Култура
Стефан Ботев – Песента – моя обич и съдба
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града ни. Сред тях ярко се откроява една забележителна личност от габровската музикална история – на изтъкнатия диригент Стефан Ботев, отдал целия си живот на музиката. Роден е на 2 май 1914 г. в гр. Севлиево, любовта му към музикалното изкуство се заражда още в детството и определя житейския му път. Както сам споделя: „Песните винаги са заемали почетно място в моя живот. За мен песента беше и е духовната ми същност, защото тя е вечният извор на вяра, красота и оптимизъм.“
Още като ученик в средното педагогическо училище в родния си град започва да свири на флейта и участва в духовия оркестър, пее в смесения хор на училището и под ръководството на своята преподавателка по пеене прави първите си стъпки в хоровото дирижиране. По време на военната си служба в 34-ти пехотен полк – Ловеч създава голям хор от военнослужещи. За участието си във Втората световна война като командир на 34-ти Троянски полк е отличен с орден „За храброст“. Като учител по пеене в Севлиевската прогимназия създава ученически хор, както и девическия хор на Средното девическо професионално училище, където също преподава.
Приел за своя съдба хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и енергия за усвояване на нови знания и за времето от 1948 до 1961 г. завършва шест национални курса за ръководители на хорови колективи, които му дават солидни познания за творческо развитие. Поканен е да работи в Габрово, където се установява на 27 юли 1947 г. и свързва професионалния си и житейски път с този град. Тук основава и ръководи няколко хорови състава, чиито концертни участия се радват на голям успех и обществено внимание. Във фабрика „Бъдащност“ (по-късно „23-ти декември“) сформира смесен хор, който взима участия в градския и окръжен прегледи на работническата самодейност и е отличен като „Първенец“. От 1949 г. по решение на градското ръководство поема дирижирането на смесения хор при Общия работнически професионален съюз. Поради закриване на Околийския синдикален съвет от следващата година хорът преминава към Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов“. Диригентът застава начело на новосформирания хор, с присъщата си енергичност увлича хористите да участват активно в творческия процес и успехите не закъсняват. Хорът взема участие в прегледи и фестивали, на които се класира нееднократно на първо място, прави самостоятелни концерти в Габрово и в страната. Читалищният хор се утвърждава като представителен състав за габровските самодейци, предоставяйки много добра възможност за развитие на музикалния им талант. В репертоара на състава са включени около 150 песни, композирани от Бах, Монтеверди, Брамс, Шуберт, Верди, Бетховен, Добри Христов, Емануил Манолов, Любомир Пипков, Петко Стайнов и др., изпълнявани не само пред българска публика, но и на концерти в Могильов, Чехословакия, Италия, Гърция, Грузия, Армения, Дания. Към смесения хор Стефан Ботев сформира и оркестър, и с така създадения ансамбъл през 1955 г. поставя на габровска сцена оперетата „Трембита“ от съветския композитор Юри Милютин. Премиерата на 13 септември преминава с голям успех, изнесени са над 20 представления в Габрово, Трявна, Дряново и Търново, където на окръжен преглед на музикалната самодейност се класира като „Първенец“. Оперетният състав преустановява своето съществуване по финансово-организационни причини и след 13 години като ръководител на читалищния хор, диригентът го напуска през 1963 г.
Работи като методист по музикална самодейност в Окръжния център за художествена самодейност при Окръжен народен съвет – Габрово до 1986 г., а от 1950 г. в продължение на 17 години е диригент на смесения хор при ВТК „Георги Генев“ – Габрово. С цел повишаване музикалната култура на самодейците, тук той за първи път въвежда учебно-възпитателната работа с певците. За кратко време хорът се нарежда сред най-добрите формации в града и става активен участник в музикалния живот. На прегледа на профсъюзната художествена самодейност през 1951 г. е на първо място, а на следващата година е окръжен първенец, както и на много други отличия и награди от участия в музикални прояви през годините. Към хора се сформира самодеен оперетен състав и благодарение на всеотдайния труд на певците на 7 април 1959 г. се осъществява премиерата на оперетата „Мамзел Нитуш“ от Флоримон Ерве. Спектакълът се превръща в истински музикален празник и е посрещнат с огромен интерес от габровската публика. След постигнатия успех започва подготовката на следващия спектакъл – „Хубавата Елена“ на Жак Офенбах, чиято премиера утвърждава името на самодейния оперетен колектив. Следват над 20 представления в Габрово, Севлиево и Горна Оряховица, а следващата постановка – „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов е изпълнена на почти професионално ниво. Оперетата е представена на Третия републикански фестивал на художествената самодейност и печели златен медал и лауреатско звание. След 7-годишно успешно развитие и отличен обществен прием по различни причини самодейният оперетен състав прекратява съществуването си.
През пролетта на 1962 г. Стефан Ботев застава начело на новосъздадения хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Само след няколко месеца е изнесен първият концерт, започва усилена творческа дейност и на втората година от създаването си хорът става носител на бронзов медал от Втория републикански фестивал на художествената самодейност, участията на тържества и прояви донасят национални и международни награди – на I-ия и II-ия събори на хоровете за школувано пеене от старопланинските градове през 1966 и 1967 г. хорът печели първо място, на Третия общополски фестивал в Полша получава Голямата награда на фестивала (1970), за участието си в X-тия международен конкурс в Гориция, Италия (1971) е отличен с две първи награди – за полифонична музика и за фолклорно изпълнение. Следват концерти в страната и участия на турнета в СССР, Полша, Гърция, Италия, Холандия, Чехословакия, Англия, Ирландия, Белгия, Швейцария, Германия и др. Благодарение на габровския мъжки хор през 1970 г. започва провеждането на Фестивал на мъжките хорове, носещ името на първия български композитор Емануил Манолов. Габрово става домакин на фестивала, на който вземат участие и хорови състави от момчета. Това културно събитие се превръща във форум за популяризиране на българското хорово изкуство, за изява на нови творби и изпълнителски състави. След като ръководи хора успешно 5 години, диригентът го напуска и е изпратен от градското и партийно ръководство да започне работа със смесения хор при читалище „Развитие“ в родния си град Севлиево, който също постига значителни успехи, изнася концерти в страната и чужбина, печели награди от участия във фестивали на музикалната самодейност. На концерта на хора през 1972 г. Стефан Ботев е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов.
Заедно с ръководството на читалищния хор в Севлиево, диригентът започва работа със смесения хор при Инструментален завод „Болшевик“, който ръководи от 1966 г., в продължение на 20 години. И тук прилага учебно-възпитателната дейност като средство за повишаване на музикалните познания на хористите и обогатява репертоара с нови творби. Признанието не закъснява – на Републикански фестивали на художествената самодейност хорът е отличен със сребърни и златни медали, изнася турнета в Унгария и бившяи Съветски съюз. На юбилейния концерт за 25-годишнината от създаването си през 1974 г., хорът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – втора степен.
Последният певчески колектив, който Стефан Ботев дирижира от 1985 до 1990 г. е женският хор при завод „Добри Карталов“ – Габрово. Той полага усилия за повишаване познанията на хористките за правилното музикално изпълнение и включва в репертоара творби на български и чуждестранни композитори. Хорът се представя много добре на участия в различни прояви, отличен е с награди и грамоти от фестивали на художествената самодейност, изнася турне в Киев и Могильов през 1990 г. Най-значимата му изява е на юбилейния концерт за 75-годишнината на диригента на 30 май 1989 г., на който вземат участие всички големи хорови формации, ръководени от него. Концертът се превръща в истински празник на музиката и песента за габровската общественост, и с него Стефан Ботев слага край на активната си професионална дейност. Наред с множеството грамоти и поздравления, той получава и почетния знак на Габрово – първа степен.
Освен на хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и труд на много други общественополезни дейности. Участва в журитетни комисии на прегледите на музикалната самодейност и съборите на народното творчество в Габровско и Копривщица, записва текстове на български фолклорни песни от Габровския край, извършва значителен изследователски труд като събира информация за самодейни състави и изпълнители, за концертните им изяви, за отразяването на музикалните прояви в периодичния печат, илюстративни материали за различни събития и др. Събраният от него внушителен обем от публикации, снимки, афиши и програми, партитури и съставените азбучни указатели и картотеки на песни и самодейни състави от Габровския край представляват ценен извор за историята на изпълнителското изкуство в града ни от близкото минало. За големия си принос за развитието на хоровото изкуство и самодейното творчество в Габровския регион е награден с ордени “Кирил и Методий” – I-ва (1984), II-ра (1973) и III-та (1963) степен, златна значка от ЦС на БПС (Централен съвет на Българските професионални съюзи), отличник на Комитета за култура и много други. Големият диригент не успява да напише музикалната история на Габрово, но всички събрани документални материали от него, както и документите от служебната и обществената му дейност се намират в Държавен архив – Габрово, където са включени във фонд на негово име и могат да се използват от всички ценители и изследователи на музиката. Умира на 25 декември 2010 г. Най-точната равносметка за богатия житейски и близо 60-годишен творчески път на Стефан Ботев са неговите собствени думи: „Не е лесно да се размотае кълбото на спомените. Те са връщания и движение, удоволствие и болка, вълнения и равносметка…Безкраен труд! Но е хубаво, когато можеш да доставиш с труда си макар и малка радост на ония, с които си работил и ония, които са имали възможност да те слушат.“
* „Песента – моя обич и съдба“ е творческа автобиография на Стефан Ботев, съставена по материали от личния му фонд в Държавен архив – Габрово, издадена през 2009 г.
Автор: Даниела Ст. Цонева, главен експерт Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.
Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.
„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.
Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.
„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.
Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.
През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.
Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.
През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.
Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.
Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.
Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.
Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.
„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.
Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.
Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.
Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.
Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.
Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.
Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.
Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.
Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.
Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.
В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.
За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.
Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.
-
Кримипреди 2 дниСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Кримипреди 4 дниКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Любопитнопреди 4 дниГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Кримипреди 4 дниТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Културапреди 2 дниГран-при и четири златни медала за МК „Весела“
-
Новинипреди 4 дниДжудистите ни със силно представяне на татамито сред 700 участници от 6 държави
-
Икономикапреди 2 дниДо края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца
-
Новинипреди 3 дниЯнтра взе точка при гостуването си в Благоевград на Пирин