Свържи се с нас

Култура

„Портали към тишината“

Published

on

Галерия „Видима“ представя изложбата живопис на Александър Алексиев – Хофарт, която ще бъде последна за тази година.

Събитието ще се състои днес, 1 декември, от 16.00 ч. до 18:30 ч. на 01.12.2020 г. Жителите и гостите на Севлиево ще имат възможност да се запознаят с творчеството на Александър Алексиев – Хофарт: художник, доктор-изкуствовед, композитор и бивш музикант.

Александър Алексиев-Хофарт е роден през 1960 г. в Плиска, България. Завършва Художествената академия в София през 1992 г. – специалност живопис – в курса на проф. Петър Михайлов и проф. Андрей Даниел. Член е на Съюза на българските художници от 1994 г.. „Хофарт/Hoffart“ е негов творчески псевдоним.

Като художник А. Хофарт работи предимно в областта на традиционната реалистична живопис и реализира търсения в широк диапазон от портрет и голо тяло, многофигурна батална композиция, пейзаж и натюрморт. Най-известните му платна са „Аспарух преминава р. Дунав“ и „Тервел разбива арабите“.

Участва в множество общи изложби, предимно в София, а самостоятелните му изяви освен в България, са основно в Япония (Токио) през 1995 г. и в САЩ (Ню Йорк, Бостън, Роуд Айлънд) в края на 90-те години. Много от платната, които ще бъдат изложени в галерия „Видима“ са рисувани специално за тази изложба.

Почитателите му ще могат да оценят както прецизния подход в изпипаните до ниво на пленерен реализъм златни есенни пейзажи, така и едно малко художествено бягство от реалността – творбите от цикъла „Дух и материя“, провокирани от авторски фантазии, митове и сюрреалистични алегории.

Картините на автора са ценни не само с дисциплината на колорита и с ювелирното майсторство, на което е подчинена йерархията на детайлите, а най-вече със своето цялостно въздействие върху съзерцаващия ги.

Пред неговите платна, душата му забързва към съпреживяване с мотива. Фактът, че се намираме в галерия някак изостава пред силата на художественото внушение и уловеното природно въздействие. Усещането е, че стъпваме по мокрите есенни листа, вдишваме чистия и влажен въздух, влизаме в миговете от тишина, в регистрите от впечатления и чувства.

Морската тема тук присъства, подсказвайки сантименталната връзка на автора с Варна от ученическите години. Пейзажните мотиви ни пренасят последователно на морския бряг, на брега на езерото, на брега на реката, в репертоара на следобедно слънце.

Преживяването напомня на дълбока медитация. В момента, в който зрителят се изправи пред платната от цикъла „Дух и материя“, настъпва мигновена трансценденция, която трудно може да бъде описана с думи, защото внушенията са по-скоро архетипни. В тях има едва уловими „ембрионални“ състояния от митологични поводи.

Този цикъл провокира, въвежда в зона, отвъд удобните клишета на обозримия свят от цивилизационни ценности, с които сме свикнали. Като че ли речникът ни е недовършен и ние сме лишени от опорната си точка, но подсъзнателно навлизаме в този магичен свят с доверието на дете, хванато за ръчичката.

Изложбата е интересна със своята неочакваност от авторско позициониране, може би, защото има нещо ретроспективно. Тя включва в себе си и картини от различни етапи на художника, зад които стоят различни биографични акценти. Освен живописец, Александър Хофарт е изследовател в областта на най-древната българска история, старата астрална религия и предхристиянското изкуство на българите.

През 2001 г. излиза от печат първата му книга „Изгубените кодове на древните българи“, посветена основно на проблематиката около Мадарския конник и Именника на прабългарските владетели. През 2004 г. е издадена втората му книга „От звездите към кръста“, третираща въпросите за древния звезден възглед на българите и прехода към християнската морална норма.

През 2009 г. излиза монографията му „Митраизмът и древните българи“. В нея се проследява влиянието на някои сакрални представи от древноиранския свят (в качеството на културен субстрат), рефлектиращи в древнобългарската ритуалност.

Александър Хофарт защитава успешно дисертация върху ранносредновековното прабългарско изкуство през 2018 г. В настоящият момент подготвя издаването на книга, базирана на дисертационния му труд, което може да бъде повод за още срещи с автора.

Откриването на изложбата ще се проведе в часовете 16:00-18:30 ч., с цел да се избегне струпването на големи групи от хора. Носенето на маски е задължително и ще се допускат само по няколко души едновременно.

Посетителите ще имат възможност да се насладят на изложбата в уютната обстановка на галерия „Видима“, сгряваща чаша червено вино и приятната компания на автора.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Историческият музей в Дряново с две нови книги

Published

on

В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.

Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.

Зареди още

Култура

НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“

Published

on

Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.

Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.

Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.

Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“

Published

on

Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.

За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.

Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.

Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица