Свържи се с нас

Култура

125 години от рождението на Константин Йотев (1895-1978 г.) – общественик и поет

Published

on

На 27 февруари се навършват 125 г. от рождението на Константин Стефанов Йотев (Коста Йотевски) – общественик, поет, член на Съюза на слепите в България, дългогодишен председател на Съюза на запасните офицери в Габрово.

Снимка на  Константин Йотев във Киевската гимназия, 1912-1913 г. (прави, първият от дясно наляво)   ф.826К оп.1 а.е.124 л.7

Роден през 1895 г. в семейството на търговеца Стефан Йотев, той получава основното си образование в Габрово. Завършва средно образование във Владимировски киевски кадетски корпус с чин подпоручик. Записва се като доброволец към 23-ти Шипченски пехотен полк, с който участва в боевете при Одрин. Мобилизиран е по време на Междусъюзническата война (16.06. – 28.07.1913 г.) в състава на 63 пехотен полк като юнкер взводен командир в втора картечна рота.

Атестат на К. Йотев от Владимировски киевски кадетски корпус, 29 април 1913 г.
ф.826К оп.1 а.е.4 л.13

Непосредствено след приключването на войната постъпва във Военната школа за офицери в София, която завършва през 1914 г. Взима участие в Първата световна война, където влиза в оперативната зона на военните действия от 1 октомври 1915 г. до 29 септември 1918 г. През месец март 1919 г. е изпратен в състава на 38-ми пехотен Одрински полк., от където през месец февруари 1920 г. е уволнен поради решенията на Ньойския мирен договор за съкращаване на армията.

Диплома от Фридрих университет  (Хале-Витенберг, Германия), 27.02.1922 г.
ф.826К оп.1 а.е.1 л.10

В периода 1920 – 1923 г. завършва успешно селскостопанския факултет във Фридрихсуниверситет в гр. Хале, Германия. Завръща се в Габрово с диплома на агроном и започва работа в местността “Манафовото“ край града. На 9 юни 1923 г. е назначен от търновския военен управител за комендант на Габрово, но заема длъжността за кратко. Последователно работи като чиновник в габровските фабрики “Трикооп“ и “Аспарух“ и като прокурист в АД “Христо. Р. Бобчев и сие“. Също така е съдружник в патронна фабрика „Иван Донков и синове”.

„Габрово и габровци в робството и в борбите за освобождение”, Габрово, 1942 г.
ф.826К оп.1 а.е.34

През 1937 г. Йотев загубва напълно зрението си, но продължава да работи до пенсионирането си през 1949 г. Дейна фигура в обществено-политическия живот на града, той става член на политическа партия “Звено“ още при създаването й преди 9 септември 1944 г.

В дома му са отсядали някои от нейните лидери като, Кимон Георгиев, ген. Владимир Стойчев, Дамян Велчев, Фердинанд Козовски, д-р Рачо Ангелов, Райко Дамянов и др. В ранните си ученически години К. Йотев прави първите стъпки в своята творческа дейност.

Част от разказ на военна тематика от К. Йотев, 1930 г., ф.826К оп.1 а.е.38 л.18

Започва с поезия, а по- късно преминава и към прозата. Написва десетки стихотворения посветени на загиналите във войните за родината, на природата, на близки и роднини, на редица исторически личности – Христо Джермански, Стефан Йонов, Кирил Станчев, д-р Стефан Трейман. На Лазар Донков и Ганка Рибарова посвещава стихотворението „Етнографски парк-музей – с.Етър” от 25 юни 1965 г.

В творчеството му значително място заемат, както историческите изследвания за Габрово и габровци, така и мемоарите му за участие във войните, художествено пресъздадени в разкази и поеми. През 1942 г. излиза от печат книгата му “Габрово и габровци в борбите за освобождение“, а на следващата година стихосбирката “За родината“, посветена на брат му Цанко загинал в Междусъюзническата война – стихосбирка, която Йотев подарява на Априловската гимназия в града. Неотпечатани остават много стихосбирки на Йотев като: “Сред природата“, “Детски светове“, “Сред цветята“, “Размисъл за живота“, “Жертвеният подвиг на един народ“, “На Едвокия“ и др., а също така и романа му “Три поколения“.

Стихотворение, посветено на Лазар Донков и Ганка Рибарева, 26.06.1965 г.,   ф.826К оп.1 а.е.75 л.2

Той пише и много статии и дописки, които печата във вестниците “Известия“, “Възход“, “Изгрев“, “Балканско знаме“ и сп. “Звено“. Константин Йотев умира на 11 март 1978 г. в Габрово. В Държавен архив – Габрово във фонд №826К се съхраняват документи от биографичната, творческата и обществената му дейност., който е достъпен за потребителите на архивна информация.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Изкуството е заразно, изложба в Галерия „Видима“

Published

on

Галерия Видима обяви, че възстановява официално изложбената си дейност. Тя ще стартира със закачливото заглавие „Изкуството е заразно”, една от най-важните изложби в културния календар, които всяка година организира, а именно ежегодната изложба на „Детски Арт Център Видима”, с преподавател Снежана Велчева.

По случай празника на детето 1-ви Юни, както повелява традицията, в галерия „Видима” ще бъдат изложени творбите на малките художници, рисувани през последната учебна година! Изкуството е заразно!

Заразни са ентусиазмът и усмивките, с които неуморно творят нашите талантливи деца! Заразна е неподправената доброта и алтруизъм, с които ни посрещат всеки ден! Заразна е светлината и ангелска чистота струяща от техните „платна”!

„Създалите се за всички нас неудобни обстоятелства, попречиха на плановете на школата да представи своите постоянно обновяващи се колекции от детски рисунки в други градове от страната и чужбина.

Сигурни сме, че тези пропуски ще бъдат наваксани във времето и отново ще имаме възможността да покоряваме сърцата на публиката по цялото земно кълбо. Въпреки ограниченията, които епидемичната обстановка ни беше наложила, нашите таланти развиваха своята дейност от вкъщи и имат много нови неща за показване!“, споделят от Галерия „Видима“.

Заповядайте на 3-ти юни, за да споделите радостта от тази изложба! Откриването на изложбата ще се случи под формата на вернисаж, за да бъде избегнато струпване на големи групи от хора. Това означава, че ще можете да разглеждате в периода от 14.00 ч. до 18.30 ч. в деня на откриването, както и всеки следващ работен ден в нормалното за галерията работно време.

Бъдете отговорни и спазвайте препоръчаните мерки за опазване на общественото здраве, призовават още от Галерията.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

140 години от рождението на индустриалеца и благодетел Лазар Попминков

Published

on

Лазар Попминков, 1910 г.

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, оставили трайна следа в историята на града. През настоящата година се навършват 140 години от рождението и 65 години от смъртта на индустриалеца, общественика и меценат Лазар Николов Попминков.

Роден е през май 1880 г. в семейството на Никола и Рада Попминкови. Данните за рождената му дата са противоречиви. В кръщелно свидетелство се посочва датата 19 май, а в писана от него биография до председателя на Търговско-индустриалната камара във Варна – 20 май.

През 1898 г. завършва Априловска гимназия.

Лазар Попминков, 1930 г.

Работи поледователно като писар в Бирничеството в Севлиевското окръжно управление и във Великотърновското околийско управление.

През януари 1912 г. регистрира собствена търговска фирма. Основната дейност на „Търговско посредническо бюро – Лазар Попминков“ е осъществяване на търговски връзки между габровските текстилни предприятия и европейските търговски агенции „Бриньоли Костакиев” и „Соломон–Гадол” за закупуване на материали за производствена дейност. Дейността на бюрото е преустановена от започналите войни, а Лазар Попминков е мобилизиран и става санитар в Габровската етапна болница, където се лекуват ранени войници от битките при Одрин, Люлебургас и други турски крепости.

Групова снимка на членовете на акционерно дружество за ютени изделия фабрика „Кирил”, сред които Лазар Попминков (първия прав, от ляво надясно), Пенчо Семов, Тотю Пантев и др., 1920 г.

На фона на всички тези динамични събития той става акционер във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна и е включен в нейния Управителния съвет, а по-късно е назначен и за неин директор.

През април 1933 г., като акционер и член на управителния съвет на Параходното дружество, става част от сформираната комисия за проучване възможността за закупуване на параходи. Обикаля големите европейски пристанища Триест, Хамбург, Генуа и Марсилия и до декември същата година успява да закупи от Марсилия корабите „Луи Фресине” и „Феликс Фресине”, по-късно са преименувани на „Мария Луиза” и „Балкан”.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

По същото време, заедно с габровците М. Минчев, И. Марокинджиев, П. Хаджистойчев, А. Кратунков и Б. Василев, става действителен член на варненската търговско-индустриална камара. Дългогодишен председател е на габровското физкултурно дружество „Юнак”, общински съветник, подпредседател на Популярната банка, подпредседател на читалище „Априлов – Палузов”, член в сконтовия комитет на Българска народна банка. Награден е със сребърен и златен медал за дългогодишната му работа като застрахователен агент в Габрово към застрахователно дружество „Юнион”.

През годините Лазар Н. Попминков развива не само активна търговска и обществена, но и благотворителна дейност.

Удостоверение на Лазар Попминков от Държавна мъжка Априловска гимназия за завършено образование, 1 юли 1898 г.

Голямата му любов към родното училище е причина за активното му спомоществователство на Втора смесена прогимназия „ Неофит Рилски”. Дарява художествено изработено знаме на училището, читалня, библиотека и училищна духова музика. За набавяне на книги за читалнята той прави поредно дарение в размер на 10 000 лева.

Всяка година подпомага и безплатната ученическа трапезария В памет на на брат си ген. Димитър Попминков дарява 5000 лв. на библиотеката „Априлов – Палаузов” – Габрово. Заедно с другия си брат Георги Попминков даряват на Априловска гимназия сумата от 30 000 лв. за създаване на фонд „Димитър Попминков“, от лихвите на който да се подпомагат бедни ученици, прилежни по физическо възпитание.

Законът за национализацията от 23 декември 1947 г. ликвидира акциите му във фабрика „Кирил” – Варна и Параходното дружество, а закона за едрата градска собственост от 1948 г. му отнема и последната възможност за препитание и издръжка и Лазар Попминков остава да живее при брат си Георги Попминков. Почива през 1955 г.

Снимка на Лазар Н. Попминков (първият отдясно) и Тотю Пантев във фабриката за ютени изделия „Кирил” – Варна, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи от биографичен характер, от търговската, обществената и благотворителната му дейност.

Съдържанието им е разнообразно – автобиографични сведения, история и родословно дърво на рода Попминкови, удостоверения, свидетелства, кореспонденция с търговски агенции, Българското параходно дружество, Варненската търговско-индустриална камара, Застрахователното дружество „Юнион“ и др. по търговски въпроси, за покупка на кораби, за дейността му като член на камарата, като застрахователен агент, снимки на Лазар Попминков и семейството му, с приятели, членове на акционерни дружества, управителния съвет на Популярна банка – Габрово, членове на Варненската търговско-индустриална камара и др.

Снимка от освещаването на знамето на 2-ра прогимназия „Неофит Рилски“ – Габрово, дарено от Лазар Попминков, 1941 г.

Те са достъпни за потребителите на архивна информация и са заведени във личен фонд на името на Лазар Николов Попминков.

Автор: Стефка Вуцова, главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Културни ценности от ХІХ и ХХ век са представени в изложбата „Дарени предмети, споделени истории“

Published

on

снимка: Музей „Етър“

Втората част на изложбата „Дарени предмети, споделени истории“ може да бъде разгледана музей „Етър“. Двадесет и седем различни по вид и характер движими културни ценности от втората половина на ХІХ до 80-те години на ХХ век да включени в нея.

снимка: Музей „Етър“

Проф. д-р Светла Димитрова е дари риза, престилки, вълненик и кърпи от плевенското село Гиген. Майстор Добринка Ненова – документите на баща си Иван Ковачове, дългогодишен кожар в музея.

снимка: Музей „Етър“

Престилки, възгланици и тъкани от село Кметовци са част от дарението на Иван Христов.

снимка: Музей „Етър“

Изработени са от неговата баба. Николай Гичев от Стара Загора обогати колекцията на музея с нож с марката на новомахленската майсторска фамилия Данаилови.

снимка: Музей „Етър“

Розмари Казасова, позната на габровци с любовта си към котките, предостави брошури и документи от края на ХІХ и началото на ХХ век.

снимка: Музей „Етър“

Художникът Васко Василев от Севлиево изненадва с авторски акварел на къщата от с. Тумбалово, която е прототип на красяща етърската чаршия къща със самарджийска работилница.

снимка: Музей „Етър“

Различни са даренията и дарителите, но онова, което ги свързва, е желанието им за съхраняване на частици от историческата ни памет.

снимка: Музей „Етър“

Екипът на музея изказва благодарност на дарителите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица