Култура
Любовта на змей с билки се „гаси“, самодива дом „не върти“

„Бай, бабо, ле“ – събитие от инициативата „Еньовден: билки и баилки“, се проведе на 27 и 28 юни в музей „Етър“. Посетителите научиха интересни практики за лечение и коя билка за каква болест се ползва. Билките и баилките са от голямо значение за лечебните практики в миналото. Вярва се, че има треви, които да те излекуват дори от нежелана обич.
Отлично запозната с фолклорните предания, уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева разказва истории, предавани от поколение на поколение. Змейовете се влюбват в девойки, а мъжете – в самодиви.
Змеиците – женските змейове, също могат да изпитат чувства към човек. Любовта между толкова различни по същността си същества обикновено е драматична. Песни и приказки са посветени на такива изпепеляващи чувства, но най-често тази любов не е съвсем споделена и едната страна се опитва да се отърве, а това може да стане с билки. От отмъщението на самодивите човек заболява, а лечението е с баилки.
„Ако някой залинее, е стъпил в самодивско хорище или трапеза. Самодивите си отмъщават, като вземат здравето на човека, който започва да линее без видима причина. Тогава близките му търсят помощта на баячка. Обикновено това е жена. Макар и по-рядко, срещат се и мъже, които баят. Лечителите се обръщат към Бог и Богородица, за да помогнат за лечението на човека. Баилките се казват шепнешком, за да не бъдат разбрани. Ако бъдат споделени не с когото трябва, загубват своята сила и не могат да въздействат. Когато се предава знанието, баячката сама избира на кого. Обикновено това е младо момиче или момче от семейството, които имат необходимите качества и желание. Смята се, че докато лечителят практикува, избраният да го наследи няма пълна власт над баилките. Болният е включен в лечението си. Ако се лее куршум или восък, той държи паницата с вода над главата си, отива да я излее на плодно дърво, спи с восъка или оловото. Така по време на съня, излиза всичко, което го е изплашило. Ако човек не може да се освободи веднага, отива отново при баячката, но нечетен брой пъти.“

От думите на Румяна Денчева става ясно, че зейовете се влюбват, най-често, в неминали под венчило девойки. Змеиците пък могат да обикнат и женен мъж. Тогава правят всичко възможно да го разделят от семейството му и да го отведат в своето обиталище. От змейовата любов човек може да се отърве с опушване от билки. Затова змейовете отказват на любимите си да горят сено. Вратига, комунига и тинтява са билките, които запалени предизвикват раздялата.
Смятани за демонични същества, змейовете нямат само отрицателни черти. Румяна Денчева разказва предавана от уста на уста приказка за змей, който довежда в пещерата майката на жена си, за да се грижи за новороденото му дете. Когато си тръгва, слага в престилката й люспи от червен лук. Условието е да не ги поглежда, докато не се прибере в къщи. Когато бабата разгръща престилката, оказва се, че е пълна със злато – змейов дар за оказаната помощ.
Змейовете и хората са в непрекъснат контакт помежду си. Змей пази реколтата от други змейове, дори се бие с тях, за да я съхрани. Когато овчарите открият паднал змей, хранят го четиридесет дни, за да се излекува.

Във фолклора може да има змейове и змеици, но самодивите са само жени. Красиви и примамливи за мъжете, те не могат да обичат човешко същество. Мъжът трябва да открадне ризата на самодивата, за да тръгне тя с него. Самодивата никога не става добра домакиня и майка. Ако намери ризата си, грабва я и бяга отново в дивото.
Самодивата страни от човека, но във фолклора не се споменава с кого се обвързва. Макар да не са известни самодиви от мъжки пол, много хора говорят за самодивски сватби, от които се чуват тъпани и зурни, макар хората да не могат да видят нито какво се случва, нито къде.
Билките, баилките, преданията за змейове и самодиви са част от българския фолклор, чудесно разказан в неповторимата атмосфера на музей „Етър“ в последните два почивни дни на месец юни.
В Музеен детски център се предлагат образователните игри „Билков пъзел“ и „Познай билките“.
*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Култура
Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.
Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.
За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.
Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.
Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

-
Новинипреди 4 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 5 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 5 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Новинипреди 5 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Новинипреди 5 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Културапреди 5 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Любопитнопреди 5 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Любопитнопреди 4 дниLidl и издателство Мармот превръщат осъзнатото хранене в детско приключение








