

Култура
Стефан Ботев – Песента – моя обич и съдба

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града ни. Сред тях ярко се откроява една забележителна личност от габровската музикална история – на изтъкнатия диригент Стефан Ботев, отдал целия си живот на музиката. Роден е на 2 май 1914 г. в гр. Севлиево, любовта му към музикалното изкуство се заражда още в детството и определя житейския му път. Както сам споделя: „Песните винаги са заемали почетно място в моя живот. За мен песента беше и е духовната ми същност, защото тя е вечният извор на вяра, красота и оптимизъм.“
Още като ученик в средното педагогическо училище в родния си град започва да свири на флейта и участва в духовия оркестър, пее в смесения хор на училището и под ръководството на своята преподавателка по пеене прави първите си стъпки в хоровото дирижиране. По време на военната си служба в 34-ти пехотен полк – Ловеч създава голям хор от военнослужещи. За участието си във Втората световна война като командир на 34-ти Троянски полк е отличен с орден „За храброст“. Като учител по пеене в Севлиевската прогимназия създава ученически хор, както и девическия хор на Средното девическо професионално училище, където също преподава.

Приел за своя съдба хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и енергия за усвояване на нови знания и за времето от 1948 до 1961 г. завършва шест национални курса за ръководители на хорови колективи, които му дават солидни познания за творческо развитие. Поканен е да работи в Габрово, където се установява на 27 юли 1947 г. и свързва професионалния си и житейски път с този град. Тук основава и ръководи няколко хорови състава, чиито концертни участия се радват на голям успех и обществено внимание. Във фабрика „Бъдащност“ (по-късно „23-ти декември“) сформира смесен хор, който взима участия в градския и окръжен прегледи на работническата самодейност и е отличен като „Първенец“. От 1949 г. по решение на градското ръководство поема дирижирането на смесения хор при Общия работнически професионален съюз. Поради закриване на Околийския синдикален съвет от следващата година хорът преминава към Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов“. Диригентът застава начело на новосформирания хор, с присъщата си енергичност увлича хористите да участват активно в творческия процес и успехите не закъсняват. Хорът взема участие в прегледи и фестивали, на които се класира нееднократно на първо място, прави самостоятелни концерти в Габрово и в страната. Читалищният хор се утвърждава като представителен състав за габровските самодейци, предоставяйки много добра възможност за развитие на музикалния им талант. В репертоара на състава са включени около 150 песни, композирани от Бах, Монтеверди, Брамс, Шуберт, Верди, Бетховен, Добри Христов, Емануил Манолов, Любомир Пипков, Петко Стайнов и др., изпълнявани не само пред българска публика, но и на концерти в Могильов, Чехословакия, Италия, Гърция, Грузия, Армения, Дания. Към смесения хор Стефан Ботев сформира и оркестър, и с така създадения ансамбъл през 1955 г. поставя на габровска сцена оперетата „Трембита“ от съветския композитор Юри Милютин. Премиерата на 13 септември преминава с голям успех, изнесени са над 20 представления в Габрово, Трявна, Дряново и Търново, където на окръжен преглед на музикалната самодейност се класира като „Първенец“. Оперетният състав преустановява своето съществуване по финансово-организационни причини и след 13 години като ръководител на читалищния хор, диригентът го напуска през 1963 г.

Работи като методист по музикална самодейност в Окръжния център за художествена самодейност при Окръжен народен съвет – Габрово до 1986 г., а от 1950 г. в продължение на 17 години е диригент на смесения хор при ВТК „Георги Генев“ – Габрово. С цел повишаване музикалната култура на самодейците, тук той за първи път въвежда учебно-възпитателната работа с певците. За кратко време хорът се нарежда сред най-добрите формации в града и става активен участник в музикалния живот. На прегледа на профсъюзната художествена самодейност през 1951 г. е на първо място, а на следващата година е окръжен първенец, както и на много други отличия и награди от участия в музикални прояви през годините. Към хора се сформира самодеен оперетен състав и благодарение на всеотдайния труд на певците на 7 април 1959 г. се осъществява премиерата на оперетата „Мамзел Нитуш“ от Флоримон Ерве. Спектакълът се превръща в истински музикален празник и е посрещнат с огромен интерес от габровската публика. След постигнатия успех започва подготовката на следващия спектакъл – „Хубавата Елена“ на Жак Офенбах, чиято премиера утвърждава името на самодейния оперетен колектив. Следват над 20 представления в Габрово, Севлиево и Горна Оряховица, а следващата постановка – „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов е изпълнена на почти професионално ниво. Оперетата е представена на Третия републикански фестивал на художествената самодейност и печели златен медал и лауреатско звание. След 7-годишно успешно развитие и отличен обществен прием по различни причини самодейният оперетен състав прекратява съществуването си.

През пролетта на 1962 г. Стефан Ботев застава начело на новосъздадения хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Само след няколко месеца е изнесен първият концерт, започва усилена творческа дейност и на втората година от създаването си хорът става носител на бронзов медал от Втория републикански фестивал на художествената самодейност, участията на тържества и прояви донасят национални и международни награди – на I-ия и II-ия събори на хоровете за школувано пеене от старопланинските градове през 1966 и 1967 г. хорът печели първо място, на Третия общополски фестивал в Полша получава Голямата награда на фестивала (1970), за участието си в X-тия международен конкурс в Гориция, Италия (1971) е отличен с две първи награди – за полифонична музика и за фолклорно изпълнение. Следват концерти в страната и участия на турнета в СССР, Полша, Гърция, Италия, Холандия, Чехословакия, Англия, Ирландия, Белгия, Швейцария, Германия и др. Благодарение на габровския мъжки хор през 1970 г. започва провеждането на Фестивал на мъжките хорове, носещ името на първия български композитор Емануил Манолов. Габрово става домакин на фестивала, на който вземат участие и хорови състави от момчета. Това културно събитие се превръща във форум за популяризиране на българското хорово изкуство, за изява на нови творби и изпълнителски състави. След като ръководи хора успешно 5 години, диригентът го напуска и е изпратен от градското и партийно ръководство да започне работа със смесения хор при читалище „Развитие“ в родния си град Севлиево, който също постига значителни успехи, изнася концерти в страната и чужбина, печели награди от участия във фестивали на музикалната самодейност. На концерта на хора през 1972 г. Стефан Ботев е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов.

Заедно с ръководството на читалищния хор в Севлиево, диригентът започва работа със смесения хор при Инструментален завод „Болшевик“, който ръководи от 1966 г., в продължение на 20 години. И тук прилага учебно-възпитателната дейност като средство за повишаване на музикалните познания на хористите и обогатява репертоара с нови творби. Признанието не закъснява – на Републикански фестивали на художествената самодейност хорът е отличен със сребърни и златни медали, изнася турнета в Унгария и бившяи Съветски съюз. На юбилейния концерт за 25-годишнината от създаването си през 1974 г., хорът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – втора степен.
Последният певчески колектив, който Стефан Ботев дирижира от 1985 до 1990 г. е женският хор при завод „Добри Карталов“ – Габрово. Той полага усилия за повишаване познанията на хористките за правилното музикално изпълнение и включва в репертоара творби на български и чуждестранни композитори. Хорът се представя много добре на участия в различни прояви, отличен е с награди и грамоти от фестивали на художествената самодейност, изнася турне в Киев и Могильов през 1990 г. Най-значимата му изява е на юбилейния концерт за 75-годишнината на диригента на 30 май 1989 г., на който вземат участие всички големи хорови формации, ръководени от него. Концертът се превръща в истински празник на музиката и песента за габровската общественост, и с него Стефан Ботев слага край на активната си професионална дейност. Наред с множеството грамоти и поздравления, той получава и почетния знак на Габрово – първа степен.

Освен на хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и труд на много други общественополезни дейности. Участва в журитетни комисии на прегледите на музикалната самодейност и съборите на народното творчество в Габровско и Копривщица, записва текстове на български фолклорни песни от Габровския край, извършва значителен изследователски труд като събира информация за самодейни състави и изпълнители, за концертните им изяви, за отразяването на музикалните прояви в периодичния печат, илюстративни материали за различни събития и др. Събраният от него внушителен обем от публикации, снимки, афиши и програми, партитури и съставените азбучни указатели и картотеки на песни и самодейни състави от Габровския край представляват ценен извор за историята на изпълнителското изкуство в града ни от близкото минало. За големия си принос за развитието на хоровото изкуство и самодейното творчество в Габровския регион е награден с ордени “Кирил и Методий” – I-ва (1984), II-ра (1973) и III-та (1963) степен, златна значка от ЦС на БПС (Централен съвет на Българските професионални съюзи), отличник на Комитета за култура и много други. Големият диригент не успява да напише музикалната история на Габрово, но всички събрани документални материали от него, както и документите от служебната и обществената му дейност се намират в Държавен архив – Габрово, където са включени във фонд на негово име и могат да се използват от всички ценители и изследователи на музиката. Умира на 25 декември 2010 г. Най-точната равносметка за богатия житейски и близо 60-годишен творчески път на Стефан Ботев са неговите собствени думи: „Не е лесно да се размотае кълбото на спомените. Те са връщания и движение, удоволствие и болка, вълнения и равносметка…Безкраен труд! Но е хубаво, когато можеш да доставиш с труда си макар и малка радост на ония, с които си работил и ония, които са имали възможност да те слушат.“
* „Песента – моя обич и съдба“ е творческа автобиография на Стефан Ботев, съставена по материали от личния му фонд в Държавен архив – Габрово, издадена през 2009 г.
Автор: Даниела Ст. Цонева, главен експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето


С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.





Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.


Култура
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел


Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.
Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.
Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


-
Новинипреди 4 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Културапреди 5 дни
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето
-
Новинипреди 5 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“
-
Културапреди 5 дни
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел
-
Кримипреди 5 дни
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!
-
Новинипреди 4 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Икономикапреди 4 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала
-
Новинипреди 4 дни
Министър Пешев инспектира стадионите „Христо Ботев“ и „Априлов“ в Габрово