Свържи се с нас

Култура

РИМ- Габрово с изложба в Казанлък

С шевици и накити от облеклото на габровката, РИМ – Габрово гостува на Музей на розата – Казанлък

Published

on

В очакване на по-добри дни за музеите и надежда, че скоро залите отново ще са пълни с посетители, Регионален исторически музей – Габрово експонира в Музей на розата – Казанлък изложбата „Шевици и накити от облеклото на габровката XVIII – XIX век“.

Жителите и гостите на Казанлък ще имат възможност да видят 47 културни ценности от фонд Етнография – 18 сокайни шевици, 23 пафти, 4 гривни, колан,  пръстен. Посетителите със специален интерес към бродериите и везбарското изкуство ще могат да си закупят каталога на РИМ – Габрово „Габровски сокайни шевици”.

Габровската женска народна носия се отличава с невероятно съчетание на цветове, материи и майсторство в изработката на най-дребния детайл. Дрехата, освен своята практичност, крие и дълбок смисъл на защита от злото, дава сили и вдъхновение. Жената подготвя своите одежди, подбира своите накити, според установените обществено-културни канони. Шевиците по дрехите и накитите представляват първичното проявление на носенето на предмети против уроки – амулетите. Всяка част има свое функционално предназначение, свой явен или таен замисъл. Носията е едновременно знак за етническа принадлежност и огледало на личността.

Сокайното забраждане, което се съхранява във фонд Етнография на РИМ – Габрово е най-пълният комплект, запазен до днес в България. Носи се до началото на XIX в. само от омъжени жени. Основните му части са: месал – памучна или конопена домашно тъкана кърпа, дълга до 3,50 м и широка 0,45 м, която се разполага върху металната конструкция на сокая и покрива раменете и гърба на жената; кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с розети, цветни камъчета и емайл,  позлатено или посребрено (в богатите габровски къщи) или медно; бука – дървена елипсовидна дъска с отвор, разполагаща се отвесно на главата, поддържаща цялата конструкция; пелешки – висулки от сребърни верижки закачени на листообразни ажурни плочки; смочета – висулки от монети, прикачени отстрани на скулите; подбрадник – плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачен за кръжилото и минаващ под брадата; сокайни шевици.

Сокайните шевици от фонда на РИМ – Габрово се датира от края на XVIII до началото на XIX в.Младата невеста сама украсявала своя месал като прикрепяла извезана от нея сокайна шевица. Везането се извършвало тайно, на скрито, а на третия ден от сватбата, вече омъжена, жената излизала със своя месал и краища. Шевиците са изработени на отделни ивици домашно тъкано платно. Използвани са копринени конци, домашно оцветявани с природни материали в розово, синьо, зелено, охра, червено. Характерна е украсата с тънък плосък тел клободан. Композиционно шевицата е разположена хоризонтално. Техниката на изпълнение ги разделя на ажурни (характерни за габровския регион), тъкани и „писани”. Най-често срещани са растителните, животинските и геометричните мотиви. Те са символи на плодородие, здраве, сила и щастие и отразяват бита на габровката, вплела в шевицата най-съкровените си желания.

Носенето на метални накити, основно сребърни, се свързва със защитата на тялото в най-уязвимите открити места – главата, шията и ръцете. Наборът от накити, които жената е носела, е бил точно определен по вид и украса и не се е влияел драстично от модата, до началото на XX в., когато настъпва краят на тази стара култура. Накитите в изложбата показват високите ювелирни умения на габровските куюмджии (златари) при обработката на благородни метали и инкрустации. През 50-те години на XIX век в Габрово е имало около 20 златари, всеки със свой дюкян. През 60-те нарастват на 35 и така се запазват до Освобождението.

Пафтите или още чапрази са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм. Според размера им се делят на малки, средни и големи. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени. За габровските пафти е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Характерен мотив е ягодата. Сребърните пафти с изображения на двуглав орел върху седеф и рог са също широко разпространени в габровско. Двуглавият орел с корона във Византия символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Друг тип накити са тези за ръце, а най-представителните от тях са гривните кубелии, плетените гривнии, пръстените тип„столоват”. Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да предпазват от зли сили. Този накит е много разпространен от XVII в. до началото на XX в. Изработването им е изключително сложно. Те са съставени от три основни части, които са свързани със сребърна спойка. Всяка част има своя уникална форма. Появата на първата класическа форма на тези гривни се датира XVI в. – началото на XVII в. с типична ориенталска украса. Друг разпространен вид са плетените гривни, получени от усукването на два или повече медни или сребърни тела. Краищата им са оформени като петлици, за да се прикачат един към друг. Същата датировка имат и пръстените тип „столоват” – сребърни с цилиндрична част и кръгла орнаментирана плочка отгоре. Често украсени с цветен емайл, гранулации и филигранна апликация.

РИМ – Габрово съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. Едни от най-представителните за периода са металните. Те са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние.

Богатството на накитите и пъстротата на носията показват специалния статут на Габрово през епохата на Възраждането. Средище на хора със свободен дух, свързани дълбоко с природата, силни, умни и трудолюбиви. Фолклорната носия от този регион днес може да се разглежда като амулет, събирал силата на нашата народна култура с векове, за да пази рода ни жив и силен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Нови майстори от България са включени в Homo Faber Guide

Published

on

Четирима нови български майстори са включени в дигиталното издание Homo Faber Guide на международната фондация „Микеланджело“. При стартирането, му в средата на септември 2020 г., в него бяха публикувани визитките на десет занаятчии от нашата страна. Това е възможно, тъй като музей „Етър“ е посланик на България във фондацията, а директорът проф. д-р Светла Димитрова е българският представител в Съвета по култура към тази международна организация.

Четиринадесетте български майстори работят с глина, метал, кожа, дърво, хартия. В дигиталното издание Homo Faber Guide са представени майстори, чиято продукция, по преценка на експерти на фондацията, притежава изключителна художествена стойност, а качеството на крайните продукти е на много високо ниво.

От фондация „Микеланджело“ информираха, че от пускането в интернет на дигиталното издание Homo Faber Guide, което стана през септември 2020 г., са регистрирани 214 000 уникални посещения и 281 000 сесии. Homo Faber Guide представя 26 страни, над 800 майстори, ателиета и манифактурни производства, 300 галерии, магазини и музеи, 350 преживявания. В него може да бъде намерена информация за Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

На 28 януари ще бъдат присъединени Унгария и Словакия. Страните, представени досега в престижното европейско издание Homo Faber Guide са Германия, Австрия, Испания, Швейцария, България, Чехия, Гърция, Норвегия, Румъния, Литва, Швеция, Дания, Люксембург, Естония, Латвия, Полша, Нидерландия, Белгия, Португалия, Русия, Италия, Финландия, Обединено кралство, Франция, Исландия, Ирландия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Днес, преди 186 години, е открито Габровското училище

Published

on

На днешния ден ден – 14 януари, преди 186 години в Габрово е открито първото новобългарско училище. Събитието е много тържествено – започнало с молебствие то събира чорбаджиите, първенците и много габровци.

Училищната сграда, която не е запазена, се намирала северно от църквата „Св. Троица“. И преди 1835 г. е имало светски училища по българските земи – елино-българските в Котел, Свищов, Карлово, но Габровското училище слага началото на нещо коренно различно, по „европейска наредба“.

За пръв път в него се предлага светско обучение по английски метод, известен в България като Бел-Ланкастърски или „взаимоучителен“. И най-важното – преподаването е на роден български език, не на гръцки или църковнославянски.

Осъществява се идеята на Васил Априлов (1789-1847) и Николай Палаузов (1773-1853) училището да е общо и безплатно за всички, които желаят да се учат. Още в началото постъпват 70 ученици, от които 20 външни.

Пръв учител е избраният от Априлов и Палаузов йеромонах от Рилския манастир Неофит. Неофит Рилски е подготвен предварително за мисията – изучава взаимната метода в Букурещ, превежда взаимоучителните таблици, съставя първата „Българска граматика“. Негово учителстване, макар и кратко, е от огромна полза за Габрово и околните села и градове от двете страни на Балкана, откъдето се стичат много ученици.

Габровското училище бързо става образец, по който в скоро време се откриват и други училища по българските земи – Копривщица, Панагюрище, Казанлък, София, Калофер, Котел… единадесет за 4 години. Габровското училище подготвя първите учители за тях и ги снабдява с нужните учебници и помагала…

Сто години по-късно историографът на Габрово д-р Петър Цончев пише:

„Априлов и Палаузов обезсмъртиха името си не само като въздействаха на габровци да си направят училище и ежегодно жертвуваха по 2000 гроша за поддръжката му, но, както казва Петко Р. Славейков, с туй, „че станаха причина да възтържествува българското учение в България като отблъснаха най-напред домогванията на гръцкия владика в Търново да въведе гръцкия език в Габровското училище, с което стана пример и даде повод, щото в преобразуването на българските килии в училища да се предпочете навсякъде по България българският език; с това, дето в писмата си и съветите си възбудиха навсякъде ревност към учение; и с това, дето улесниха преподаването на българския език и отвориха път за образование на българите – дела, които нашите тука съотечественици по положението си не биха могли да ги извършат или до които твърде късно биха се домогнали”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Трети национален конкурс за ученици „Времена и будители“

Published

on

Националният музей на образованието и Регионалното управление на образованието – Габрово обявяват Третия национален конкурс за ученици „Времена и будители”, посветен на 145 години от Априлското въстание и участието на българските учители в тази най-масова и героична проява на националноосвободителното движение през Възраждането.

Целите на конкурса са да насочи вниманието на учениците към историческата памет за активното участие на учителите в подготовката и провеждането на Априлското въстание (Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Караминков, Никола Беловеждов, Найден Попстоянов, Райна Попгеоргиева, Захари Величков, Петър Бонев, Христо Меджидиев, Танчо Кривчов, Найден Сланинков, Иван Соколов и десетки още герои).

Да стимулира интерес у младите хора да откриват и възраждат личности и събития от българската история, които предизвикват национална гордост. И да даде възможност за творческа изява на учениците.

Участници могат да бъдат ученици от V до XII клас от всички български училища в и извън страната, разпределени в две възрастови групи. В първа възрастова група попадат учениците от V до VII клас (индивидуално и групово участие), а във втора възрастова група – от VIII до XII клас (индивидуално и групово участие).

Конкурсът включва два модула:

Изработване на постери със снимки, документи, рисунки и др. – за ученици от V до VII клас. Постерите се изработват на хартиен носител с формат А3 или 50/70 см – до 3 броя.

Създаване на мултимедийна презентация – за ученици от VIII до XII клас. Мултимедийните презентации се създават на програма Power Point с времетраене от 5 до 10 мин. (Може да се използват и алтернативни презентационни програми. Изпратеният файл да е конвертиран в PDF)

Постерите и презентациите трябва да включват информация, свързана с участието на учители и просветни дейци в подготовката и провеждането на Априлското въстание; примери за историческата памет на поколенията (отбелязване на годишнини, имена на училища, читалища, улици; паметници и символи, израз на почит и признателност).

Критериите за оценка са:
– Тематична обвързаност
– Пълнота на представянето
– Художествено оформление
– Творчески подход
– Дигитални умения за създаване на презентация

Журито номинира по 10 постера и презентации и от тях класира на първо, второ и трето място в съответния модул.

За първо място е предвиден таблет, за второ място – електронен четец, а за трето – външен хард диск. Всеки участник в конкурса ще получи грамота за участие.

Организаторите на конкурса ще обявят резултатите на 1 ноември 2021 г. на сайта на музея www.nmogabrovo.com.

Крайният срок за представяне на постерите и презентациите е 30 юни 2021 г. Постерите и презентациите се изпращат по пощата с обратна разписка или по куриер за сметка на изпращача във вид, който не нарушава целостта им.

Всяка творба трябва да бъде придружена с данни на участника (трите имена, училище, клас, телефон, електронна поща и адрес).

Адрес за изпращане:
ЗА ТРЕТИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ВРЕМЕНА И БУДИТЕЛИ”
Национален музей на образованието – Габрово ул. „Априловска” № 15, п. к. 62 Габрово 5300.

За допълнителна информация: nmopr@abv.bg, тел. 066 806 461.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица