Свържи се с нас

Култура

Стефан Добрев – габровецът, заснел града от дирижабъл

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, свързани с града ни и допринесли за развитието и оформянето на Габрово като център на богата просветна, културна и обществена дейност.

Свидетелство от Министерството на войната за награждаване с възпоменателен медал за участие Първата световна война ( 1915-1918 г.)

Стефан Ангелов Добрев е роден на 24 септември 1886 г. в Габрово в семейството на Ангел Добрев – търговец, лихвар, основател на първата фабрика за книжно-мукавяни изделия в Княжево, дарител на Габровското училищно настоятелство. На негово име наследниците му основават два фонда – За „Девическата гимназия” и за „Инвалиден дом” в Габрово.

 Снимка на Стефан Добрев, 1912 г.

До 15-годишен Стефан Добрев учи в Габрово, след което завършва Военно училище в София. Служи като подпоручик в Шумен за кратко време. Заминава да учи финанси и кредит в Берлин по настояване на баща си. При започване на Балканската война се завръща и участва в боевете на фронта.След това отново продължава следването си в Германия. При започване на Първата световна война отново е призован в армията като адютант на артилерийско отделение. В Държавен архив – Габрово се съхранява дневник на поручик Стефан Добрев, в който за периода от 13 септември 1915 г. до 22 февруари 1916 г. описва подробно маршрута на своето отделение и бойните действия, в които то взема участие.

Бележник на Стефан Добрев- юнкер от Военното на Негово Царско Височество училище – София, 2 апр. 1908 г.

„На 19-ти септемврий 1915 г. пристигнах въ гр. Дупница, а на 14 т.м. (октомври) подадохъ рапорт и се представих на началника на полка……При р. Вардар се завърза бой съ слаби сръбски части, които бяха скоро отблъснати. Към 5 ч. спряхме настъплението си, поради гъстата мъгла. Нощта прекарахме около огъня на позиция. На следния ден продължихме пътя си през с. Добрино и когато достигнахме височина 650 м. бяхме спрени от силни неприятелски части. Боя се завърза и ние (1 взвод на 5-а батарея) излязохме на позиция и открихме огън. Нощта прекарахме на позиция. На 15-ти водихме бой около 65м м височина. След обяд към 4 ч. сърбите със силни части се отказаха да обходят десния ни фланг, но благодарение, че пристигнаха навреме 2 дружини от 22 полк осуетихме този обход.”

През същата 1916 г. той осъществява първото прелитане с дирижабъл тип „Цепелин” над Габрово и прави снимки от летателния апарат на града и село Бичкиня (днес квартал на Габрово).

Стефан Добрев получава кръст за храброст и е повишен в чин капитан. След края на войната работи за кратко време в Търговска банка – София. Връща се в Габрово, като се занимава първо с представителство на американска фирма за готварски и отоплителни печки с газ, а след това търгува на едро с книжни и мукавяни изделия. Избран е в Управителния съвет на Книжно-мукавяната фабрика в София, където семейството му притежава акции.

Снимка на Стефан Добрев със семейството си, 1940 г.

В периода 1929 – 1932 г. е помощник-кмет по време на управлението на Илия Кожухаров в Габрово от името на Демократическата партия. Този период е изключително ползотворен, както за стопанското и културно развитие на града, така и за благоустрояването и здравните грижи. Поставена е статуята на Рачо Ковача в река Янтра, построени са халите, градската баня. Открити са паметникът на Свободата на връх Св. Никола (дн. вр. Шипка), Втора прогимназия „Неофит Рилски“, Земеделското училище, Водноелектрическата централа „Грамадата“, общинска аптека, назначен е общински лекар и е обзаведена амбулатория.

От 1932 до 1944 г. Стефан Добрев е председател на Ловно дружество „Сокол”. За един от най-големите активи на дружеството се счита Ловния дом, построен през 1934 г.

Жени се за Мария Иванова Аврамова, чийто род по майчина линия е от Бурмовите, неин чичо е Тодор Бурмов – първия министър-председател на България. Почива на 1 ноември 1950 г. в Габрово.

Въздушна снимка на Габрово, направена от дирижабъл тип „Цепелин” по време на Първата световна война, 1916 г.

Архивните документи на Стефан Добрев са предадени в Държавен архив – Габрово през 2001 г. от съпругата му Мария, със съдействието на Илия Габровски. По-късно са издирени допълнителни сведения от биографичен характер за Стефан Добрев, които са изпратени от сина му Ангел Добрев от Добрич. Заведени са във фонд № 764К и са достъпни за потребителите на архивна информация, а дневникът му от войната е дигитализиран и достъпен за ползване чрез Информационната система на държавните архиви.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт Отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Учителят Борис Митов редом до известните си братя

Published

on

През януари се навършват 155 години от рождението на Борис Стефанов Митов – български учител с над 40-годишна кариера, автор на учебници по естествена история, преводач на художествена и учебна литература, личност с богата културна и обществена дейност.

Снимка на Борис Митов, 1948 г.

Представител на един от най-известните артистични родове в края на XIX и началото на XX век, Борис Митов (1866 – 1956) остава в сянката на прочутите си братя живописци – Антон Митов и Георги Митов. Племенникът му Борис Митов, един от най-добрите български портретисти, по-късно добавя нова известност към името. В тази галерия от утвърдени български творци историята скромно споменава учителя Борис Митов като „втория брат“, „естественик“ или „първи популяризатор на идеите на дарвинизма у нас“.

Снимка на ученици от мъжката гимназия в Ст. Загора и сред тях Борис Митов, 1914/15 г.

Националният музей на образованието съхранява десетки материали, които разкриват приноса на Борис Митов към българското образование в продължение на 4 десетилетия – от 1884 до 1923 година. Богатството от учебна литература, документи, снимки, писма интересно се преплита в три лични фонда – на Борис Митов, на писателката Калина Малина (Райна Митова, снаха на Митов) и на Иван Радев (създател на първата детска забавачница и баща на Райна).

Снимка ученици от Втора Софийска прогимназия и сред тях Б. Митов и Райна Иванова Радева – Митова (Калина Малина)

Изключителен интерес представлява кореспонденцията на Борис Митов с различни частни издателства. Лаконични и делови, писмата (над 50) с книжарниците на Димитър Манчов и Христо Г. Данов, издателствата ,,Хемус” и ,,Слънце”, печатниците на Иван Г. Говедаров и ,,Труд” разкриват пътя за създаване на учебна литература – отговорности на автори, издатели и държава, възнаграждения и разпространение. Например през 1921 г. Митов като автор получава 10% от коричната цена на всеки продаден учебник.

Снимка от 50-годишния юбилей на Казанлъшкото педагогическо училище, 1933 г.

Кореспонденцията с Министерството на народното просвещение допълва информацията за Борис Митов (писмо от министър Тодор Иванчов за отпусната държавна помощ на Митов като студент в Лиеж, телеграма от министър Георги Живков за назначаване в Казанлъшкото педагогическо училище, телеграма от министър Константин Величков за преместване в Пловдивската мъжка гимназия). Позабравен от историята Борис Митов е високо ценен от съвременниците си.

Писмо от Министерството на народното просвещение до Борис Митов за рецензия на учебник по естествознание, 1922 г.

Проф. Александър Цанков, министър-председател и министър на просвещението, му отправя много искрени и топли думи по повод 35 години учителска дейност: „…На Министерството на народното просвещение е твърде приятно, че оценката, която то е давало на Вашата дейност в продължение на 35 години, се съвпада с оная, която се дава от обществото, от сегашни и бивши Ваши колеги, от многобройните Ви ученици, разпръснати из различните отрасли на духовната и материалната култура на страната. …На Министерството е добре известно Вашето трудолюбие, то познава и пряко и косвено Вашата редовност, точност и добросъвестност в изпълнение на службата си. Нему не е чуждо и онова възпитателно влияние, което Вие сте упражнявали върху питомците си с оная доброта и благост на душата, свойствена, за жалост, на малцина от днешните хора.“

Писмо до Борис Митов от книгоиздателство „Драган Манчов“ относно разпространението на учебник по естествознание.

Националният музей на образованието съхранява и учебниците на Борис Митов: „Животните от биологично гледище“ (1909), „Растенията от биологично гледище“ (1925), „Естествена история“ (1912), „Познание за човека, анатомия, физиология и хигиена на човешкото тяло“ (1926) и други.

Личният фонд на учителя се допълва от неговия внук. През 1980 година Борис Димитров Митов предава още материали на музея (според изричната заръка на майка си Калина Малина).

Борис Митов е роден през 1866 г. в Стара Загора в семейството на видния търговец хаджи Стефан х. Митов – основател на градското читалище и училищен настоятел. Детството му е изпълнено с много перипетии и важни събития. Борис става свидетел на Старозагорското и Априлското въстание, на боевете за Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 – 78). Настъплението на армията на Сюлейман паша и оттеглянето на руските войски на север отвеждат семейството му в Свищов. Там бащата възобновява търговската си дейност. По-големият брат Антон (известният живописец) започва работа в клона на книжарницата на Димитър Манчов, един от най-големите български издатели.

След войната семейството се завръща в Стара Загора, намира дома си изгорен и се настанява в една изоставена турска къща.

Учебници на Борис Митов

Борис Митов завършва четирикласно училище през учебната 1881/1882 година и отива да учи в Пловдивската гимназия. Там среща изключителни преподаватели – Петко Каравелов, Петко Славейков, Ян Мърквичка и Вацлав Добруски. В VI-ти клас е изключен от гимназията заради бунт срещу директора. Връща се в Стара Загора и става учител в класното училище.

През лятото на 1886 г. отива в Лозана, а през есента в Лиеж, за да учи естествени науки. Във Франция остава до 1889 г. – поради заболяване след пет семестъра се завръща в Стара Загора. Започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, където преподава 12 години.

В спомените си за казанлъшкия период Митов пише: ,,…Учителите трябва да работят за едно велико културно дело, да възпитат и дадат образование на редица поколения, да ги приготвят за нуждите на младата държава и за просветното и културно въздигане на народа“. В Казанлък се създава Ученолюбива дружина ,,Искра“ (днес читалище), където работят учителите по пеене Ангел Букорещлиев и Карл Йермарш, авторът на първата българска опера Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров. Швейцарецът Жак Фардел показва на гражданите гимнастически упражнения и основава туристическо дружество. Димо Мандаджиев урежда на покрива на училището метеорологична станция. Така постепенно ,,чрез музиката и гимнастическите игри, чрез публични сказки и театрални представления, чрез литературни четения, вечеринки и утра, казанлъшките граждани се пораздвижиха и малкия градец постепенно се променя и губи турския си ориенталски характер“.

В началото на XX век кариерата на Борис Митов продължава в Девическата гимназия в Стара Загора. Работи активно в Съюза на класните учители – член на управителния съвет, председател и делегат на съюзните конгреси.

Няколко години е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.

След 1914 г. семейството се премества в София. Борис Митов започва работа във Втора Софийска прогимназия, където завършва педагогическата си дейност.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Номинирайте събитие на Габрово в областта на културата за 2020-та година

Published

on

За пореден път в Габрово ще бъде отличено събитието на годината, събитието в областта на културата, докоснало сърцата на габровци. Конкурсът е своеобразен преглед на културния живот в общината и се провежда на два етапа.

В първия етап зрителите, слушателите и участниците дават предложения, като посочват събитията – театрални постановки, изложби, концерти и други, които според тях са били най-вълнуващи.

След това започва гласуването. Заради пандемията тази година няма да има кутии за събиране на предложенията, но е посочен телефон за тези, които не могат да се справят с изпращането на електронни съобщения.

Те могат да позвънят, или да изпратят съобщение. Или просто да помолят някой да го направи вместо тях. Предложенията ще се събират от 25 януари до 14 февруари на e-mail: buditelite@mail.bg или във Фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ и на страницата на „Клуб на будителите“ Габрово. Както и на телефон 0878825642 .

Гласуването за номинираните събития ще продължи от 15 февруари до 8 март по същия начин. Вотът на публиката и журито ще определи събитието на Габрово в областта на културата за 2020 година.

Макар, че около половин година през 2020-та не беше възможно да се провеждат събития с публика, годината има своите постижения. Културните институти, организациите, читалищата и творците не спряха да работят по своите проекти и дори предизвикателството на вируса ги направи по-изобретателни и нестандартни.

Предстои да ги оценим. Дори да не станат победители в конкурса, те ще получат наградата на зрителите, които са ги номинирали.

Наградата ще бъде връчена на церемония в края на март, в зависимост от мерките – на живо, или онлайн.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Литературен конкурс на тема #сМАРТистории

Published

on

Областният управител на Габрово обяви Литературен конкурс на тема #сМАРТистории. Целта на надпреварата е да насочи вниманието на учениците към художественото творчество. Да провокира въображението им към писане на кратки истории, които могат да бъдат вдъхновени от настъпващата пролет, от традиции и обичаи или от „виртуалната реалност“. Да даде възможност за творческа изява.

Конкурсът е насочен към ученици от 5 до 12 клас. За участие в конкурса се допускат творби с обем до 1 стандартна машинописна страница.

Критериите за оценка са:

– Да отговаря на темата, по начин интерпретиран от участника;
– Оригиналност и творчески подход;
– Убедителност и въздействие;
– Езикова и стилистична култура;
– Художествено майсторство

Материалите се изпращат по електронен път на електронна поща: pr@gb.government.bg, или на хартиен носител на адрес: 5300 Габрово, пл. Възраждане 5, Областна администрация – Габрово, задължително придружени от информация за участника – две имена, възраст, телефон и имейл за връзка.

Оценяването на всички получени творби ще се извърши от петчленно жури в състав: представители на Областна администрация – Габрово, Регионално управление на образованието – Габрово, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, литературен сайт „Тетрадката“ и поетесата Елена Христова.

Крайният срок за изпращане е 22 февруари. Обявяването на резултатите и награждаването на отличените на Първо, Второ и Трето място творби е насрочено за 1 март.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица