Свържи се с нас

Култура

Просветната история като традиция и принадлежност

Published

on

Днес, 14 септември, в навечерието на новата учебна година Националният музей на образованието открива нова външна експозиция „Габрово – център на знание и просвета”. Върху 16 табла – около 50 линейни метра, разположени в „духовното пространство“ между историческата сграда на Априловото училище и градската библиотека, са представени просветните традиции в килийното, взаимно и съвременно училище.

Експозицията е реализирана с финансовата подкрепа на Община Габрово по програма „Култура 2020“ Приоритет „160 години Габрово град“. Ако в миналото върху бреговете на Янтра се заражда индустриалното чудо, то в центъра на Габрово повече от век и половина започва и се развива една просветна традиция, която впечатлява силно и Балканския Колумб Феликс Каниц.

Десетилетие след обявяването на Габрово за град той го посещава и най-много се впечатлява от „първото национално българско училище, след което българското учебно дело е отбелязало извънредно бърз възход“.

Целта на изложбата е да покаже този възход в Габрово, по повод обявеването на 8-вековното селище за град.. Чрез фотодокументален разказ за училищата като сгради, символи, ритуали, учебна дейност, училищен живот и най-вече снимки на ученици от различни поколения експозицията се асоциира с един голям „градски“ училищен албум, който освен че дава информация, предизвика спомени, свързани с училищния живот, създава самочувствие, чувство на принадлежност и гордост.

Посланието към младите хора е да осъзнаят отговорността да пренасят добрите традиции и да не забравят завета на Априлов: „Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, както ще видите, чи обичат своето сичките европейци, и помагайте му сякакво и като свършите учението, върнете ся да му слугувате на потребите му и на нуждите му, както правят и другите народи“.

Външната експозиция е реализирана и във вариант „мобилна изложба“, което дава възможност да гостува в училища и музеи в Габрово, региона и страната, обогатена с движими културни ценности от фонда на НМО. Изложбата ще бъде предложена и на българските училища зад граница.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

„Любовни истории“ по сцените в страната

Published

on

Най-новият спектакъл на Габровския драматичен театър – „Любовни истории“, ще гастролира този месец с две представления в Чирпан и едно в Ловеч. Създадена по едноименната пиеса на Иво Сиромахов, постановката е комедия от шест малки истории за любовта. Режисьор е Златомир Молдовански.

Представленията в Чирпан ще бъдат на 13 и 21 април от 18.30 часа на сцената на Военния клуб, а в Ловеч – на 22 април от 19.00 часа на сцената на Драматичен театър – Ловеч.

Участват младите актьори от габровската трупа Поля Йорданова, Таня Йоргова, Найден Банчевски и Анатолий Ставрев. Освен режисьор, Златомир Молдовански участва в постановката като гост-актьор. Той получава академично актьорско образование в САЩ, играл е на сцените на театри в Ню Йорк, Колорадо, Чикаго, Онтарио, Флорида и Мичиган. Основава и ръководи театър „Розова Долина“ в Чикаго (Rose Valley Theatre Group).

Акцент в спектакъла е темата за любовта като отражение на различни социални отношения. Драматургичната тъкан използва похватите на сатирата и гротеската, за да обрисува личностните черти на героите, липсата на разбирателство между двойките, които са различни в любовта и идентични в нещастието си. Хиперболизирани на преден план изпъкват националните особености на шест народности, проблематични взаимоотношения, обществени възприятия и нагласи. Зрителите се срещат с италианска, американска, френска, руска, арменска и българска двойка. Комичните ситуации между тях, произведените от нищо нещо скандали, ни помагат да опознаем самите себе си и хората до нас. Както често сатирата ни показва – смеем се над другите, защото разпознаваме себе си – волно или неволно. Случващото се на сцената е част от самия живот – пъстро, комично, остроумно и забавно.

В постановъчния екип влизат помощник-режисьорите Гинка Дичева и Валери Радев, Сам Клап – звуков дизайнер, Джулия Тони Стоянова – художник и автор на мултимедията, Гергана Змийчарова – автор на плаката. Специално участие има и оперната певица Гергана Николаева като музикален педагог. Под нейното майсторско ръководство актьорите Поля Йорданова и Анатолий Ставрев изненадват публиката с вокални заложби, ключови за една от историите. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева.

Премиерата на спектакъла „Любовни истории“ се състоя на габровска сцена на 28 февруари т.г. Той е осъществен в партньорство между ДТ „Рачо Стоянов“ и театър „Розова Долина“ в Чикаго.

В края на месец април мащабната продукция „Под игото – 1894-та“ на габровския театър също ще гостува по театралните сцени из страната.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Художествена галерия „Христо Цокев” с нов акцент за месеца

Published

on

През април Художествена галерия „Христо Цокев” представя като акцент на месеца живописната творба на Стефка Аройо „Ива и Ева”.

Стефка Аройо е родена през 1951 г. в град Приморско. В периода 1972 – 1977 г. учи живопис в Художествената академия при проф. Добри Добрев. През 1978 – 1982 г. е член на Ателие на младият художник. От 1982 г. е член на Съюза на българските художници.

Творческият път на талантливата художничка започва в края на 70-те години на миналия век. Това е един много интересен период в българското изобразително изкуство, който се характеризира с по-широки и по-смели творчески търсения, както и със стремеж към създаване на нов, пластичен изобразителен език със засилен интерес към изследване на вътрешната психологическа сюжетност.

Картината „Ива и Ева” е създадена през 1980 година и участва в колективна изложба в София през 1981 г., откъдето е откупена.

Сюжетът на произведението представя един безмълвен, и в същото време, напрегнат диалог между две жени. Те внимателно се вглеждат една в друга, сякаш гледат своето собствено отражение в огледалото. Едната жена поднася картина, а другата я спира със знак с ръка. Можем да направим предположение, че този „диалог” звучи като размисъл на художничката за творчеството като цяло, както и за свободата на себеизразяване.

В творчеството на Стефка Аройо се забелязва стремеж към синтез между личностно и „свръхличностно”, между директния контакт с натурата и асоциативното обобщение.

В периода от края на 70-те до средата на 80-те години художничката успява да вземе участие в повече от тридесет общи изложби.

От средата на 80-те години и до края на 90-те Стефка Аройо работи като уредник в Художествената галерия за чуждестранно изкуство ”Св.Св. Кирил и Методий” в София.

Много голямо значение в творческото ѝ развитие изиграват нейните гостувания в Германия, Франция (1984 – Париж, 1992-1993, Гренобъл) и Испания (1995-1996 Билбао; 1999-2006, Гетчо-Алгорта). Творческата атмосфера и художествените традиции на тези три страни оказват въздействие както върху светоусещането на художничката, така и върху нейния творчески стил. Особенно голямо значение има продължителното й пребиваване в Северна Испания. Поетизираната природа в цялата си пълнота намира своето място в сюжетите на картините на Стефка Аройо.

През последните години художничката има няколко големи самостоятелни изложби : 2000 г.- галерия ”Ла броча” – гр. Билбао, Испания; 2011 г. – галерия “Сирак Скитник”, Сливен – ретроспективна изложба; 2013 г. – галерия “Шипка 6”, СБХ – София; 2014 г. – галерия „Арте” на “Раковски” 183 А – София.

Националната художествена галерия в София, както и повечето от градските галерии в страната притежават живописни творби и рисунки на Стефка Аройо. Много нейни картини се намират в частни колекции в Германия, Испания, Франция, Япония, Великобритания и България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Донка Ботева работи в Габровския архив повече от 20 години

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Донка Ботева, която работи в Габровския архив повече от 20 години, като в периода 1997-1999 е негов директор.

СПОМЕНИ ЗА РАБОТАТА МИ В ГАБРОВСКИЯ АРХИВ

Снимка на Донка Ботева

На 1 януари 1975 г. постъпих на работа в Държавен архив – Габрово. Вече бяха изминали 16 години откакто беше обособен, отделил се от Великотърновския архив -майка през 1959г., със създаването на окръзите в България. Заварих колегите: Цанка Митева, Тодорка Цвяткова, Петър и Ваня Тоцеви, Марин Маринов, Цанка Стефанова, Славка Маринова, Нено Тотев и Веска Кънева, начело с директора Младен Радков, бивш мой учител по история в 5 клас на училището в кв. Смирненски. Общо 10 човека, от които шест историци, един литератор и трима среднисти. Бяха се нагърбили с нелеката работа по оказване методическа помощ на всички държавни предприятия и учреждения в окръга по работата им с документите, по комплектуването и по популяризирането им.

Насочиха ме в сектор „Информация“, като помагах в обслужването на читателите и с малки изключения трудовия ми стаж премина в това направление. В началото си мислех, че ще е скучна работа да се разкрива съдържанието на документите, но се оказа, че не само не е скучно , но е и много приятна задача, особено за реликвите от възрожденския период и от епохата преди 9 септември 1944 г.

С помощта на Славка Маринова и Веска Кънева, които с много жар и ентусиазъм ми помагаха да навляза по-бързо и да усвоя архивните процеси и от ден на ден чувствах как се пристрастявам и ходех с желание и хъс на работа. Обичам разнообразието, а там то изобилстваше: изготвянето на картотечни фишове за съдържанието на документи и снимки във фондовете, комплектуване и обработка на такива от изтъкнати личности, съставяне на научно-справочен апарат, както и тяхното отпечатване за широката публика, писане на статии за вестници и списания и радио-материали, изчитани в Окръжния радио-център, правене на изложби и пропагандни табла и всекидневни разговори с читатели, времето минаваше неусетно и не усетих как натрупах цели 23 години трудов стаж само в архива.

През това време напускаха някои колеги, други ги заменяха…едно непрекъснато движение на хора, което също носи разнообразие. Да насочиш, да помогнеш на нов колега беше една приятна и занимателна дейност, която вършех с удоволствие. Но най-много ми допадаха срещите с личности в града и страната, които агитирах да си предоставят личните и служебни документи за обособяване на личен фонд на тяхно име или на хора, изявени в обществения и културен живот на града ни, които те съхраняваха.

Спомням си с умиление за тези срещи- приятни разговори сред спокойна и уютна обстановка на чашка чай, кафе или коняче с домашен сладкиш, как неусетно минаваше времето, колко бяха доволни хората, че има на кого да разкажат и покажат дълго скътани реликви за техния живот. И сега се сещам за семейство Несторови от София, които посетих няколко пъти докато ги убедя да дарят съхраненото за тяхната родственица д-р Тота Венкова- първата дипломирана българска лекарка в България.

Винаги съм имала предпочитание към хората на изкуството и от такива личности съм събирала най-много документи. За целта редовно посещавах Клуба на културните дейци и Дружеството на писателите в нашия град. Там установявах връзка с писатели, поети, журналисти, художници, артисти, архитекти и др.

Снимка на германска делегация, водена от началника  на архивите в тогавашната ГДР Екснер, на посещение в Държавен архив  – Габрово, 1976 г.

Не по-малка радост ми носеха и посещенията в други архиви из страната. Тогава имаше такава практика „обмяна на опит“. Дългогодишният ни директор Младен Радков – историк, специализирал архивистика, много оправен, енергичен и ерудиран човек, винаги водеше целия ни колектив на такива срещи и после искаше от всеки от нас доклад за новостите – видени и научени в другите градове и на общ разговор обсъждахме кое можем да приложим и при нас. Той беше посетил преди това Германски архив и от там въведе при нас лични отчети за всекидневната ни работа.

От Централното управление на архивната система ни спускаха планове, които трябваше в срок да изпълняваме… Но много често идваха от там и допълнителни заявки, все спешни и неотложни, които пък пречеха на нашите задачи. Така и досега си спомням за неосъществени, но планирани идеи… Колко сборници с документи останаха непубликувани, а беше започнала работата по тях.

Но имаше и тъжни моменти, като голямото наводнение в града на 6 юли 1991 г., когато сградата на архива ни беше залята с вода до 80 см на първия етаж и тогава много ценни документи от възрожденския и от по-късния период се бяха безвъзвратно повредили и не успяхме да ги спасим. Но затова имат и вина местните ръководители, които дълги години не ни предоставяха ново помещение, а не до реката в най-ниската част на града, където се намираше архива ни до тогава.

Снимка  от връчване почетно отличие на архива ни за добро представяне по случай 1300 годишнината на българската държава на 2.02.1982 г.

Почти всички други архиви в окръжните градове се намираха винаги в центъра на градовете, за да са удобни и достъпни за гражданите, а хранилищата им бяха в сгради на сигурни места. Точно тогава, веднага след наводнението набързо взеха решение да се „подслоним“ в Пионерския дом на върха на Петкова нива, до която се ходеше много трудно, а самата сграда беше влажна и документите отново се навлажниха.

Въобще беше едно ходене по мъките за издирване и осигуряване на подходящо място за тях. Все пак съм благодарна на Съдбата, че трудовия ми стаж мина в Габровския архив. Много приятни емоции преживяхме, много срещи с интересни личности, които ме обогатиха и издигнаха духовното ми ниво. Защото, както казваше Радков, „архивист не се става за една-две години, а трябва дълги години човек да се посвети на тази изключително благодатна, разнообразна и полезна за бъдещите поколения дейност“.

Донка Ботева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица