Култура
125 години от рождението на Константин Йотев (1895-1978 г.) – общественик и поет
На 27 февруари се навършват 125 г. от рождението на Константин Стефанов Йотев (Коста Йотевски) – общественик, поет, член на Съюза на слепите в България, дългогодишен председател на Съюза на запасните офицери в Габрово.

Роден през 1895 г. в семейството на търговеца Стефан Йотев, той получава основното си образование в Габрово. Завършва средно образование във Владимировски киевски кадетски корпус с чин подпоручик. Записва се като доброволец към 23-ти Шипченски пехотен полк, с който участва в боевете при Одрин. Мобилизиран е по време на Междусъюзническата война (16.06. – 28.07.1913 г.) в състава на 63 пехотен полк като юнкер взводен командир в втора картечна рота.

ф.826К оп.1 а.е.4 л.13
Непосредствено след приключването на войната постъпва във Военната школа за офицери в София, която завършва през 1914 г. Взима участие в Първата световна война, където влиза в оперативната зона на военните действия от 1 октомври 1915 г. до 29 септември 1918 г. През месец март 1919 г. е изпратен в състава на 38-ми пехотен Одрински полк., от където през месец февруари 1920 г. е уволнен поради решенията на Ньойския мирен договор за съкращаване на армията.

ф.826К оп.1 а.е.1 л.10
В периода 1920 – 1923 г. завършва успешно селскостопанския факултет във Фридрихсуниверситет в гр. Хале, Германия. Завръща се в Габрово с диплома на агроном и започва работа в местността “Манафовото“ край града. На 9 юни 1923 г. е назначен от търновския военен управител за комендант на Габрово, но заема длъжността за кратко. Последователно работи като чиновник в габровските фабрики “Трикооп“ и “Аспарух“ и като прокурист в АД “Христо. Р. Бобчев и сие“. Също така е съдружник в патронна фабрика „Иван Донков и синове”.

ф.826К оп.1 а.е.34
През 1937 г. Йотев загубва напълно зрението си, но продължава да работи до пенсионирането си през 1949 г. Дейна фигура в обществено-политическия живот на града, той става член на политическа партия “Звено“ още при създаването й преди 9 септември 1944 г.
В дома му са отсядали някои от нейните лидери като, Кимон Георгиев, ген. Владимир Стойчев, Дамян Велчев, Фердинанд Козовски, д-р Рачо Ангелов, Райко Дамянов и др. В ранните си ученически години К. Йотев прави първите стъпки в своята творческа дейност.

Започва с поезия, а по- късно преминава и към прозата. Написва десетки стихотворения посветени на загиналите във войните за родината, на природата, на близки и роднини, на редица исторически личности – Христо Джермански, Стефан Йонов, Кирил Станчев, д-р Стефан Трейман. На Лазар Донков и Ганка Рибарова посвещава стихотворението „Етнографски парк-музей – с.Етър” от 25 юни 1965 г.
В творчеството му значително място заемат, както историческите изследвания за Габрово и габровци, така и мемоарите му за участие във войните, художествено пресъздадени в разкази и поеми. През 1942 г. излиза от печат книгата му “Габрово и габровци в борбите за освобождение“, а на следващата година стихосбирката “За родината“, посветена на брат му Цанко загинал в Междусъюзническата война – стихосбирка, която Йотев подарява на Априловската гимназия в града. Неотпечатани остават много стихосбирки на Йотев като: “Сред природата“, “Детски светове“, “Сред цветята“, “Размисъл за живота“, “Жертвеният подвиг на един народ“, “На Едвокия“ и др., а също така и романа му “Три поколения“.

Той пише и много статии и дописки, които печата във вестниците “Известия“, “Възход“, “Изгрев“, “Балканско знаме“ и сп. “Звено“. Константин Йотев умира на 11 март 1978 г. в Габрово. В Държавен архив – Габрово във фонд №826К се съхраняват документи от биографичната, творческата и обществената му дейност., който е достъпен за потребителите на архивна информация.
Автор: Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Кримипреди 3 дниМоторист загина при катастрофа в Царева ливада
-
Икономикапреди 3 дниНавтех Груп откри офис в Габрово
-
Кримипреди 3 дниБелезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана
-
Кримипреди 4 дни„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
-
Икономикапреди 7 дниСтартъп с амбициозни планове за Габрово
-
Новинипреди 3 дниРотари – мисия за свят без детски паралич
-
Икономикапреди 4 дни„Социално предприемачество в действие“
-
Новинипреди 4 дниКметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей











