Свържи се с нас

Култура

Водните съоръжения в музей „Етър“ ще запазят своята автентичност

Published

on

Водните съоръжения са богатството на музей „Етър“. Въпреки че тяхната поддръжка е скъпа, необходимостта от такава дейност е осъзната. Предстои консервация и реставрация на амортизирани с времето части, като финансирането е осигурено чрез проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“. Обществото, напълно естествено, има отношение към случващото се в музей „Етър“, тъй като това е емблематично за България място, което съхранява духа на една отминала епоха.

Арх. Мария Хлебарова реализира предварителна дейност, чрез която да се гарантира запазването на същността и автентичността на ценните водни съоръжения. Благодарение на това са описани елементите и материалите, които са използвани за тяхната изработка. С всичко това ще бъде съобразена и работата на Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД, който ще извърши реставрационните и консервационни работи на съоръженията.

Какво очаква да види арх. Хлебарова, идвайки в музей „Етър“, след приключване на тези дейности?
„Нищо по-различно от това, което е. Не бих искала да видя нещо различно. Искам да видя едни работещи водни съоръжения. Те в момента не правят впечатление на нещо лошо. Просто имат такъв тип проблеми, които не се виждат от пръв поглед.“

Като начало – коя е арх. Мария Хлебарова?
Често я срещаме в центъра на Габрово, където се намира кантората й. Води куче. Любовта й към тези животни личи от отношението й към нейното. Казва се Хана и е поредното прибрано от улицата животно, към което полага грижи и на което дарява любов. Още в началото на разговора арх. Хлебарова се опитва да мине директно към темата за водните съоръжения на музей „Етър“.

„Ако ме питаш кога съм се запознала с водните съоръжения – в детските си години. Много често нашите родители ни разхождаха до музея. Стигаше се с автобуси до разклона на Шипка и от там се продължаваше пеш. Беше едно истинско преживяване, приятна разходка. Водните съоръжения са уникалният елемент в този музей. Идеята за създаването му е свързана с водата и това го прави толкова разпознаваем.“

Гайтандийжската одая е най-забележителното водно съоръжение в музей „Етър“, смята арх. Мария Хлебарова. В наши дни се създава романтично усещане – падащата вода и движението на чарковете предполагат това. Но в миналото този занаят изисква много физически усилия.

Преди месеци арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов правят проекта за консервация и частични реставрации на водните съоръжения, който ще се използва по време на проекта.

„Съвсем елементарно казано – в голямата си част това са дървени елементи, които с течение на времето се амортизират – цялостно, на парченца, на детайлчета. При една сериозна текуща поддръжка отново биха се амортизирали, вероятно по-бавно. Съоръженията, които работят с водата извършват своята дейност чрез енергията й. Всички предавателни механизми, особено разположените под вода, имат нужда от непрекъсната поддръжка. За част от тях трябва частична реставрация, но за други цялостна. Искрено се надявам, че това ще се случи с автентичните материали и технологии, което гарантира и автентичен вид.“

Арх. Хлебарова уточнява, че „автентичен” означава да се използва материалът, от който е създадено съоръжението. Природните материали, ползвани в миналото съществуват и сега. Дървесината за отделните съоръжения е различна. Големите коруби, които служат като тръби за протичане на водата, се правят от буков материал, който е нетраен и налага бърза подмяна.

„Колко години не са „пипани” водните съоръжения?“, задава риторичен въпрос арх. Мария Хлебарова и сама отговаря. „Много“.

Споделя, че са правени частични ремонти, в това число и с поставянето преди доста години на пластмасова тръба в една такава коруба, вероятно с цел да се подсили трайността. Тя не може да каже защо тогава е предпочетен този вариант, вместо да се постави нова автентична коруба. Предполага, че прословутите съкращения на персонал в институциите през 90-те години на ХХ век биха могли да бъдат някакво обяснение.

От 1991 до 2008 Мария Хлебарова е директор на резерват Боженци. Попадайки там, тя установява, че първите съкратени са хората от техническата поддръжка.

„Съвсем същото се е случило и в „Етър“. Препоръките бяха да се ползват хора от временната заетост. Но това не може да стане, тъй като те не са специалисти и не могат да извършват работа, за която трябва определена подготовка. Ако такъв човек не ти подпали огън в резервата, което се е случвало, не се знае какво друго може да стане. Изискват се умения, образование и специално отношение. Сега започнаха да се променят нещата. Но преди се казваше, че трябва да се свива щат и се махаха звената по поддръжка. Когато говорим за „Етър“, той трябва да се поддържа от хора, които разбират.“

Арх. Хлебарова смята, че подновените елементи на водни съоръжения няма да имат нужда от състаряване, а от традиционен начин на изпълнение, за да си стоят на мястото.

„Не можем да направим съвременно колело, съвременен долап. И в миналото никой не е състарявал подновените елементи. Това се случва по естествен път. Ще дам пример с една църква в Англия, която през вековете е поддържана много сериозно. Вече не се знае има ли и един елемент от времето, когато е създадена – толкова сериозна е поддръжката й. Но това не пречи тя да има автентичен вид. На Боженци един майстор казваше, че покривът трябва да се „пробутва“ всяко лято – да се качиш, да наместиш плочите.“

Днес водните съоръжения в музей „Етър“ имат проблеми, които не се виждат от пръв поглед. За почти всички посетители, освен за много тясно специализираните, те остават скрити. Арх. Хлебарова отново акцентира върху това, че след края на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм” не очаква да види нищо по-различно от сега съществуващото, на което да е даден шанс за още доста години живот.

Тя оценява високо професионалния потенциал на дружеството, спечелило реализацията на тази дейност от проекта – Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД. В техен плюс е, че имат опит в работата с наследството от миналото и дълги години са се задържали на пазара. Арх. Мария Хлебарова отчита, че всичко опира до конкретните специалисти, които изпълняват дейностите и от тяхното отношение към работата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

Published

on

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.

От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.

Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.

Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.

Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.

Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.

Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.

Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица