Свържи се с нас

Култура

199 рецепти предлага „Българският код за вкусно“

Най-новото издание на музей „Етър“

Published

on

„Българският код за вкусно“ – най-новото издание на музей „Етър“, излезе в началото на ноември 2020 година. Книгата е достъпна за безплатно четене в интернет, като до нея се стига чрез сайта на музей „Етър“ – etar.bg или направо от линк – shorturl.at/aiBHK „Българският код за вкусно“ съдържа 199 рецепти – записани, съхранени, представени на кулинарни фестивали и конкурси.

Основен принос за изданието има етнографът на музея Величка Илиева, дългогодишен изследовател и пазител на българските традиции. Уредникът Дамян Христов е съставил, редактори са Ваня Донева и Бояна Пенчева, а дизайна е на Мирослав Живков.

В книгата „Българският код за вкусно“ са включени 199 рецепти за ястия, подходящи за делник и празник. Те са събирани и обработвани при теренни проучвания, на кулинарни фестивали и конкурси, организирани през годините в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ с цел да се издирят, съхранят и популяризират забравени рецепти от местната кухня.

За улеснение на читателите в кулинарното пътешествие са подготвени показалци – географски, тематичен и за кухненските мерки.

Съставителите предлагат подбрано месечно меню под формата на „Рецепти за трапезата в делник и празник“, съобразени със сезонното хранене, и „Традиционни празнични ястия“, свързани с източноправославния календар. Един от редакторите, Ваня Донева, пише към предговора на книгата:

„Храната е не само средство за оцеляване на човешкия организъм, тя е източник на информация, която стига до гените и определя физиологията. Чрез нея се заздравяват връзките в общността, създават се социални контакти.

В делниците на масата най-добре се усеща ароматът на домашните гозби, приготвени по стари рецепти. Семейството споделя случки и емоции, а топлината и уютът на дома придават положителен заряд на храната.

В обредите, свързани с починалите, чрез нея се изразява почит и смирение. Празничните традиции са важни и колкото по-значим е моментът, толкова по-красив и изпълнен с емоции е ритуалът по подготвяне на трапезата.

Храната изгражда българския код за вкусно. Опитайте и споделете!“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

„Портали към тишината“

Published

on

Галерия „Видима“ представя изложбата живопис на Александър Алексиев – Хофарт, която ще бъде последна за тази година.

Събитието ще се състои днес, 1 декември, от 16.00 ч. до 18:30 ч. на 01.12.2020 г. Жителите и гостите на Севлиево ще имат възможност да се запознаят с творчеството на Александър Алексиев – Хофарт: художник, доктор-изкуствовед, композитор и бивш музикант.

Александър Алексиев-Хофарт е роден през 1960 г. в Плиска, България. Завършва Художествената академия в София през 1992 г. – специалност живопис – в курса на проф. Петър Михайлов и проф. Андрей Даниел. Член е на Съюза на българските художници от 1994 г.. „Хофарт/Hoffart“ е негов творчески псевдоним.

Като художник А. Хофарт работи предимно в областта на традиционната реалистична живопис и реализира търсения в широк диапазон от портрет и голо тяло, многофигурна батална композиция, пейзаж и натюрморт. Най-известните му платна са „Аспарух преминава р. Дунав“ и „Тервел разбива арабите“.

Участва в множество общи изложби, предимно в София, а самостоятелните му изяви освен в България, са основно в Япония (Токио) през 1995 г. и в САЩ (Ню Йорк, Бостън, Роуд Айлънд) в края на 90-те години. Много от платната, които ще бъдат изложени в галерия „Видима“ са рисувани специално за тази изложба.

Почитателите му ще могат да оценят както прецизния подход в изпипаните до ниво на пленерен реализъм златни есенни пейзажи, така и едно малко художествено бягство от реалността – творбите от цикъла „Дух и материя“, провокирани от авторски фантазии, митове и сюрреалистични алегории.

Картините на автора са ценни не само с дисциплината на колорита и с ювелирното майсторство, на което е подчинена йерархията на детайлите, а най-вече със своето цялостно въздействие върху съзерцаващия ги.

Пред неговите платна, душата му забързва към съпреживяване с мотива. Фактът, че се намираме в галерия някак изостава пред силата на художественото внушение и уловеното природно въздействие. Усещането е, че стъпваме по мокрите есенни листа, вдишваме чистия и влажен въздух, влизаме в миговете от тишина, в регистрите от впечатления и чувства.

Морската тема тук присъства, подсказвайки сантименталната връзка на автора с Варна от ученическите години. Пейзажните мотиви ни пренасят последователно на морския бряг, на брега на езерото, на брега на реката, в репертоара на следобедно слънце.

Преживяването напомня на дълбока медитация. В момента, в който зрителят се изправи пред платната от цикъла „Дух и материя“, настъпва мигновена трансценденция, която трудно може да бъде описана с думи, защото внушенията са по-скоро архетипни. В тях има едва уловими „ембрионални“ състояния от митологични поводи.

Този цикъл провокира, въвежда в зона, отвъд удобните клишета на обозримия свят от цивилизационни ценности, с които сме свикнали. Като че ли речникът ни е недовършен и ние сме лишени от опорната си точка, но подсъзнателно навлизаме в този магичен свят с доверието на дете, хванато за ръчичката.

Изложбата е интересна със своята неочакваност от авторско позициониране, може би, защото има нещо ретроспективно. Тя включва в себе си и картини от различни етапи на художника, зад които стоят различни биографични акценти. Освен живописец, Александър Хофарт е изследовател в областта на най-древната българска история, старата астрална религия и предхристиянското изкуство на българите.

През 2001 г. излиза от печат първата му книга „Изгубените кодове на древните българи“, посветена основно на проблематиката около Мадарския конник и Именника на прабългарските владетели. През 2004 г. е издадена втората му книга „От звездите към кръста“, третираща въпросите за древния звезден възглед на българите и прехода към християнската морална норма.

През 2009 г. излиза монографията му „Митраизмът и древните българи“. В нея се проследява влиянието на някои сакрални представи от древноиранския свят (в качеството на културен субстрат), рефлектиращи в древнобългарската ритуалност.

Александър Хофарт защитава успешно дисертация върху ранносредновековното прабългарско изкуство през 2018 г. В настоящият момент подготвя издаването на книга, базирана на дисертационния му труд, което може да бъде повод за още срещи с автора.

Откриването на изложбата ще се проведе в часовете 16:00-18:30 ч., с цел да се избегне струпването на големи групи от хора. Носенето на маски е задължително и ще се допускат само по няколко души едновременно.

Посетителите ще имат възможност да се насладят на изложбата в уютната обстановка на галерия „Видима“, сгряваща чаша червено вино и приятната компания на автора.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Училище за коледари“ – онлайн обучение на музей „Етър“

Published

on

Започнаха снимките на тазгодишното „Училище за коледари“ – една от утвърдените инициативи на музей „Етър“. С оглед ситуацията през 2020, обученията се провеждат онлайн.

Всяко от трите видеа може да гледате на 7, 14 и 21декември. Следете страницата на музея във Фейсбук и останалите информационни канали – сайт, блог, канал в Youtube.

Обученията се провежда от хореографа Олег Цонев и от Даниел Стоянов.

Оператор е Виолета Янева – координатор на събитията в музей „Етър“, а режисьор е Светлозар Тодоров – ръководител на отдел „Културен мениджмънт“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

На три морета в декадите на реалността

Последна премиера за 2020 година на Габровския театър.

Published

on

Габровският драматичен театър кани зрителите на последната си премиера за 2020 г. Събитието ще се състои на 11 декември 2020 г. от 19.00 часа на голяма сцена, където трупата ще представи най-новата постановка на режисьора Васил Дуев-Тайг ̶ „Иванка Курвоазие на три морета“. Спектакълът е направен по текстове на Иванка Курвоазие, а сценичната им адаптация е дело на режисьора.

Ден по-рано, на 10 декември, от 19.00 часа на голяма сцена ще се проведе открита репетиция с публика, която се превърна в своеобразна традиция за габровските театрални премиери. Всички представления ще се състоят при пълно спазване на противоепидимичните мерки. Между зрителските места ще бъде осигурено отстояние от 1.5 метра. Публиката ще бъде допускана в салона, само ако носи предпазни маски за лице. На входа на театъра ще има средства за лична дезинфекция на зрителите преди да влязат в салона.

В спектакъла участват актьорите Силвия Боева, Адриана Димова, Магдалена Славчева, Тони Христова и Найден Банчевски. Музикалното оформление е направено от режисьора, като е използвана музика от 90’те години на XX век, както и авторска музика от Ян Руменин. Публиката го познава като творец от работата му с режисьора Петринел Гочев по седем негови постановки. Между тях са култовите „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство – Отшелника“ и „Свекърва“ – продукции на ДТ „Рачо Стоянов“, както и представленията на Народния театър „Майстори“ и „Тигърът“. Хореографията е поверена на Светлана Цвяткова, която направи хореографията на габровските спектакли „Свекърва“ и „Под игото – 1894-та“ на Петринел Гочев.

Постановката „Иванка Курвоазие на три морета“ е амалгама между политическа сатира, хаплива самоирония и откровена равносметка за живота и всичко, което ни се случва докато си правим други планове. Тя е необясним блян по любовта, която сънувахме, но така и не изживяхме. Затова сегашното влюбване ни изглежда истинско като библейско откровение. Това е спектакъл за времето, когато бяхме млади, но искахме да сме големи.

За времето, когато осъзнахме, че младостта стана далечна спирка от забравен маршрут, а спомените са повече от броя на годините ни. За времето преди и след деветдестте, когато зачеркнахме илюзорното обещание за социалистическо бъдеще, но се впуснахме в илюзията, че ще построим бързо демократично настояще. Тук ще чуете кратък летопис на прехода, който реши всичко като постави съдбите на много хора на изпитание, но без да осъществи основната си цел – за истински и смислен преход. Ще се върнете в спомените за диско хегемонията, яростно заменена от техно партита, детронирани от всеобхватния метеж на турбофолк асове и диви.

С „Иванка Курвоазие на три морета“ ще преминете през тридесетилетието на прехода като в незапомнен миг от вечността. Декадите реалност ще профучават като пътни знаци, докато стигнете до своите три морета в океан от спомени, мечти и обещания. С този спектакъл режисьорът Васил Дуев-Тайг ще ви накара да се вгледате в живота като в най-добрия капитал, с който някога ще разполагате.

Следващото представление на „Иванка Курвоазие на три морета“ на габровска сцена ще бъде на 17 декември 2020 г. от 19.00 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица