Четирима нови български майстори са включени в дигиталното издание Homo Faber Guide на международната фондация „Микеланджело“. При стартирането, му в средата на септември 2020 г., в него бяха публикувани визитките на десет занаятчии от нашата страна. Това е възможно, тъй като музей „Етър“ е посланик на България във фондацията, а директорът проф. д-р Светла Димитрова е българският представител в Съвета по култура към тази международна организация.

Четиринадесетте български майстори работят с глина, метал, кожа, дърво, хартия. В дигиталното издание Homo Faber Guide са представени майстори, чиято продукция, по преценка на експерти на фондацията, притежава изключителна художествена стойност, а качеството на крайните продукти е на много високо ниво.

От фондация „Микеланджело“ информираха, че от пускането в интернет на дигиталното издание Homo Faber Guide, което стана през септември 2020 г., са регистрирани 214 000 уникални посещения и 281 000 сесии. Homo Faber Guide представя 26 страни, над 800 майстори, ателиета и манифактурни производства, 300 галерии, магазини и музеи, 350 преживявания. В него може да бъде намерена информация за Регионален етнографски музей на открито „Етър“.

На 28 януари ще бъдат присъединени Унгария и Словакия. Страните, представени досега в престижното европейско издание Homo Faber Guide са Германия, Австрия, Испания, Швейцария, България, Чехия, Гърция, Норвегия, Румъния, Литва, Швеция, Дания, Люксембург, Естония, Латвия, Полша, Нидерландия, Белгия, Португалия, Русия, Италия, Финландия, Обединено кралство, Франция, Исландия, Ирландия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

На днешния ден ден – 14 януари, преди 186 години в Габрово е открито първото новобългарско училище. Събитието е много тържествено – започнало с молебствие то събира чорбаджиите, първенците и много габровци.

Училищната сграда, която не е запазена, се намирала северно от църквата „Св. Троица“. И преди 1835 г. е имало светски училища по българските земи – елино-българските в Котел, Свищов, Карлово, но Габровското училище слага началото на нещо коренно различно, по „европейска наредба“.

За пръв път в него се предлага светско обучение по английски метод, известен в България като Бел-Ланкастърски или „взаимоучителен“. И най-важното – преподаването е на роден български език, не на гръцки или църковнославянски.

Осъществява се идеята на Васил Априлов (1789-1847) и Николай Палаузов (1773-1853) училището да е общо и безплатно за всички, които желаят да се учат. Още в началото постъпват 70 ученици, от които 20 външни.

Пръв учител е избраният от Априлов и Палаузов йеромонах от Рилския манастир Неофит. Неофит Рилски е подготвен предварително за мисията – изучава взаимната метода в Букурещ, превежда взаимоучителните таблици, съставя първата „Българска граматика“. Негово учителстване, макар и кратко, е от огромна полза за Габрово и околните села и градове от двете страни на Балкана, откъдето се стичат много ученици.

Габровското училище бързо става образец, по който в скоро време се откриват и други училища по българските земи – Копривщица, Панагюрище, Казанлък, София, Калофер, Котел… единадесет за 4 години. Габровското училище подготвя първите учители за тях и ги снабдява с нужните учебници и помагала…

Сто години по-късно историографът на Габрово д-р Петър Цончев пише:

„Априлов и Палаузов обезсмъртиха името си не само като въздействаха на габровци да си направят училище и ежегодно жертвуваха по 2000 гроша за поддръжката му, но, както казва Петко Р. Славейков, с туй, „че станаха причина да възтържествува българското учение в България като отблъснаха най-напред домогванията на гръцкия владика в Търново да въведе гръцкия език в Габровското училище, с което стана пример и даде повод, щото в преобразуването на българските килии в училища да се предпочете навсякъде по България българският език; с това, дето в писмата си и съветите си възбудиха навсякъде ревност към учение; и с това, дето улесниха преподаването на българския език и отвориха път за образование на българите – дела, които нашите тука съотечественици по положението си не биха могли да ги извършат или до които твърде късно биха се домогнали”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Националният музей на образованието и Регионалното управление на образованието – Габрово обявяват Третия национален конкурс за ученици „Времена и будители”, посветен на 145 години от Априлското въстание и участието на българските учители в тази най-масова и героична проява на националноосвободителното движение през Възраждането.

Целите на конкурса са да насочи вниманието на учениците към историческата памет за активното участие на учителите в подготовката и провеждането на Априлското въстание (Бачо Киро, Тодор Лефтеров, Христо Караминков, Никола Беловеждов, Найден Попстоянов, Райна Попгеоргиева, Захари Величков, Петър Бонев, Христо Меджидиев, Танчо Кривчов, Найден Сланинков, Иван Соколов и десетки още герои).

Да стимулира интерес у младите хора да откриват и възраждат личности и събития от българската история, които предизвикват национална гордост. И да даде възможност за творческа изява на учениците.

Участници могат да бъдат ученици от V до XII клас от всички български училища в и извън страната, разпределени в две възрастови групи. В първа възрастова група попадат учениците от V до VII клас (индивидуално и групово участие), а във втора възрастова група – от VIII до XII клас (индивидуално и групово участие).

Конкурсът включва два модула:

Изработване на постери със снимки, документи, рисунки и др. – за ученици от V до VII клас. Постерите се изработват на хартиен носител с формат А3 или 50/70 см – до 3 броя.

Създаване на мултимедийна презентация – за ученици от VIII до XII клас. Мултимедийните презентации се създават на програма Power Point с времетраене от 5 до 10 мин. (Може да се използват и алтернативни презентационни програми. Изпратеният файл да е конвертиран в PDF)

Постерите и презентациите трябва да включват информация, свързана с участието на учители и просветни дейци в подготовката и провеждането на Априлското въстание; примери за историческата памет на поколенията (отбелязване на годишнини, имена на училища, читалища, улици; паметници и символи, израз на почит и признателност).

Критериите за оценка са:
– Тематична обвързаност
– Пълнота на представянето
– Художествено оформление
– Творчески подход
– Дигитални умения за създаване на презентация

Журито номинира по 10 постера и презентации и от тях класира на първо, второ и трето място в съответния модул.

За първо място е предвиден таблет, за второ място – електронен четец, а за трето – външен хард диск. Всеки участник в конкурса ще получи грамота за участие.

Организаторите на конкурса ще обявят резултатите на 1 ноември 2021 г. на сайта на музея www.nmogabrovo.com.

Крайният срок за представяне на постерите и презентациите е 30 юни 2021 г. Постерите и презентациите се изпращат по пощата с обратна разписка или по куриер за сметка на изпращача във вид, който не нарушава целостта им.

Всяка творба трябва да бъде придружена с данни на участника (трите имена, училище, клас, телефон, електронна поща и адрес).

Адрес за изпращане:
ЗА ТРЕТИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ВРЕМЕНА И БУДИТЕЛИ”
Национален музей на образованието – Габрово ул. „Априловска” № 15, п. к. 62 Габрово 5300.

За допълнителна информация: nmopr@abv.bg, тел. 066 806 461.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/