Днес по повод 456 години от „раждането” на Трявна, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство представя на жителите и гостите на града изложбата „Трявна в събития и личности”.

В нея се акцентира върху годишнини от важни дати в регионалната ни и национална история. Мобилната експозиция е реализирана с финансовата подкрепа на г-жа Даниела Денева, на която музеят изказва своята искрена благодарност.

Мобилната експозиция “Трявна в събития и личности” се състои от 10 двустранни табла. Те са разположени в градска среда на площада пред НЧ “Пенчо Славейков 1871”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Христина Георгиева представя втората си самостоятелна изложба

Published

on

Известната севлиевска художничка Христина Георгиева ще представи днес, 6 април, своята втора самостоятелна изложба „Рефлексии“.

Личността на Хриси е добре позната на габровци от събитията с рисуване и вино Art&WineV, в които тя напътства и помага на всички, решили да нарисуват сами картина.

Днес е и един много специален ден за нея, освен изложбата, 6 април е и нейния рожден ден!

Желаем ѝ да е винаги грейнала от щастие и творческо вдъхновение да изпълва дните ѝ!

Всеки, решил да посети и разгледа нейното творчество, може да го направи от днес до 23 април в галерия „Орловска 10“ в Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Маратон на четенето в Габрово

Published

on

От 2 до 23 април за шестнадесети пореден път, в условия на световна пандемия от коронавирус, дистанция и социална изолация Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово, заедно с четящите хора от региона, по традиция ще отбележи отново националния „Маратон на четенето“.

Маратонът на четенето е инициатива на ББИА (Българската библиотечно – информационна асоциация) и българските публични библиотеки в партньорство с общини, културни и образователни институти, доброволци и граждани.

И през 2021 година Маратонът на четенето ще се осъществи чрез средствата и възможностите на глобалната мрежа – изцяло онлайн в съответствие с наложените извънредни мерки във връзка с пандемията от COVID 19 в България, Европа и света.

Националният Маратон на четенето започва със Седмицата на детската книга от 2 до 7 април 2021 година. „Походът на книгите” е под знака на вечната идея за любовта към четенето, любовта към знанието и личното усъвършенстване.

Инициативата „Маратон на четенето“ е в рамките на тези априлски дни, тъй като те имат специална роля в културната история на света. Втори април е Международният ден на детската книга и се отбелязва в много страни по света, а 23 април е международният ден на книгата и авторското право.

Денят 23 април, с който Маратонът на четенето завършва, е избран като израз на символична почит към двама от най-големите колоси на световната литература – на 23 април в една и съща година (1616 г.) и в един и същи ден са починали Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес.

На 15 ноември 1995 година, на 28-та сесия на ЮНЕСКО, 23 април е провъзгласен за Световен ден на книгата и авторското право. С отбелязването на този ден човечеството отдава почит на просвещението и културните традиции, на книгите като най-важното средство за съхранение и разпространение на знанието. Трудно е да усетим огромното значение на книгите, станали неотделима част от нашия живот – традиционен и виртуален – те ни дават отговори на много въпроси, помагат ни да намерим своите житейски ориентири, дават ни уникалната възможност да се докоснем до света на други хора, осигуряват ни надникване в непознати, прекрасни светове.

„В дните от 2 до 23 април каним всички наши приятели и съмишленици да предложат своето участие в читателския онлайн маратон чрез различни лични инициативи, осъществени с електронни и дигитални средства – онлайн-четене на текстове от любими книги, селфи с любима книга, видео-разговор между приятели за любима книга и други Ваши идеи, свързани с книгата и четенето!“, сподели Савина Цонева директор на габровската библиотека.

Екипът на РБ „Априлов – Палаузов” поздравява своите читатели с предстоящите празнични дни на книгата и четенето!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица