Култура
„Портали към тишината“

Галерия „Видима“ представя изложбата живопис на Александър Алексиев – Хофарт, която ще бъде последна за тази година.
Събитието ще се състои днес, 1 декември, от 16.00 ч. до 18:30 ч. на 01.12.2020 г. Жителите и гостите на Севлиево ще имат възможност да се запознаят с творчеството на Александър Алексиев – Хофарт: художник, доктор-изкуствовед, композитор и бивш музикант.
Александър Алексиев-Хофарт е роден през 1960 г. в Плиска, България. Завършва Художествената академия в София през 1992 г. – специалност живопис – в курса на проф. Петър Михайлов и проф. Андрей Даниел. Член е на Съюза на българските художници от 1994 г.. „Хофарт/Hoffart“ е негов творчески псевдоним.

Като художник А. Хофарт работи предимно в областта на традиционната реалистична живопис и реализира търсения в широк диапазон от портрет и голо тяло, многофигурна батална композиция, пейзаж и натюрморт. Най-известните му платна са „Аспарух преминава р. Дунав“ и „Тервел разбива арабите“.
Участва в множество общи изложби, предимно в София, а самостоятелните му изяви освен в България, са основно в Япония (Токио) през 1995 г. и в САЩ (Ню Йорк, Бостън, Роуд Айлънд) в края на 90-те години. Много от платната, които ще бъдат изложени в галерия „Видима“ са рисувани специално за тази изложба.

Почитателите му ще могат да оценят както прецизния подход в изпипаните до ниво на пленерен реализъм златни есенни пейзажи, така и едно малко художествено бягство от реалността – творбите от цикъла „Дух и материя“, провокирани от авторски фантазии, митове и сюрреалистични алегории.
Картините на автора са ценни не само с дисциплината на колорита и с ювелирното майсторство, на което е подчинена йерархията на детайлите, а най-вече със своето цялостно въздействие върху съзерцаващия ги.
Пред неговите платна, душата му забързва към съпреживяване с мотива. Фактът, че се намираме в галерия някак изостава пред силата на художественото внушение и уловеното природно въздействие. Усещането е, че стъпваме по мокрите есенни листа, вдишваме чистия и влажен въздух, влизаме в миговете от тишина, в регистрите от впечатления и чувства.

Морската тема тук присъства, подсказвайки сантименталната връзка на автора с Варна от ученическите години. Пейзажните мотиви ни пренасят последователно на морския бряг, на брега на езерото, на брега на реката, в репертоара на следобедно слънце.
Преживяването напомня на дълбока медитация. В момента, в който зрителят се изправи пред платната от цикъла „Дух и материя“, настъпва мигновена трансценденция, която трудно може да бъде описана с думи, защото внушенията са по-скоро архетипни. В тях има едва уловими „ембрионални“ състояния от митологични поводи.
Този цикъл провокира, въвежда в зона, отвъд удобните клишета на обозримия свят от цивилизационни ценности, с които сме свикнали. Като че ли речникът ни е недовършен и ние сме лишени от опорната си точка, но подсъзнателно навлизаме в този магичен свят с доверието на дете, хванато за ръчичката.

Изложбата е интересна със своята неочакваност от авторско позициониране, може би, защото има нещо ретроспективно. Тя включва в себе си и картини от различни етапи на художника, зад които стоят различни биографични акценти. Освен живописец, Александър Хофарт е изследовател в областта на най-древната българска история, старата астрална религия и предхристиянското изкуство на българите.
През 2001 г. излиза от печат първата му книга „Изгубените кодове на древните българи“, посветена основно на проблематиката около Мадарския конник и Именника на прабългарските владетели. През 2004 г. е издадена втората му книга „От звездите към кръста“, третираща въпросите за древния звезден възглед на българите и прехода към християнската морална норма.
През 2009 г. излиза монографията му „Митраизмът и древните българи“. В нея се проследява влиянието на някои сакрални представи от древноиранския свят (в качеството на културен субстрат), рефлектиращи в древнобългарската ритуалност.
Александър Хофарт защитава успешно дисертация върху ранносредновековното прабългарско изкуство през 2018 г. В настоящият момент подготвя издаването на книга, базирана на дисертационния му труд, което може да бъде повод за още срещи с автора.
Откриването на изложбата ще се проведе в часовете 16:00-18:30 ч., с цел да се избегне струпването на големи групи от хора. Носенето на маски е задължително и ще се допускат само по няколко души едновременно.
Посетителите ще имат възможност да се насладят на изложбата в уютната обстановка на галерия „Видима“, сгряваща чаша червено вино и приятната компания на автора.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър


На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.
„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.
Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.
Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.
Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.
„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Култура
ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.
Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.
На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.
Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Култура
Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.
Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.
Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.
Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.
Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.
Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)
11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

-
Новинипреди 6 дниНад 600 подписа внесоха срещу вандализма и тормоза в кв.“Бичкиня“
-
Кримипреди 6 дниПолицията удари нарколаборатория за синтетични наркотици край Трявна
-
Културапреди 5 дниГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Кримипреди 6 дниТежка катастрофа край Габрово, има загинал (снимки)
-
Новинипреди 5 дниГаброво ще отбележи Деня на Съединението
-
Новинипреди 4 дниЯнтра ще преследва първа победа над Пирин
-
Културапреди 3 дниИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”
-
Новинипреди 3 дниТеодор Салпаров се завръща в Габрово преди своя бенефис





