Свържи се с нас

Култура

Водните съоръжения в музей „Етър“ ще запазят своята автентичност

Published

on

Водните съоръжения са богатството на музей „Етър“. Въпреки че тяхната поддръжка е скъпа, необходимостта от такава дейност е осъзната. Предстои консервация и реставрация на амортизирани с времето части, като финансирането е осигурено чрез проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“. Обществото, напълно естествено, има отношение към случващото се в музей „Етър“, тъй като това е емблематично за България място, което съхранява духа на една отминала епоха.

Арх. Мария Хлебарова реализира предварителна дейност, чрез която да се гарантира запазването на същността и автентичността на ценните водни съоръжения. Благодарение на това са описани елементите и материалите, които са използвани за тяхната изработка. С всичко това ще бъде съобразена и работата на Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД, който ще извърши реставрационните и консервационни работи на съоръженията.

Какво очаква да види арх. Хлебарова, идвайки в музей „Етър“, след приключване на тези дейности?
„Нищо по-различно от това, което е. Не бих искала да видя нещо различно. Искам да видя едни работещи водни съоръжения. Те в момента не правят впечатление на нещо лошо. Просто имат такъв тип проблеми, които не се виждат от пръв поглед.“

Като начало – коя е арх. Мария Хлебарова?
Често я срещаме в центъра на Габрово, където се намира кантората й. Води куче. Любовта й към тези животни личи от отношението й към нейното. Казва се Хана и е поредното прибрано от улицата животно, към което полага грижи и на което дарява любов. Още в началото на разговора арх. Хлебарова се опитва да мине директно към темата за водните съоръжения на музей „Етър“.

„Ако ме питаш кога съм се запознала с водните съоръжения – в детските си години. Много често нашите родители ни разхождаха до музея. Стигаше се с автобуси до разклона на Шипка и от там се продължаваше пеш. Беше едно истинско преживяване, приятна разходка. Водните съоръжения са уникалният елемент в този музей. Идеята за създаването му е свързана с водата и това го прави толкова разпознаваем.“

Гайтандийжската одая е най-забележителното водно съоръжение в музей „Етър“, смята арх. Мария Хлебарова. В наши дни се създава романтично усещане – падащата вода и движението на чарковете предполагат това. Но в миналото този занаят изисква много физически усилия.

Преди месеци арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов правят проекта за консервация и частични реставрации на водните съоръжения, който ще се използва по време на проекта.

„Съвсем елементарно казано – в голямата си част това са дървени елементи, които с течение на времето се амортизират – цялостно, на парченца, на детайлчета. При една сериозна текуща поддръжка отново биха се амортизирали, вероятно по-бавно. Съоръженията, които работят с водата извършват своята дейност чрез енергията й. Всички предавателни механизми, особено разположените под вода, имат нужда от непрекъсната поддръжка. За част от тях трябва частична реставрация, но за други цялостна. Искрено се надявам, че това ще се случи с автентичните материали и технологии, което гарантира и автентичен вид.“

Арх. Хлебарова уточнява, че „автентичен” означава да се използва материалът, от който е създадено съоръжението. Природните материали, ползвани в миналото съществуват и сега. Дървесината за отделните съоръжения е различна. Големите коруби, които служат като тръби за протичане на водата, се правят от буков материал, който е нетраен и налага бърза подмяна.

„Колко години не са „пипани” водните съоръжения?“, задава риторичен въпрос арх. Мария Хлебарова и сама отговаря. „Много“.

Споделя, че са правени частични ремонти, в това число и с поставянето преди доста години на пластмасова тръба в една такава коруба, вероятно с цел да се подсили трайността. Тя не може да каже защо тогава е предпочетен този вариант, вместо да се постави нова автентична коруба. Предполага, че прословутите съкращения на персонал в институциите през 90-те години на ХХ век биха могли да бъдат някакво обяснение.

От 1991 до 2008 Мария Хлебарова е директор на резерват Боженци. Попадайки там, тя установява, че първите съкратени са хората от техническата поддръжка.

„Съвсем същото се е случило и в „Етър“. Препоръките бяха да се ползват хора от временната заетост. Но това не може да стане, тъй като те не са специалисти и не могат да извършват работа, за която трябва определена подготовка. Ако такъв човек не ти подпали огън в резервата, което се е случвало, не се знае какво друго може да стане. Изискват се умения, образование и специално отношение. Сега започнаха да се променят нещата. Но преди се казваше, че трябва да се свива щат и се махаха звената по поддръжка. Когато говорим за „Етър“, той трябва да се поддържа от хора, които разбират.“

Арх. Хлебарова смята, че подновените елементи на водни съоръжения няма да имат нужда от състаряване, а от традиционен начин на изпълнение, за да си стоят на мястото.

„Не можем да направим съвременно колело, съвременен долап. И в миналото никой не е състарявал подновените елементи. Това се случва по естествен път. Ще дам пример с една църква в Англия, която през вековете е поддържана много сериозно. Вече не се знае има ли и един елемент от времето, когато е създадена – толкова сериозна е поддръжката й. Но това не пречи тя да има автентичен вид. На Боженци един майстор казваше, че покривът трябва да се „пробутва“ всяко лято – да се качиш, да наместиш плочите.“

Днес водните съоръжения в музей „Етър“ имат проблеми, които не се виждат от пръв поглед. За почти всички посетители, освен за много тясно специализираните, те остават скрити. Арх. Хлебарова отново акцентира върху това, че след края на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм” не очаква да види нищо по-различно от сега съществуващото, на което да е даден шанс за още доста години живот.

Тя оценява високо професионалния потенциал на дружеството, спечелило реализацията на тази дейност от проекта – Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД. В техен плюс е, че имат опит в работата с наследството от миналото и дълги години са се задържали на пазара. Арх. Мария Хлебарова отчита, че всичко опира до конкретните специалисти, които изпълняват дейностите и от тяхното отношение към работата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Нови майстори от България са включени в Homo Faber Guide

Published

on

Четирима нови български майстори са включени в дигиталното издание Homo Faber Guide на международната фондация „Микеланджело“. При стартирането, му в средата на септември 2020 г., в него бяха публикувани визитките на десет занаятчии от нашата страна. Това е възможно, тъй като музей „Етър“ е посланик на България във фондацията, а директорът проф. д-р Светла Димитрова е българският представител в Съвета по култура към тази международна организация.

Четиринадесетте български майстори работят с глина, метал, кожа, дърво, хартия. В дигиталното издание Homo Faber Guide са представени майстори, чиято продукция, по преценка на експерти на фондацията, притежава изключителна художествена стойност, а качеството на крайните продукти е на много високо ниво.

От фондация „Микеланджело“ информираха, че от пускането в интернет на дигиталното издание Homo Faber Guide, което стана през септември 2020 г., са регистрирани 214 000 уникални посещения и 281 000 сесии. Homo Faber Guide представя 26 страни, над 800 майстори, ателиета и манифактурни производства, 300 галерии, магазини и музеи, 350 преживявания. В него може да бъде намерена информация за Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

На 28 януари ще бъдат присъединени Унгария и Словакия. Страните, представени досега в престижното европейско издание Homo Faber Guide са Германия, Австрия, Испания, Швейцария, България, Чехия, Гърция, Норвегия, Румъния, Литва, Швеция, Дания, Люксембург, Естония, Латвия, Полша, Нидерландия, Белгия, Португалия, Русия, Италия, Финландия, Обединено кралство, Франция, Исландия, Ирландия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Днес, преди 186 години, е открито Габровското училище

Published

on

На днешния ден ден – 14 януари, преди 186 години в Габрово е открито първото новобългарско училище. Събитието е много тържествено – започнало с молебствие то събира чорбаджиите, първенците и много габровци.

Училищната сграда, която не е запазена, се намирала северно от църквата „Св. Троица“. И преди 1835 г. е имало светски училища по българските земи – елино-българските в Котел, Свищов, Карлово, но Габровското училище слага началото на нещо коренно различно, по „европейска наредба“.

За пръв път в него се предлага светско обучение по английски метод, известен в България като Бел-Ланкастърски или „взаимоучителен“. И най-важното – преподаването е на роден български език, не на гръцки или църковнославянски.

Осъществява се идеята на Васил Априлов (1789-1847) и Николай Палаузов (1773-1853) училището да е общо и безплатно за всички, които желаят да се учат. Още в началото постъпват 70 ученици, от които 20 външни.

Пръв учител е избраният от Априлов и Палаузов йеромонах от Рилския манастир Неофит. Неофит Рилски е подготвен предварително за мисията – изучава взаимната метода в Букурещ, превежда взаимоучителните таблици, съставя първата „Българска граматика“. Негово учителстване, макар и кратко, е от огромна полза за Габрово и околните села и градове от двете страни на Балкана, откъдето се стичат много ученици.

Габровското училище бързо става образец, по който в скоро време се откриват и други училища по българските земи – Копривщица, Панагюрище, Казанлък, София, Калофер, Котел… единадесет за 4 години. Габровското училище подготвя първите учители за тях и ги снабдява с нужните учебници и помагала…

Сто години по-късно историографът на Габрово д-р Петър Цончев пише:

„Априлов и Палаузов обезсмъртиха името си не само като въздействаха на габровци да си направят училище и ежегодно жертвуваха по 2000 гроша за поддръжката му, но, както казва Петко Р. Славейков, с туй, „че станаха причина да възтържествува българското учение в България като отблъснаха най-напред домогванията на гръцкия владика в Търново да въведе гръцкия език в Габровското училище, с което стана пример и даде повод, щото в преобразуването на българските килии в училища да се предпочете навсякъде по България българският език; с това, дето в писмата си и съветите си възбудиха навсякъде ревност към учение; и с това, дето улесниха преподаването на българския език и отвориха път за образование на българите – дела, които нашите тука съотечественици по положението си не биха могли да ги извършат или до които твърде късно биха се домогнали”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Трети национален конкурс за ученици „Времена и будители“

Published

on

Националният музей на образованието и Регионалното управление на образованието – Габрово обявяват Третия национален конкурс за ученици „Времена и будители”, посветен на 145 години от Априлското въстание и участието на българските учители в тази най-масова и героична проява на националноосвободителното движение през Възраждането.

Целите на конкурса са да насочи вниманието на учениците към историческата памет за активното участие на учителите в подготовката и провеждането на Априлското въстание (Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Караминков, Никола Беловеждов, Найден Попстоянов, Райна Попгеоргиева, Захари Величков, Петър Бонев, Христо Меджидиев, Танчо Кривчов, Найден Сланинков, Иван Соколов и десетки още герои).

Да стимулира интерес у младите хора да откриват и възраждат личности и събития от българската история, които предизвикват национална гордост. И да даде възможност за творческа изява на учениците.

Участници могат да бъдат ученици от V до XII клас от всички български училища в и извън страната, разпределени в две възрастови групи. В първа възрастова група попадат учениците от V до VII клас (индивидуално и групово участие), а във втора възрастова група – от VIII до XII клас (индивидуално и групово участие).

Конкурсът включва два модула:

Изработване на постери със снимки, документи, рисунки и др. – за ученици от V до VII клас. Постерите се изработват на хартиен носител с формат А3 или 50/70 см – до 3 броя.

Създаване на мултимедийна презентация – за ученици от VIII до XII клас. Мултимедийните презентации се създават на програма Power Point с времетраене от 5 до 10 мин. (Може да се използват и алтернативни презентационни програми. Изпратеният файл да е конвертиран в PDF)

Постерите и презентациите трябва да включват информация, свързана с участието на учители и просветни дейци в подготовката и провеждането на Априлското въстание; примери за историческата памет на поколенията (отбелязване на годишнини, имена на училища, читалища, улици; паметници и символи, израз на почит и признателност).

Критериите за оценка са:
– Тематична обвързаност
– Пълнота на представянето
– Художествено оформление
– Творчески подход
– Дигитални умения за създаване на презентация

Журито номинира по 10 постера и презентации и от тях класира на първо, второ и трето място в съответния модул.

За първо място е предвиден таблет, за второ място – електронен четец, а за трето – външен хард диск. Всеки участник в конкурса ще получи грамота за участие.

Организаторите на конкурса ще обявят резултатите на 1 ноември 2021 г. на сайта на музея www.nmogabrovo.com.

Крайният срок за представяне на постерите и презентациите е 30 юни 2021 г. Постерите и презентациите се изпращат по пощата с обратна разписка или по куриер за сметка на изпращача във вид, който не нарушава целостта им.

Всяка творба трябва да бъде придружена с данни на участника (трите имена, училище, клас, телефон, електронна поща и адрес).

Адрес за изпращане:
ЗА ТРЕТИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ВРЕМЕНА И БУДИТЕЛИ”
Национален музей на образованието – Габрово ул. „Априловска” № 15, п. к. 62 Габрово 5300.

За допълнителна информация: nmopr@abv.bg, тел. 066 806 461.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица