Култура
На три морета в декадите на реалността
Последна премиера за 2020 година на Габровския театър.
Габровският драматичен театър кани зрителите на последната си премиера за 2020 г. Събитието ще се състои на 11 декември 2020 г. от 19.00 часа на голяма сцена, където трупата ще представи най-новата постановка на режисьора Васил Дуев-Тайг ̶ „Иванка Курвоазие на три морета“. Спектакълът е направен по текстове на Иванка Курвоазие, а сценичната им адаптация е дело на режисьора.
Ден по-рано, на 10 декември, от 19.00 часа на голяма сцена ще се проведе открита репетиция с публика, която се превърна в своеобразна традиция за габровските театрални премиери. Всички представления ще се състоят при пълно спазване на противоепидимичните мерки. Между зрителските места ще бъде осигурено отстояние от 1.5 метра. Публиката ще бъде допускана в салона, само ако носи предпазни маски за лице. На входа на театъра ще има средства за лична дезинфекция на зрителите преди да влязат в салона.

В спектакъла участват актьорите Силвия Боева, Адриана Димова, Магдалена Славчева, Тони Христова и Найден Банчевски. Музикалното оформление е направено от режисьора, като е използвана музика от 90’те години на XX век, както и авторска музика от Ян Руменин. Публиката го познава като творец от работата му с режисьора Петринел Гочев по седем негови постановки. Между тях са култовите „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство – Отшелника“ и „Свекърва“ – продукции на ДТ „Рачо Стоянов“, както и представленията на Народния театър „Майстори“ и „Тигърът“. Хореографията е поверена на Светлана Цвяткова, която направи хореографията на габровските спектакли „Свекърва“ и „Под игото – 1894-та“ на Петринел Гочев.
Постановката „Иванка Курвоазие на три морета“ е амалгама между политическа сатира, хаплива самоирония и откровена равносметка за живота и всичко, което ни се случва докато си правим други планове. Тя е необясним блян по любовта, която сънувахме, но така и не изживяхме. Затова сегашното влюбване ни изглежда истинско като библейско откровение. Това е спектакъл за времето, когато бяхме млади, но искахме да сме големи.
За времето, когато осъзнахме, че младостта стана далечна спирка от забравен маршрут, а спомените са повече от броя на годините ни. За времето преди и след деветдестте, когато зачеркнахме илюзорното обещание за социалистическо бъдеще, но се впуснахме в илюзията, че ще построим бързо демократично настояще. Тук ще чуете кратък летопис на прехода, който реши всичко като постави съдбите на много хора на изпитание, но без да осъществи основната си цел – за истински и смислен преход. Ще се върнете в спомените за диско хегемонията, яростно заменена от техно партита, детронирани от всеобхватния метеж на турбофолк асове и диви.

С „Иванка Курвоазие на три морета“ ще преминете през тридесетилетието на прехода като в незапомнен миг от вечността. Декадите реалност ще профучават като пътни знаци, докато стигнете до своите три морета в океан от спомени, мечти и обещания. С този спектакъл режисьорът Васил Дуев-Тайг ще ви накара да се вгледате в живота като в най-добрия капитал, с който някога ще разполагате.
Следващото представление на „Иванка Курвоазие на три морета“ на габровска сцена ще бъде на 17 декември 2020 г. от 19.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 3 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 6 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 3 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 5 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 5 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Икономикапреди 6 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията







