Свържи се с нас

Култура

„Защото аз не ще се върна…“

В памет на писателя Илия Иванов – Черен, роден преди 140 години.

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за писателят с трагична съдба – Илия Иванов – Черен.

Илия Иванов – Черен, 1910 г.

Илия Иванов Илиев е роден на 27 юли 1880 г. в с. Копчелии, Габровско, в бедно земеделско семейство. След завършване на Копчелийското основно училище, поради недоимък е изпратен от семейството си да чиракува на дюлгери в добруджанския край. Любовта към книгите и образованието го завръщат в Габрово, където завършва Априловска гимназия. Скоро след това е приет в Казанлъшкото педагогическо училище. Там Илия Иванов среща Антон Страшимиров – влиятелен драматург и писател – който в ролята си на негов учител, стимулира първите му творчески опити. Така на бял свят се появява първото му произведение: „Нещо като дневник на един забравен” – започнато на 24 октомври 1898 г. в Казанлък и завършено на 31 октомври 1899 г. в с. Копчелии, но остава непубликувано до 1925 г. Тогава се „ражда” и неговия псевдоним – в своите мемоари Антон Страшимиров го нарича „моят Мавър” и споделя „Щом в Русия имат Белий , защо пък ние да нямаме Черен?”.

След завършване на педагогическото училище в Казанлък през 1901 г. Илия Иванов пише своите първи разкази „Сбъднат сън”, „Случайна изповед”, „Съсипано гнездо”, които Антон Страшимиров публикува в литературното си списание „Наш живот”, популярно сред автори и литературоведи като Стоян Михайловски, Йордан Йовков и Николай Лилиев. Паралелно с творческата си дейност, отбива военната си служба в 18-ти пехотен Етърски полк и три години по-късно – през 1904 г., се уволнява с чин младши подофицер.

Илия Иванов – Черен, 1912 г.

През 1905 г. е изпратен на специализация в Загреб, където завършва курсове за учител на хора с нарушено зрение. След завръщането си е един от първите назначени в Държавния институт за слепи в София. По време на преподаването си там, Илия Иванов подновява контактите си с литературните среди на Антон Страшимиров и отново публикува свои произведения – разказите „Буря”, „Сватба”, „На сон грядущим”, „Пред осми ден”, „Безумец”, „Апокриф” в литературни вестници и списания, сред които сп. „Наблюдател” – идеен продължител на „Наш живот”.

При обявената мобилизация, във връзка с началото на Балканската война, Илия Иванов – Черен е назначен в I-ви пехотен Софийски полк като помощник взводен командир на 7-ма рота, която се сражава при Лозенград. На 9 октомври 1912 г. по време на челни бойни действия, пада убит и е погребан с почести при село Селиолу, Лозенградско.

Титулна страница от „Поглед наоколо“ от Неделчо Бенев – сборник от литературни статии в памет на писателя Илия Черен по случай 30 години от смъртта му, 1942 г.

Посмъртно през 1926 г. е издадена книгата му с избрани разкази „Светлина от изток”, с предговор и послеслов на учителя и негов съратник Неделчо Бенев. В негова памет през 1968 г. към читалище “Априлов-Палаузов” е сформирана литературна група от млади творци и литературоведи, носеща името му.

Освен със събирането на разказите на Илия Черен и публикуването им в „Светлина от Изток”, Неделчо Бенев допринася към създаването на литературен образ и памет за писателя, издавайки сборник с литературни статии под името „Поглед наоколо” през 1942 г. Бенев поставя началото на литературен архив на Илия Черен като активно събира вестници и списания със статии от различни автори за живота и творчеството му, издирва негови снимки и други биографични материали.

„Светлина от изток“ – избрани разкази на Илия Черен под редакцията на Неделчо Бенев, 1926 г.

Родом от Иванковци – съседно на Копчелии село, Неделчо Бенев споделя факти от биографията си с даровития писател. Също като него, Бенев е дългогодишен учител, поет и участник във войните 1912-1918 г. с ранг подофицер. Бенев е радетел за популяризиране на делото на провинциалните поети и писатели, с подчертано събиране и издаване на творчеството на Черен, основател и член на Дружество на писателите от провинцията, сътрудник на периодични литературни издания като в. „Светлоструй”, „Хоризонт” и др., литературен критик и автор на книги, посветени на правилната употреба на българския език. За богатата си краеведска и събирателска дейност е награден през 1967 г. с орден „Кирил и Методий” I степен.

Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с творческата дейност и жизнен път на Илия Иванов Илиев – Черен във личния фонд на Неделчо Бенев, сред тях оригинални снимки, стихосбирки и статии от различни общественици и литературоведи, посветени на творчеството му. Допълнително биографични материали и статии се съхраняват в личните фондове на краеведа Илия Габровски и композитора Михаил Шекерджиев.

Автор: Стела Илева Младши експерт – Държавен архив- Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица