Свържи се с нас

Култура

Ако не знаете как се плете въже, Събина Хунева ще ви покаже

Published

on

На 12 и 13 септември в музей „Етър“ трима майстори представиха как се изработват изделия от растителни материали. В миналото ги използват и в бита, и в работата – въжета, кошници, кошове, шапки. Повечето хора знаят как да ги изработят, учат се от по-възрастните хора в своите семейства.

Ще повярвате ли, че въже може да се изплете от всяко растение. Дори от коприва. Вземат се стеблата, начукват се върху дърво, за да останат белите по-плътни нишки – ликото, които могат да свършат чудесна работа, стига човек да знае как става това. Някои части от лозата също са подходящи. Събина Хунева гарантира, че това е възможно. Най-старите способи за направа на въжета са от такива растения. Защо да се доверим на Събина Хунева ли? От малка знае да прави въжета. Научава това умение от баща си, предава го е на децата си, макар на тях днес да не им се налага да практикуват.

Събина Хунева ходи с баща си в планината от малка. От високите части смъкват нарязаните дървета до мястото от пътя, което е достъпно за камиони. Години след това, някъде в началното време на политическите промени след 1989, тя и съпругът й Асен се връщат към този начин на изкарване на прехраната. С тях са двете им деца, на които грижовните родители се стремят да осигурят много от удобствата на цивилизацията, от която ги делят гори и възвишения. Децата на Събина и Асен обаче имат дори малък басейн.

През седмицата семейството смъква дърва с коне, а в събота и неделя – дните за почивка, съчетава полезното с приятното. За приятното четиримата си знаят, полезното е да се стегнат самарите и въжетата. И така – докато човек почива, да свърши и малко работа.

Въжетата им са направени от коноп. Работата е тежка и съвсем естествено е да се късат. Умението да изработваш въже е от изключително значение. Днес в музейна среда, когато бъде демонстрирано, това умение впечатлява публиката. Много хора се възхищават и им е трудно да схванат как точно Събина Хунева успява да изплете въже.

Събина Хунева не само пази едно старо знание, предала го е на своите деца и е готова да обучи всеки, който проявява интерес.

Христо Христов плете кошери, кошове, кошници

За Христо Пенчев Христов кошничарството е занимание, което практикува от много десетилетия. Първата си кошница прави на 5-6 години с помощта на дядо си и баща си. Още си спомня как тръгва с нея да събира яйца за Великден от съседите. Кошничката му е по детски малка, но създаването й се оказало истинско предизвикателство за Христо Христов.

С времето той усъвършенства уменията си. Научава се да плете различни предмети с растителни материали, необходими за бита – кошове за фураж, кошници, кошери. Умее да изработва и бурета.

В музей „Етър“ Христо Христов представи как се плете кошер. Има два вида – тръвна и за ловене на рояк.

„Днес тръвните не се използват. За да извадиш мед от кошера, налага се да унищожиш пчелите. Другият вид кошер се създава, за да се пренесат пчели. Когато се роят, отиват на някое дърво. Този кошер се слага над тях, опушват се, за да влязат вътре и се отнасят в дома.“, разказва майсторът.

Леска и мъждрян (бял ясен) са предпочитаните от Христо Христов растителни материали, с които изработва своите предмети.

Иван Иванов от габровското село Новаковци умее да плете сламени шапки

От частите на различни растения може да изработва и кошници. На 12 и 13 септември посетителите в музей „Етър“ видяха уменията му, благодарение на специалната демонстрация, която ще направи в продължение на няколко часа – между 11:00 и 14:00.

Когато е малък, той наблюдава дядо си. Много години по-късно решава да приложи на практика това, което е наблюдавал. Днес човек може да си купи на приемливи цени и сламени шапки, и кошници. Преди много години – повече от седемдесет, много хората сами ги изработват, използвайки най-разпространените в региона си растения.

По онова време реката около село Новаковци все още е буйна и дори през лятото – пълноводна. Вировете привличат много деца, които се къпят и ловят риба с изплетени от растения сакчета. Малкият тогава Иван Минев Иванов не се замисля кой е направил неговото. Вероятно дядо му.

Самият Иван се научава да плете кошници от растителни материали, докато го наблюдава. Ракита и повет – това се използва. Докато пасат животните, момчето внимателно гледа възрастния човек. След години експериментира – с лико от габър и от бряст. Опитва и с черница, но не се получава, тъй като при изсъхване кората и пръчките се чупят.

В селото никога не е имало човек, който да се занимава само с кошничарство. При Иван Иванов е по същия начин. Образованието му няма нищо общо с ръчното изработване на предмети от растителни материали. Четиридесет години е майстор в тогавашния комбинат „Георги Генев“. Когато връщат земите, след 1989, семейството му засява жито. Иван си спомня, че дядо му е плел шапки от стеблата на това растение. Опитва и той. Получава се, въпреки липсата на практика. Видяното от дядото явно е останало в него през десетилетията.

За да започнеш да плетеш шапка, необходимо е да се намокри сламата. Вземат се седем класа от жито или ечемик, потапят се във вода. С тях се заплита лентата, с която се дава началото на шапката. Мокрите класове са гъвкави, не се чупят. В ръцете на Иван Иванов работата изглежда лесна. Но когато човек опита, разбира, че доста наблюдение и практика са необходими. Слама, ножче, вода и игла с конец – с това трябва да разполагаш, за да изплетеш сламена шапка. След изплитането, следва зашиването. Шапка се работи от дъното към периферията.

Иван Иванов не боядисва изработените от него изделия. Естествените цветове са най-красиви. Съвременните сортове на растенията не благоприятстват развитието на умението да се плетат предмети от тях. Стеблата на житото са по-къси в сравнение с миналото. А колкото е по-дълго стеблото, толкова по-добре се плете.

Събина Хунева, Христо Христов и Иван Иванов са участници в проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят”, който музей „Етър” реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Национален куклен фестивал „Рачо и Дешка“ този уикенд

Published

on

Силно габровско присъствие и приятелски поздрав от Велико Търново ни очакват в последните два дни от Национален куклен фестивал „Рачо и Дешка“.

На 26 септември, събота, от 17.00 часа на сцената на площад „Възраждане“ ще излязат актьорите от Държавен куклен театър – Габрово, за да ви представят спектакъла „Огнивото“.

18.00 е началният час на представлението „От кулата“ на „Малка театрална компания“.

В неделя, 27 септември, фестивалът закрива основният му организатор – Театър Весел с любимата на малки и големи приказка „Храбрият оловен войник“. Началото е в 17.00 часа.

Входът е свободен!

Национален куклен фестивал „Рачо и Дешка“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и със съдействието на Община Габрово. Организатори са Театър Весел и РА „Елмазови“.

При лошо време спектаклите ще се играят в зала „Възраждане“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Откриват „Пътища в географията – просеки и просветления“ в НМО

Published

on

Този петък, 25 септември, от 16.00 часа в Националния музей на образованието в Габрово ще бъде открита фотодокументална изложба „Пътища в географията – просеки и просветления”, посветена на на 60-годишнината на проф. доктор на науките Атанас Дерменджиев, ръководител на катедра “География”, Исторически факултет, Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Същият ден ще бъде представено и едноименното библиографско издание „Пътища в географията – просеки и просветления”.

Атанас Дерменджиев е доктор на науките, професор по социално-икономическа география, доктор по география, действащ член (академик) на Международната академия на науките по екология и безопасност. Специалист по регионална, политическа и културна география. Автор на над 230 научни публикации, в т. ч. 6 монографии, 15 книги, 14 учебника, 10 учебни помагала и др., отпечатани в България, Румъния, Русия, Украйна, Сърбия, Турция, Португалия, Франция, Северна Македония. Дългогодишен ръководител на катедра “География” във Великотърновски университет ”Св. Св. Кирил и Методий”.

Университетът е дългогодишен партньор на Националния музей на образованието. През 2017-та катедра „География” и музеят започнаха партньорство с идеята да се свърже висшето образование с всички образователни степени.

По инициатива на професора утвърдени преподаватели от Великотърновския университет направиха първа работна среща с габровски учители. Изложбата „Пътища в географията – просеки и просветления” е поредната обща инициатива.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Трявна комикси – уикенд в картинки

Published

on

Община Трявна и издателство “Артлайн Студиос” организират Трявна Комикси: Началото. Събитието ще се състои през почивните дни, 26-ти и 27-ми септември, на площада пред Народно читалище “Пенчо Славейков 1871” в Трявна.

В тази връзка организаторите обявиха конкурс за комиксова рисунка. Творбите се изпращат до 25 септември на e-mail: artline@artline-comics.net. Няма изисквания към формата на рисунката. Няма възрастови ограничения.

Рисунките ще бъдат оценявани от Тодор Христов – един от най-добрите художници на комикси в България.

Резултатите ще бъдат обявени на 27 септември от 18:30 ч. по време на събитието в Трявна. Наградите са осигурени от издателство “Артлайн Студиос”.

ПРОГРАМА

26 септември
– събота 10:00 – 12:00 ч. – Рисувай и играй със смърфовете
18:00 ч. – среща с Тодор Христов – един от най-добрите художници на комикси в България
18:30 ч. – среща с Кирил Дамянов – създател на сайта Супер Герои България

27 септември
– неделя 10:00 – 12:00 ч. – Рисувай и играй със смърфовете
18:00 ч. – разговор с учениците от НГПИ “Тревненска школа” за създаването на съвместен проект с Артлайн Студиос
18:30 ч. – обявяване на победителите в конкурса за комиксова рисунка

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица