Свържи се с нас

Култура

75 години габровски театър

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, събития и институции допринесли за развитието на града. Настоящата година е юбилейна за габровския Драматичен театър – навършват се 75 години от неговото създаване. Театърът е един от първите в страната, създадени след 9 септември 1944 г. По спомени на Валерий Гъдуларов – бивш заместник директор, той се открива на 14 август с Решение на Министерството на информацията и Габровската община като Общински народен театър. От 1950 г. театърът става държавен, под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, по-късно е на двойно подчинение на Министерството на просветата и културата и на габровския Окръжен народен съвет. С постановление на Министерския съвет от 1964 г. е преименуван на Драматичен театър – Габрово, от 1975 г. се нарича Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Първото докосване на будното балканско градче до театралното изкуство е много назад във времето – първото представление – „Многострадалната Геновева“ се играе в къщата на Цанко Дюстабанов през 1871 г. под ръководството на учителя Илия Христович. Играят се пиеси от Сава Доброплодни, Добри Войников, а за сцена понякога се е използвал салона на Умниковото училище. След Освобождението първото театрално представление през 1879 г. е отново в къщата на Дюстабанов, играе се пиесата на Константин Величков „Невянка и Светослав“, в което участва първата актриса-жена на габровска сцена – Ганка Христова (сестра на Цанко Дюстабанов). Оформя се непрофесионален театрален състав, в който активно участват габровските учители. „Изкуството на Мелпомена“ намира в лицето на градската публика свои страстни почитатели, създава се и работнически любителски театър към клуба на тесните социалисти, в чийто репертоар се отделя внимание на социалните проблеми. Започва набиране на средства за построяване на сграда за театъра, основният камък е положен на 30 март 1908 г., но поради трудности читалищните дейци прекратяват дейността си, а скоро това прави и самодейната трупа на работниците. Театърът в Габрово няма собствена сграда, от 1922 г. се помещава в сградата на читалище „Априлов – Палаузов“. Развива се усилена театрална дейност, поставят се пиеси от български и чужди автори и през 1925 г. за първи път се играят творби от местен автор – „Лазарчо“ и „Пощурели“ на д-р Константин Вапцов. В града гостуват чужди трупи и пътуващи театри, сред които е Московския художествен театър.

Създаденият през 1945 г. Общински народен театър е професионален и първото му представление е на 10 октомври с пиесата „Хъшове“ на Иван Вазов. По думите на актрисата Катя Зехирева – директор на театъра от 1973 до 1976 г.: „10 октомври 1945 г. е рождена дата на театъра в Габрово като държавен професионален културен институт“. През първите пет сезона директор е артистът Мишо Георгиев, това е време на обновление, когато постъпват на работа млади актьори и режисьори. В своите първи години театърът няма щатен режисьор, художник и сценични работници, липсват и ателиета, костюмите се изработват на сцената късно вечер след репетициите.

Като гастролиращи режисьори идват да работят Николай Фол, Йордан Сейков, Хрисан Цанков, Николай Масалитинов и др., през 1946 г. ролята на Тартюф от едноименната творба на Молиер изпълнява Кръстьо Сарафов. През 1952 г. се провежда I-ят Национален преглед на българската драма и театър, на който габровският театър е сред първите места с постановката на Анжел Вагенщайн „По московско време“, играна на голямата сцена на Народния театър. В Габрово идва първата голяма група млади актьори от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“), сред които Невена Коканова, Виолета Минкова, Стоянка Вучкова, Анани Явашев, Васил Инджев и др., и режисьорите Любомир Шарланджиев, Николина Георгиева и Атанас Воденичаров. На габровска сцена младите режисьори защитават своите дипломни работи с постановките „Падуанската херцогиня“ на Оскар Уайлд, „Боряна“ на Йордан Йовков и „Ученикът на дявола“ на Бърнард Шоу. На габровска сцена гастролира и Константин Кисимов през 1958 г. в ролята на Езоп от едноименната пиеса.

По идея на директора Христо Кръчмаров е създаден камерен театър „Студио 101“, проектиран от Валерий Гъдуларов. Неговата премиера е на 28 април 1965 г. с пиесата на Панчо Панчев „Очи в очи“. Камерният театър е първият в България извън столицата, няколко години по-късно се откриват такива театри в други градове на страната. Представя се с две пиеси на IV-ия Национален преглед на българската драма и театър и се класира на заключителния етап в София. На габровска сцена през сезон 1968/1969 г. режисьорът Леон Даниел поставя „Поглед от моста“ от Артър Милър.

За 25-та годишнина от създаването си театърът е награден с орден „Кирил и Методий“, II степен с Указ от 23 май 1970 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ. На сцената на габровския театър през годините са играли великолепни актьори, сред които се отличават Катя Зехирева – директор за два сезона на театъра и по-късно гастролирала в ролята на Федра от едноименната трагедия на Жан Расин, Венцислав Кисьов, габровските артисти Емил Греков – удостоен със званието „заслужил артист“, Ружа Николова, Кирил Златков, тук са работили режисьорите Богдан Красински, Николай Колев, Добрина Харалампиева и др. По линията на Комитета за култура – София, театърът поддържа творчески контакти с театъра в Котбус (Германска демократична република) и с Южно чешкия театър в Ческе Будейовице (Чехословакия), сключени са договори за културно сътрудничество през 70-те години на XX век. През май 1975 г. в Котбус театърът поставя пиесата „Женски години” от Първан Стефанов и Надежда Драгова, а същата година екип от Котбус поставя пиесата „Коварство и любов” от Фр. Шилер на габровска сцена. Творческите контакти с Южно чешкия театър започват от ноември 1976 г., на следващата година театърът на Габрово гостува с пиесите „Боян магьосника” от Камен Зидаров и „Златното покритие” от Драгомир Асенов, а театърът от Ческе Будейновице изнася в Габрово и Трявна пиесата „Женски бой” от Вацлав Клипера. През юни 1981 г. в Габрово е поставена чешката комедия „Мацка във вилата” от Иржи Пох, а през ноември същата година режисьорът Петър Стойчев и художникът Ардаш Тавукчиян поставят в Ческе Будейовице пиесата „Опит за летене” от Йордан Радичков. Габрово е побратимен с Могильовска област на СССР и въпреки че няма подписан договор за сътрудничество между театрите, във връзка със 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго, театърът ни изнася в Могильов и Бобруйск пиесата „Последната кореспонденция на мистер Форбс” от Димитър Начеев. Всеки сезон театърът представя репертоара си не само на габровска сцена, а гостува с тези пиеси в окръга и други градове на страната. Освен първата камерна зала в провинцията – „Студио 101”, е създател и на единствения по рода си музеен театър в Националния музей на образованието, на детска театрална студия, детски оперета и театър. През годините театърът е отличен с множество награди от различни културни форуми, на редица Национални прегледи на българската драма и театър са наградени творците Марина Иванова, заслужилият артист Кирил Златков, Стоян Костов, Ружа Николова, Валери Станчев, Христо Христов, Анриета Далова, режисьорите Петър Александров, Петър Стойчев, художникът Ардаш Тавукчиян и много други. На VIII-ия Национален преглед – Плевен ’88 получават отличия за женска роля Надежда Терхуманова – втора награда и Силвия Паскова – трета награда за пиесата „Една за всички, всички за една” от Недялко Йорданов. След 1988 г. национални прегледи не са провеждани, поради липса на финансови средства са прекратени международните творчески връзки с драматичните театри от Ческе Будейовице, Котбус и Могильов (Белорусия). Габровският театър има своето заслужено присъствие на театрални събития в страната – гостува през 1992 г. в Националния дворец на културата – София с детски спектакли, пиесата на Яна Добрева „Да поиграем на челик” е номинирана и участва в повечето театрални прегледи – Враца, Благоевград, Шумен и др. Моноспектакълът „Балада за Джон и убиец”,постановка на Невена Митева – дългогодишен директор на театъра, в изпълнение на Пламен Симеонов е едно от малкото провинциални заглавия в „Салона на изкуствата ’97” в НДК – София. Друга постановка на Невена Митева – „Праведните не закусват в петък”, гостува в Малък градски театър зад канала – София през 1997 г. и се радва на успех пред театралната критика и публиката. През месец май 1998 г. в Габрово се провежда пилотното издание на Международен фестивал на комедийния спектакъл, на което габровският театър се представя с пиесата „В старо село на край света” от Недялко Йорданов, с участието на актьора Павел Попандов. На следващата година градът ни е домакин на I-ви фестивал на комедийния спектакъл – Габрово’99 . Участие в него вземат Народен театър „В. Чернодрински” – Прилеп (Македония) с пиесата „Полковникът-птица” от Христо Бойчев, ДТ „Рачо Стоянов”, Театърът на българската армия – София и театрите на Казанлък и Плевен. От 2006 г. започва да се провежда Международен фестивал на спектаклите за един актьор – BGMOT, организиран от Драматичния театър и Габровската община, под егидата на Министерството на културата. Той е посветен на майските празници в Габрово, провежда се всяка четна година и е включен в международната верига на ЮНЕСКО. В журито участват двама чуждестранни и един български театрален критик, присъждат се награди за цялостен спектакъл и за най-добра мъжка и женска роля.

Забележителният творчески път на ДТ „Рачо Стоянов“ продължава и в нашето съвремие, като защитава достойно постигнатото през годините и се радва на обичта на своята публика, спечелена с богатия репертоар и отличната игра на актьорския състав. Габровският театър е доказал изключителната си роля за оформянето на духовния и културен облик на града. Неговото значение много точно описват думите на актрисата Катя Зехирева: „Вярвам в силите на Габровския театър и знам, че ще бъде винаги средище на достойнство, духовност и красота.“ Документите от дейността на Драматичния театър се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за обществено използване.

Документи от творческата си дейност е предоставила на архива и дългогодишният директор на театъра Невена Митева. Ценен принос за историята на габровския театър представлява книгата „60 години габровски театър“, издадена през 2005 г. Тя е резултат от изследователския труд на Генчо Тауков – дълги години служител в театъра от неговото създаване, като счетоводител, актьор, помощник-режисьор, и занимаващ се с архива. Неговата книга е своеобразен опит да се напише история на Драматичния театър в Габрово, предоставени са сведения за репертоара, творческия състав, сценичните работници, участията и наградите на театъра, откъси от публикации в пресата за важни събития и др.

Автор: Даниела Ст. Цонева – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО

Published

on

XVII Годишна конференция на творческите градове към ЮНЕСКО се проведе във френския град Сент Гратиен на 23 и 24 юни 2025 година. Габрово е част от тази организация, благодарение на съхраненото в музей „Етър“ културно наследство. Зам-кметът по културата Невена Минева, Велимира Христова, главен експерт в Община Габрово и Тихомир Църов от екипа на музей „Етър“ участваха в световния форум.

Невена Минева се включи в панела на местните власти и представи визията на Габрово за култура и устойчиво развитие. „Габрово, определен за Творчески град на занаятите и народното изкуство през 2017 година, възприема културата като стратегически фактор за устойчиво градско развитие. Нашата ангажираност е в пълно съответствие с Манифеста от Брага, който призовава културата да бъде самостоятелна цел в глобалната програма за развитие след 2030 година. Активно интегрираме културни политики на местно и международно ниво, насърчавайки творчество, приобщаване и устойчивост“, заяви зам.-кметът на Община Габрово по време на своята презентация.

Невена Минева сподели конкретни действия и политики в областта на културата, провеждани от местната власт в Габрово. Има ясен стремеж към подобряване на културната инфраструктура – инвестиции в креативни хъбове, музеи и обществени пространства, които стимулират артистичното изразяване. Реализират се програми за участие на общността – инициативи, които насърчават културното включване и гарантират достъп за всички граждани. Обособяват се зелени културни пространства, които са устойчива градска среда, интегрираща културата с екологичното мислене.

Що се отнася до международното сътрудничество и прилагането на Манифеста от Брага, по думите на Невена Минева, Габрово активно участва в мрежата творчески градове на ЮНЕСКО, като си сътрудничи с други творчески градове от цял свят, обменя добри практики и работи по съвместни проекти. Оказва се подкрепа за културните права, дигиталните иновации и културните политики с екологична съзнателност.

Зам.-кметът на Община Габрово смята, че се засилват партньорствата с европейски градове в подкрепа на културната дипломация. Пред участниците в международния форум Невена Минева обяви, че Габрово официално издига кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2032 година.

„Тази инициатива носи значителни социални, културни и икономически ползи. Тя насърчава градското обновление, подобрява образа на града, повишава международната му видимост и подкрепя туризма. Но тя също така има и важен социален ефект, чрез програми за достъпност и междукултурен диалог. Кандидатурата ни предлага възможност да подчертаем уникалната идентичност на Габрово, да засилим културния сектор и да осигурим дългосрочно положително въздействие.“

Невена Минева цитира думи на кмета на Габрово Таня Христова, че кандидатурата не е просто събитие, а дългосрочна стратегия с трансформиращ ефект.

Тихомир Църов, журналист и ПР на музей „Етър“, представи Международния панаир на традиционните занаяти, който през 2025 година се провежда за 19 път. Акцент в презентацията бяха майсторите, които се очаква да пристигнат от Креативните градове от мрежата на ЮНЕСКО.

Между 6 и 8 септември в „Етър“ се очакват над 50 занаятчии от три континента. Тихомир Църов припомни, че през 2017 и 2018 година в Международния панаир взема участие проф. Лейла Адам от Судан, която представи местни техники за създаване на съдове от глина. В следващите издания се представят занаятчии от Южна Африка, Бразилия, Египет и Китай.

Интересът към презентация бе видим, като бе заявено желание за създаване на нови и затвърждаване на вече съществуващи контакти и обмяна на занаятчии по време на форуми в различни части на света – Малайзия, Южна Африка, Нигер, Италия и др. По време на Годишната среща бе отделено специално внимание на внедряването на Изкуствен интелект в създаването на културен продукт.

По време на последното пленарно заседание бе обявено, че мароканския град Есауира ще бъде домакин на годишната среща на Мрежата през 2026 година.

Зареди още

Култура

Литовският оркестър „Garsas“ ще омагьоса публиката на Биг Бенд парада в Габрово

Published

on

На 28 юни сцената на Биг Бенд Парада в Габрово ще посрещне един от най-ярките представители на балтийската музикална сцена – духовия оркестър „Garsas“ от град Паневежис, Литва, който е побратимен на Габрово.

Това придава още по-специално значение на участието на състава в празничната програма, като символ на културно сътрудничество и приятелство между двата града. Със своите над 60 години история, „Garsas“ е не само професионален симфоничен оркестър с богата концертна дейност, но и иноватор в представянето на музика – от класически произведения до съвременни жанрови интерпретации, от джаз и филмова музика до крос-жанрови експерименти. Под диригентството на Мартинас Бразас, възпитаник на Литовската академия за музика и театър, оркестърът се откроява със своя артистизъм и енергия.

След присъединяването му към Музикалния театър в Паневежис, съставът утвърждава ролята си като международен културен посланик чрез участия в престижни фестивали и сътрудничества с диригенти като Саймън Перчич (Словения) и Лейф Карлсон (Швеция).

Оркестърът е известен и със своята отвореност към публиката – свири на различни сцени и пространства с идеята да доближи музиката до хората и да вдъхнови младото поколение. Очаква се тяхното участие в Габрово да бъде емоционален мост между приятелски градове – чрез езика на музиката, който свързва хората отвъд граници.

Програма на Биг Бенд парада

27 юни, петък
16:00 -21:30 ч. Винено изложение
19:00 ч. Биг Бенд Русе
20:15 ч. Представителен духов оркестър на Военноморските сили

28 юни, събота
16:00 -21:30 ч. Винено изложение
19:00 ч. Оркестър „Габрово“
20:15 ч. Духов оркестър от Паневежис, Литва

Зареди още

Култура

История и изкуство се преплитат в Националния пленер по живопис на Дряново

Published

on

Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорството със Съюза на българските художници, организират четвърти Национален пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“.

Той ще се проведе от 1 до 5 юли, а художниците ще почерпят вдъхновение от града на майстор Колю Фичето и чрез творбите си ще представят красотата на родното му Дряново.

В края на пленера на един от участващите художници ще бъде връчен Наградата на град Дряново за живопис, която ще определи компетентно жури.

Награденият автор получава възможността да гостува със самостоятелна изложба в залите на Икономова къща в Дряново, в рамките на следващата календарна година.

Победителят от Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ ще бъде обявен на 5 юли в 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново.

Инициативата е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, които се реализират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица