Култура
Как Шипка се превръща в символ на свободата?
За да разберете как Шипка се превръща в символ на свободата, посетете изложбата в РИМ – Габрово.
Паметникът на Свободата е своеобразен символ на националната независимост на България. Всяка година на 3 март там се събират хиляди хора. Самото име Шипка е част от най-дълбоката същност на българите. Символите имат тази трудна за обяснение характеристика – да надрастват границите на конкретното, да обединяват много значения, да стават нещо повече от собствените си физически същности.
Какво се случва на 3 март 1878 година в прохода Шипка? Вероятно има охраняващ го караул, който научава, че в Сан Стефано е подписан договор между воюващите империи. Още по-вероятно е охранителите да са узнали за това дни по-късно.
Защо тогава Шипка се превръща в символ на българската свобода?
За да разберете това, посетете изложбата, посветена на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Регионален исторически музей – Габрово. Фотодокументалният разказ представя създаването на този важен за съвременните българи обект. Акцентът е върху Шипка, но нека си дадем сметка, че парк-музеят обхваща исторически обекти от Бузлуджа, където легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води една от битките за свободата. Именно там Хаджи Димитър загива, а в гениалното стихотворение на Христо Ботев са вплетени природата и митологичните създания с мечтата за независима България. Парк-музеят „Шипка-Бузлуджа“ обхваща и други обекти, от южната страна на прохода, където по време на Руско-турската освободителна война заемат позиции части на двете армии.
Все пак изложбата в Регионален исторически музей – Габрово е посветена на Националния празник 3 март и акцентът е върху връх Шипка и върху паметника на Свободата.
„Има три паметника на Свободата – в Русе, в Севлиево и на Шипка. Факт е, че има само един, който се е превърнал в символ за всеки българин. Имената Шипка и Бузлуджа са емоционално свързани с всеки от нас. Само след няколко дни ще станем свидетели на поредните тържества, а всяка година на 3 март на върха идват хиляди. Вярно е, чисто формално Шипка няма пряка връзка с подписването на договора в предградията на Цариград през 1878-ма. Тук важните събития се разиграват през август предходната година, когато българските опълченци и руските воини успяват за защитят прохода от поробителите. Това участие на сънародниците ни във войната може да обясни как Шипка се превръща в символ на свободата”, каза при откриването на изложбата в РИМ – Габрово Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.
Той сподели, че тематиката на изложбите, които се правят от ръководената от него институция, е доста специализирана – представя се последната за 19 век война между двете империи – Руската и Османската. Чавдар Ангелов напомня, че в българската история Шипка, макар чисто символично, не е само една.
„След Освобождението се появяват още няколко Шипки. Сливница по време на Сръбско-българската война. Родопската Шипка през Балканската война, когато са Родопите са освободени. През 1917 година връх Червената стена е също своеобразна Шипка. Явно войниците и офицерите, участвали във войните, черпят морални сили от българското опълчение, което става основата на формирането на новата българска войска след освобождението”, допълва Чавдар Ангелов.
Изложбата, която бе открита в РИМ – Габрово, представя цялата история на създаването на паметника на връх Шипка. Използвани са архивни снимки на Национален парк-музей „Шипка -Бузлуджа“, както и фотографии на Държавния архив.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
За първи път в 48-годишната история на Дома на хумора и сатирата Музеят ще отбележи рождения си ден онлайн.
За съжаление вратите му ще останат затворени, а залите – празни за обичайно очакваните тълпи от гости.
Тъжно! Ала като се замисли човек, дали всеки един от нас не е преживял поне един рожден ден в живота си без гости, торта и подаръци. Така е и сега.
Времето на извънредни мерки ни призовава да бъдем смирени и дисциплинирани. Да останем по домовете си и да се надяваме, че коронавирусът все някога ще се умори да вилнее.
А тогава, тогава ще празнуваме физически заедно – в нови изложби, с цветни детски ателиета, представяния на нашумели книги и филмови прожекции.
Засега, обаче, се налага да поддържаме настроението ви с онлайн изложби от фейсбук страницата на Музея https://www.facebook.com/humorhouse.bg/, както и от фейсбук групата https://bit.ly/2QeolmA, където любезно ви каним да споделяте своите забавни истории, картини, мемета и коментари.
Какъв уникален шанс да празнуваме хем заедно, хем без масраф!
Онлайн програмата за 1 април включва:
Селекция с най-добрите публикации от фейсбук групата на музея, ще откриете на https://bit.ly/39xsadv и https://bit.ly/2X2ERup ;
Шеги за 1 април през целия ден;
Онлайн изложбата ДИЗАЙН С УСМИВКА https://bit.ly/2wG5lXS.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Поради извънредната ситуация и невъзможността да реализира събития на живо, екипът на сайта за литература изкуство и култура TetraDkata.com организира виртуално поетично четене, озаглавено “Не на шега”.
То ще се състои на страницата на Tetradkata.com във фейсбук на 1 април 2020 г. от 18:30 ч. под формата на видео.
Редица автори, публикували в сайта, ще споделят свои стихове за всички, които проявяват интерес към съвременната българска поезия. Участие ще вземат поетите: Теодора Тотева, Иван Христов, Невена Борисова, Анжела Димчева, Боряна Богданова, Денис Олегов, Петър Чухов, Георги Славов, Васил Прасков, Георги Гаврилов, Анна Лазарова, Яна Вълчева, Иван Хр. Христов, Нели Тотева, Джина Панчева-Дундова, Калоян Христов.
Водещи ще бъдат Калоян Христов и Иван Хр. Христов.
Не пропускайте!
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.
В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.
Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.
В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.
Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.
Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Кримипреди 6 дниПърви случай на избягал от домашна карантина
-
Новинипреди 7 дниРасте броят на хората, под домашна карантина в област Габрово
-
Новинипреди 5 дниВ Габрово вече правят предпазни шлемове за борбата с коронавируса
-
Кримипреди 2 дниХванаха още един безотговорен, избягал от карантина
-
Новинипреди 5 дни290 остават под домашна карантина в област Габрово
-
Новинипреди 6 дниКметът ще предложи облекчаване на финансовата тежест
-
Икономикапреди 6 дниСпират да текат сроковете за осигурените лица
-
Кримипреди 7 дниТрима малолетни окрадоха тараба на пазара в Габрово