Свържи се с нас

Култура

Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габров за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение и благодарност за журналиста и краеведа Ганчо Танев – габровецът, който се посвети на Габрово.

Снимка на Ганчо Танев, 2008 г.

Ганчо Танев е роден на 29 октомври 1927 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия през 1946 г. През същата година започва работа като нещатен сътрудник на вестник „Борба”, по-късно е негов кореспондент). От септември 1953 г. работи в редакцията на вестник „Балканско знаме” (до юли 1955 г. вестникът се нарича „Стахановски глас”), като заема различни длъжности: заместник главен редактор, главен редактор, отговорен секретар. От 1974 г. е водещ редактор на изданието на вестника „Панорама на окръга”, в който до 1987 г. публикува интересни и четивни материали за забравени личности, събития, факти. Тук Ганчо Танев успява да разчупи шаблонния поглед към миналото, настоящето и перспективите на Габровския регион. Повече от 30 години от живота му са отдадени на някогашния габровски окръжен вестник. Пенсионира се през 1987 г.

Журналистическа карта на Ганчо Танев, 1960 г

Годините след своето пенсиониране посвещава на краеведска дейност – да изследва, запазва и популяризира историята на Габрово. Това за него не е просто работа, а смисъл, призвание и мисия. От 1994 г. изготвя справки „Листчета от Габровкия календар”, „Габровски исторически календар”, „Календар Габрово” и др., които се публикуват на страниците на вестник „100 вести” и се четат в радиоефира. Подготвя и юбилейното издание „Говори Габрово”, посветено на 50-та годишнина на габровското радио. Работи усърдно и прецизно по съставянето на сборниците „Почетните граждани на Габрово” (2003 г.), съвместно с Държавен архив – Габрово. След публикуването на сборника, продължава издирванията си за пропуснатите живи към 1922-1923 г. опълченци, които не са намерили място в списъка с отличените на тогавашното Габровско градско обшинско управление. За тази си дейност, през 2003 г. той пише следното: „..От днешната Габровска област в този списък са пропуснати 78 живи тогава опълченци. И Габрово остава в дълг към тях. Надявам се да намеря възможност някой ден да съобщя поне техните имена.”. Той е съавтор на първата книга от Библиотека „Памет Габровска” „Чардафон Велики” (2006 г.), съвместно с друг изследовател на габровската история Ангел Илиев. Поради големия интерес и изчерпването на изданието, подготвят и издават през 2009 г. второ допълнено издание. Издава справочника„Кой кой е в Габрово” – 1 част, заедно с дъщеря си Румяна Николова. За него Ганчо Танев събира и подготвя за печат над 500 справки и допълнително над 880 справки по анкетни карти на сътрудници. За краеведски календар „Кръгли годишни от габровското минало и настояще за 2004 г.” изготвя 598 справки, без да са включени информациите за народни, храмови и други празници. Издава поредицата „Кой, какво, кога” за кръгли годишнини от габровското минало и настояще (2001 – 2003, 2007 г.). Към март 2008 г. работи по следните свои творби: „Една разходка из старо Габрово”, проектирано като албум, „Габровска гордост и… срам”, „Смях и бодилчета”, „Книга за Габровската индустрия”, „Книга за опълченците от Габровско”, „Габрово в приписки”, „Габрово в дати”, които не успява да отпечата. Машинописните им варианти са съхранени и предадени в Габровския архив. Като сътрудник на вестник „100 вести”, от август 2008 г., води рубриката „Старите габровски улици“. През 2009 г. издава сборника „Спомени за Лъката”, базиран на изследването на краеведа Стефан Александров. Автор е на множество публикации, радиопредавания и др.

„Календар Габрово”, подготвен от Ганчо Танев, със справки за всеки ден, 1996г.

Отличителни черти на цялостната му дейност като журналист, изследовател, краевед и общественик са прецизността, точността и обективността. Ето как сам определя работата си: „…Трябва да се извличат, събират, ситематизират и отсяват хиляди данни от десетки справочни издания и хиляди публикации. В стотици случаи е нужна многократна проверка, съпоставяне и откриване на точните факти…”.

Ганчо Танев е член на Съюза на българските журналисти от 1960 г., председател на Журналистическото дружество в Габрово от 1962 до 1982 г. Той е сред учредителите на Граждански комитет „Памет Габровска” през 2007 г., който си поставя за цел „обединяване на усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителния опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопанския живот на Габровския край от миналото и настоящето”. Любител на пътешествията, обикаля цяла България и запечатва в снимки изгледи от планини, Черно море и р. Дунав на десетки негативни ленти, които както всички свои документи, точно и прецизно подрежда и запазва. Награждаван с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен през 1977 г., Почетен знак „Златен Хирон” на Община Габрово през 2003 г. за издането „Почетните граждани на Габрови”, съвместно с Държавен архив – Габрово. Носител е на почетна значка „Златното перо” на Съюза на българските журналисти, значка „Отличник на Комитета за опазване на природната среда”, множество юбилейни медали, грамоти и др. Почива на 16 март 2010 г.

Издание от поредицата „Кой, какво, кога”, съставено от Ганчо Танев, 2003 г.

Още приживе лично дарява на Държавен архив – Габрово документи от дейността си като журналист и изследовател, включително и изданията „Панорама на окръга” към в. „Балканско знаме”, водена от него.

През 2012 г. неговите наследници Любимир Танев и Румяна Николова даряват още документи, които са формирани като фонд № 1628 на името на Ганчо Танев. Те са обработени и са достъпни за потребителите на архивна информация в читалнята на габровския архив.

Делегатска карта на Ганчо Танев за участие в конгрес на СБЖ, 1998 г.

Отвъд фактите, за Ганчо Танев говорят многобройните му изследвания и публикации, свързани с точното изясняване на богатото минало на Габрово като личности, места, събития. Като истински журналист и човек с гражданска позиция, той винаги е бил критичен към залитането в двете крайности – на тотално превъзнасяне и/ли тотално отричане. Всичко в името на родния град и истината.

Визитна картичка на Ганчо Танев – габровец

На визитната си картичка бе написал: „Ганчо Танев – габровец”.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Преди 100 години в Габрово е открит паметникът на загиналите във войните

Published

on

Паметникът, край който са преминавали ежедневно поколения габровци, пред бившата Консултативна поликлиника, е открит точно преди 100 години, на 22 ноември 1925 г. (в някои източници се посочва датата 25 ноем.). Той е издигнат със средства на Дружество „Инвалид“ – Габрово. В устава на Дружеството, запазен в Държавен архив – Габрово четем:
„Дружество „Инвалид“ има за цел: да подпомага материално и морално своите членове; … да се грижи за настаняване безработните из средата на инвалидите, вдовиците, сираците и родителите членове на дружеството на подходяща работа, а децата в училища, пансиони и др. подобни;.. да участвува във всички благотворителни обществени прояви и в манифестации, които имат за цел манифестиране култа към родните герои..“

Габровското дружество отива отвъд манифестирането на култ, почит и др. подобни действия към падналите герои, като успява да финансира изграждането на един много въздействащ паметник в тяхна чест. Средствата на организацията се събират от встъпителен и ежемесечен членски внос, доброволни пожертвования, лихви от капитали и др.

На свое заседание Габровско градско общинско управление с протокол № 21 от 27 юли 1925 г. взема решение, с което уважава постъпилата молба на Дружеството и приема да му се предостави място в м. „Падало“ (днес част от Габрово) за изграждане на паметник за загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.

Паметникът е изразителен в художествено отношение и е първия паметник с барелефи, издигнат в Габрово. Изработен е от бял врачански камък. Надписът му гласи: „На скъпите другари, паднали в войните за обединението на българското племе 1912-1913 и 15-18 г.“. Барелефите представляват следните три сцени: Първата на гроба на убит войник плачат баща, майка и дете; на втората – вдовица плаче с рожбата си. В третата сцена са представени двама инвалиди с липсващи крайници. Негов автор е проф. Марин Василев. Той е един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, заедно с Жеко Спиридонов и Борис Шатц. Той е един от първите българи след Освобождението, с академично образование, след като завършва Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен. Автор е на паметници на редица забележителни българи. По изпълнението на паметника работи и габровския скулптор Иван Начев.

От запазените статии на краеведа Илия Габровски научаваме, че инициатор за издигане на паметника е габровския учител Христо Аврамов. Пак според Габровски, на откриването му, в присъствието на политика и бъдещ министър-председател Андрей Ляпчев, учителя Аврамов казва: „Нашият войник достойно изпълни патриотичния си дълг към родината по кървавите бранни поля, но нашите дипломати я проиграха на зелената маса“. Представените снимки и информация се съхраняват във фондове от личен и учрежденски произход в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Регионалната библиотека с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

По повод Националния ден на четенето Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” прави подарък на четящите хора в Габрово – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 21 ноември (петък) 2025 година.

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 21 ноември 2025 година.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 лв. също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 21 ноември 2025 г. Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 17.30 ч. на 21 ноември 2025 година.

Зареди още

Култура

РЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения

Published

on

Словенската столица Любляна се превърна в средище на идеи, иновации и вдъхновение. Там се проведе колоквиумът „Интерактивни изложби и дигитално куриране на нематериално културно наследство в музеите“, организиран от Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа (София) и фондация „Форум за славянски култури“.

Събитието събра представители на музеи и културни институции от Сърбия, Словения, Хърватия, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, България и Република Северна Македония – хора, обединени от общата мисия да съхраняват духа на миналото чрез средствата на бъдещето. Модератор на събитието бе д-р Мирена Станева – експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

„Във времето на дигитална трансформация, нашата отговорност е не само да съхраняваме нематериалното културно наследство, но и да го превърнем в живо преживяване, достъпно, ангажиращо и свързано с общностите, които го създават. В този процес музеите надскачат традиционната си роля и от пазители на артефакти се превръщат в пространства за диалог и социализация, където нематериалното културно наследство може да бъде разказано и съприживяно.“, коментира д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, която заедно с д- р Андрея Рихтер, директор на Фондация фондация „Форум за славянски култури“, откри събитието.

Сред впечатляващите презентации бе тази на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, подготвена от директора проф. д-р Светла Димитрова и Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“, който я представи пред международната аудитория.

Презентацията предизвика жив интерес сред участниците, които задаваха въпроси и споделяха впечатления от показания културен продукт. „Бих определил музей „Етър“ като добре представящ се по отношение на използването на съвременни технологии. В последната част от презентацията представих проекта „Дигитални близнаци“, който бе приет съвсем естествено на фона на останалите традиционни форми на представяне на нематериалното културно наследство“, сподели след събитието Тихомир Църов.

Когато занаятите оживяват чрез екрана Примерите, показани по време на колоквиума, доказаха, че новите технологии вече са неразделна част от културното представяне. Все по-често музеите използват виртуална реалност (VR), допълнена реалност (AR), 3D моделиране и сканиране, интерактивни екрани, холограми и онлайн виртуални турове.

Тези средства не само съхраняват знанието, но и го правят достъпно, емоционално и преживяемо – за хора от всички възрасти и точки на света.

Партньорството между фондация „Форум за славянски култури“ и Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа започва през 2024 г. – с церемонията по връчването на наградите „Жива“, която се проведе именно в музей „Етър“ в Габрово.

Тазгодишният колоквиум в Любляна надгради това сътрудничество, като предостави пространство за обмен на знания между музейни специалисти, дигитални куратори и експерти по нематериално културно наследство. Програмата акцентира върху интерактивните изложби, дигиталното разказване на истории и използването на изкуствен интелект, добавена и виртуална реалност в музейната практика.

Събитието имаше една ясна мисия – да насърчи обмена на опит и добри практики между културните институции в славянския и Югоизточноевропейския регион, като изследва как музеите съчетават традицията и иновацията в дигиталната епоха. В Любляна този диалог оживя – между държави, между поколения и между светове, в които занаятите от миналото срещат технологиите на бъдещето.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица