Култура
125 години от рождението на Константин Йотев (1895-1978 г.) – общественик и поет
На 27 февруари се навършват 125 г. от рождението на Константин Стефанов Йотев (Коста Йотевски) – общественик, поет, член на Съюза на слепите в България, дългогодишен председател на Съюза на запасните офицери в Габрово.

Роден през 1895 г. в семейството на търговеца Стефан Йотев, той получава основното си образование в Габрово. Завършва средно образование във Владимировски киевски кадетски корпус с чин подпоручик. Записва се като доброволец към 23-ти Шипченски пехотен полк, с който участва в боевете при Одрин. Мобилизиран е по време на Междусъюзническата война (16.06. – 28.07.1913 г.) в състава на 63 пехотен полк като юнкер взводен командир в втора картечна рота.

ф.826К оп.1 а.е.4 л.13
Непосредствено след приключването на войната постъпва във Военната школа за офицери в София, която завършва през 1914 г. Взима участие в Първата световна война, където влиза в оперативната зона на военните действия от 1 октомври 1915 г. до 29 септември 1918 г. През месец март 1919 г. е изпратен в състава на 38-ми пехотен Одрински полк., от където през месец февруари 1920 г. е уволнен поради решенията на Ньойския мирен договор за съкращаване на армията.

ф.826К оп.1 а.е.1 л.10
В периода 1920 – 1923 г. завършва успешно селскостопанския факултет във Фридрихсуниверситет в гр. Хале, Германия. Завръща се в Габрово с диплома на агроном и започва работа в местността “Манафовото“ край града. На 9 юни 1923 г. е назначен от търновския военен управител за комендант на Габрово, но заема длъжността за кратко. Последователно работи като чиновник в габровските фабрики “Трикооп“ и “Аспарух“ и като прокурист в АД “Христо. Р. Бобчев и сие“. Също така е съдружник в патронна фабрика „Иван Донков и синове”.

ф.826К оп.1 а.е.34
През 1937 г. Йотев загубва напълно зрението си, но продължава да работи до пенсионирането си през 1949 г. Дейна фигура в обществено-политическия живот на града, той става член на политическа партия “Звено“ още при създаването й преди 9 септември 1944 г.
В дома му са отсядали някои от нейните лидери като, Кимон Георгиев, ген. Владимир Стойчев, Дамян Велчев, Фердинанд Козовски, д-р Рачо Ангелов, Райко Дамянов и др. В ранните си ученически години К. Йотев прави първите стъпки в своята творческа дейност.

Започва с поезия, а по- късно преминава и към прозата. Написва десетки стихотворения посветени на загиналите във войните за родината, на природата, на близки и роднини, на редица исторически личности – Христо Джермански, Стефан Йонов, Кирил Станчев, д-р Стефан Трейман. На Лазар Донков и Ганка Рибарова посвещава стихотворението „Етнографски парк-музей – с.Етър” от 25 юни 1965 г.
В творчеството му значително място заемат, както историческите изследвания за Габрово и габровци, така и мемоарите му за участие във войните, художествено пресъздадени в разкази и поеми. През 1942 г. излиза от печат книгата му “Габрово и габровци в борбите за освобождение“, а на следващата година стихосбирката “За родината“, посветена на брат му Цанко загинал в Междусъюзническата война – стихосбирка, която Йотев подарява на Априловската гимназия в града. Неотпечатани остават много стихосбирки на Йотев като: “Сред природата“, “Детски светове“, “Сред цветята“, “Размисъл за живота“, “Жертвеният подвиг на един народ“, “На Едвокия“ и др., а също така и романа му “Три поколения“.

Той пише и много статии и дописки, които печата във вестниците “Известия“, “Възход“, “Изгрев“, “Балканско знаме“ и сп. “Звено“. Константин Йотев умира на 11 март 1978 г. в Габрово. В Държавен архив – Габрово във фонд №826К се съхраняват документи от биографичната, творческата и обществената му дейност., който е достъпен за потребителите на архивна информация.
Автор: Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Без категорияпреди 4 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Културапреди 5 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Икономикапреди 5 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Икономикапреди 4 дниГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Кримипреди 5 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия
-
Икономикапреди 4 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 4 дниЦСОП – Габрово успешно приключи проект за мобилност по програма Еразъм+
-
Новинипреди 3 дни11 ноември е Ден на национален траур






