Свържи се с нас

Култура

Илия Илиев – учител по призвание и родолюбец по душа

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, организации и сдружения, включително не толкова популярни и познати на обществото, но тясно свързани с града ни и допринесли за неговото развитие. Една такава личност е Илия Илиев – габровски учител и общественик от близкото минало.

снимка на Илия Илиев, б. д.

Илия Иванов Илиев е роден на 22 октомври 1903 г. в с. Вуевци (днес кв. Войново). Семейството е бедно и многочленно, бащата Иван Иванов се занимава със земеделие и като допълнителен занаят – с грънчарство. Илия Илиев получава първоначално образование в родното си село, а прогимназиално – в Габрово. За да помогне за издръжката си по време на своето обучение в Габрово в тежките години на Първата световна война и след нея, той работи в тухларската фабрика, както и на други места в града. Завършва Априловска гимназия през 1923 г. и същата година започва да преподава История и География. До 1924 г. е учител в с. Бъзън, Русенско, след което се завръща в с. Вуевци и работи там до 1942 г. През следващите години е учител последователно в с. Долно Врановци, Велешка околия (днес в Република Северна Македония), отново в с. Вуевци, в габровските училища „Петър Падалски“ и „Васил Левски“, и в с. Белица (днес с. Илинденци), Благоевградско. В периода от 1950 до 1956 г. е заместник-директор на Априловска гимназия, от 1960 г. до пенсионирането си работи като инспектор в отдел „Народна просвета“ на Общински народен съвет – Габрово.

Освен на учителската професия, Илия Илиев е отдаден и на активна обществена дейност, като читалищен и кооперативен деятел в с. Вуевци, общински съветник в с. Поповци (1935-1937 г.), активист на габровския Български червен кръст и член на Туристическо дружество „Узана“ от 1937 г. Илия Илиев е председател на Районния комитет на профсъюза на работниците по просветата и печата и на просветата и културата в града.

Директорът Цвятко Ковачив и зам. директорът Илия Илиев наблюдават работата в електролаборатория в Априловска гимназия, 1954 г.

Интересът на Илия Илиев към изучаване историческото минало се проявява още от началото на професионалната и читалищната му дейност. Той е един от инициаторите за създаване на читалището в с. Вуевци, което е открито на 25 декември 1925 г. и първи негов председател. През 1926 г. в Габрово се създава първият в страната Околийски читалищен съюз. Негов председател е директорът на библиотека „Априлов – Палаузов“ Петър Стоев, а секретар е Илия Илиев. Читалищният съюз отпуска на всички читалища в околията книги, в това число и в с. Вуевци и така се поставя началото на читалищната библиотека. Като председател на Народно читалище „Светлина“ в родното си село, той пише на д-р Петър Цончев, с когото се запознават при случайна среща през есента на 1926 г. По време на разговора им д-р Цончев забелязва искрения интерес на младия учител към изучаване историята на родния край. Той пише писмо – отговор до Илия Илиев на 4 юни 1927 г., в което посочва, че изпраща като подарък за читалището книги, между които и своя труд „Из стопанското минало на Габрово“ и дава ценни насоки за бъдещата му изследователска дейност. Д-р Петър Цончев насърчава Илиев да работи за проучване миналото на Габрово и габровския край, като отбелязва, че: „Основно и всестранно изучаване на народния ни живот във всичките му прояви: изучаване миналото и настоящето, като основа на бъдещето трябва да бъде задача за всеки интелигент, а не натрапен товар”. Д-р Цончев смята, че със създаването на читалища в почти всички селски общини в Габровско ще настъпи промяна в просветното дело, която може да допринесе за изучаването на габровския край чрез интелигенцията начело на читалищата. Затова призовава Илия Илиев да започне изследване на родния си край, като записва всички събрани данни в два раздела – един за история и археология, и един за етнография, фолклор и др. Следвайки съветите на д-р Петър Цончев, Илиев започва проучване на историята на родното си село и изследва всеки факт внимателно. Резултат от краеведската му работа е монографията за с. Вуевци „Един кът от моята родина”, наречена от него „историко-географски очерк”. В нея освен данни за историческото минало и географското местоположение на селото са описани народни обичаи и празнични обреди, народни песни и пословици, някои особености на местния говор. Представени са сведения за поминъка, развитието на занаятите, участието на местното население във войните за национално освобождение, в Сръбско-българската, Балканската, Първата и Втората световни войни. За своята работа авторът казва: „…Ако тези, които четат скромния мой труд,…обогатят познанията си и съхранят в сърцата си неща от нашето минало, ще бъда много благодарен и признателен.“ С написването на монографията Илиев разкрива искрената си любов към родното място и родината, а също така счита, че по този начин изпълнява поръките на д-р Петър Цончев.

Част от писмо от д-р Петър Цончев до Илия Илиев, 1927 г.

За своята активна общественополезна дейност Илия Илиев е отличен с „Народен орден на труда“ – II степен, орден „Кирил и Методий“ – I степен, медали 25 и 30 години „Народна власт“, почетна значка на профсъюзите и др. Илиев сътрудничи и на Държавен архив – Габрово за събиране на документи от личен произход до смъртта си на 27 януари 1988 г. Документите му се съхраняват в личен фонд на негово име в архива. Сред документалните материали интерес представляват негови доклади за годишнини и юбилейни чествания от важни събития, беседи по въпроси за възпитанието на децата, лекции за особеностите на детската психология и за отношенията възпитател – възпитаник, разработки на уроци по история и география, публикувани в списанията „Педагогическа практика“ и „Българско училище“ (1936-1938), снимки от с. Вуевци и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева, гл. експерт отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Рекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“

Published

on

С празнично настроение, усмивки и заслужени отличия Исторически музей – Дряново отбеляза днес, 1 юни – Международния ден на детето, като награди победителите в петото издание на Националния конкурс „Преминал майстор през земята“.

Тазгодишното издание на надпреварата, организирана от ИМ – Дряново и Община Дряново, отбелязва рекорден интерес. Близо 500 участници от страната и чужбина се включиха в съревнованието със свои творби в четирите конкурсни раздела: рисунка, макет, кратко видео и литературни произведения, разпределени във всички възрастови групи.

Тържествената церемония по награждаването се състоя в дряновския исторически музей, който още от входа посрещаше своите гости с празнична атмосфера. Всеки прекрачил прага му премина под специално украсена с балони арка, а домакините се бяха погрижили още и за сладка почерпка на всички присъстващи. В духа на празника грамота за участие получи всеки един участник в конкурса.

Събитието се организира за пета поредна година в партньорство с Областна администрация – Габрово, Архиерейското наместничество в Дряново и Камарата на строителите в България чрез Областното ѝ представителство в Габрово. Сред официалните гости на церемонията бяха заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева, заместник областният управител на област Габрово Андрей Николов и председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово Пламен Петров, които връчиха отличията на победителите във всяка от категориите.

Приветствие към участниците отправи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново. Той поздрави децата и младежите по случай Международния ден на детето и им благодари за вдъхновението, таланта и усърдието, вложени в творбите. „Днес празнуваме не само Деня на детето, но и силата на детското въображение и творческия дух. За мен всеки участник в конкурса е победител, защото е вложил сърце, знания и уважение към делото на Майстор Колю Фичето“, подчерта Христов.

Заместник-кметът Диляна Джеджева също поздрави участниците, като им пожела слънчево, весело и безгрижно лято. Тя ги насърчи и занапред да бъдат част от конкурса „Преминал майстор през земята“, припомняйки значимото място, което надпреварата вече заема.

„Чрез творбите на децата откриваме колко талантливи и трудолюбиви са те. Колко много знания и умения са натрупали и показали, а това, което обединява всички участници, е уважението, преклонението и любовта към Майстор Колю Фичето. Неговата личност ни обединява, учи ни, вдъхновява ни и ни събира, подобно на мостовете, които строи. Нашият конкурс е своеобразен мост между поколенията, пренасяйки знания, ценности, красота, мисли и идеи към отсрещния бряг“, сподели от името на организаторите Гергана Симеонова.

Творбите бяха оценявани от компетентно жури, обединило представители на институции партньори и на творческата общност: Михаела Стоянова (Областна администрация – Габрово), Николай Карагьозов (Община Дряново), Отец Георги Йорданов (Архиерейско наместничество – Дряново), доц. д-р Светла Ракшиева (ИЕФЕМ – БАН), художникът Антон Антонов, Гергана Симеонова и д-р Венелин Бараков (Исторически музей – Дряново), поетесата Цонка Христова и поетът и учителят по БЕЛ Павлин Ботев.

Именно Павлин Ботев подчерта забележително високото ниво на получените творби и с пиетет зачете паметта на дряновската поетеса Теодора Ганчева, чието стихотворение носи конкурсът като свое мото.

В края на церемонията в залата за временни гостувания беше открита изложба с отличените творби от разделите „Изобразително изкуство“ и „Макети“, представляваща своеобразен финален акорд на един ден, изпълнен с талант, емоции и детска радост.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представят България чрез ядливо изкуство

Published

on

Габровските захарни декоратори шеф Мария Озтюрк, Албена Божидарова, Ваня Гавазова-Митева, Диана Петракиева и Надежда Аврамова представят своя талант и майсторство в националната захарна асамблея „Моята България“ – изложба, която обединява български творци от страната и чужбина в общ културен разказ за България.

Тяхното участие поставя Габрово сред активните центрове на съвременното захарно и арт декораторско изкуство у нас. Чрез изцяло ръчно изработени композиции от ядливи материали габровските автори показват, че сладкарството може да надхвърли познатите си граници и да се превърне в изящна форма на скулптура, живопис и културно послание.

Произведенията на габровските захарни декоратори са създадени с висока прецизност, художествен усет и сложни техники за моделиране. Всеки детайл е изработен на ръка, а всяка композиция носи емоционален разказ, вдъхновен от българската история, традиции, духовност и национална памет.

„За нас това участие е не само професионално признание, но и възможност да покажем, че захарното изкуство може да разказва истории, да съхранява памет и да носи силно българско послание. Вярваме, че когато едно произведение е създадено с вдъхновение и майсторство, то говори на универсален език“, споделят габровските захарни декоратори.

Особено значимо е, че всички експонати са изработени изцяло от ядливи материали, но не са предназначени за консумация. Те представляват висок клас захарно и арт декораторско изкуство, в което захарта се превръща в материал за създаване на скулптурни произведения с културна и емоционална стойност.

Захарната асамблея „Моята България“ е създадена от шеф Мария Озтюрк – утвърден захарен артист, международен съдия и многократно отличаван творец в престижни международни конкурси. Началото на проекта е поставено през 2017 година, а през годините асамблеята се превръща в едно от най- разпознаваемите български събития в света на захарното изкуство.

Юбилейното издание през 2026 година е под надслов „Разкажи България“ и събира творби на 44 участници: българи, живеещи както в България, така и в Англия, Уелс, Ирландия, Белгия, Италия и Турция. Участниците са представители на 19 български града и населени места, което подчертава националния и международния обхват на проекта. Изложбата представя теми от българската история, духовност, фолклор, архитектура и култура.

Сред сюжетите оживяват образи и символи, свързани с българската държавност, православна традиция, народни обичаи, емблематични личности и културни забележителности. Тазгодишното издание ще се проведе в рамките на третия Фестивал на захарните изкуства в България – събитие, което все по-уверено се утвърждава като една от най-значимите сцени за захарно и арт декораторско изкуство у нас.

С участието си габровските захарни декоратори доказват, че България има творци, способни да създават произведения, които впечатляват не само със своята красота, но и със сложността на изпълнението, силата на посланието и уважението към културното наследство.

Зареди още

Култура

Плевенската филхармония с концерт в зала „Възраждане“ на 1 юни

Published

on

На 1 юни, понеделник, от 19.00 часа в Зала „Възраждане”, гр. Габрово, Плевенската филхармония ще изнесе концерт под надслов „За тебе бях дихание…“. По идея на Чавдар Вълков – концертмайстор на оркестъра, за публиката в Габрово за първи път ще бъдат представени двама композитори на десетки хитове в България – Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки. Техните емблематични песни „За тебе бях“ на Красимир Гюлмезов (изпълнявана от Лили Иванова) и „Дихание“ на Светослав Лобошки (изпълнявана от Орлин Горанов) дават мотото на концерта.

Заедно с тях на сцената ще бъдат: Дует Шик, младата и много талантлива певица от Габрово – Кристина Неделчева, инструментална група „Класиците”: Чавдар Вълков – цигулка, Георги Цветков – бас китара, Димитър Митев – Дънди – ударни инструменти и струнен секстет от Плевенска филхармония. Новите аранжименти на популярните песни: „За тебе бях“, „Що ли те чакам още“, „Лятна жълта рокля“, „Чуй ме“, „Любов в сегашно време“, „Ах, твоите сини очи“, „Дъжд“…, в които мелодията често преминава от човешкия глас в цигулката, са направени от Георги Цветков.

Видеоклипове на добре познатите песни естествено ще допълват въздействието на музиката, а светлинните ефекти, мултимедия и звук са поверени на екипа на Валери Рулински.

„Идеята за концерта е да бъде по-скоро инструментален, но Дует Шик с прекрасната Вили Гюлмезова ще представят в пълния блясък част от песните, специално ще гостува на Плевенска филхармония младата звезда Кристина Неделчева, а двамата композитори Гюлмезов и Лобошки също ще пеят, защото хората искат да чуят текстовете на популярните песни“, споделя Чавдар Вълков.

В програмата са включени и някои класически произведения, като първа част от концерта „Лято“ из „Четирите годишни времена“ на Вивалди, както и световния поп хит „Viva la Vida“ на британската рок група Coldplay със солист отново концертмайсторът на Плевенска филхармония.

Незабравимите български песни на Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки, изпълнявани от любимците на стотици, хиляди българи ще предизвикат радост, ще доставят неповторимо удоволствие и добро настроение на публиката, ще повишат градуса на емоциите и развълнуват любителите и меломаните в Габрово.

Националното турне „За тебе бях дихание…“ на Плевенската филхармония след концерта в Габрово продължава с концерти в Долна Баня на 17 юни, Петрич на 1 септември, Гоце Делчев на 2 септември и други градове на България. Билети се продават в мрежата на Eventim.bg и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово.

Отстъпки са налични за пенсионери и учащи. Деца до 6 г. влизат при вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица