Свържи се с нас

Култура

105 години от рождението на Ботьо Бараков – меценат, колекционер, родолюбец и дарител

Published

on

Ботьо Бараков е роден е на днешната дата през 1914 г. в село Попрази (днешното име на селото е Източник), Габровско в семейството на търговец – кираджия. На 14 години постъпва като работник-бояджия във фабрика „Орел“, като за три години става майстор.

снимка: Държавен архив – Габрово

Отличен познавач на текстилните бои, през 1938 г. основава своя търговска къща за внос от Германия на анилинови бои, химикали и машини. Това отваря пред него възможността да пътува до Будапеща, Лайпциг, Берлин, Дрезден, Виена, Регенсбург. Там посещава музеи, галерии, опери, театри. В резултат той започва да подпомага материално български художници, работи за утвърждаването на десетки творци, прави големи откупки, спомага за издаването на редица книги на Константин Петканов, Борис Тихолов, проф. Жорж Нурижан и др. Всички средства дарява като хонорар на самите писатели или за стипендии на бедни студенти от Художествената академия.

снимка: Държавен архив – Габрово

Именно с тези средства Ботьо Бараков поддържа и първия български камерен оркестър в София с диригент Асен Найденов, първия български професионален квартет „Аврамов“, както и Софийския драматичен театър. Със средствата от представленията подпомага осиротели деца, изпаднали в беда и бедни семейства. Дарява средства за нуждите по дейността на хор и оркестър „Кавал“ с ръководител Атанас Маргаритов. Организира приеми, на които лично награждава руски, румънски и полски артисти.

снимка: Държавен архив – Габрово

През 1945 г. по негово предложение е учредено Културно дружество „Общество за култура и изкуство“, чиито цели са „да обедини българските творци, да направи камерен театър, както и да се направи художествена галерия. Негова е изключителната идея за създаване на „Кораб на изкуствата“, като част от програмата на културно дружество „Общество за култура и изкуство“ – плаващ дворец на изкуствата, в който да се срещнат най-видните представители на културата – писатели, художници, скулптури и хореографи.

Италианският писател Джорджио Нурижани, номиниран за Нобелова награда и съратник на Ботьо Бараков, издава биографичната книга „Кораб на изкуствата“, посветена на габровския меценат, която се съхранява в библиотеката във Ватикана.

снимка: Държавен архив – Габрово

Първата стъпка, която Ботьо Бараков прави, към осъществяването на идеята си е закупуване на място за постройка на художествената галерия в София. Оказва се, че мястото е необходимо на военните, за което получава обезщетение. Изборът го изправя между „Момина скала“ в Бояна и „Камен дял“ на Витоша. Накрая се спира на крепостта „Урвич“, над Панчарево.

снимка: Държавен архив – Габрово

Купува половината крепост, събира много ценни картини и скулптури и открива там галерия, където експонира редки картини на Васил Стоилов, Йордан Гешев, Петър Дачев и редица други изтъкнати български художници. Галерията придобива популярност и се радва на висока посещаемост. По това време започва процесът „Трайчо Костов“. Ботьо Бараков е осъдени излежава 5 години последователно в София, Плевен и Белене, след което е реабилитиран. При завръщането си намира Галерията разграбена, като малка част от експонатите са спасени, тъй като са изпратени в Габрово и с. Източник.

снимка: Държавен архив – Габрово

Заедно с изтъкнатия габровски хореограф и председател на читалището в с. Източник Геньо Генев започват да работят по реализирането на идеята за създаването на Художествена галерия в родното им село. Последните четири годни от живота си прекарва там. Почива през 1997 г.

На 19 май 1993 година Ботьо Бараков е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово за значимите му дарения на документи, снимки, кореспонденция, платна и скулптури, които прави на ХГ „Христо Цокев“ и РИМ – Габрово, както и за особеният му принос в подпомагане развитието и изявите на творци в областта на литературата и изкуството.

През 2018 г. хореографът Геньо Генев дарява на Държавен архив – Габрово снимки, кореспонденция, сметко-разписки, фактури и квитанции, свидетелства и грамоти за дарения на Ботьо Бараков, документи по дейността на читалище „Христо Ботев“ – с. Източник, както и част от кореспонденцията на Дружество „Общество за култура и изкуство“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица