Свържи се с нас

Култура

Как Шипка се превръща в символ на свободата?

За да разберете как Шипка се превръща в символ на свободата, посетете изложбата в РИМ – Габрово.

Published

on

Паметникът на Свободата е своеобразен символ на националната независимост на България. Всяка година на 3 март там се събират хиляди хора. Самото име Шипка е част от най-дълбоката същност на българите. Символите имат тази трудна за обяснение характеристика – да надрастват границите на конкретното, да обединяват много значения, да стават нещо повече от собствените си физически същности.

снимка: РИМ – Габрово

Какво се случва на 3 март 1878 година в прохода Шипка? Вероятно има охраняващ го караул, който научава, че в Сан Стефано е подписан договор между воюващите империи. Още по-вероятно е охранителите да са узнали за това дни по-късно.

Защо тогава Шипка се превръща в символ на българската свобода?

снимка: РИМ – Габрово

За да разберете това, посетете изложбата, посветена на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Регионален исторически музей – Габрово. Фотодокументалният разказ представя създаването на този важен за съвременните българи обект. Акцентът е върху Шипка, но нека си дадем сметка, че парк-музеят обхваща исторически обекти от Бузлуджа, където легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води една от битките за свободата. Именно там Хаджи Димитър загива, а в гениалното стихотворение на Христо Ботев са вплетени природата и митологичните създания с мечтата за независима България. Парк-музеят „Шипка-Бузлуджа“ обхваща и други обекти, от южната страна на прохода, където по време на Руско-турската освободителна война заемат позиции части на двете армии.

снимка: РИМ – Габрово

Все пак изложбата в Регионален исторически музей – Габрово е посветена на Националния празник 3 март и акцентът е върху връх Шипка и върху паметника на Свободата.

„Има три паметника на Свободата – в Русе, в Севлиево и на Шипка. Факт е, че има само един, който се е превърнал в символ за всеки българин. Имената Шипка и Бузлуджа са емоционално свързани с всеки от нас. Само след няколко дни ще станем свидетели на поредните тържества, а всяка година на 3 март на върха идват хиляди. Вярно е, чисто формално Шипка няма пряка връзка с подписването на договора в предградията на Цариград през 1878-ма. Тук важните събития се разиграват през август предходната година, когато българските опълченци и руските воини успяват за защитят прохода от поробителите. Това участие на сънародниците ни във войната може да обясни как Шипка се превръща в символ на свободата”, каза при откриването на изложбата в РИМ – Габрово Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

снимка: РИМ – Габрово

Той сподели, че тематиката на изложбите, които се правят от ръководената от него институция, е доста специализирана – представя се последната за 19 век война между двете империи – Руската и Османската. Чавдар Ангелов напомня, че в българската история Шипка, макар чисто символично, не е само една.

„След Освобождението се появяват още няколко Шипки. Сливница по време на Сръбско-българската война. Родопската Шипка през Балканската война, когато са Родопите са освободени. През 1917 година връх Червената стена е също своеобразна Шипка. Явно войниците и офицерите, участвали във войните, черпят морални сили от българското опълчение, което става основата на формирането на новата българска войска след освобождението”, допълва Чавдар Ангелов.

снимка: РИМ – Габрово

Изложбата, която бе открита в РИМ – Габрово, представя цялата история на създаването на паметника на връх Шипка. Използвани са архивни снимки на Национален парк-музей „Шипка -Бузлуджа“, както и фотографии на Държавния архив.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов

Published

on

На 18 юни, петък, от 18.30 часа в зала 7 на Музея на хумора и сатирата предстои откриването на изложбата „Георги Чапкънов през погледа на Иван Бакалов“. Между 19 юни и 30 юли публиката ще се наслади на 31 черно-бели фотографии на журналиста Иван Бакалов, част от които проследяват създаването на скулптурите на Дон Кихот и Санчо Панса в Парка на Хумора.

В залата ще бъдат аранжирани и 10 пластики на Георги Чапкънов от колекцията на Музея. Един творец и един журналист се преплитат в магията на творчеството и документирането на творческия процес.

В продължение на години журналистът Иван Бакалов снима скулптора Георги Чапкънов в ателието му, преследва знаците за непреходното в живота, улавяйки чрез обектива си емоции, спомени, асоциации, въпроси и размисли.

Скулпторът Георги Чапкънов прави същото, ала по-бавно, в стилистиката на старателно граден почерк. И двамата изследват малкия детайл, в който е кодирана истината за цялата картина. Понякога са в компания от спътници и съдници, съучастници и съмишленици. В дългите години на познанството им, Иван Бакалов оставя маркери за значими срещи с онази отиваща си бохема на скептици, мислители, мъдреци, които шеговито и иронично кръстосват контрастни територии.

Непреднамерената небрежност на фотографии му са като бележки под линия на един ненаписан разказ за цяла епоха, през която с труд и човеколюбие преминава творческият живот на Георги Чапкънов.

А той е може би най-продуктивният български скулптор, казва Бакалов. През ателието му минават известни и по-малко известни личности – писатели, художници, богаташи, дипломати. Чапкънов твори малка пластика и монументална скулптура, плакети, барелефи, монети, медали, гербове, керамика, портрети от бронз, графики, живопис, скулптури от вторични суровини; фигури по площадите в България, Япония, Южна Корея, Нидерландия, Германия.

Настоящата изложба, създадена от осмия фестивал ФотоФабрика и УниКредит Студио, е без съмнение част от българската памет и споделен реверанс към таланта на една щедро надарена личност.

Професор Георги Чапкънов е един от най-уважаваните и ценени български творци. Огромна е ролята му в развитието на Музея на хумора и сатирата. Той е неколкократен участник в Габровското биенале, както и в международното жури на конкурса, носител на Голямата награда „Златният Езоп”. Създава статуетките „Златният Езоп” и „Чарли Чаплин”, както и плакета „Хитър Петър”, които се връчват като Големи награди на международните конкурси организирани от Музея през годините. Чапкънов е почетен гражданин на Габрово и автор на любимите на всички габровци и гости на града скулптури на Хитър Петър, Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса.

Иван Бакалов е журналист и фотограф, завършил е журналистика в Софийски университет, където доскоро е хоноруван преподавател по пресфотография. Работил е като редактор във вестниците „1000 дни“, „Експрес“, „24 часа“, „Сега“, „Новинар“. Основател и редактор е на сайта e-vestnik.bg. Автор е на книгите „Заговорите против Живков – разкази от първо лице“, „В сянката на Борисов“, „Мачтите в края на улицата – 5500 км с кола из САЩ“, „До Чикаго и напред On Route 66“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Момчил Косев е номиниран за наградите на БГ Радио

Published

on

Талантливият габровски музикант Момчил Косев е номиниран, в категория дебют, за престижните музикални награди на БГ РАДИО.

Не веднъж габровската публика е имала среща с неговото майсторство, с добротата и усмивката му, с истинското раздаване на сцената.

Момчил Косев тепърва ще покорява музикантски върхове, ще твори и ще носи славата на Габрово!

Всеки, който желае да го подкрепи, можете да го направи оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Славейковите празници в Трявна започнаха

Илияна Йотова: Петко и Пенчо Славейкови ни дадоха в ръцете оръжието на познанието и културата.

Published

on

„Героите на национално-освободителните борби се изправиха с пушка в ръка срещу петвековния поробител. Имаше и други, не по-малко силни герои, които родиха българската нация и укрепнаха българската интелектуална мощ, създадоха българските духовни институции. Те държаха в ръце оръжието на познанието и културата. Петко Славейков и Пенчо Славейков ни дадоха това оръжие и ако сме достойни техни наследници, не трябва да го изпускаме.“

С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова приветства жителите и гостите на град Трявна, където бяха открити Националните Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на държавния глава Румен Радев.

„Баща и син Славейкови живяха на границата на две епохи, завещаха непримиримост към всички, които забравят образованието и културата, безкомпромисност към малограмотните, които претендират да управляват България“, заяви Илияна Йотова и припомни мъдрите и пророчески думи на Петко Славейков: „Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено от корена.“

„Сгушена в Балкана, приказна Трявна привлича мало и голямо от близо и далеч, дори от чужбина, на традиционните Славейкови празници. Цветната палитра от събития и преживявания, които за поредна година сте подготвили, ще утолят жаждата на хората за култура и общуване“, посочи вицепрезидентът.

Към жителите на Трявна Илияна Йотова се обърна с думите: „Вие сте щастливци, защото тук се родиха едни от най-светлите български личности.

В началото на 20 век, в първите години след Освобождението, те бяха „българи от ново време“, обединили традициите на българското Възраждане с модерното образование и култура на Европа.”

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица