

Култура
Ако не знаете как се плете въже, Събина Хунева ще ви покаже
На 12 и 13 септември в музей „Етър“ трима майстори представиха как се изработват изделия от растителни материали. В миналото ги използват и в бита, и в работата – въжета, кошници, кошове, шапки. Повечето хора знаят как да ги изработят, учат се от по-възрастните хора в своите семейства.

Ще повярвате ли, че въже може да се изплете от всяко растение. Дори от коприва. Вземат се стеблата, начукват се върху дърво, за да останат белите по-плътни нишки – ликото, които могат да свършат чудесна работа, стига човек да знае как става това. Някои части от лозата също са подходящи. Събина Хунева гарантира, че това е възможно. Най-старите способи за направа на въжета са от такива растения. Защо да се доверим на Събина Хунева ли? От малка знае да прави въжета. Научава това умение от баща си, предава го е на децата си, макар на тях днес да не им се налага да практикуват.

Събина Хунева ходи с баща си в планината от малка. От високите части смъкват нарязаните дървета до мястото от пътя, което е достъпно за камиони. Години след това, някъде в началното време на политическите промени след 1989, тя и съпругът й Асен се връщат към този начин на изкарване на прехраната. С тях са двете им деца, на които грижовните родители се стремят да осигурят много от удобствата на цивилизацията, от която ги делят гори и възвишения. Децата на Събина и Асен обаче имат дори малък басейн.
През седмицата семейството смъква дърва с коне, а в събота и неделя – дните за почивка, съчетава полезното с приятното. За приятното четиримата си знаят, полезното е да се стегнат самарите и въжетата. И така – докато човек почива, да свърши и малко работа.

Въжетата им са направени от коноп. Работата е тежка и съвсем естествено е да се късат. Умението да изработваш въже е от изключително значение. Днес в музейна среда, когато бъде демонстрирано, това умение впечатлява публиката. Много хора се възхищават и им е трудно да схванат как точно Събина Хунева успява да изплете въже.
Събина Хунева не само пази едно старо знание, предала го е на своите деца и е готова да обучи всеки, който проявява интерес.
Христо Христов плете кошери, кошове, кошници

За Христо Пенчев Христов кошничарството е занимание, което практикува от много десетилетия. Първата си кошница прави на 5-6 години с помощта на дядо си и баща си. Още си спомня как тръгва с нея да събира яйца за Великден от съседите. Кошничката му е по детски малка, но създаването й се оказало истинско предизвикателство за Христо Христов.
С времето той усъвършенства уменията си. Научава се да плете различни предмети с растителни материали, необходими за бита – кошове за фураж, кошници, кошери. Умее да изработва и бурета.
В музей „Етър“ Христо Христов представи как се плете кошер. Има два вида – тръвна и за ловене на рояк.
„Днес тръвните не се използват. За да извадиш мед от кошера, налага се да унищожиш пчелите. Другият вид кошер се създава, за да се пренесат пчели. Когато се роят, отиват на някое дърво. Този кошер се слага над тях, опушват се, за да влязат вътре и се отнасят в дома.“, разказва майсторът.
Леска и мъждрян (бял ясен) са предпочитаните от Христо Христов растителни материали, с които изработва своите предмети.
Иван Иванов от габровското село Новаковци умее да плете сламени шапки

От частите на различни растения може да изработва и кошници. На 12 и 13 септември посетителите в музей „Етър“ видяха уменията му, благодарение на специалната демонстрация, която ще направи в продължение на няколко часа – между 11:00 и 14:00.
Когато е малък, той наблюдава дядо си. Много години по-късно решава да приложи на практика това, което е наблюдавал. Днес човек може да си купи на приемливи цени и сламени шапки, и кошници. Преди много години – повече от седемдесет, много хората сами ги изработват, използвайки най-разпространените в региона си растения.
По онова време реката около село Новаковци все още е буйна и дори през лятото – пълноводна. Вировете привличат много деца, които се къпят и ловят риба с изплетени от растения сакчета. Малкият тогава Иван Минев Иванов не се замисля кой е направил неговото. Вероятно дядо му.
Самият Иван се научава да плете кошници от растителни материали, докато го наблюдава. Ракита и повет – това се използва. Докато пасат животните, момчето внимателно гледа възрастния човек. След години експериментира – с лико от габър и от бряст. Опитва и с черница, но не се получава, тъй като при изсъхване кората и пръчките се чупят.
В селото никога не е имало човек, който да се занимава само с кошничарство. При Иван Иванов е по същия начин. Образованието му няма нищо общо с ръчното изработване на предмети от растителни материали. Четиридесет години е майстор в тогавашния комбинат „Георги Генев“. Когато връщат земите, след 1989, семейството му засява жито. Иван си спомня, че дядо му е плел шапки от стеблата на това растение. Опитва и той. Получава се, въпреки липсата на практика. Видяното от дядото явно е останало в него през десетилетията.
За да започнеш да плетеш шапка, необходимо е да се намокри сламата. Вземат се седем класа от жито или ечемик, потапят се във вода. С тях се заплита лентата, с която се дава началото на шапката. Мокрите класове са гъвкави, не се чупят. В ръцете на Иван Иванов работата изглежда лесна. Но когато човек опита, разбира, че доста наблюдение и практика са необходими. Слама, ножче, вода и игла с конец – с това трябва да разполагаш, за да изплетеш сламена шапка. След изплитането, следва зашиването. Шапка се работи от дъното към периферията.
Иван Иванов не боядисва изработените от него изделия. Естествените цветове са най-красиви. Съвременните сортове на растенията не благоприятстват развитието на умението да се плетат предмети от тях. Стеблата на житото са по-къси в сравнение с миналото. А колкото е по-дълго стеблото, толкова по-добре се плете.
Събина Хунева, Христо Христов и Иван Иванов са участници в проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят”, който музей „Етър” реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
13 лета кино под звездите: София Филм Фест се завръща в Севлиево


Севлиево ще се превърне в сцена на кино под открито небе от 16 до 19 юли 2025 г., посрещайки за тринадесета поредна година „София Филм Фест на път“ – част от най-престижния филмов форум у нас. Събитието ще се проведе на площад „Свобода“, всяка вечер от 21:00 часа, с вход свободен за всички жители и гости на града.
Програма с авторско кино и международни акценти
Първи ден от програмата – 16 юли (сряда) – филмът: „Клопка“ Драматичен българо-германски филм на режисьорката Надежда Косева, вдъхновен от реална история за протест срещу изграждане на ядрено хранилище край Дунав. В ролите: Александър Трифонов, Яница Атанасова, Михаил Стоянов и др. Специален гост на прожекцията ще бъде самата режисьорка, която ще представи филма пред публиката в Севлиево.
Вторият ден от програмата – 17 юли (четвъртък) – филмът ,,Всичко си има край“ Съвместна продукция на Хърватия, България, Сърбия и Черна гора. Режисьор: Райко Гърлич. Политически трилър с романтична нишка и силен обществен коментар. Сред актьорите е и българската звезда Анжела Недялкова.
Третия ден от програмата – 18 юли (петък) – жителите и гостите на Севлиево ще могат да гледат носителя на тазгодишния „Оскар“ за най-добър анимационен филм – „Потоп“ на латвийския режисьор Гинтс Зилбалодис. Анимацията проследява пътешествието на смела котка и още няколко животни, оцеляващи заедно в свят, потънал под вода.
Последният ден от програмата – 19 юли (събота), предлага силен финал с италианската драма – „Завръщането“ на Уберто с участието на Рейф Файнс и Жулиет Бинош. Съвременна адаптация на мита за Одисей и Пенелопа, разказана с дълбочина и човечност.
София Филм Фест на път“ в Севлиево има за цел да направи стойностното кино достъпно и извън столицата. Градът е сред първите участници в инициативата и вече 13 години поддържа активна културна програма. При дъждовно време прожекциите ще се състоят във фоайето на Община Севлиево.
Фестивалът се утвърди като част от културния живот в града, а тазгодишната програма предлага разнообразие от международни заглавия – покана към всички, които ценят доброто кино.
*Автор: Елеонора Александрова,
студент 2 курс в СУ „Св. Климент Охридски”, спец. Журналистика.


Култура
Габровски таланти блестят с престижни отличия от международни конкурси


Младите музикални таланти от Габрово завоюваха престижни отличия в два международни конкурса, проведени онлайн.
Йоана Николова спечели първо място в категория „Детска песен“ на XII Международен конкурс „Звука на времето“ във Велико Търново. Това е първото ѝ участие, но вече е белязано с успех. Тя се обучава в музикалната школа “Wild Sound” при Зора Колева.
Още по-впечатляващи са резултатите от конкурса „Българска душа на святата земя“ в Израел. Братята Давид и Александър Едгар грабнаха Супер Гран при за дует (пиано и китара), а Давид спечели и Гран при за соло пиано.
Първи места завоюваха Божидар Соколов и Андреана Манолова (пиано), а Радост и Михаела Косеви (цигулка) се класираха на второ място в своите категории. Децата са възпитаници на НЧ „Будителите 2017“, с преподаватели Мирела Валявичарска, Елена Вълкова и Пламен Ризов.









Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


-
Кримипреди 6 дни
Полицията спипа „рейсъри“, участвали в незаконни гонки край Горна Росица
-
Новинипреди 7 дни
Щъркеловото гнездо на габровската пожарна е възстановено и обновено
-
Новинипреди 6 дни
Клубовете и местната власт представиха визията си към спорта в региона
-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 7 дни
Горски срещи на Градище отново се превръща в базар за употребявани вещи
-
Любопитнопреди 5 дни
Парад на ретро автомобили – тази събота на площад „Възраждане“
-
Новинипреди 5 дни
Боксьорът Борис Ангелов се нареди сред най-добрите в страната
-
Новинипреди 5 дни
Габрово получава над 16,9 млн. лв. за изграждането на иновационна долина