Култура
Стефан Ботев – Песента – моя обич и съдба
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града ни. Сред тях ярко се откроява една забележителна личност от габровската музикална история – на изтъкнатия диригент Стефан Ботев, отдал целия си живот на музиката. Роден е на 2 май 1914 г. в гр. Севлиево, любовта му към музикалното изкуство се заражда още в детството и определя житейския му път. Както сам споделя: „Песните винаги са заемали почетно място в моя живот. За мен песента беше и е духовната ми същност, защото тя е вечният извор на вяра, красота и оптимизъм.“
Още като ученик в средното педагогическо училище в родния си град започва да свири на флейта и участва в духовия оркестър, пее в смесения хор на училището и под ръководството на своята преподавателка по пеене прави първите си стъпки в хоровото дирижиране. По време на военната си служба в 34-ти пехотен полк – Ловеч създава голям хор от военнослужещи. За участието си във Втората световна война като командир на 34-ти Троянски полк е отличен с орден „За храброст“. Като учител по пеене в Севлиевската прогимназия създава ученически хор, както и девическия хор на Средното девическо професионално училище, където също преподава.
Приел за своя съдба хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и енергия за усвояване на нови знания и за времето от 1948 до 1961 г. завършва шест национални курса за ръководители на хорови колективи, които му дават солидни познания за творческо развитие. Поканен е да работи в Габрово, където се установява на 27 юли 1947 г. и свързва професионалния си и житейски път с този град. Тук основава и ръководи няколко хорови състава, чиито концертни участия се радват на голям успех и обществено внимание. Във фабрика „Бъдащност“ (по-късно „23-ти декември“) сформира смесен хор, който взима участия в градския и окръжен прегледи на работническата самодейност и е отличен като „Първенец“. От 1949 г. по решение на градското ръководство поема дирижирането на смесения хор при Общия работнически професионален съюз. Поради закриване на Околийския синдикален съвет от следващата година хорът преминава към Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов“. Диригентът застава начело на новосформирания хор, с присъщата си енергичност увлича хористите да участват активно в творческия процес и успехите не закъсняват. Хорът взема участие в прегледи и фестивали, на които се класира нееднократно на първо място, прави самостоятелни концерти в Габрово и в страната. Читалищният хор се утвърждава като представителен състав за габровските самодейци, предоставяйки много добра възможност за развитие на музикалния им талант. В репертоара на състава са включени около 150 песни, композирани от Бах, Монтеверди, Брамс, Шуберт, Верди, Бетховен, Добри Христов, Емануил Манолов, Любомир Пипков, Петко Стайнов и др., изпълнявани не само пред българска публика, но и на концерти в Могильов, Чехословакия, Италия, Гърция, Грузия, Армения, Дания. Към смесения хор Стефан Ботев сформира и оркестър, и с така създадения ансамбъл през 1955 г. поставя на габровска сцена оперетата „Трембита“ от съветския композитор Юри Милютин. Премиерата на 13 септември преминава с голям успех, изнесени са над 20 представления в Габрово, Трявна, Дряново и Търново, където на окръжен преглед на музикалната самодейност се класира като „Първенец“. Оперетният състав преустановява своето съществуване по финансово-организационни причини и след 13 години като ръководител на читалищния хор, диригентът го напуска през 1963 г.
Работи като методист по музикална самодейност в Окръжния център за художествена самодейност при Окръжен народен съвет – Габрово до 1986 г., а от 1950 г. в продължение на 17 години е диригент на смесения хор при ВТК „Георги Генев“ – Габрово. С цел повишаване музикалната култура на самодейците, тук той за първи път въвежда учебно-възпитателната работа с певците. За кратко време хорът се нарежда сред най-добрите формации в града и става активен участник в музикалния живот. На прегледа на профсъюзната художествена самодейност през 1951 г. е на първо място, а на следващата година е окръжен първенец, както и на много други отличия и награди от участия в музикални прояви през годините. Към хора се сформира самодеен оперетен състав и благодарение на всеотдайния труд на певците на 7 април 1959 г. се осъществява премиерата на оперетата „Мамзел Нитуш“ от Флоримон Ерве. Спектакълът се превръща в истински музикален празник и е посрещнат с огромен интерес от габровската публика. След постигнатия успех започва подготовката на следващия спектакъл – „Хубавата Елена“ на Жак Офенбах, чиято премиера утвърждава името на самодейния оперетен колектив. Следват над 20 представления в Габрово, Севлиево и Горна Оряховица, а следващата постановка – „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов е изпълнена на почти професионално ниво. Оперетата е представена на Третия републикански фестивал на художествената самодейност и печели златен медал и лауреатско звание. След 7-годишно успешно развитие и отличен обществен прием по различни причини самодейният оперетен състав прекратява съществуването си.
През пролетта на 1962 г. Стефан Ботев застава начело на новосъздадения хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Само след няколко месеца е изнесен първият концерт, започва усилена творческа дейност и на втората година от създаването си хорът става носител на бронзов медал от Втория републикански фестивал на художествената самодейност, участията на тържества и прояви донасят национални и международни награди – на I-ия и II-ия събори на хоровете за школувано пеене от старопланинските градове през 1966 и 1967 г. хорът печели първо място, на Третия общополски фестивал в Полша получава Голямата награда на фестивала (1970), за участието си в X-тия международен конкурс в Гориция, Италия (1971) е отличен с две първи награди – за полифонична музика и за фолклорно изпълнение. Следват концерти в страната и участия на турнета в СССР, Полша, Гърция, Италия, Холандия, Чехословакия, Англия, Ирландия, Белгия, Швейцария, Германия и др. Благодарение на габровския мъжки хор през 1970 г. започва провеждането на Фестивал на мъжките хорове, носещ името на първия български композитор Емануил Манолов. Габрово става домакин на фестивала, на който вземат участие и хорови състави от момчета. Това културно събитие се превръща във форум за популяризиране на българското хорово изкуство, за изява на нови творби и изпълнителски състави. След като ръководи хора успешно 5 години, диригентът го напуска и е изпратен от градското и партийно ръководство да започне работа със смесения хор при читалище „Развитие“ в родния си град Севлиево, който също постига значителни успехи, изнася концерти в страната и чужбина, печели награди от участия във фестивали на музикалната самодейност. На концерта на хора през 1972 г. Стефан Ботев е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов.
Заедно с ръководството на читалищния хор в Севлиево, диригентът започва работа със смесения хор при Инструментален завод „Болшевик“, който ръководи от 1966 г., в продължение на 20 години. И тук прилага учебно-възпитателната дейност като средство за повишаване на музикалните познания на хористите и обогатява репертоара с нови творби. Признанието не закъснява – на Републикански фестивали на художествената самодейност хорът е отличен със сребърни и златни медали, изнася турнета в Унгария и бившяи Съветски съюз. На юбилейния концерт за 25-годишнината от създаването си през 1974 г., хорът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – втора степен.
Последният певчески колектив, който Стефан Ботев дирижира от 1985 до 1990 г. е женският хор при завод „Добри Карталов“ – Габрово. Той полага усилия за повишаване познанията на хористките за правилното музикално изпълнение и включва в репертоара творби на български и чуждестранни композитори. Хорът се представя много добре на участия в различни прояви, отличен е с награди и грамоти от фестивали на художествената самодейност, изнася турне в Киев и Могильов през 1990 г. Най-значимата му изява е на юбилейния концерт за 75-годишнината на диригента на 30 май 1989 г., на който вземат участие всички големи хорови формации, ръководени от него. Концертът се превръща в истински празник на музиката и песента за габровската общественост, и с него Стефан Ботев слага край на активната си професионална дейност. Наред с множеството грамоти и поздравления, той получава и почетния знак на Габрово – първа степен.
Освен на хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и труд на много други общественополезни дейности. Участва в журитетни комисии на прегледите на музикалната самодейност и съборите на народното творчество в Габровско и Копривщица, записва текстове на български фолклорни песни от Габровския край, извършва значителен изследователски труд като събира информация за самодейни състави и изпълнители, за концертните им изяви, за отразяването на музикалните прояви в периодичния печат, илюстративни материали за различни събития и др. Събраният от него внушителен обем от публикации, снимки, афиши и програми, партитури и съставените азбучни указатели и картотеки на песни и самодейни състави от Габровския край представляват ценен извор за историята на изпълнителското изкуство в града ни от близкото минало. За големия си принос за развитието на хоровото изкуство и самодейното творчество в Габровския регион е награден с ордени “Кирил и Методий” – I-ва (1984), II-ра (1973) и III-та (1963) степен, златна значка от ЦС на БПС (Централен съвет на Българските професионални съюзи), отличник на Комитета за култура и много други. Големият диригент не успява да напише музикалната история на Габрово, но всички събрани документални материали от него, както и документите от служебната и обществената му дейност се намират в Държавен архив – Габрово, където са включени във фонд на негово име и могат да се използват от всички ценители и изследователи на музиката. Умира на 25 декември 2010 г. Най-точната равносметка за богатия житейски и близо 60-годишен творчески път на Стефан Ботев са неговите собствени думи: „Не е лесно да се размотае кълбото на спомените. Те са връщания и движение, удоволствие и болка, вълнения и равносметка…Безкраен труд! Но е хубаво, когато можеш да доставиш с труда си макар и малка радост на ония, с които си работил и ония, които са имали възможност да те слушат.“
* „Песента – моя обич и съдба“ е творческа автобиография на Стефан Ботев, съставена по материали от личния му фонд в Държавен архив – Габрово, издадена през 2009 г.
Автор: Даниела Ст. Цонева, главен експерт Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.
На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.
„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.
По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.
Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.
Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.
Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.
По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.
В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.
За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.
-
Икономикапреди 7 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 7 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 3 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 4 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 4 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 4 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 3 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 3 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?