Свържи се с нас

Култура

Как Шипка се превръща в символ на свободата?

За да разберете как Шипка се превръща в символ на свободата, посетете изложбата в РИМ – Габрово.

Published

on

Паметникът на Свободата е своеобразен символ на националната независимост на България. Всяка година на 3 март там се събират хиляди хора. Самото име Шипка е част от най-дълбоката същност на българите. Символите имат тази трудна за обяснение характеристика – да надрастват границите на конкретното, да обединяват много значения, да стават нещо повече от собствените си физически същности.

снимка: РИМ – Габрово

Какво се случва на 3 март 1878 година в прохода Шипка? Вероятно има охраняващ го караул, който научава, че в Сан Стефано е подписан договор между воюващите империи. Още по-вероятно е охранителите да са узнали за това дни по-късно.

Защо тогава Шипка се превръща в символ на българската свобода?

снимка: РИМ – Габрово

За да разберете това, посетете изложбата, посветена на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Регионален исторически музей – Габрово. Фотодокументалният разказ представя създаването на този важен за съвременните българи обект. Акцентът е върху Шипка, но нека си дадем сметка, че парк-музеят обхваща исторически обекти от Бузлуджа, където легендарната чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води една от битките за свободата. Именно там Хаджи Димитър загива, а в гениалното стихотворение на Христо Ботев са вплетени природата и митологичните създания с мечтата за независима България. Парк-музеят „Шипка-Бузлуджа“ обхваща и други обекти, от южната страна на прохода, където по време на Руско-турската освободителна война заемат позиции части на двете армии.

снимка: РИМ – Габрово

Все пак изложбата в Регионален исторически музей – Габрово е посветена на Националния празник 3 март и акцентът е върху връх Шипка и върху паметника на Свободата.

„Има три паметника на Свободата – в Русе, в Севлиево и на Шипка. Факт е, че има само един, който се е превърнал в символ за всеки българин. Имената Шипка и Бузлуджа са емоционално свързани с всеки от нас. Само след няколко дни ще станем свидетели на поредните тържества, а всяка година на 3 март на върха идват хиляди. Вярно е, чисто формално Шипка няма пряка връзка с подписването на договора в предградията на Цариград през 1878-ма. Тук важните събития се разиграват през август предходната година, когато българските опълченци и руските воини успяват за защитят прохода от поробителите. Това участие на сънародниците ни във войната може да обясни как Шипка се превръща в символ на свободата”, каза при откриването на изложбата в РИМ – Габрово Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”.

снимка: РИМ – Габрово

Той сподели, че тематиката на изложбите, които се правят от ръководената от него институция, е доста специализирана – представя се последната за 19 век война между двете империи – Руската и Османската. Чавдар Ангелов напомня, че в българската история Шипка, макар чисто символично, не е само една.

„След Освобождението се появяват още няколко Шипки. Сливница по време на Сръбско-българската война. Родопската Шипка през Балканската война, когато са Родопите са освободени. През 1917 година връх Червената стена е също своеобразна Шипка. Явно войниците и офицерите, участвали във войните, черпят морални сили от българското опълчение, което става основата на формирането на новата българска войска след освобождението”, допълва Чавдар Ангелов.

снимка: РИМ – Габрово

Изложбата, която бе открита в РИМ – Габрово, представя цялата история на създаването на паметника на връх Шипка. Използвани са архивни снимки на Национален парк-музей „Шипка -Бузлуджа“, както и фотографии на Държавния архив.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица