Свържи се с нас

Култура

Габрово има голям културен потенциал

Смятат представители на Гьоте-институт и на Френския институт в България.

Published

on

Културата на Габрово е интересна и за нейното развитие има перспективи, смятат две представителки на институции с тежест във Франция и Германия, които посетиха българската столица на хумора и сатирата. Поканата и осъществяването на визитата бяха подсигурени от Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата.

Ирина Петреску работи към Френския институт в България. Тя е аташе по културните въпроси. Марина Лудеман е директор на Гьоте-институт в България. Разговорът се проведе при гостуването на двете в „Етър”, преводът от френски е на проф. д-р Светла Димитрова, директор на музея.

Това е първото им посещение в Габрово от такъв характер, вярват, че няма да е последното. Според тях градът е интересен и с голям потенциал. И Марина Лудеман, и Ирина Петреску казват, че с посещението си в региона искат да опознаят актьорите в сферата на културата и да създадат дългосрочни контакти.

Смятат, че професионалистите, свързани с културата тук са много активни и дават за пример Музея на хумора и сатирата. Марина Лудеман и Ирина Петреску споделят, че са обнадеждени от срещата с кмета на Габрово Таня Христова, в разговор с която са обсъдили възможностите за сътрудничество.

„Локалните културни политики са много важни. Когато местната власт има желание да ги развива, нещата се случват. Затова желанието на всеки един кмет да работи в тази посока е много важно”, споделят те впечатлението си от срещата с Таня Христова.

След разговора с нея Ирина Петреску и Марина Лудеман са уверени, че сътрудничеството ще има положителен резултат. Могат ли чужденците – французите и немците например, да разберат българската култура? Ирина Петреску е напълно убедена в положителния отговор на този въпрос. Тя дава за пример рядкото явление една страна да се представи с две гостуващи изложби в музей Лувър, както стана с България. Марина Лудеман и Ирина Петреску са убедени, че трябва да създават мостове между различните култури и условия за свободното им преминаване.

От българска гледна точка и Франция, и Германия изглеждат като места, където са създадени огромни като значение културни наследства. България е една малка страна, но с много богата история, отчитат Ирина Петреску и Марина Лудеман.

„България може да е малка страна, но с богатата си история впечатлява и оставя следи. По време на посещението на Бузлуджа си говорихме, че може би там се намира най-големия паметник в Европа.” Какво да правим с историята и как да я показваме на света – за това са разговаряли Маргарита Доровска, Ирина Петреску и Марина Лудеман, провокирани от посещението си на Бузлуджа, където наскоро Музеят на хумора и сатирата имаше изява. По-късно, при гостуването си в „Етър”, те продължиха темата.

Габрово има два впечатляващи музея – на хумора и сатирата и „Етър”, които представят историята по различен начин, отчитат Ирина Петреску и Марина Лудеман. Бузлуджа е интересен модел.

Създаден да представи възхода и доминацията на една политическа идеология, отречен от противниците й след падането на комунистическия режим, години наред този монумент е повод за разделение в обществото. Дали в наши дни културния продукт Бузлуджа не е повод ние – българите, да оставим времето да го разруши, тъй като нямаме еднозначно отношение към епохата, в която е построен? И чрез самоунищожението му да се предпазим от даването на очевидно трудни за обществото ни отговори? Защото нищо не е само добро или само лошо. Просто понякога едното преобладава над другото. Смятат ли Ирина Петреску и Марина Лудеман, че културата и дейците й могат да бъдат основен двигател в намирането на място на паметниците от миналото в съвременността?

И двете споделят, че в наши дни в целия свят е актуална темата какво да се прави с такива паметници. Не е само Бузлуджа. Днес има съвсем друга гледна точка към тези паметници. Не става въпрос само за създадените във времето на комунизма, а и за тези от по-стари времена. В някои държави има движения, които прокламират не да ги разрушим и по този начин уж да забравим историята, а да работим с тях и да ги изследваме. Това прави Музеят на хумора и сатирата.

Изследването дава възможност да се познава историята и да има критично поведение спрямо историческите факти. Във Франция има дисциплина за монументалното изкуство. Наблюдава се регулярно желание да се реставрират, консервират и използват отново историческите паметници. Това могат да са паметниците, свързани с държавата, с индустрията, които имат стойност. Марина Лудеман и Ирина Петреску смята, че на Бузлуджа може да се гледа като на архитектурен паметник, който има една извънредно странна форма. Белязан е политически, но това е част от историята.

Съветът на Ирина Петреску и Марина Лудеман е да се интересуваме от паметниците като от културни образци, да даваме възможност на значими личности от различни области да се изказват за тях. Така ще бъдат провокирани и чуждестранни специалисти, които се интересуват от темата. Това отваря за българите голяма перспектива, убедени са Ирина Петреску и Марина Лудеман.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор

Published

on

Младият певец Никълъс Александър Мак Доналд от музикалната школа “Wild Sound” към читалище “Будителите 2017” – Габрово, с вокален педагог Зора Колева, завоюва първо място и спечели купа на XIII Международен фестивал на изкуствата “Морско конче”, провел се в Обзор.

С впечатляващо сценично присъствие и блестящо вокално изпълнение на песните „Болката от ляво“ на Васил Найденов и „I’m Still Standing“ на Елтън Джон, Никълъс впечатли международното жури и публиката.

Фестивалът събра над 200 участници – вокални и танцови изпълнители от България, Грузия, Естония и Украйна. Компетентното жури бе с председател Румяна Иванова и членове Мила Пендичева, Красимир Янкулов и Александър Ромалийски от Украйна.

Зареди още

Култура

Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново

Published

on

Тази събота, 5 юли, от 11.00 часа, в храма „Свети Никола“ в Дряново ще се състои тържествен концерт на мъжкия хор към храм „Успение на Пресвета Богородица” – Габрово и мъжкия хор към храм „Св. Троица” – Габрово.

Събитието се осъществява със съдействието на Архиерейско наместничество – Дряново и е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор – строител, които се организират от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерство на културата.

Преди концерта, от 09.00 часа, в църквата ще бъде отслужена Света литургия. Не е случайно, че музикалното събитие ще се състои именно в храма „Св. Никола“ – едно от най-значимите архитектурни постижения на възрожденския майстор Колю Фичето.

Построен през 1851 г., храмът е сред трите запазени негови обекта в родния му град. Именно тук той проявява своя собствен архитектурен почерк и създава един от шедьоврите си.

Обявен за паметник на културата от национално значение, храмът „Св. Никола“ е и една от най-посещаваните забележителности на територията на община Дряново.

Зареди още

Култура

Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО

Published

on

XVII Годишна конференция на творческите градове към ЮНЕСКО се проведе във френския град Сент Гратиен на 23 и 24 юни 2025 година. Габрово е част от тази организация, благодарение на съхраненото в музей „Етър“ културно наследство. Зам-кметът по културата Невена Минева, Велимира Христова, главен експерт в Община Габрово и Тихомир Църов от екипа на музей „Етър“ участваха в световния форум.

Невена Минева се включи в панела на местните власти и представи визията на Габрово за култура и устойчиво развитие. „Габрово, определен за Творчески град на занаятите и народното изкуство през 2017 година, възприема културата като стратегически фактор за устойчиво градско развитие. Нашата ангажираност е в пълно съответствие с Манифеста от Брага, който призовава културата да бъде самостоятелна цел в глобалната програма за развитие след 2030 година. Активно интегрираме културни политики на местно и международно ниво, насърчавайки творчество, приобщаване и устойчивост“, заяви зам.-кметът на Община Габрово по време на своята презентация.

Невена Минева сподели конкретни действия и политики в областта на културата, провеждани от местната власт в Габрово. Има ясен стремеж към подобряване на културната инфраструктура – инвестиции в креативни хъбове, музеи и обществени пространства, които стимулират артистичното изразяване. Реализират се програми за участие на общността – инициативи, които насърчават културното включване и гарантират достъп за всички граждани. Обособяват се зелени културни пространства, които са устойчива градска среда, интегрираща културата с екологичното мислене.

Що се отнася до международното сътрудничество и прилагането на Манифеста от Брага, по думите на Невена Минева, Габрово активно участва в мрежата творчески градове на ЮНЕСКО, като си сътрудничи с други творчески градове от цял свят, обменя добри практики и работи по съвместни проекти. Оказва се подкрепа за културните права, дигиталните иновации и културните политики с екологична съзнателност.

Зам.-кметът на Община Габрово смята, че се засилват партньорствата с европейски градове в подкрепа на културната дипломация. Пред участниците в международния форум Невена Минева обяви, че Габрово официално издига кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2032 година.

„Тази инициатива носи значителни социални, културни и икономически ползи. Тя насърчава градското обновление, подобрява образа на града, повишава международната му видимост и подкрепя туризма. Но тя също така има и важен социален ефект, чрез програми за достъпност и междукултурен диалог. Кандидатурата ни предлага възможност да подчертаем уникалната идентичност на Габрово, да засилим културния сектор и да осигурим дългосрочно положително въздействие.“

Невена Минева цитира думи на кмета на Габрово Таня Христова, че кандидатурата не е просто събитие, а дългосрочна стратегия с трансформиращ ефект.

Тихомир Църов, журналист и ПР на музей „Етър“, представи Международния панаир на традиционните занаяти, който през 2025 година се провежда за 19 път. Акцент в презентацията бяха майсторите, които се очаква да пристигнат от Креативните градове от мрежата на ЮНЕСКО.

Между 6 и 8 септември в „Етър“ се очакват над 50 занаятчии от три континента. Тихомир Църов припомни, че през 2017 и 2018 година в Международния панаир взема участие проф. Лейла Адам от Судан, която представи местни техники за създаване на съдове от глина. В следващите издания се представят занаятчии от Южна Африка, Бразилия, Египет и Китай.

Интересът към презентация бе видим, като бе заявено желание за създаване на нови и затвърждаване на вече съществуващи контакти и обмяна на занаятчии по време на форуми в различни части на света – Малайзия, Южна Африка, Нигер, Италия и др. По време на Годишната среща бе отделено специално внимание на внедряването на Изкуствен интелект в създаването на културен продукт.

По време на последното пленарно заседание бе обявено, че мароканския град Есауира ще бъде домакин на годишната среща на Мрежата през 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица