Четири дни преди крайния срок за гласуване в Конкурса „Събитие на годината в областта на културата” – Габрово 2025, фаворитът е толкова оспорван, че не могат да се правят никакви прогнози. Четири от номинираните общо 10 събития имат незначителна разлика в броя на събраните по интернет гласове и във всеки от предстоящите дни резултатът може да бъде коренно променен.

Като не е изключено феновете на някое от събитията с най-ниска подкрепа да се активират и да го изведат пред останалите. Освен това, на този етап не се знае как гласуват хората по електронната пощ, със SMS или в нарочните за това кутии.

Едно е категорично ясно – в това издание на конкурса постъпиха по-малко номинации, но всички номинирани събития имат потенциал да бъдат отличени като най-добри в сърцата на своята публика.

През миналата година в Габрово се създадоха много „яки” продукции, в по-голям от обичайния за провинцията мащаб, интелектуален и художествен заряд. Би било любопитно увеличението, или намаляване броя на зрителите и слушателите на габровските сцени, зали и публични места. Но никой не води такава такава статистика.

Със сигурност, обаче, след КОВИД местата в салоните се запълниха в по-голяма степен, отколкото преди него. Влезе много млада публика с далеч по-висока взискателност за ефек, визия и ритъм. И съответно тя промени облика на културния продукт като цяло. Поне според списъка на номинираните в конкурса събития има едно „завръщане” към националната културно-историческа и художествена тема – народното творчество /което без друго не е напускало сцените, особено що се отнася до танцовия фолклор/, материалното културно-историческо наследство и джаза, специално суинга в Габрово.

Габровските творци и институти обърнаха поглед към наследството на творци от национален мащаб в недалечното минало. За нас като организатори е чудно защо извън полезрението на този единствен по рода си преглед на художествената продукция в Габрово остават индивидуалните творения на немалко визуални артисти, които работят и показват тук, но това е въпрос на съответните гилдии и склонноста им да отбелязват общите изяви, а не отделни художествени явления.

Става традиция и Областният управител да отличава по едно събитие във всеки от градовете на областта и обикновено критериите как да бъде избрано то се задават от Общините, като най-големите меценати в културата.

За да активираме участието на повече габровци в гласуването, а чрез него и в оценката за събитията, публикуваме номинациите още веднъж по реда на тяхното постъпване в читалище „Будителите 2017“ – Габрово, а не според подкрепата на този етап.

1. „Да разкършим котките“ – поредица събития от програмата на габровския карнавал. Куратори: Росина Пенчева и Васил Хаджигрудев.

2. Исторически фестивал „Градище“ – посветен на 165 години Габрово град, 105 години разкопки на укрепеното селище и 50 години редовни археологически проучвания. Организатор: Регионален исторически музей – Габрово.

3. „Невидимо дете“ –копродукция на Държавен куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Режисьор – Веселка Кунчева, сценография и костюми – Мариета Голомехова, хореограф – Явор Кунчев. Авторска музика и текст на песните – група P.I.F.

4. Международна седмица на джаза „Swing Dixie Week“ – четири концертни вечери с музиканти от България, Великобритания, Гърция и Норвегия, джаз лектории, концерт за деца, диксиленд шествие и суинг танци. Артистичен директор: д-р Павлина Хинкова. Организатор: НЧ „Будителите 2017“ – Габрово.

5. „Лъжливото овчарче“ – спектакъл на Държавен куклен театър – Габрово. Драматизация и режисура – Венера Нечкова, Краси Кирчев, сценография – Мария Ибришимова, музика и аранжимент – Мирослав Моравски-Моро. Спектакълът е отличен с приз „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“ от IV международна седмица на кукленото изкуство в Китай.

6. „Иглика Килим Фест“ – представи българското килимарско изкуство в неговата автентична среда. Куратор: Якоб ван Бейлен. Организатор: НЧ „Невена Коканова 2011“ – с. Иглика.

7. „Биг Бенд парад“ – с участието на Духов оркестър – Русе, Представителен духов оркестър на Военноморските сили на Република България, гости от град Паневежис и Оркестър „Габрово“. Организатор: Община Габрово.

8. „Нощ в миналото“ – продукция на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“. С участието на Николина Чакърдъкова, Неврокопски танцов ансамбъл и др. Режисьор: Христо Ив. Димитров.

9. „Микрофест: Три за щастие“ – в квартал „Шести участък“, с участието на: Кром Багелски – визуален артист; „Глас и акордеон“ Деси Андонова и Илко Градев; MonoandtheStereos – музикални артисти; Невена Екимова и Вера Георгиева (Ателие Noteit!)–творчески работилници. Куратор и продуцент: CapturingCreativityCollective.

10. Ретроспективна изложба за 100-годишнината от рождението на Борис Димовски – експозиция на Музей „Дом на хумора и сатирата“. Куратор: Красимир Илиев.

Всеки може да гласува от един профил: https://forms.gle/hC4bK1spaa5ryVA69, по ел.поща на: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, във фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ или Клуб на будителите. В кутии в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Краен срок за гласуване – 20 февруари 2026 г. Победителят в класацията на публиката и оценките на журито ще получи специалната награда на Клуба на будителите. Призовете ще бъдат връчени на церемония през месец март.

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Талантливите пианистки Невин Халил – 3 клас, и Мира Русинова – 9 клас, от Музикален клуб „Весела” се завърнаха с най-високото отличие от Международния конкурс „Орфееви таланти”- Пловдив-2026.

В своите възрастови групи, те доказаха за пореден път музикалните си качества и спечелиха златни медали, въпреки силната конкуренция на възпитаници от музикалните училища.

Журиращата комисия от преподаватели в Музикалната академия в Пловдив специално поздрави двете габровски деца и техния преподавател Весела Пенева за отличните изпълнения и интересната им програма.

Международният конкурс „Орфееви таланти” се провежда от 2015 година насам. Организиран от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“-Пловдив, той успя да се превърне от локален конкурс с фолклорна насоченост до мащабен форум с многопосочни направления в областта на музиката, танцовото и изобразителното изкуство.

Тази година специален гост и член на журито в няколко категории беше проф. д-р Ришард Минкевич, ректор на Музикалната академия „Станислав Монюшко“ в Гданск, Полша.