Култура
Четири рецепти се борят за вота в „Гозби по стари традиционни рецепти“
Четири рецепти се борят за вота на публиката в януарското издание на конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“
За кулинарния конкурс „Гозби по стари традиционни рецепти“ през януари бяха одобрени четири рецепти. Той бе обявен по повод 55-та годишнина от основаването на музей „Етър“, която бе отбелязана миналата година. Конкурсът приключва през този месец, но по-късно през април музеят ще обяви друг, чиято цел ще бъде събирането и популяризирането на различни видове традиционни рецепти за приготвяне на зимнина.
До 31 януари приятелите на музея във Фейсбук могат да оценяват предложените рецепти и в края на месеца по броя на лайковете ще бъде определен победителят в кулинарния конкурс за месеца.

Втасала питка
Рецептата е на Христина Колева от Габрово
Необходими продукти:
50 мл топло прясно мляко, 100 гр кисело мляко, 2 яйца – 1 жълтък за намазване на питката, 1 с. л. захар, 1 ч. л. сол, 5 с. л. олио, 7 гр суха мая, 750-770 гр брашно, 40-50 гр меко краве масло.
Начин на приготвяне: Брашното се пресява. Прави се кладенче и в него се поставят всички продукти без кравето масло и жълтъка, който е за намазване на питката. Замесва се меко тесто. Поставя се в намаслена купа, покрива се със стреч фолио и се оставя на топло да втаса. Тестото се разделя на три равни части. Всяка част се разточва на кръг с диаметър 40 сантиметра. Корите се поставят една върху друга, като помежду тях се маже с мекото краве масло. Последната кора не се маже. Кръгът се разделя на 16 сектора.Всеки сектор се усуква няколко пъти, като крайната част се подпъхва към средата. Питката се оформя върху хартия за печене и след това се поставя, заедно с хартията в тава с размери 28 сантиметър. Поставя се на топло да втаса. Втасалата питка се намазва с отделеният жълтък смесен с 1 с. л. кисело мляко. По желание в средата се поръсва с ленено и маково семе. Питката се пече в предварително загряла фурна на 160 градуса с вентилатор 35 минути.

Бабин лучник
Рецепта на Христина Христова, секретар на НЧ „Св.Климент Охридски – 1899“ с. Сенник
Необходими продукти: 1 кг тесто, 500 гр лук стар, 50 мл олио.
Начин на приготвяне: Разделяме тестото на две различни по големина топки. Разточваме по-голямата топка на кора с няколко сантиметра по-широка от тавата, в която ще приготвите лучника. Слагаме кората в намазнената тава и оформяме бордюр по стените. Нарязваме лука на едро и го задушаваме в олио около 10 минути. Прибавяме чубрица, джоджен и сол на вкус. Разбъркваме добре и изсипваме лука върху кората, като го разделяме равномерно. Разточваме втората топка на кора с големината на тавата. Слагаме я върху лука, припокриваме я с краищата на долната кора и ги прищипваме. Пече се в умерена фурна около 20-30 минути. Готовият лучник нарязваме на триъгълни парчета. Да ви е сладко!

Тиквеник
Рецепта на Христина Христова от с. Сенник
Необходими продукти: домашно точени кори, счукани орехи -1 ч. чаша, канела -1 ч. л., настъргана тиква – 1 супена паничка, галета – 1 супена лъжица, настъргана ябълка – 1 бр., сиропена заливка – 500 г, вода, захар – 1ч. чаша, олио.
Начин на приготвяне: Върху лист от корите намазваме с олио, поръсваме с продуктите, които предварително сме разбъркали, навиваме на точилка на руло. Печем до златисто.

Малки рибки, запечени в тесто
Рецепта на Христина Петкова от с. Богатово
Необходими продукти: 1 кг. брашно, 10 с. л. олио, 1 кубче мая, 0.400 мл прясно мляко, 2 с. л. захар, 1 кафяна лъжичка сол, 1 яйце.
Начин на приготвяне: Замесва се тесто и се разделя на равни топки като всяка се разточва и в нея се слага месото от предварително изпържената и обезкостена риба. С помощта на нож нарязваме на около 2 см. 5 разреза и завиваме рибата с тесто, така че да се получи тялото на рибката, оформят се опашката и главата. Оформените рибки се оставят за половин час, за да втаса тестото, и се изпичат в не много загрята фурна.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 7 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 6 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Новинипреди 7 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди 6 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Кримипреди 7 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 6 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Културапреди 7 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година
-
Кримипреди 7 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато








