Свържи се с нас

Култура

Водните съоръжения в музей „Етър“ ще запазят своята автентичност

Published

on

Водните съоръжения са богатството на музей „Етър“. Въпреки че тяхната поддръжка е скъпа, необходимостта от такава дейност е осъзната. Предстои консервация и реставрация на амортизирани с времето части, като финансирането е осигурено чрез проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“. Обществото, напълно естествено, има отношение към случващото се в музей „Етър“, тъй като това е емблематично за България място, което съхранява духа на една отминала епоха.

Арх. Мария Хлебарова реализира предварителна дейност, чрез която да се гарантира запазването на същността и автентичността на ценните водни съоръжения. Благодарение на това са описани елементите и материалите, които са използвани за тяхната изработка. С всичко това ще бъде съобразена и работата на Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД, който ще извърши реставрационните и консервационни работи на съоръженията.

Какво очаква да види арх. Хлебарова, идвайки в музей „Етър“, след приключване на тези дейности?
„Нищо по-различно от това, което е. Не бих искала да видя нещо различно. Искам да видя едни работещи водни съоръжения. Те в момента не правят впечатление на нещо лошо. Просто имат такъв тип проблеми, които не се виждат от пръв поглед.“

Като начало – коя е арх. Мария Хлебарова?
Често я срещаме в центъра на Габрово, където се намира кантората й. Води куче. Любовта й към тези животни личи от отношението й към нейното. Казва се Хана и е поредното прибрано от улицата животно, към което полага грижи и на което дарява любов. Още в началото на разговора арх. Хлебарова се опитва да мине директно към темата за водните съоръжения на музей „Етър“.

„Ако ме питаш кога съм се запознала с водните съоръжения – в детските си години. Много често нашите родители ни разхождаха до музея. Стигаше се с автобуси до разклона на Шипка и от там се продължаваше пеш. Беше едно истинско преживяване, приятна разходка. Водните съоръжения са уникалният елемент в този музей. Идеята за създаването му е свързана с водата и това го прави толкова разпознаваем.“

Гайтандийжската одая е най-забележителното водно съоръжение в музей „Етър“, смята арх. Мария Хлебарова. В наши дни се създава романтично усещане – падащата вода и движението на чарковете предполагат това. Но в миналото този занаят изисква много физически усилия.

Преди месеци арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов правят проекта за консервация и частични реставрации на водните съоръжения, който ще се използва по време на проекта.

„Съвсем елементарно казано – в голямата си част това са дървени елементи, които с течение на времето се амортизират – цялостно, на парченца, на детайлчета. При една сериозна текуща поддръжка отново биха се амортизирали, вероятно по-бавно. Съоръженията, които работят с водата извършват своята дейност чрез енергията й. Всички предавателни механизми, особено разположените под вода, имат нужда от непрекъсната поддръжка. За част от тях трябва частична реставрация, но за други цялостна. Искрено се надявам, че това ще се случи с автентичните материали и технологии, което гарантира и автентичен вид.“

Арх. Хлебарова уточнява, че „автентичен” означава да се използва материалът, от който е създадено съоръжението. Природните материали, ползвани в миналото съществуват и сега. Дървесината за отделните съоръжения е различна. Големите коруби, които служат като тръби за протичане на водата, се правят от буков материал, който е нетраен и налага бърза подмяна.

„Колко години не са „пипани” водните съоръжения?“, задава риторичен въпрос арх. Мария Хлебарова и сама отговаря. „Много“.

Споделя, че са правени частични ремонти, в това число и с поставянето преди доста години на пластмасова тръба в една такава коруба, вероятно с цел да се подсили трайността. Тя не може да каже защо тогава е предпочетен този вариант, вместо да се постави нова автентична коруба. Предполага, че прословутите съкращения на персонал в институциите през 90-те години на ХХ век биха могли да бъдат някакво обяснение.

От 1991 до 2008 Мария Хлебарова е директор на резерват Боженци. Попадайки там, тя установява, че първите съкратени са хората от техническата поддръжка.

„Съвсем същото се е случило и в „Етър“. Препоръките бяха да се ползват хора от временната заетост. Но това не може да стане, тъй като те не са специалисти и не могат да извършват работа, за която трябва определена подготовка. Ако такъв човек не ти подпали огън в резервата, което се е случвало, не се знае какво друго може да стане. Изискват се умения, образование и специално отношение. Сега започнаха да се променят нещата. Но преди се казваше, че трябва да се свива щат и се махаха звената по поддръжка. Когато говорим за „Етър“, той трябва да се поддържа от хора, които разбират.“

Арх. Хлебарова смята, че подновените елементи на водни съоръжения няма да имат нужда от състаряване, а от традиционен начин на изпълнение, за да си стоят на мястото.

„Не можем да направим съвременно колело, съвременен долап. И в миналото никой не е състарявал подновените елементи. Това се случва по естествен път. Ще дам пример с една църква в Англия, която през вековете е поддържана много сериозно. Вече не се знае има ли и един елемент от времето, когато е създадена – толкова сериозна е поддръжката й. Но това не пречи тя да има автентичен вид. На Боженци един майстор казваше, че покривът трябва да се „пробутва“ всяко лято – да се качиш, да наместиш плочите.“

Днес водните съоръжения в музей „Етър“ имат проблеми, които не се виждат от пръв поглед. За почти всички посетители, освен за много тясно специализираните, те остават скрити. Арх. Хлебарова отново акцентира върху това, че след края на проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм” не очаква да види нищо по-различно от сега съществуващото, на което да е даден шанс за още доста години живот.

Тя оценява високо професионалния потенциал на дружеството, спечелило реализацията на тази дейност от проекта – Консорциум „ЕКСА СТРОЙ“ ДЗЗД. В техен плюс е, че имат опит в работата с наследството от миналото и дълги години са се задържали на пазара. Арх. Мария Хлебарова отчита, че всичко опира до конкретните специалисти, които изпълняват дейностите и от тяхното отношение към работата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица