Свържи се с нас

Култура

Любовта на змей с билки се „гаси“, самодива дом „не върти“

Published

on

„Бай, бабо, ле“ – събитие от инициативата „Еньовден: билки и баилки“, се проведе на 27 и 28 юни в музей „Етър“. Посетителите научиха интересни практики за лечение и коя билка за каква болест се ползва. Билките и баилките са от голямо значение за лечебните практики в миналото. Вярва се, че има треви, които да те излекуват дори от нежелана обич.

Отлично запозната с фолклорните предания, уредникът на музей „Етър“ Румяна Денчева разказва истории, предавани от поколение на поколение. Змейовете се влюбват в девойки, а мъжете – в самодиви.

Змеиците – женските змейове, също могат да изпитат чувства към човек. Любовта между толкова различни по същността си същества обикновено е драматична. Песни и приказки са посветени на такива изпепеляващи чувства, но най-често тази любов не е съвсем споделена и едната страна се опитва да се отърве, а това може да стане с билки. От отмъщението на самодивите човек заболява, а лечението е с баилки.

„Ако някой залинее, е стъпил в самодивско хорище или трапеза. Самодивите си отмъщават, като вземат здравето на човека, който започва да линее без видима причина. Тогава близките му търсят помощта на баячка. Обикновено това е жена. Макар и по-рядко, срещат се и мъже, които баят. Лечителите се обръщат към Бог и Богородица, за да помогнат за лечението на човека. Баилките се казват шепнешком, за да не бъдат разбрани. Ако бъдат споделени не с когото трябва, загубват своята сила и не могат да въздействат. Когато се предава знанието, баячката сама избира на кого. Обикновено това е младо момиче или момче от семейството, които имат необходимите качества и желание. Смята се, че докато лечителят практикува, избраният да го наследи няма пълна власт над баилките. Болният е включен в лечението си. Ако се лее куршум или восък, той държи паницата с вода над главата си, отива да я излее на плодно дърво, спи с восъка или оловото. Така по време на съня, излиза всичко, което го е изплашило. Ако човек не може да се освободи веднага, отива отново при баячката, но нечетен брой пъти.“

От думите на Румяна Денчева става ясно, че зейовете се влюбват, най-често, в неминали под венчило девойки. Змеиците пък могат да обикнат и женен мъж. Тогава правят всичко възможно да го разделят от семейството му и да го отведат в своето обиталище. От змейовата любов човек може да се отърве с опушване от билки. Затова змейовете отказват на любимите си да горят сено. Вратига, комунига и тинтява са билките, които запалени предизвикват раздялата.

Смятани за демонични същества, змейовете нямат само отрицателни черти. Румяна Денчева разказва предавана от уста на уста приказка за змей, който довежда в пещерата майката на жена си, за да се грижи за новороденото му дете. Когато си тръгва, слага в престилката й люспи от червен лук. Условието е да не ги поглежда, докато не се прибере в къщи. Когато бабата разгръща престилката, оказва се, че е пълна със злато – змейов дар за оказаната помощ.

Змейовете и хората са в непрекъснат контакт помежду си. Змей пази реколтата от други змейове, дори се бие с тях, за да я съхрани. Когато овчарите открият паднал змей, хранят го четиридесет дни, за да се излекува.

Във фолклора може да има змейове и змеици, но самодивите са само жени. Красиви и примамливи за мъжете, те не могат да обичат човешко същество. Мъжът трябва да открадне ризата на самодивата, за да тръгне тя с него. Самодивата никога не става добра домакиня и майка. Ако намери ризата си, грабва я и бяга отново в дивото.

Самодивата страни от човека, но във фолклора не се споменава с кого се обвързва. Макар да не са известни самодиви от мъжки пол, много хора говорят за самодивски сватби, от които се чуват тъпани и зурни, макар хората да не могат да видят нито какво се случва, нито къде.

Билките, баилките, преданията за змейове и самодиви са част от българския фолклор, чудесно разказан в неповторимата атмосфера на музей „Етър“ в последните два почивни дни на месец юни.

В Музеен детски център се предлагат образователните игри „Билков пъзел“ и „Познай билките“.

*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Над 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт

Published

on

В навечерието на най-светлите дни в годината, Ротари клуб Габрово кани жителите и гостите на града на Рождественски концерт, който ще се състои на 22 декември от 18.00 часа в храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“.

В празничната вечер ще участват повече от 70 габровски деца. Те ще пеят, ще рецитират и ще споделят радостта си така, както само децата умеят – чисто, искрено и от сърце. На сцената ще излязат децата от Детския камерен хор към Ротари клуб Габрово, Вокална група „Приятели с музиката“ по програма „Силен старт“ на МОН в ДГ „Перуника“, с ръководител Даниела Христова, както и възпитаници на детските градини „Радост“ и „Явор“.

Коледното настроение ще бъде допълнено от изпълненията на деца от музикална школа „Wail Sound“, с ръководител Зора Колева, както и от обичаните „Габровски гласчета“ към читалище „Габрово 2002“, с ръководител Стефка Стоева, след които ще се включи и вече не съвсем малката Гала Савчева.

Деца от неделното училище с ръководител Габриела Данаилова ще ни напомнят със слово за смисъла на празника чрез библейски стихове, подбрани с внимание и любов.

Финалът ще принадлежи на църковния хор към храм „Успение Богородично“ с диригент Алексей Шепелев, който ще обедини гласове и сърца в духа на Рождество.

„Ние от Ротари клуб Габрово вярваме, че именно такива моменти оставят най-дълбоката следа у децата. Чрез музиката, светлината на храма и споделеното преживяване те се учат на смирение, уважение и грижа един към друг – тихи уроци, които не се пишат в учебници, но остават за цял живот.

Когато говорим на децата за доброта, благодарност и любов, ние всъщност лекуваме и себе си. Вярвам, че така – с малки стъпки и чисти детски гласове – можем да направим света около нас по-спокоен, по-топъл и по-човечен.

Празничната вечер ще бъде съпроводена и от изложба с детски рисунки, създадени в рамките на конкурс на тема „Коледа през детските очи“ – още едно доказателство, че детското въображение носи светлина. Нека в тези светли дни отворим сърцата си, да забавим крачка и да си припомним кое е истински важно.

Пожелавам на всички здраве, мир и топлина в домовете, а Коледа да ни направи малко по-добри – към децата и към самите нас. Светли празници!“, споделя Пламен Иларионов, член на Ротари клуб Габрово.

Зареди още

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица