Култура
Габрово има голям културен потенциал
Смятат представители на Гьоте-институт и на Френския институт в България.
Културата на Габрово е интересна и за нейното развитие има перспективи, смятат две представителки на институции с тежест във Франция и Германия, които посетиха българската столица на хумора и сатирата. Поканата и осъществяването на визитата бяха подсигурени от Маргарита Доровска, директор на Музея на хумора и сатирата.
Ирина Петреску работи към Френския институт в България. Тя е аташе по културните въпроси. Марина Лудеман е директор на Гьоте-институт в България. Разговорът се проведе при гостуването на двете в „Етър”, преводът от френски е на проф. д-р Светла Димитрова, директор на музея.
Това е първото им посещение в Габрово от такъв характер, вярват, че няма да е последното. Според тях градът е интересен и с голям потенциал. И Марина Лудеман, и Ирина Петреску казват, че с посещението си в региона искат да опознаят актьорите в сферата на културата и да създадат дългосрочни контакти.
Смятат, че професионалистите, свързани с културата тук са много активни и дават за пример Музея на хумора и сатирата. Марина Лудеман и Ирина Петреску споделят, че са обнадеждени от срещата с кмета на Габрово Таня Христова, в разговор с която са обсъдили възможностите за сътрудничество.
„Локалните културни политики са много важни. Когато местната власт има желание да ги развива, нещата се случват. Затова желанието на всеки един кмет да работи в тази посока е много важно”, споделят те впечатлението си от срещата с Таня Христова.
След разговора с нея Ирина Петреску и Марина Лудеман са уверени, че сътрудничеството ще има положителен резултат. Могат ли чужденците – французите и немците например, да разберат българската култура? Ирина Петреску е напълно убедена в положителния отговор на този въпрос. Тя дава за пример рядкото явление една страна да се представи с две гостуващи изложби в музей Лувър, както стана с България. Марина Лудеман и Ирина Петреску са убедени, че трябва да създават мостове между различните култури и условия за свободното им преминаване.
От българска гледна точка и Франция, и Германия изглеждат като места, където са създадени огромни като значение културни наследства. България е една малка страна, но с много богата история, отчитат Ирина Петреску и Марина Лудеман.
„България може да е малка страна, но с богатата си история впечатлява и оставя следи. По време на посещението на Бузлуджа си говорихме, че може би там се намира най-големия паметник в Европа.” Какво да правим с историята и как да я показваме на света – за това са разговаряли Маргарита Доровска, Ирина Петреску и Марина Лудеман, провокирани от посещението си на Бузлуджа, където наскоро Музеят на хумора и сатирата имаше изява. По-късно, при гостуването си в „Етър”, те продължиха темата.

Габрово има два впечатляващи музея – на хумора и сатирата и „Етър”, които представят историята по различен начин, отчитат Ирина Петреску и Марина Лудеман. Бузлуджа е интересен модел.
Създаден да представи възхода и доминацията на една политическа идеология, отречен от противниците й след падането на комунистическия режим, години наред този монумент е повод за разделение в обществото. Дали в наши дни културния продукт Бузлуджа не е повод ние – българите, да оставим времето да го разруши, тъй като нямаме еднозначно отношение към епохата, в която е построен? И чрез самоунищожението му да се предпазим от даването на очевидно трудни за обществото ни отговори? Защото нищо не е само добро или само лошо. Просто понякога едното преобладава над другото. Смятат ли Ирина Петреску и Марина Лудеман, че културата и дейците й могат да бъдат основен двигател в намирането на място на паметниците от миналото в съвременността?
И двете споделят, че в наши дни в целия свят е актуална темата какво да се прави с такива паметници. Не е само Бузлуджа. Днес има съвсем друга гледна точка към тези паметници. Не става въпрос само за създадените във времето на комунизма, а и за тези от по-стари времена. В някои държави има движения, които прокламират не да ги разрушим и по този начин уж да забравим историята, а да работим с тях и да ги изследваме. Това прави Музеят на хумора и сатирата.
Изследването дава възможност да се познава историята и да има критично поведение спрямо историческите факти. Във Франция има дисциплина за монументалното изкуство. Наблюдава се регулярно желание да се реставрират, консервират и използват отново историческите паметници. Това могат да са паметниците, свързани с държавата, с индустрията, които имат стойност. Марина Лудеман и Ирина Петреску смята, че на Бузлуджа може да се гледа като на архитектурен паметник, който има една извънредно странна форма. Белязан е политически, но това е част от историята.
Съветът на Ирина Петреску и Марина Лудеман е да се интересуваме от паметниците като от културни образци, да даваме възможност на значими личности от различни области да се изказват за тях. Така ще бъдат провокирани и чуждестранни специалисти, които се интересуват от темата. Това отваря за българите голяма перспектива, убедени са Ирина Петреску и Марина Лудеман.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.
Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.
За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.
В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.
Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.
Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.


-
Любопитнопреди 7 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 7 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 6 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 7 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 2 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 4 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 6 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“
-
Културапреди 4 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята












